О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28.09.2017 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав

На 28 септември 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №338 по описа на ЯОС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.Н.Б. ***, чрез пълномощника ѝ адвокат С.П.К. ***, срещу Определение №1461/25.07.2017г. по гр.д. №2454/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото, поради липса на международна компетентност да разгледа предявените искове за развод и родителска отговорност и съединените небрачни искове за издръжка и фамилно име след развода съгласно Регламент ЕО № 2201/2003г. на Съвета на Европа от 27.ХІ.2003г. Твърди се, че ЯРС неправилно е прекратил производството по делото, позовавайки се на Регламент ЕО № 2201/2003г. Сочи се, че жалбоподателката и дъщеря й Мариана са български граждани и двете много често са пребивавали в РБългария, за което имам декларации, подписани от бащата на М., като в много от тях няма посочена дата за връщане в РГърция. Сочи се, че двете през 2012г. са били в България през месеците юни, юли и август, през 2013г. пристигнали в България с декларация без посочена дата за връщане, през 2014г. пристигнали в България през месец април, през месец август детето било кръстено в България от български свещеник, а през месец октомври се прибрали отново в България за пет месеца до средата на месец март 2015г. Твърди се, че на 06.03.2015г. на М. бил издаден задграничен паспорт в България, а на 17.07.2015г. - здравна книжка от лекар в България при тримесечния им престой в страната. Твърди се, че многократно, извън посочените случаи са пребивавали в България, и тъй като са български граждани, не са били необходими декларации и са преминавали без проблеми през границата. Сочи се че ответникът е професионален рибар и от ранна пролет до м.ноември -декември е в морето и през това време въззивницата и дъщеря й били в България. Твърди се, че през месец май 2016г. пристигнали в България с декларация без посочена дата за връщане, като се прибрали в Гърция през месец юли, а в края на юли съпругът на въззивницата й казал, че като не й харесвало да живее в Гърция да се прибира в България, което направила на 02.08.2016г. и от тогава живее в България, заедно с дъщеря си. Претендира се отмяна на атакуваното определение.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от гр.д. №2454/2016г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по ИМ на Р.Н.Б. *** срещу Г.Б., гражданин на Република Гърция, неин съпруг, с която се претендира брака между страните да бъде прекратен по вина на съпруга, а също така съдът да се произнесе и относно упражняване на родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката на детето М., след прекратяване на брака.

По делото пред ЯРС са били представени молба от Министерството на правосъдието на Република България вх.№163110/16.12.2016г. по описа та СГС, протокол от 31.03.2017г. по гр.д.№ 15734/2016г. по описа на СГС и писмо изх.№ 1602-18/21.02.2017г. по описа на Министерството на правосъдието до Председателя на РС-Ямбол. Видно от същите, по молба на Г. Б. за връщане на дете, подадена по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1989г., пред СГС, 5-ти брачен състав, е образувано гр.д. № 15734/2016г. Предмет на делото е неправомерно задържане на детето на страните М. Б. от неговата майка Р.Б. извън Република Гърция за период по-дълъг от този, за който е получила съгласие от бащата с искане за връщане на детето в Република Гърция.

С атакуваното определение, ЯРС е приел че компетентен да разгледа предявените искове е съдът по обичайното местопребиваване на съпрузите и детето, а именно съдът в Република Гърция, а българския съд не е компетентен да се произнесе по предявените искове, и производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 3 и. чл. 8 вр. с чл.17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г.

В отговор подаден от адв. Д.П.Л. от САК, в качеството й на пълномощник на Г. К. Б., роден на *** г. в гр. Атина, Република Гърция се сочи, че представената частна жалба е неоснователна, а постановеното определение е правилно и законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се преценя, като неоснователна, по следните съжображения:

В случая гр. д. № 2454/2016 г. по описа на РС-Ямбол, е било образувано по искова молба за развод, подадена от Р.Н.Б. - българска гражданка срещу Г.Б.-гражданин на Република Гърция, а роденото в Гърция от брака им дете - М.Б. е с двойно гражданство. По дела с международен елемент съдът следва на първо място да прецени своята компетентност. С оглед изложените твърдения в ИМ, представените доказателства по делото и предвид обстоятелството, че ответникът е гръцки гражданин, компетентният да разгледа спора съд относно искането за развод и относно родителската отговорност следва да бъде определен съгласно правилата на Регламент № 2201/2003г. на Съвета.

Съгласно чл.3 от Регламента, компетентни да разглеждат дела за развод са съдилища в държава членка, в седем вида хипотези: -на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване; - или са имали обичайно последно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; -ответникът има обичайно местопребиваване;- или при обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване; - ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата поне една година непосредствено преди предявяване на иска; -или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял поне шест месеца преди предявяване на иска и е гражданин на въпросната държава-членка / чл.3 б."а"/. Съгласно чл. 3, б. „б" от Регламента компетентни да се произнесат по делата за развод са и съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи, неприложим в случая, предвид различното гражданство на страните по делото. Независимо, че компетентността е посочена алтернативно и между отделните видове не съществува йерархия, сезираният съд /този пред който е заведено делото за развод/ е длъжен да прецени дали са изпълнени условията на която и да е от хипотезите на чл.3 от Регламента, и да прецени дали е компетентен за разглеждането на спора. Относно предявените искове, касаещи родителската отговорност по смисъла на чл.2, т.7 от Регламента, в случаите, когато е предявен иск за развод, компетентният съд отново се определя по правилата на чл.3 от Регламента по "силата на привличането", тъй като иска за развод обуславя решаването на въпроса за родителската отговорност, съгласно чл. 12, т. 1 б. "а" от Регламента - "Пророгация на компетентност"/ Опр. №38/25.01.2011г. на ВКС по ч. гр. д. № 647/2010г., III г. о./.

Всеки сезиран съд следи служебно за своята международна компетентност съгласно чл.17 от Регламент №2201/2003 /задължението за проверката е императивно, при това както първоначално, така и във  всяко положение на делото – служебно или по възражение на страните, каквото в случая е било направено от ответника/. Преценката за липса на международна компетентност по спора се обективира, чрез прекратяване на делото, а приемането на международната компетентност по спора може да бъде заявена изрично или мълчаливо- чрез постановяване на акт по същество.

В случая първоинстанционният съд, се е произнесъл по направеното възражение за липса на компетентност, като изводът му, че не е компетентен /съгл. Регламент №2201/2003/ да разгледа спора, се преценя като правилен от настоящата инстанция. В случая с оглед твърдените в ИМ факти и обстоятелства, както и с оглед представените по делото писмени доказателства, не може да бъде направен извод за наличие на нито една от хипотезите, визирани в чл.3 б."а", която да определи компетентността на ЯРС да разгледа делото. От твърденията на самата жалбоподателка в ИМ /ИМ за развод е входирана в ЯРС на 12.09.2016г./ е видно, че до завръщането си в България през месец август 2016г., двамата съпрузи са имали обичайно местопребиваване в Гърция, като и че към момента ответникът, който е гръцки гражданин, живее там. От това следва, че изводът на ЯРС, че по въпроса за прекратяване на брака между страните - български гражданин / променил обичайното си местопребиваване от Гърция в България на 02.08.2016г., но не живял поне шест месеца преди предявяване на иска в България/ и гръцки гражданин /последния живеещ и понастоящем в Гърция/, двамата имали обичайно местопребиваване, заедно с роденото от брака дете в Гърция, където са живели до раздялата им на 01.08.2016г., компетентен да се произнесе е гръцкия съд, е правилен. Твърденията на жалбоподателката, че всяка година са посещавали България, като са оставали повече от месец през лятото, както и представените с частната жалба писмени доказателства: 4бр. Декларации от ответника, съпругата му да пътува до България с детето М. от 04.06.2012г.; 02.08.2013г.; 11.07.2015г. и 20.05.2016г., както и обстоятелството, че детето има български международен паспорт издаден на 06.03.2015г., и че е кръстено в България на 23.08.2014г., не могат да обосноват неправилност на изводите на PC-Ямбол, направени в атакуваното определение, доколкото не се отнасят до обичайното местопребиваване на ищцата и роденото от брака й с ответника дете, който въпрос в случая е решаващ при определяне на компетентния съд, който да разгледа делото.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1461/25.07.2017г. по гр.д. №2454/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото.

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.