О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 26.02.2018г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав

На 26 февруари 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №44 по описа на ЯОС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация - София"ЕАД гр. София, с ЕИК-831609046 подадена, чрез юрисконсулт К.И., срещу Определение №7609/14.12.2017г. по ч.гр.д. №4155/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е обезсилил Заповед за изпълнение №2697/03.11.2017г. издадена по ч.гр.д.№4155/2017г. по описа на ЯРС, за размера над сумата 68,66лв., и е прекратил производството по ч.гр.д.№4255/2017г. по описа на ЯРС в посочената част. В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че извършеното от длъжника доброволно плащане на 23.11.2017г. по банков път на сума в размер на 926,77лв., не е достатъчно да покрие изцяло задълженията по заповедта и след плащането е остатнал дължим остатък в размер на 68,66лв., а не 7,59лв., както е посочил ЯРС.

В писмен отговор на насрещната страна жалбата се оспорва, като неоснователна.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от ч.гр.д.№4255/2017г. по описа на ЯРС, същото е образувано по заявление от 20.01.2017г. на „Топлофикация - София"ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Р.К.. Заявлението е било уважено от съда, като със Заповед №2697/03.11.2017г. по ч.гр.д. №4155/2017г, на осн.чл.410 ГПК, ЯРС е разпоредил длъжникът Р.Р.К., да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 803,21 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2017г до пълното и изплащане, сумата от 48,56лв мораторна лихва за периода 31.01.2014г.-17.01.2017г. и 75лв. разноски по делото/ в т.ч. ДТ-25лв. и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение/.

Срещу заповедта е било подадено възражение от длъжника, че не дължи присъдените суми, в което е посочил, че е издължил цялата сума посочена в заповедта. Към възражението е приложен платежен документ от 23.11.2017г за сумата от 926,77лв., в който като основание за плащането е посочено Заповед №2697/3.11.2017г.

С оглед на това, /съгл. чл.414а ал.3 ГПК/, на 04.12.2017г. ЯРС е разпоредил, да бъде уведомен заявителя, като му се изпрати препис от възражението за извършено плащане и приложения към него платежен документ, и му е дал тридневен срок за писмено становище.

Видно от молба вх.№19662/13.12.2017г., заявителят „Топлофикация - София"ЕАД гр.София, в изпълнение на указанията на ЯРС в дадения му срок, е посочил, че заплащайки сумата от 926,77лв. длъжникът е погасил главница в размер на 803,21лв., мораторна лихва в размер на 48,56лв., законна лихва в размер на 68,56лв. и част от ДТ /неточно посочена в молбата в размер на 18,66лв./. В молбата изрично е посочено, че неплатено е останало юрисконсултското възнаграждение и ДТ в размер на 18,66лв. и е заявена претенция за издаване на ИЛ за тези разноски.

Вместо да се произнесе по молбата, първоинстанционния съд е постановил атакуваното определение, с което е обезсилил издадена на осн.чл.410 ГПК Заповед в частта й, с която съдът е разпоредил длъжникът Р.Р.К. да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД гр.София главница над сумата от 7,59лв. до размера на 803,21лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2017г. до пълното и изплащане, сумата от 48,56лв мораторна лихва за периода 31.01.2014г.-17.01.17г. и 75лв. разноски по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от обжалването.

Преценена по същество, частната жалба е основателна:

Правилно първоинстанционният съд, с оглед представените по делото доказателства, възражението на длъжника и становището на заявителя, е приел, че в срока за доброволно изпълнение, длъжникът по заповедта е внесъл сумата от 926,77лв., както и че същата е недостатъчна да покрие всички присъдени суми по заповедта. Неправилно обаче, в атакуваното определение ЯРС е изчислил и посочил общо дължимите по заповедта суми. Съгласно заповедта същите са както следва: главница в размер на 803,21лв., мораторна лихва в размер на 48,56лв., законна лихва в размер на 68,66лв./същата е изчислена за периода от датата на депозиране на заявлението в съда -20.01.2017г. до датата на плащането – 23.11.2017г. /неточно посочена от ЯРС-21.11.2017г./, чрез онлайн калкулатор за изчисляване на зак. лихва /www.calculator.bg/ и 75лв. разноски по делото /в т.ч. ДТ-25лв. и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение/, т.е. общо дължимата сума по заповедта към датата на плащането 23.11.2017г. е била в размер на 995,43лв. При това положение, след извършеното от длъжника плащане е останала дължима сума в размер на 68,66лв. В срока по чл.414а ал.3 ГПК, в нарочна молба до съда заявителят изрично е посочил, че плащането касае главница, мораторна и законна лихва и част от ДТ, а неплатено е останало юрисконсултското възнаграждение и ДТ в размер на 18,66лв. и е заявена претенция за издаване на ИЛ за тези разноски. Т.е., видно от посоченото, останалата дължимата сума е сбор от определеното от ЯРС юрисконсултското възнаграждение в размер на 50лв. и остатъка от заплатената ДТ в размер на 18,66лв. /в тази връзка констатациите на ЯРС, че в постъпило писмено становище от „Топлофикация София“ ЕАД се казва, че заплатената сума не покрива присъдените главница, мораторна и законна лихви и разноски по делото, като остава незаплатена сума само в размер на 18,66лв. са неточни и неправилни/.

Съгласно приетото в т.10в от TP №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК.

От изложеното следва, че с оглед направеното изрично изявление от заявителя, че е получил изпълнение на вземането по заповедта/главница, лихви и част от платена ДТ/, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в пълен размер, ЯРС е следвало да се произнесе по молбата му за издаване на ИЛ за неплатените разноски в размер на 68,66лв. /вкл.: юрисконсултското възнаграждение в размер на 50лв. и остатъка от заплатената ДТ в размер на 18,66лв. /, и да обезсили заповедта в останалата й част, извън посочената дължима сума за разноски.

Ето защо атакуваното Определение, с което обезсилена Заповед №2697/3.11.2017г. по ч.гр.д. № 4155/2017г на ЯРС, издадена на осн.чл.410 ГПК в частта й, с която съдът е разпоредил длъжникът Р.Р.К. да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД гр.София разноски по делото до размера от 68,66лв. и е прекратено производството по делото в тази му част, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата за издаване на ИЛ /съгл. правомощията му по чл.405 ал.2 ГПК/, респ. за обезсилване на заповедта в останалата й част.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 65 лв. /в т.ч. ДТ-15лв. и 50лв.- възнаграждение на юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25а ал.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №7609/14.12.2017г. по ч.гр.д. №4155/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е обезсилил Заповед за изпълнение №2697/03.11.2017г. издадена по ч.гр.д.№4155/2017г. по описа на ЯРС, срещу длъжникът Р.Р.К., в частта й за разноските по делото до размера от 68,66лв., и е прекратил производството по ч.гр.д.№4155/2017г. по описа на ЯРС в посочената част.

Делото да се върне на ЯРС, за произнасяне по молбата за издаване на ИЛ /съгл. правомощията му по чл.405 ал.2 ГПК/.

ОСЪЖДА Р.Р.К. да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД гр.София с ЕИК-831609046, направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 65лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.