№ 13 15.02.2018 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 14 февруари
2018 година В публично заседание в следния
състав:
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Е.Гоцев
като разгледа докладваното от
съдия КОНДОВА
ВЧНД № 19 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.431, ал.2 вр.глава
ХХІ от НПК.
С Определение № 17 от 10.01.2018 г., постановено по
ЧНД № 6/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол на основание чл.431, ал.1 от НПК съдът
е постановил принудителна медицинска мярка по чл. 89 б.”в” от НК по отношение
на Г.П. ***, ЕГН **********, а именно-принудително лекуване в ДПБ Раднево от
наличното му психично заболяване шизофрения, параноидна форма,
параноидно-халюцинаторен синдром.
Срещу определението е постъпила жалба от освидетелствания
Г.А.. С нея се изразява несъгласие с решението на районният съд и се претендира
неговата отмяна.
В
съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител. Последният
оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави без
уважение, а определението на РС като правилно – потвърдено.
В
съдебно заседание освидетелстваният А. участва лично и чрез назначения му
служебен защитник-адвокат от АК-Ямбол. Поддържат въззивната жалба и молят съда
да я уважи като отмени определението на РС-Ямбол или да измени същото като
постанови домашно-амбулаторно лечение на А.. Аргументите, които защитник
изтъква в подкрепа на своето искане са в посока, че и към момента Г.А. има
назначено адекватно психиатрично лечение чрез инжектиране на депо на петнадесет
дни. В последната дума А. посочва, че не иска да бъде настаняван на
принудително лечение, а желае да се лекува в домашни условия чрез инжектиране
на предписаните му лекарства.
Съдът, след като прецени изложените в жалбата
доводи, като взе предвид становищата на страните изразени в съдебно заседание и
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано въз
основа на постъпило предложение от прокурор при РП – гр. Ямбол с правно
основание чл.427, ал.1 от НПК вр.чл.89 от НК за постановяване на принудителна
медицинска мярка по отношение на Г.П.А..
С Определение № 17 от 10.01.2018 г. по ЧНД № 6/2018
г. по описа на Районен съд Ямбол на основание чл.431, ал.1 от НПК съдът е
определил принудителна медицинска мярка по чл. 89 б.”в” от НК по отношение на Г.П.
***, ЕГН **********, а именно - принудително лекуване в ДПБ Раднево от
наличното му психично заболяване шизофрения, параноидна форма,
параноидно-халюцинаторен синдром.
Настоящият състав на въззивния съд намира
атакуваното определение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него
жалба – за неоснователна. Съображенията за това са следните:
От материалите по делото се установява, че спрямо Г.А.
е било образувано досъдебно производство № 100/2017 г. по описа на РУ на
МВР-Тунджа, за това, че на неустановен ден през месец декември 2016 г. в
с.Тенево, обл.Ямбол, ул.”С.П.” № 6, унищожил противозаконно чужди движими вещи,
собственост на М.В.А.от с.Тенево, във владение на Х.И.Й.от с.Тенево -
престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
От
дадените пред първоинстанционния съд обяснения на А. и показанията на
пострадалата собственичка – св.М. А., се установява, че през м. декември 2016
г. А. отишъл до къщата на А., находяща се в с. Тенево ул.“С.П.“ № 6 и с помощта на носената с него
брадва счупил прозорците и вратите на къщата, телевизорът във всекидневната,
музикален суббуфер и таблет. А. взел буриите от горящата в този момент печка на
твърдо гориво, след което напуснал къщата. Впоследствие, свидетелката А. и
съпругът й попитали А. дали ги познава и защо е постъпил така. Последният им
отговорил, че не ги познава и не може да обясни защо го е направил. След време А.
отишъл в дома на А. и се извинил за постъпката си.
В хода на разследването е назначена психиатрична
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че Г.А. страда от психично
заболяване - шизофрения, параноидна форма, параноидно-халюцинаторен синдром,
промяна на личността. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние
на продължително разстройство на съзнанието, като постъпките му са били
психотично мотивирани. Същият не е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не е бил в състояние
правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
С
оглед заключението по психиатричната експертиза, с Постановление от 04.10.17г.
на РП-Ямбол на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, наказателното производство по ДП
№ 100/2017 г. по описа на РУ на МВР - Тунджа, водено срещу Г.П.А. за
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, е прекратено.
При
разпита на вещото лице пред първоинстанционния съд, същото поддържа вече
даденото от него заключение и е категорично, че към момента на изготвяне на
експертизата и провеждане на съдебното заседание А. е в състояние на активна
психотична симптоматика, въпреки данните от лекуващия лекар, че му се прави на
необходимия времеви интервал ампула с невролептик. Психичното му състояние е
продукт на психоза, на психологичните преживявания, които към момента са
актуални и определят цялостното му
поведение. Налице са данни за обилна параноидна симптоматика, както и косвени
данни за халюцинации от вербален характер с предимно императивно съдържание.
Към момента на изготвяне на експертизата и провеждане на съдебното заседание
поведението на А. е изцяло овладяно от психотичните му изживявания, поради
което има неадекватно спрямо реалната действителност поведение. Психотичните му
преживявания формират психотична нагласа за вербална и физическа агресивност
спрямо полицаи, прокурори, съседи и съселяни. А. е в състояние на психотична мотивираност
на поведението и на снизена до липсваща критичност към всичко, което върши.
Съзнанието му се владее от изживявания
от параноидния кръг и изводими от тях нарушения на възпирятно - представната
дейност - халюцинации. Експертът посочва, че резултатът от конфронтация между
реалността и психозата води до поведение, което представлява сериозна опасност,
както за здравето и живота на А., така и на околните. Според вещото лице
подходящата форма на лечение е стационарно в специализирано здравно заведение –
ДПБ Раднево.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на обясненията на А., показанията на св.А.,
писменото заключение на изслушаната по делото психиатрична експертиза, разпита
на вещото лице в съдебно заседание и Постановление на РП-Ямбол от 4.10.17 г.
Въззивният съд съобрази, че целите на
принудителните медицински мерки по чл.89 от НК са съсредоточени не върху
изолирането на освидетелствания, а върху неговото лечение. За различните
степени на увреденост на здравето е предвиден различен режим, като в настоящото
производство е съществено да бъде преценен най-подходящия режим на лечение,
който да осигури възможност за стабилизиране здравословното състояние на
освидетелствания, като същевременно гарантира неговата сигурност, както и тази
на останалите членове на обществото. Констатираното при освидетелствания
разстройство на здравето протича хронично - рецидивиращо и се проявява със
засягане на психичната дейност. Наред с психотичните преживявания на А., които
са актуални и към момента и определят цялостното му поведение, са налице данни
за обилна параноидна симптоматика, както
и косвени данни за халюцинации от вербален характер с предимно императивно
съдържание. Психотичните му преживявания формират психотична нагласа за
вербална и физическа агресивност, като А. е в състояние на психотична
мотивираност на поведението и на снизена
до липсваща критичност към всичко, което върши. Съзнанието му се владее от
изживявания от параноидния кръг и изводими от тях нарушения на
възпирятно-представната дейност- халюцинации, като резултатът от конфронтацията
между реалността и психозата води до поведение, което представлява сериозна
опасност както за здравето и живота на А., така и на околните. Именно в такова
състояние Г.А. е извършил престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
Предвид горното, въззивният съд намира, че с оглед
здравословното състояние на А. и извършеното от него престъпно деяние,
несъмнено и безспорно са налице предпоставките по чл.90, ал.2 от НК за налагане
спрямо освидетелствания на принудителна медицинска мярка по чл.89, б”в” от НК -
принудително лекуване в специална психиатрична болница - ДПБ Раднево.
Проверяващият съд прецени като неоснователна претенцията
на защитника за настаняване на А. на домашно-амбулаторно лечение, т.к. от една
страна такава принудителна медицинска мярка не е предвидена от законодателя по
реда на НК, а отделно - от становището на вещото лице по психиатричната
експертиза се установява, че макар към момента спрямо А. да се прилага
възможното лечение чрез инжектиране на депо на петнадесет дни, същият остава в
състояние на активна психотична симптоматика.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд намира,
че въззивната жалба на освидетелстваното лице е неоснователна, а
първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
изцяло потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.431,
ал.2 вр.чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17 от 10.01.2018 г.,
постановено по ЧНД № 6/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.