М О Т И В И по Присъда № 60 от 06.06.2017 г., постановена по НОХД № 381/2016 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура - Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия М.Т.Я. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК за това, че на 20.09.2015 г., около 22,30 ч., в гр.Ямбол, в частен дом, находящ се на ул.„***" № **, умишлено е умъртвил Н. ***, ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с нож, а именно два в областта на лявата гръдна половина на гръдния му кош, които са му причинили прободно-порезни рани, довели до остра следкръвоизливна анемия, която е довела до настъпването на остър хеморагичен шок, както и остра дихателна недостатъчност на базата на проникващото нараняване в лявата гръдна кухина, прободно-порезно нараняване на бял дроб, тотално колабиране на същия и наличието на левостранен хемоторакс, както и за това, че по същото време и на същото място е направил опит умишлено да умъртви Е.М.Х. ***, ЕГН **********, чрез нанасяне на един удар с нож в областта на дясната долна половина на гръдния кош, довело до проникване на дясната гръдна кухина, срязване на диафрагмата и прободно-порезно нараняване на черния дроб, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-своевременно оказана висококвалифицирана медицинска помощ и действията му били насочени спрямо повече от едно лице.

Наследниците на пострадалия Н.Й. - М.Н.Й., Й.Н.Й. и А.Н.Й., съответно негови синове и дъщеря, по реда на чл.84 и сл. от НПК се конституираха в качеството на граждански ищци в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против подсъдимия граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпените от всеки един от тях, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. за Й.Й. и по 100 000 лв. за М.Й. и за А.Й., като за всички - ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на всяка една от сумите. Претендират и направените от тях разноски по делото. По реда на чл.76 и сл. от НПК тримата наследници се конституираха и в качеството на частни обвинители в наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални права.

Пострадалата Е.М.Х., по реда на чл.84 и сл. от НПК се конституира в качеството на граждански ищец в наказателното производство и встъпи в същото, упражнявайки своите процесуални права, предявявайки против подсъдимия граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпените от нея в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените от нея разноски по делото. По реда на чл.76 и сл. от НПК Е.М. се конституира и в качеството на частен обвинител в наказателното производство и встъпи в същото, упражнявайки своите процесуални права.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Представителят на ОП-Ямбол пледира в посока, че при определяне на наказанието следва да се има предвид тежестта на предвидената наказателна отговорност за процесното обвинение и изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по първата алтернатива, предвидена в чл.116, ал.1 от НК, а именно – наказание лишаване от свобода в размер на 18 години. Прокурорът счита, че с наказание в този размер и вид ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и моли в този смисъл да бъде постановен съдебния акт. По отношение на предявените граждански искове прокурорът изразява становище за тяхната основателност и счита, че същите следва да бъдат уважени по справедливост и в съответствие с трайната съдебна практика.

Гражданските ищци и частни обвинители – М.Н.Й., Й.Н.Й., А.Н.Й. и Е.М.Х. участват лично в съдебно заседание и с поверениците си – адвокати от АК-гр.Ямбол. Поддържат предявените гр.искове и правят искане същите да бъдат уважени в пълен размер. Поддържат обвинението, предявено от ОП-Ямбол срещу подс.М.Я. и споделят изцяло изложеното в пледоарията на представителя на държавното обвинение, както по отношение на доказаността на обвинението, така и по отношение на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия.

Подсъдимият М.Я. участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник – адвокат от АК-гр.Ямбол. Същият се признава за виновен, но твърди, че основна вина за извършване на престъплението имала пострадалата Е.М., т.к. същата постоянно му звъняла по телефона, за да го моли да я вземе и прибере при него. Подсъдимият твърди, че е извършил престъплението при самозащита, т.к. пострадалият Н.Й. го нападнал с дървена пръчка/летва. Изразява съжаление за извършеното от него.

Защитникът пледира в посока признаване невиновността на подзащитния му по така повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК и моли подс.Я. да бъде признат за виновен в осъществяване на деянието при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Като аргументи в тази насока изтъква, че подсъдимият Я. е умъртвил пострадалия Н.Й. при самозащита, т.к. именно последният го е нападнал с кол и го ударил в областта на главата, като така е наранил и скъсал ухото му. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, т.к. не са били иззети и изследвани констатираните с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. капки от кафяво-червеникава течност "по ъгъла, образуващ се от вратите на двете стаи на разстояние 65 см. и на 106 см. от земята по стената" и "на самия праг вдясно от ъгъла, сключен между двете врати на 28 см. от началото на прага...". Твърди, че липсват категорични доказателства, които да установяват по безспорен начин механизма на извършване на деянието, като изразява съмнение прободните и порезните рани на пострадалия Й. да са причинени от подсъдимия с ножа с черна пластмасова дръжка с обща дължина 32 см. и дължина на острието 18,5 см. По отношение на предявените гр.искове защитникът пледира в посока уважаването им по справедливост.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Я. и свидетелката Е.М. се познавали от 2013 г. Всеки от тях имал свое семейство, като св.М. от брака си имала деца. След смъртта на съпругата на подсъдимия, той и св.М. заживели на съпружески начала в дома на подсъдимия на ул."В." №**, в гр.Ямбол. Децата на св.М. останали да живеят при съпруга й в дома им на ул."***" № **, в гр.Ямбол, но всеки ден посещавали майка си в дома на подс.Я..

През лятото на 2015 г. подс.Я. предложил на св.Е.М. да се върне в дома си, тъй като децата й постоянно я търсели, очевидно се нуждаели от нея и редно било да е при тях, а наесен част от тях следвало да тръгнат и на училище. Свидетелката се съгласила, върнала се при семейството си, в дома си в гр.Ямбол, на ул."***" № **, който дом се състоял от къща с две стаи - малка и голяма, разделени с коридор между тях. Къщата имала ограден двор с входна врата. Малко по-късно, съпругът на св.М. починал. След смъртта му св.М. заживяла в дома си на съпружески начала с Н. Д. Й., който наскоро бил излязъл от затвора, след изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода. Подс.Я. научил, че св.М. заживяла с Н.Й. и силно раздразнен от това често пресрещал св.К.Х. - дъщеря на св.М., пред която се заканвал на майка й. Подсъдимият М.Я. и пострадалият Н.Й. нямали пряк конфликт помежду си и не се били спречквали по повод отношението на всеки от тях двамата към св.М. или по какъвто и да е друг повод.

В събота - на 19.09.2015 г., подс.Я. бил на годеж на внука си в гр.Елхово, където употребил алкохол. От гр.Елхово се върнал вечерта на следващия ден – 20.09.2015 г., около 20.00-21.00 ч. Прибрал се в дома си в гр.Ямбол пийнал. Върху маса в дома му се намирал кухненски нож с черна пластмасова дръжка, с обща дължина на острието и дръжката 32см., с дължина на острието 18,5 см., с дължина на черната пластмасова дръжка 13,5 см., с широчина на острието в основата му 3,5 см. и със заострен връх на острието с дебелина 1 мм. След като видял ножа, подсъдимият го взел, поставил го на ластика на панталона си и се отправил към дома на св.Е.М. с намерението да изясни отношенията си с нея и с Н.Й. по повод съжителството им, което не приемал. Около 22,30 часа подсъдимият бил пред входната дворна врата на къщата на св.Е.М.,***. Започнал да вика на свидетелката М. да излезе. Виковете на подс.Я. първа чула св.С.Х. - дъщеря на св.Е.М., която видяла и поставения на кръста на подсъдимия нож. Св.Х. казала на подсъдимия да си отиде, тъй като майка й и Н.Й. си били легнали да спят. Веднага след това св.С.Х. влязла в малката стая на дома си, в която по това време в действителност спели св.Е.М. и Н.Й.. Св.Х. събудила майка си и й казала, че подс.Я. е отвън пред дома им и вика. На свой ред св.Е.М. събудила спящия до нея Н.Й.. В този момент подс.Я. блъснал входната врата на двора към дома на св.М., влязъл в двора и се насочил към входната врата на къщата. Видели това, Н.Й., Е.М. и С.Х. влезли в голямата стая на дома им, където по това време били децата на св.М. – св.И.К. и св.К.Х., както и внуците й Т., Б. и Н., които също спели, но чувайки създадения от подсъдимия шум се събудили. Непосредствено след тях в голямата стая на къщата влязъл и подс.Я.. Извадил носения и поставен на кръста му нож и с него се насочил към Н.Й., който в този момент бил застанал с гръб към шкаф в стаята и с лице към подсъдимия. Подс.Я. започнал да замахва към Й. с ножа с желание да го намушка с него. Възприела това, св.Е.М. се опитала, но без успех, да попречи на подсъдимия да стигне до Н.Й.. Между подсъдимият М.Я. и Н.Й. настъпило кратко сборичкване, в опит на Й. да се защити от нападението на подсъдимия, който продължил да замахва към него с ножа в ръка. С ножа подс.Я. причинил на Н.Й. плитка рана в областта на носа му; втора повърхностна порезна рана в областта на дясната половина на лицето му, над дясната скула и порезна рана в областта на долния край на лявата предмишница, откъм лъчевата кост. С ножа подсъдимият на два пъти пробол пострадалия в областта на гърдите, като по този начин му причинил две прободно-порезни рани в областта на лявата половина на гръдния кош, едната от които на 128 см. от петата, а другата на 141 см. от петата, като ножа проникнал в гръдната кухина на пострадалия и наранил белия му дроб. В резултат на причинената кръвозагуба от нараняванията, Й. паднал на земята върху купчина дрехи и върху нож с черна пластмасова дръжка с надпис „Esperansa" с дължина на дръжката 13 см., дължина на острието 21 см., широчина на острието ** мм. и дебелина на същото 2 мм., намиращи се на земята до шкафа в стаята, като кръв от раните му попаднала върху ножа. След като пострадалият паднал на земята, подсъдимият се обърнал, за да излезе от стаята и видял, че св.Е.М. в този момент също била тръгнала да излиза от нея. Понеже подс.Я. смятал, че именно тя е виновна за ставащото, я застигнал и я пробол с ножа отзад в областта на долната дясна половина на гърба, на равнището на последните две ребра, при което ножа проникнал до черния дроб на пострадалата, пробол го и го срязал. В резултат на нараняването й, свидетелката започнала да кърви, причерняло й и легнала накрая на леглото в стаята.

Веднага след това подс.Я. напуснал къщата и се насочил към дома си.

Свидетелите И.К. и К.Х. отишли в дома на чичо си - св.К.К., на когото разказали за случилото се. Последният съобщил за станалото чрез обаждане на телефон за спешни повиквания 112, в резултат на което в дома на пострадалата бил изпратен медицински екип и такъв на полицията.

Дъщерята на св.М. - св.С.Х. помогнала на майка си да излезе навън. Пострадалата била отведена за лечение от пристигналия на място медицински екип за спешна помощ в МБАЛ“Св.Пантелеймон“ – гр.Ямбол.

След като излязъл от дома на св.Е.М., подс.Я. *** в посока дом № 37, където живеел св.Р.А. заедно със съпругата си - св.К.А.. Двамата били чули викове за помощ от св.Е.М. и децата й, идващи от дома им и били излезли навън, за да разберат какво става. В този момент видели, че подсъдимият върви бързо по улицата и носел в ръката си нож с черна дръжка. Подсъдимият видял свидетелите А. и А., насочил се към тях и посегнал с ножа с цел да ги нарани. За да се защити, св.А. взел дъска от стара дървена дограма и с нея ударил подс.Я. по ръката, в която държал ножа, при което дъската се счупила. В резултат, подс.Я. изтървал ножа и побягнал. Св.К.А. взела от земята ножа на подсъдимия и впоследствие го предала на пристигналия на място служител на реда – св.А..

Подсъдимият М.Я. се прибрал в дома си, където минути по-късно бил задържан от полицейски служители. На местопрестъплението, както и пред дом № 37 на ул."***" в гр.Ямбол, бил извършен оглед.

Дошлите на място полицаи и медицински екип констатирали, че Н.Й. е починал.

На св.М. била извършена спешна операция и приложено лечение, в резултат на които здравословното й състояние било стабилизирана. Изписана била от болницата на 30.09.2015 г.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, при извършената аутопсия и изследване на трупа на Н.Й. се установява, че на пострадалия са причинени: повърхностна плитка порезна рана в областта на носа, разположена косо, с посока отдясно отгоре надолу през носа и наляво, с дължина 4,5 см.; плитка повърхностна порезна рана в областта на дясната половина на лицето над дясната скула, успоредна на ръба на долния клепач на окото; порезна рана в областта на долния край на лявата предмишница, откъм лъчевата кост, с дълбочина около 2,5 см. и дължина около 53-54 см. със срязване на мускули и техните сухожилия; две прободно-порезни рани в областта на лявата половина на гръдния кош. Едната от прободно-порезните рани е по средна подмишнична ливия, на 128 см. от петата, с цепковиден вход с дължина около 4,5-5 см., със заоблен и затъпен горен ъгъл и остър долен и раната наподобява леко равнобедрен триъгълник. Другата прободно-порезна рана е на около 141 см. от петата, като горният й ъгъл е остър, а долният е леко заоблен и затъпен с леко натъртване на кожата. Вещото лице посочва, че първата прободно-порезна рана е с проникване в гръдната кухина и раневият й канал е с дължина около 12-13 см., като в гръдната кухина се установява наличието на около 1 литър кръв и кръвни съсиреци. Извършена от експерта била проба за пневмоторакс за лявата гръдна кухина, с положителен резултат. Въз основа на това е заключено, че в лявата гръдна кухина има проникване на въздух и левия бял дроб е открит тотално колабирал с изключване на дихателната функция. Констатирана е и остра следкръвоизливна анемия с анемизиране на кожата, лигавиците и вътрешните органи; оток на белите дробове, на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Според вещото лице, причината за настъпването на смъртта е острата следкръвоизливна анемия, която е довела до настъпването на остър хеморагичен шок, явяващ се непосредствена причина за смъртта. Посочено е, че за смъртта е имало значение и острата дихателна недостатъчност на базата на проникващото нараняване в лявата гръдна кухина, прободно-порезното нараняване на левия бял дроб, тоталното колабиране на същия, наличието на левостранен пневмоторакс, довело до обезкървяване на мозъка и всички останали вътрешни органи. Вещото лице сочи, че описаните порезни рани в областта на лицето и лявата мишница, както и двете прободно-порезни рани в областта на лявата половина на гръдния кош отстрани, са причинени от действието на прободно-порезно оръжие, каквото е ножа. Посоката на образувалия се раневи канал на раната с проникване в гръдната кухина е отстрани, отляво и отгоре, навътре, надясно и надолу. Дължината на този раневи канал е около 12-13 см., което сочи, че дължината на острието на ножа е най-малко около 13 см. Дължината на входната рана е около 4,5-5 см., с оглед на което вещото лице заключава, че широчината на острието на ножа може да бъде и по-малко от дължината на входа на раната, тъй като освен пробождане на тъканите от острия връх на ножа е налице и тяхното гладко прерязване. От мястото на установените прободно-порезни и порезни рани, вещото лице прави заключение, че пострадалият и нападателят са били с лице срещу лице един спрямо друг, като нападателят е държал ножа с дясната си ръка, като при причиняването на нараняванията в областта на лявата странична повърхност на гръдния кош, е възможно да е бил и малко отляво на пострадалия. В заключението е посочено, че с оглед данните от огледа на местопроизшествие за наличие на пръски кръв по гръбните повърхности на ходилата на пострадалия и зацапвания от кръв по стъпалните им повърхности, може да се направи извод за това, че смъртта на Й. е настъпила за около 10-15 минути, т.е. не е настъпила за съвсем кратко време, поради което пострадалият е могъл да ходи и е пристъпвал по зацапаните повърхности. Експертът е категоричен в заключението си, че смъртта е в непосредствена причинна връзка с причинените му прободно-порезни рани в областта на лявата половина на гръдния кош.

Разпитано в съдебно заседание, вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза заключава, че пострадалият Н.Й. е бил изненадан от нападението или не е бил в състояние да се защити. Това свое становище експертът обосновава с липсата на наранявания по ръцете, пръстите и дланите на пострадалия.

От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза относно пострадалата Е.М.Х. се установява, че на същата са причинени: прободно-порезна рана в областта на дясната долна половина на гръдния кош на пострадалата, отзад, покрай гръбначния стълб, на равнището на XI-XII десни ребра на гръдния кош, с проникване в дясната гръдна кухина, срязване на диафрагмата и прободно-порезно нараняване на черния дроб по задната повърхност, над десния бъбрек. Пристенният лист на коремницата е бил срязан отзад в областта на задната коремна стена, като коремът е бил пълен с кръв и кръвни съсиреци. Според експерта, тези увреждания представляват в съвкупност „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота" на пострадалата. Вещото лице е категорично, че опасността за живота на пострадалата произтича от възможността проникването в гръдната кухина да доведе до внасяне на болестотворни микроорганизми от външната среда в гръдната кухина и настъпването на дихателна недостатъчност поради колабиране на десния бял дроб и изключването му от дихателната функция, а оттам и настъпване на остра дихателна недостатъчност. Опасността за живота на М. е била непосредствена и от прободно-порезното нараняване на черния дроб, поради това, че черният дроб е един от най-кръвоснабдените органи и при неоказване на своевременна висококвалифицирана медицинска помощ настъпването на смъртта е било задължително и неминуемо. Експертът обосновава това си заключение и с данните от извършената оперативна намеса, изразила се в отваряне на коремната кухина, при което е установено, че коремът е бил пълен с кръв и кръвни съсиреци. В случая оказаната медицинска помощ е била успешна и живота на пострадалата е бил спасен. Според вещото лице, установената прободно-порезна рана в областта на дясната половина на гръдния кош отзад е причинена от прободно-порезно оръжие, каквото е и ножа. Констатираното, че тази рана е с вход в областта на дясната половина на гърба на равнището на последните две ребра и достигането на раневия канал до черния дроб и неговото пробождане и срязването му, както и топографията на увредените органи, дават основание експерта да заключи, че дължината на раневият канал е била значителна, а именно 10-12 см. Поради това прави извод, че дължината на острието на използвания нож е не по-малко от 12-13 см. Вещото лице посочва, че посоката на раневия канал е отгоре, отзад, отстрани, надолу, навътре и напред, с оглед на което добре отговаря нападателят да е бил зад гърба на пострадалата и ударът с ножа да е нанесен с дясната му ръка, с посока отгоре, отзад и отстрани, надолу, навътре и напред. В съдебно заседание, вещото лице отбелязва, че пълно възстановяване на пострадалата не може да бъде постигнато.

От заключението по назначената по делото химическа експертиза на кръв, иззета от трупа на Н.Й., се установява, че в същата се съдържат 0,38 ‰ етилов алкохол.

От заключението по назначената по делото биологична експертиза на веществени доказателства /Протокол № 7 от 04.11.2015 г./ - марлен тампон с кръв от трупа на Н. Д. Й., иззета при аутопсията му; 1 брой детски син /шарен/ панталон; 1 брой дамска блуза на черно-бяло райе; 1 брой парче от дунапрен и три броя памучни тампони с обтривка от кафяво-червена течност, иззети от петна от кафяво-червена течност върху асфалта с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. в гр.Ямбол, на ул."***" пред дом № 3, се установява следното: кръвта от трупа на Н. Д. Й. е групова принадлежност АВ(0); засъхналата червено-кафява течност по детския панталон е човешка кръв и кръвно-груповата й принадлежност е А(β); засъхналата червено-кафява течност по дамската блуза на черно-бяло райе е човешка кръв и същата е АВ(0) кръвно-групова принадлежност; засъхналата червено-кафява течност, с която е попито парчето дунапрен е човешка с кръвно-групова принадлежност А(β); червено-кафявата течност по трите тампона е човешка кръв и кръвно-груповата й принадлежност е В(α), но би могла да е и АВ(0), тъй като поради замърсяване е възможно единия аглутиноген да не се прояви.

От протокол за оглед на веществени доказателства, извършен на 15.10.2015 г. /л.160-162 от материалите от ДП/, се установява, че използваният от подсъдимия нож е с черна пластмасова дръжка, с обща дължина на острието и дръжката 32 см., с дължина на острието 18,5 см., с дължина на черната пластмасова дръжка 13,5 см. и с широчина на острието в основата 3,5 см., като на върха острието е заострено с дебелина 1 мм. Установено е, че двустранно по острието има червеникави петна - зацапвания от засъхнала течност в червеникав цвят.

По делото е назначена биологична експертиза /Протокол № 12 от 22.12.2015 г./ с обекти: кръв, иззета от подсъдимия М.Я.; 2 броя ножове – използвания от подсъдимия и намерения под тялото на пострадалия и 3 броя дървени летви. От заключението по така назначената експертиза се установява, че кръвно-груповата принадлежност на кръвта на подсъдимия е В(α); по дължината на острието на ползвания от подсъдимия нож с черна пластмасова дръжка, описан като обект № 4 в протокола за оглед на местопроизшествие в гр.Ямбол, на ул."***" № ** са установени червеникави прохлузвания от протриване на острието, които реагират на кръв, но не са били изследвани повече, тъй като са в малко количество и биха били унищожени при серологично изследване; по ножа, намерен под тялото на пострадалия, с черна пластмасова дръжка с надпис "Esperansa", описан като обект № 5 в протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. в гр.Ямбол, на ул."***" № **, са установени масирани накапвания от засъхнала червено-кафява течност, които са от човешка кръв от АВ(0) кръвно-групова принадлежност. Установява се също, че по трите летви с различна дължина, иззети при извършения оглед на 21.09.2015 г. на ул."***", пред дом № 3, няма наличие на зацапвания от кръв.

В хода на съдебното следствие съдът по искане на защитата на подс.Я. назначи ДНК експертиза с обект на същата - 1 брой тампон с обтривка от кафяво-червеникава течност, иззет от множество капки от кафяво-червеникава течност на циментовата площадка пред входната врата на къщата на пострадалата М. /обект № 1, иззет при оглед на местопроизшествие на 21.09.2015 г. в гр.Ямбол, на ул."***" № **/. По поставените въпроси, експертът отговаря, че биологичния материал по изследвания обект представлява човешка кръв, източник на която е лице от женски пол, поради което същата не може да произхожда от подсъдимия М.Я..

От приложената по делото Справка за съдимост рег.№ 1453/23.09.2015 г. на БС при РС-Ямбол се установява, че подс.Я. е с чисто съдебно минало /реабилитиран по Присъда № 38/06.05.1968 г., постановена по НОХД № 138/1968 г. по описа на ОС-Ямбол, влязла в сила на 03.07.1968 г./.

От приложените по делото Експертно решение № 1107/25.03.2014 г., Епикриза изх.№ 1**/29.01.1996 г. на Държавна болница по белодробни болести, 5 броя Епикризи от 09.06.2015 г., 14.12.2014 г., 23.02.2014 г., 29.10.2014 г. и 07.09.2014 г., всички на МБАЛ"Св.Пантелеймон" АД-Ямбол и 4 броя Амбулаторни листи от 2013 г., 2014 г. и 2015 г., се установява, че от 1995 г. до момента подсъдимият М.Я. страда от Хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/ и е с пожизнено опредЕ.50 % трайно намалена трудоспособност.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Й.Й. и М.Й. се установява, че двамата са понесли тежко смъртта и загубата на баща си. Същите са били в много добри отношения със своя баща – пострадалия Н.Й., между тях съществувала силна бащино-синовна връзка, като пострадалият много им помагал. От показанията на тези свидетели се установява също, че баща им обичал силно своята единствена дъщеря - св.А.Й..

От показанията на свидетелката А.Й., дадени от нея в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, които тя поддържа изцяло, се установява, че след развода на родителите й, свидетелката не е поддържала никакви контакти със своя баща - Н.Й., избягвала го е и не е била в близки отношения с него. Съдът кредитира именно показанията на св.А.Й., дадени от нея в хода на досъдебното производство и оставя без доверие тези, които свидетелката дава в хода на съдебното следствие по отношение емоционалната й връзка с баща й, т.к. от една страна свидетелката не поддържа последните, а от друга - първите като депозирани във време по-близко до датата на деянието, съдът намира за обективни в по-голяма степен.

Възприетата от съда и изложена по горе фактическа обстановка се установява от част от обясненията на подс.Я., дадени от него в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.3 от НПК, за които заяви, че поддържа изцяло; от показанията на св.Е.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и от частта от показанията на тази свидетелка, дадени от нея в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК; от показанията на св.И.К., дадени от него в хода на съдебното следствие, както и от частта от показанията, дадени от този свидетел пред съдия в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.1, т.1 от НПК, за които заяви, че поддържа; от показанията на св.К.Х., дадени от нея в хода на проведеното съдебно следствие, както и от частта от показанията й, дадени от нея пред съдия в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.1, т.1 от НПК; от показанията на св.Й.Й., дадени от него в хода на съдебното следствие, както и от частта от показанията, дадени от този свидетел в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, ал.1, т.1 от НПК; от показанията на свидетелите С.Х., Н.А., К.К., Р.А., К.А., М.Й. и С.Т., дадени от тях в хода на съдебното следствие; от показанията на св.А.М.Я., дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК; от заключенията по назначените по делото 2 бр. съдебно-медицински експертизи, 2 броя биологични експертизи, химическа експертиза и ДНК експертиза, от показанията на вещите лица по тях, дадени в хода на проведеното съдебно следствие; от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. с приложен към него фотоалбум /л.5-л.26 от ДП/; Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. с приложен към него фотоалбум /л.27-л.34 от ДП/; Справка за съдимост рег.№ 1453/23.09.2015 г. на БС при РС-Ямбол; Протокол за освидетелстване от 21.09.2015 г. с приложен към него фотоалбум /л.118-л.126 от ДП/; заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ № 113677 от 20.09.2015 г./л.144 от ДП/; лист за преглед на пациент в спешно отделение № 12224 от 20.09.2015 г. /л.147 от ДП/; Епикриза от 30.09.2015 г. /л.148-л.149 от ДП/; протокол за оглед на веществено доказателство от 15.10.2015 г. с приложен към него фотоалбум /л.160-л.165 от ДП/; препис-извлечение от 25.09.2015 г. от Акт за смърт № 0861/21.09.2015 г. /л.168 от ДП/; Удостоверение за наследници изх.№ ГС-02.-011424 от 25.09.2015 г. от Община Ямбол /л.171 от ДП/; Справка от 10.12.2015 г. на Дирекция "Национална система 112" към МВР /л.171 от ДП/; протокол от 16.12.2015 г. за вземане на образци за сравнително изследване /л.179 от ДП/; Експертно решение № 1107/25.03.2014 г.; Епикриза изх.№ 1**/29.01.1996 г. на Държавна болница по белодробни болести; 5 броя Епикризи от 09.06.2015 г., 14.12.2014 г., 23.02.2014 г., 29.10.2014 г. и от 07.09.2014 г., всички на МБАЛ"Св.Пантелеймон"АД-Ямбол и 4 броя Амбулаторни листи от 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както и от веществените доказателства - 1 брой нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина 32 см. и дължина на острието 18,5 см., иззет като обект № 4 с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. в гр.Ямбол, на ул.“***“ № **; 1 брой тампон с обтривка от кафяво-червеникава течност, иззет от множество капки от кафяво-червеникава течност на циментовата площадка пред дома на пострадалата; 1 брой детски сини панталони, зацапани с кафяво-червеникава течност; 1 брой раирана дамска блуза с черни и бели райета, зацапана по цялата си площ с кафяво-червеникава течност; 1 брой нож с черна пластмасова дръжка с надпис „Esperansa" с дължина на дръжката 13 см. и дължина на острието 21 см.; 1 брой парче от дунапрен, напоено с кафяво-червеникава течност; обтривки от трите групи образувани от множество петна от кафяво-червеникава течност; част от дървена летва с дължина 65 см. и широчина 25 мм. в най-широката й част, както и част от дървена летва с дължина 38 см. и дебелина 2 см.; част от дървена летва с дължина 32 см. и широчина в най-широката й част 2,5 см.; черни на цвят дънкови панталони; черно на цвят спортно яке с по два бели канта на ръкавите; розова на цвят тениска с надпис на гърба „Frisianoutlaw", по която в областта на корема се наблюдава петно от червеникава на цвят течност; спортни обувки в син и жълт цвят, по лявата от които в предната част се наблюдава кафеникаво на цвят петно; нокти от подсъдимия М.Я.; марля, накапана с кръв, иззета от трупа на Н.Й. за нуждите на медицинската експертиза и марля с кръв от трупа му, иззета за нуждите на химическата експертиза; марля, накапана с кръв от взета кръвна проба на подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Х., Н.А., К.К., Р.А., К.А., М.Й. и С.Т., дадени от тях в хода на съдебното следствие, т.к. същите са логични, последователни, непротиворечиви както вътрешно, така и с останалия доказателствен материал, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Освен това посочените свидетели са без родствени връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и да било доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на делото.

Съдът кредитира показанията на св.А.М.Я., дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК, т.к. макар този свидетел да е племенник на подсъдимия, неговите показания не стоят изолирано от останалия доказателствен материал и изцяло кореспондират с показанията на св.С.Т., разпитан в качеството на свидетел на защитата.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Е.М., И.К., К.Х. и Й.Й., дадени от тях в хода на проведеното по делото съдебно следствие и на частта от техните показания, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им предвид констатираните от съда в тези части противоречия, т.к. преценени в съвкупност и взаимовръзка са непротиворечиви, логични, обективни, последователни и безпристрастни. Прочетените от съда части от показанията на тези свидетели, дадени от тях в досъдебното производство се кредитират от съда, т.к. разкриват достоверност в най-голяма степен, предвид момента, към който са били снети, а именно - непосредствено след инкриминираното деяние, когато свидетелите са разполагали с ясен и близък по време спомен за случилото се.

Съдът не кредитира единствено тази част от показанията на свидетелката Е.М., дадени от нея в хода на проведеното по делото съдебно следствие, касаещи твърдението й, че е подала сигнал на тел.112 за инцидента, т.к. това твърдение се опровергава от съдържащото се в Справка от 10.12.2015 г. на Дирекция "Национална система 112" към МВР /л.171 от ДП/, видно от която на дата 20.09.2015 г. на ЕЕН 112 няма регистрирано повикване от лице, представило се с имената Е.М..

Съдът не кредитира тази част от обясненията на подс.Я., дадени от него в хода на досъдебното производство, касаещи твърдението му, че между него и пострадалия е имало конфликтни отношения известно време преди 20.09.2015 г. Тези твърдения останаха недоказани от останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от показанията на разпитания по делото свидетел на защитата – св.С.Т. /полицейски служител в Полицейски участък в кв."Райна княгиня" при РУ на МВР-Ямбол/, както и от показанията на св.А.М.Я. - племенник на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Т. и А.Я., дадени от първия от тях в хода на съдебното следствие, а от втория - в хода на досъдебното производство, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви вътрешно, не стоят изолирано от останалия събран по делото доказателствен материал и по-конкретно изцяло кореспондират с показанията на останалите свидетели на обвинението.

Съдът не кредитира и тази част от обясненията на подс.Я., дадени от него в хода на досъдебното производство, касаеща твърдението му, че е действал при самозащита, т.к. пострадалият Н.Й. го нападнал още на двора с дървена рамка от прозорец и му нанесъл няколко удара в областта на главата. Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат на останалите кредитирани гласни доказателства, а именно – на показанията на разпитаните в тази посока свидетели-очевидци – Е.М., И.К., С.Х. и К.Х., които са събрани по реда на НПК и които съдът кредитира като логични, пълни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Освен това, посочените твърдения на подс.Я. не се подкрепят и от обективно установеното при извършения оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. на ул.“***“ №** в гр.Ямбол, при който не са констатирани като налични нито дървена рамка от прозорец или друга дървена летва, нито пък следи от кръв в двора на къщата. В случай, че мястото на инцидента е дворът на къщата /както твърди подсъдимия/, а не вътре в къщата, и подсъдимият е нанесъл ударите с нож спрямо пострадалия в самозащита от нападение на последния, то следи /зацапвания/ от кръвта на Н.Й. според вещото лице по изслушаната в с.з. на 30.03.2017 г. /л.17 от протокола/ съдебно-медицинска експертиза, е следвало да има на мястото, където Й. е бил наранен, предвид вида и мястото на нараняването му. Такива следи от кръв обаче не са установени в двора на къщата при огледа на местопроизшествието, а са установени в една от стаите /т.н.голяма/ вътре в къщата. Всичко изложено дотук по категоричен начин установява липсата на неправомерно и провокативно поведение от страна на пострадалия, както и мястото на инцидента.

Съдът намира поведението на подс.Я., конкретно дадените от него обяснения в некредитираната им част, като защитна теза, посредством която цели да бъде избегната или смекчена наказателната отговорност за извършеното.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.279, ал.2 вр.ал.1, т.3 от НПК, в останалата им част, като кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Обясненията на подс.Я. в кредитираната им от съда част и кредитираните от съда показания на посочените по-горе свидетели съдът приема като логични, последователни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Освен това, посочените свидетели са без родствени връзки с подсъдимия /с изключение на св.А.Я./ и по делото липсват каквито и да било доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на делото.

Съдът не даде вяра на обясненията на подс.М.Я., дадени от него в хода на проведеното съдебно следствие, за които той самият заяви, че не поддържа. Посочените обяснения противоречат на тези, дадени от подсъдимия в хода на досъдебното производство и на останалата събрана по делото и кредитирана от съда доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира заключенията по назначените по делото 2 бр. съдебно-медицински експертизи, 2 броя биологични експертизи, химическа експертиза и съдебно-медицинска експертиза на веществено доказателство по метода на ДНК профилиране, като пълни, обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.

От изложеното, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с деянието си подс.М.Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3-то, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място умишлено умъртвил Н. *** и направил опит умишлено да умъртви Е.М.Х. ***, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и действията му са били насочени спрямо повече от едно лице.

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на Република България. Авторството на престъпното деяние се установява по категоричен начин от кредитираната част от обясненията на подс.Я. и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.М., К.Х., И.К., С.Х., Й.Й., К.К., Н.А., Р.А., К.А. и М.Й., както и от заключенията по назначените по делото биологически и съдебно-медицински експертизи, всички преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

От съвкупната преценка на събрания доказателствен материал безспорно е установено както авторството на деянието, механизма на извършването му, вида, локализацията, степента на уврежданията, оръжието на престъплението, причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на пострадалия Н.Й. и телесните увреждания на пострадалата Е.М.. В този смисъл, съдът прецени като неоснователен довода на защитата за това, че делото е неизяснено от фактическа страна, включително и относно точния механизъм на извършване на престъплението и средството, с което е било извършено то.

Безспорно установено от доказателствата по делото – писмени и гласни такива е обстоятелството, че подс.Я. е причинил смъртта на пострадалия Й. на 20.09.2015 г. около 22,30 часа в частен дом на ул.“***“ № ** в гр.Ямбол. Причинил е уврежданията, подробно описани в съдебно-медицинската експертиза. Безспорно установено е, че непосредствената причина за настъпване на смъртта на пострадалия е остра следкръвоизливна анемия, довела до настъпването на остър хеморагичен шок и остра дихателна недостатъчност вследствие на причинените му проникващо нараняване в лявата гръдна кухина, прободно-порезно нараняване на белия му дроб с тотално колабиране на същия и на левостранен хемоторакс в резултат на нанесените му удари с нож, а именно два в областта на лявата му гръдна половина.

От кредитираната част от обясненията на подс.Я., от кредитираните от съда показания на разпитаните по делото свидетели, както и от заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска и 2 броя биологически експертизи и от приложените писмени доказателства се установява, че уврежданията на пострадалия Й. са причинени от подсъдимия в резултат на нанесени от него удари с нож - два в областта на лявата гръдна половина на гръдния кош на пострадалия. Следователно, за съда се налага безспорният и несъмнен извод за наличие на пряка причинна връзка между противоправните действия на подсъдимия, т.е. между осъществените от него действия и настъпилия противоправен резултат, а именно – смъртта на пострадалото лице.

Безспорно установено от доказателствата по делото /писмени и гласни такива/ е, че подсъдимият по същото време и на същото място е направил и опит да причини смъртта на пострадалата Е.М., причинявайки й уврежданията, подробно описани в заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза - проникване в дясната гръдна кухина, срязване на диафрагмата и прободно-порезно нараняване на черния дроб, чрез нанасяне на един удар с нож в областта на дясната долна половина на гръдния кош отзад на пострадалата, както и обстоятелството, че само и единствено оказването на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ е предотвратило настъпването на смъртта на М..

От доказателствения материал по делото се установява по категоричен начин, че средството, с което подсъдимият е осъществил деянието е именно приложения като веществено доказателство нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина 32 см. и дължина на острието 18,5 см., иззет като обект № 4 с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. в гр.Ямбол, на ул.“***“ № **. В подкрепа на това е и заключението по назначената по делото биологична експертиза /Протокол № 12 от 22.12.2015 г./ и резултатите от извършения по делото оглед на този, иззет по делото като веществено доказателство нож, за който от показанията на свидетелите А., А. и А. се установява, че е бил в ръцете на подсъдимия непосредствено след осъществяване на деянието. Отделно, самият подсъдим не оспорва, а напротив-признава, че оръжието, с което е извършил престъплението е именно този нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина 32 см. и дължина на острието 18,5 см., предявен му в съдебно заседание при съответния за това процесуален ред. В тази връзка съдът преценя за неоснователен довода на защитника, че приложеният като веществено доказателство по делото нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина 32 см. и дължина на острието 18,5 см., не може да се приеме за единствено възможното оръжие за извършване на престъплението.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. същият нанасяйки ударите, описани подробно по-горе в областта на лявата гръдна половина на гръдния кош на Й. и в долната дясна половина отзад на гръдния кош на Е.М., с немалка сила и с нож с голяма дължина на острието, е съзнавал, че може да причини смъртта им и е искал настъпването на този общественоопасен резултат. За прекия умисъл се съди по средствата, с които е извършено престъплението, от насоката, силата и броя на ударите, мястото на нараняването, разстоянието, от което се посяга към жертвата, оръжието на престъплението. В конкретиката на случая прекият умисъл на подс.Я. се извежда от осъществените конкретни действия /удари с нож/, от вида на използването опасно оръжие годно да причини смъртта /нож/, от броя на нараняванията - два пъти в лявата гръдна половина на гръдния кош на Й. и веднъж в долната дясна половина отзад на гръдния кош на М., където с оглед на дължината на острието на ножа може да се нарани и е наранен най-кръвоснабдения орган в човешкото тяло - черния дроб, от насочването на оръжието към жизненоважни органи и анатомични структури от телата на пострадалите. Съдебната практика в тази насока е константна и приема, че винаги, когато деецът действа по начин и със средство, което е годно да причини смъртта на жертвата, когато са причинени телесни увреждания с нанасяне на удари, насочени към онези части от тялото, където се намират жизненоважни органи и анатомични структури от човешкото тяло, е налице пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Ненастъпването на целените и исканите от дееца вредоносни последици от престъплението - смъртта на повече от едно лице, се дължи единствено на своевременно оказана адекватна медицинска помощ на единия от двамата пострадали. Подсъдимият е действал с намерението да умъртви повече от едно лице, по едно и също време и на едно и също място. Убийството на Н.Й. и опитът за убийство на Е.М. са извършени непосредствено едно след друго и представляват една непрекъсната престъпна дейност и доколкото е настъпила смъртта само на едно от лицата, а спрямо другото деянието е останало във фазата на опита, деянието се квалифицира като опит към престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3-то, вр.чл.115 от НК. При този опит, макар изпълнителното деяние по отношение на единия от пострадалите - Е.М., да е било довършено, по независещи от подсъдимия причини не са настъпили предвидените в посочената нормативна разпоредба и целените от него вредни последици.

Несъмнено е налице квалифициращият признак по чл.116, ал.1, т.4, пр.3-то от НК, тъй като обект на посегателството e повече от едно лице.

Съдебната практика безрезервно приема, че в случаите, когато е настъпила смъртта само на едно лице, а спрямо друго/други престъплението е останало в стадия на опита, деецът отговаря за опит към престъпление по чл.116, т.4, пр.3-то от НК, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл е Постановление № 2 от 16.XII.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.

С оглед на изложеното, съдът намира, че подс.Я. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на чл.116, ал.1, т.4, пр.3-то, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Съдът не прие за основателен довода на подсъдимия, че е извършил деянието при неизбежна отбрана /самозащита/ от нападение на пострадалия спрямо него, както и този на защитата в посока, че подсъдимият е осъществил престъпното деяние при условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана. С оглед установените като безспорни от фактическа страна обстоятелства съдът счита, че по делото липсват каквито и да било доказателства за наличие на неправомерно и провокативно поведение от страна на пострадалия Н.Й. към подсъдимия нито към момента на извършване на деянието, нито преди това. Напротив, изяснено по делото е, а и подсъдимият в обясненията си сам признава, че тръгвайки към дома на пострадалия е взел у себе си нож, използван от него за умъртвяване на Й., което недвусмислено сочи на предварително взето решение от подсъдимия за извършване на убийството. Нещо повече, подсъдимият наранил и пострадалата Е.М., на която нанесъл удар с ножа в гърба, с което безспорно е целял и нейното умъртвяване. Престъпното деяние подсъдимият е осъществил късно вечерта, вътре в къщата на пострадалите, където е влязъл докато те са спели и са се събудили именно от присъствието на Я. там. Всичко това налага извод, че не подсъдимият е бил в положение на отбраняващ се, а такива са били двамата пострадали от нападението на подсъдимия спрямо тях. В подкрепа на този извод са и показанията на вещото лице по назначените по делото съдебно-медицински експертизи, което в съдебно заседание категорично заключава, че липсата на наранявания по ръцете, пръстите и дланите на пострадалия Н.Й. сочи на това, че последният е бил изненадан от нападението или не е бил в състояние да се защити. Установеното с протокол за освидетелстване от 21.09.2015 г. и приложен към него фотоалбум /л.118-л.126 от ДП/ нараняване на подсъдимия по никакъв начин не разколебава горния извод на съда и не може да бъде поставено в подкрепа на защитната теза на подс.Я. и на неговата защита. Последната се разколебава и от заключението по назначената от съда ДНК експертиза на неизследваното в хода на досъдебното производство веществено доказателство - 1 брой тампон с обтривка от кафяво-червеникава течност, иззет от множество капки от кафяво-червеникава течност на циментовата площадка пред входната врата на къщата на пострадалата /обект № 1, иззет при оглед на местопроизшествие на 21.09.2015 г. в гр.Ямбол, на ул."***" № **/. Според посоченото заключение, биологичният материал по изследвания обект представлява човешка кръв, източник на която е лице от женски пол, поради което същата не произхожда от подс.М.Я..

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид следното:

Касае се за деяние с изключително висока степен на обществена опасност, предвид обществените отношения, които засяга и предвид начина му на осъществяване. Осъществено е квалифицирано престъпление против живота на човека, за което законодателят е предвидил и най-тежките по вид и размер наказания. Извършеното от подсъдимия престъпно деяние е в най-висока степен обществено опасно и морално укоримо, тъй като е отнел живота на един млад мъж, като само благодарение на възможността за оказване на навременна висококвалифицирана медицинска помощ и оказаната такава, едната от жертвите се е спасила. Налице е висока степен на обществена опасност на деянието и предвид конкретния начин и място на осъществяването му - късно вечер, в дома на пострадалите, докато същите спят, след внезапно влизане в дома им с оръжие, годно да причини смърт, в готовност за употреба, което е и било употребено срещу неочакващите и с нищо не провокирали в този момент нападението на подсъдимия пострадали, без последните да са оказали каквато и е да реална по естеството и съдържанието си активна съпротива на нападателя си и без да са мотивирали агресивното му поведение спрямо тях в този момент. Съдът счита, че и личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, независимо от обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало - реабилитиран по предходно негово осъждане. За високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия съдът прави извод и от поведението му след осъществяване на деянието, а именно такова, сочещо на опит за упражняване на насилие по отношение и на други лица - свидетелите Р.А. и К.А., което сочи и на изградено поведение на доминиране на личността на подсъдимия над останалите членове на обществото, независимо от използвания за това начин. При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия частични самопризнания още в хода на досъдебното производство, изразеното от него съжаление за извършеното и влошеното му здравословно състояние към момента. С оглед на всичко изложено дотук и за изпълнение целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК по отношение на този подсъдим, съдът му наложи наказание при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и по първата алтернатива предвидена в материалната разпоредба на чл. 116, ал. 1 от НК, а именно - Лишаване от свобода, към средния предвиден в закона размер от 18 години. Съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание като приложи императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.2, б."а" от ЗИНЗС. Съдът намира, че само в този си вид и начин на изтърпяване наказанието ще осъществи визираните в закона цели по отношение на този подсъдим.

На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимият М.Я. е бил задържан по настоящото дело, считано от 21.09.2015 г.

По отношение на предявените граждански искове:

Предявените от гражданските ищци Й.Й., М.Й. и А.Й. - деца на пострадалия Н.Й. граждански искове за причинените им от престъплението неимуществени вреди, както и предявения от гражданската ищца Е.М. граждански иск за причинените й в резултат на извършеното от подсъдимия престъпно деяние неимуществени вреди, съдът счита за основателни.

Безспорно и тримата граждански ищци-деца на пострадалия Й. са претърпели морални вреди от смъртта на своя баща. Доказателствата по делото сочат, че между пострадалия и синовете му М.Й. и Й.Й. са съществували отлични отношения на разбирателство, любов и взаимна помощ. Синовете на пострадалия са преживяли трудно настъпилата по нелеп и внезапен начин смърт на своя баща. Същите ще търпят морални вреди и поради загубата на моралната си опора. От друга страна, синовете на пострадалия са в твърде млада възраст и в началото на трудовата си реализация, като и двамата са трудоспособни. Налице е безспорност на причинените морални вреди, които подсъдимият следва да репарира, като за това съда счита, че са необходими и достатъчни суми в размер на от по 80 000 лв. за всеки един от гражданските ищци М.Й. и Й.Й.. Исковете над тези размери до пълните размери на гражданските претенции, предявени от всеки един от тези двама граждански ищци /от 100 000 лв. - за гр.ищец М.Й. и от 110 000 лв. - за гр.ищец Й.Й./, като недоказани съдът отхвърли.

Несъмнено децата на пострадалия Н.Й. са от кръга на законните наследници, които имат право да претендират неимуществени вреди от престъплението. В преценката си доколко исковете са основателни и доказани, съдът изследва какви душевни болки и страдания са търпели и продължават да търпят, след което определя справедлив паричен еквивалент на тези страдания съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД. Тъй като не бяха доказани особено близки отношения между дъщерята А.Й. и покойния й баща - пострадалия Н.Й., нито в каква степен тя е претърпяла и продължава да търпи страдания от неговата загуба, съдът й присъди обезщетение по справедливост в рамките на обичайното и съобразно практиката на съдилищата, а именно - в размер на 50 000 лв. Предявеният от гр.ищца А.Й. граждански иск над този размер до пълния предявен размер от 100 000 лв., съдът отхвърли като недоказан.

Съдът намира предявеният граждански иск от гражданската ищца Е.М. за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди за основателен, тъй като подсъдимият бе признат за виновен, както и за доказан от събраните по делото доказателства до размера на 120 000 лв. Предвид горното, съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданската ищца М. обезщетение за причинените й неимуществени вреди по справедливост в размер на сумата от 120 000 лв. Предявения иск в останалата му част за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. – отхвърли като недоказан.

За да уважи гражданския иск в горепосочения размер, съдът взе предвид преживените от гр.ищца Е. М. болки и страдания, дългия период на болничното й лечение продължило 10 дни, сложната операция, която е следвало да претърпи, периода на възстановяване от получените телесни увреждания, от които според вещото лице пълно възстановяване не би могло да бъде постигнато.

Съдът присъди сумите по гражданските искове за репариране на неимуществените вреди ведно със законната лихва от датата на увредата, а именно от 20.09.2015 г. до окончателното им изплащане и на четиримата граждански ищци.

При този изход на делото, тъй като подс.Я. е признат за виновен, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същия да заплати направените по делото разноски както следва: сума в размер на 658,10 лева в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР - Ямбол; сума в размер на 212,17 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС - Ямбол и 13 200 лева Държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

На основание чл.53, ал.1, б."а" от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – 1 брой нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина 32 см. и дължина на острието 18,5 см., иззето като обект № 4 с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2015 г. в гр.Ямбол, на ул.“***“ № **, за което съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено като вещ без стойност.

По отношение на веществените доказателства - 1 брой тампон с обтривка от кафяво-червеникава течност, иззет от множество капки от кафяво-червеникава течност на циментовата площадка; 1 брой детски сини панталони, зацапани с кафяво-червеникава течност; 1 брой раирана дамска блуза с черни и бели райета, зацапана по цялата си площ с кафяво-червеникава течност; 1 брой нож с черна пластмасова дръжка с надпис „Esperansa" с дължина на дръжката 13 см. и дължина на острието 21 см.; 1 брой парче от дунапрен, напоено с кафяво-червеникава течност; обтривки от трите групи образувани от множество петна от кафяво-червеникава течност; част от дървена летва с дължина 65 см. и широчина 25 мм. в най-широката й част, както и част от дървена летва с дължина 38 см. и дебелина 2 см.; част от дървена летва с дължина 32 см. и широчина в най-широката й част 2,5 см.; черни на цвят дънкови панталони; черно на цвят спортно яке с по два бели канта на ръкавите; розова на цвят тениска с надпис на гърба „Frisianoutlaw" по която в областта на корема се наблюдава петно от червеникава на цвят течност; спортни обувки в син и жълт цвят, по лявата от които в предната част се наблюдава кафеникаво на цвят петно; нокти от подсъдимия Я.; марля, накапана с кръв, иззета от трупа на Н.Й. за нуждите на медицинската експертиза и марля с кръв от трупа му, иззета за нуждите на химическата експертиза; марля накапана с кръв от взета кръвна проба на подсъдимия Я., съдът постанови унищожаването им като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

Причините за осъществяване на престъплението – предмет на обвинителния акт е нежеланието на подсъдимия да се съобрази с установения в страната правов ред и пълното незачитане от негова страна на ценността на човешкия живот.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:

ЧЛЕН СЪДИЯ: