Мотиви на
въззивна присъда № 6/ 17.01.2018г.постановена по внохд № 386/2017г.по описа на ОС-Ямбол:
Въззивното
производство е образувано по жалба на подсъдимия П.П. депозирана, чрез
защитника му адв.В.К. против присъда № 155/6.11.2017г.постановена по нохд №
1316/2017г.по описа на Ямболския районен съд.
С посочената
присъда въззивника- подсъдим П. е признат за виновен, в това че на 01.06.2017 г.,
около 21.30 ч., в гр.Ямбол, на ул. „Чепеларе“ № 43, не е изпълнил издадената от
Районен съд - Ямбол заповед за защита от домашно насилие № 17/07.04.2017 г., по
гр.д.№ 1141/2017 г. по описа на ЯРС, която му забранявала да приближава С. П Щ
ЕГН:**********, както и да приближава жилището им, находящо се в гр. Ямбол, на
ул. „Чепеларе“ №43, местоработата й, местата за социални контакти и отдих, на
разС.ие по - малко от
В жалбата на
въззивника- подсъдим П. се навеждат
доводи за неправилност на първоинстанционната присъда. Твърди се, че съдът не е
отчел ниската степен на обществена опасност на деянието, поради което и
неправилно не е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Излагат се и
съображения за недоказаност на обвинението, тъй като липсват доказателства, че
въззивника се е намирал на по-малко от 50 метра от къщата си, за която има заповед да не доближава. На това основание се
иска въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която въззивника
да бъде изцяло оправдан.
Въззивникът-
подсъдим П. участва в съдебно заседание, чрез защитника си адвокат К., чрез
която поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Излагат се подробни
съображения за несъставомерност на престъплението, тъй като не е доказано че се
е намирал на по- малко от 50 метра от процесната къща. Излагат се и подробни
съображения за маловажността на деянието и основания за прилагане разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НК. На това основание се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която въззивника да бъде оправдан.
Участващият
по делото прокурор прави искане за
потвърждаване на присъдата, поради липса на основания за нейното изменение или
отмяна.
ОС- Ямбол
след като обсъди доводите в жалбата и заключенията на защитника на подсъдимия и
на прокурора, съгласно правомощията си
по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и от
страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
За да
постанови присъдата си въззивната
инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс.П.П. е
роден на ***г***, с основно образование, разведен, не е осъждан и работи в "Топ къмпанинг" ООД, като
организатор производство.
От няколко
години подсъдимият и св.С. Щ живеели на съпружески начала в неговото жилище,
находящо се в гр.Ямбол, ул."Чепеларе" № 43, състоящо се от две стаи и
коридор. След известно време при тях се нанесли да живеят и двете деца на Щ
съответно на 21 и 13 години, а по късно и снаха й. Подсъдимият и свидетелката
започнали често да се карат, тъй като всички
се издържали с неговата заплата и заради пренаселването. На 7.04.2017г.по молба
на свидетелката е образувано гр.д. 1141/17г.по описа на РС-Ямбол по Закона за
защита от домашно насилие, като се твърди, че подсъдимият й е нанесъл побой на
6.04.2017г. По делото е постановена привременна заповед за защита от домашно
насилие № 17/07.04.2017 г., с която му се забранява да приближава С. Петрова Щ,
както и да приближава жилището им, находящо се в гр. Ямбол, на ул. „Чепеларе“
№43, местоработата й, местата за социални контакти и отдих, на разС.ие по -
малко от
По
делото е безспорно установено, че св.Щ е напуснала жилището на подсъдимия в
края на м.май 2017г.и е отишла да живее на друг адрес- гр.Ямбол
ул."Ж.Андреев" №59А.
В
изпълнение на първоначалната заповед подсъдимият напуснал дома си и отишъл да
живее при брат си. На 1.06.2017г., около 21 часа знаейки, че Щ вече не живее в
жилището му той, придружен от брат си св. С. П., решил да отиде до съседа си
св.В.П., живеещ на ул."Чепеларе" № 56, за да му обясни, че временно
не живее в дома си и даде новия адрес, в
случай, че някой го потърси. По това време св.Щ била на гости на своя приятелка
живееща на същата улица /ул."Чепеларе №50/ и е видяла, че подсъдимия приближава
дома си. Веднага се обадила на тел.112, като обяснила, че подсъдимия нарушава
издадената му заповед за защита от домашно насилие. Пристигналите на място служители на РУ Ямбол свидетелите
Т.М, С. П, В Д и Т К установили, че
подсъдимият се намира на около 20 метра от дома си, пред дом № 56 и затова го
отвели в сградата на РУ Ямбол.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия,
от показанията на свидетелите Щ, И., П., С. , М, П, Д, К, Д. П. и приложените
по делото писмени доказателства – протокол за предупреждение , заповед № 17/07.04.2017
г. и решение № 317/8.06.2017г. по гр.д.№ 1141/17г.на ЯРС и справка за съдимост на подсъдимия.
Всички
посочени гласни доказателства са непротиворечеви по отношение на
обстоятелството, че на инкриминираната дата 1.06.2017г.около 21 часа
подсъдимият се е намирал до дома си на ул."Чепеларе" №43, с което е
нарушил издадената му заповед за защита от домашно насилие да не доближава на разтояние по малко от 50 метра до С. Щ и
до дом на посочения адрес. В тази насока съдът не споделят доводите на
защитника на подсъдимия за недоказаност на това обстоятелство, тъй като служителите
на полицията не са измерили разтоянието. Това не е необходимо, тъй като при
изпълнението на заповедите за закрила от домашно насилие определеното разС.ие
се преценява на около, тъй като практически е невъзможно лицата, за които се
отнася да ходят с метър и да измерват разС.ията.
Безспорно е
установено от показанията на свидетелите С. П., Д. П. и В.П., че св.Щ се е
изнесла от дома на подсъдимия няколко дни преди инкриминирата дата и това
обстоятелство е било известно на подсъдимия. Горното се установява и от
приложеното по делото решение №
317/8.06.2017г. по гр.д.№ 1141/17г.на ЯРС, в което е постановено, че на
подсъдимия се забранява да приближава настоящото жилище на св.Щ, находящо се на
ул."Ж.Андреев" №56А, гр.Ямбол.
От
установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:
Първоинстанционният
съд е приел за установено, че подсъдимия П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление чл.296 ал.1 от НК , тъй като на
1.06.2017г.,около 21,30часа в гр.Ямбол на ул."Чепеларе" №43 не е
изпълнил заповед за защита от домашно насилие издадена на 7.04.2017г.от ЯРС.
Проверяващата
съдебна инстанция споделя изводите в проверявания съдебен акт, че подсъдимият формално
е осъществил инкриминираното деяние, тъй като действително на инкриминираната
се е намирал в близост до дом 43 на ул."Чепеларе" на разтояние по- малко
от определените в заповедта 50 метра.
При анализа обаче не са изложени съображения досежно
степента на обществената опасност на деянието, както и целта на издадената
привременна заповед. Със същата се цели
подсъдимия да се лиши от възможност да упражнява физическо и психическо насилие
над св.Щ, поради което и му е наложена забрана да доближава жилището, което
свидетелката е обитавала към момента на постановяване на заповедта. Към
инкриминираната дата обаче е безспорно установено, че св.Щ вече не е живеела в
това жилище и това обстоятелство е било известно на подсъдимия. Седмица след
инкриминираната дата съдът е изменил заповедта си като в окончателното решение
е наложена забрана на подсъдимия да доближава новото жилище на свидетелката
намиращо се на ул."Ж.Андреев" № 59А По тази съображения въззивният съд счита, че намирайки се в
близост до жилището си на ул."Чепеларе" № 43 подсъдимият по никакъв
начин не е застрашил св.Щ, тъй като тя вече не е живеела там. При преценка на
обществената опасност съдът отчита и добрите характеристични данни на
подсъдимия и безупречното му процесуално поведение, същия е с чисто съдебно
минало, работи, прави пълни самопризнания за извършеното от него, като проявява
и критичност. По тези съображения следва
да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, според която не е престъпно
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са
категорични, при анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за
малозначително, иначе казано-непрестъпно, става по линия на два варианта -
липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/;
извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна
нейна незначителност. В случая съдът приема, че е налице втората хипотеза за
малозначителност - обществената опасност на извършеното от П. деяние е явно
незначителна.
При наличие на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК
следва и извода, че извършеното от подсъдимия деяние не е престъпно , тъй като
липсва едната от характеристиките на престъплението- деянието да е
общественоопасно.
Като взе
предвид изложеното проверяващата съдебна инстанция счете, че подс. П. не е
осъществил състава на престъпление по чл.296 ал.1 НК, поради което и отмени процесната присъда, с която е признат
за виновен в извършване на инкриминираното престъпление като неправилна. След
отмяната на присъдата постанови нова, с която на основание чл.304 НПК изцяло
оправда подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.296 ал.1 НК.
Мотивиран от
горното постанови присъдата си.
Председател:
Членове:1.
2.