В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 08 февруари 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №29 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр.София, с ЕИК- 000694749 депозирана, чрез пълномощник адв. С.З. от САК, срещу Постановление от 22.08.2017г., с което на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК е прекратено производство по изп.дело №20128780400739 по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №878 с РД-ЯОС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на прекратителното постановление. Твърди се, че не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят „Юробанк България"АД е поискал извършването на изпълнителни действия по изпълнително дело №20128780400739 с молба вх.№2666 от 29.01.2016г., с която е поискал извършване на изпълнително действие, а именно: налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжника К.П.А.. Излага се, че друг съществен порок на прекратителното постановление е липсата на мотиви, изложени от ЧСИ. На тези основания се настоява за отмяна на атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК, другата страна - длъжникът по изпълнението К.П.А. , не е представил възражения по жалбата и не е изразил становище.

ЧСИ-Х. е депозирала мотиви по обжалваното действие като е посочила, че намира жалбата за основателна.

Ямболският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и обясненията на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, от легитимирано лице - взискателя по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.435 ал.1 ГПК действие на съдебния изпълнител - прекратяване на принудителното изпълнение. Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна.

Изпълнително дело №20128780400739 по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №878 с РД-ЯОС, е образувано по молба на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр.София и издаден в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника К.П.А. за парично вземане, описано в ИЛ.

По изпълнителното дело е била извършена публична продан на имот на длъжника в гр.Ямбол, след която е било издадено възлагателно постановление от 16.08.2013г. от ЧСИ. Било е изготвено и разпределение от ЧСИ на 04.10.2013г., предявено на 10.10.2013г.

След тези действия на ЧСИ, взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр.София, с молба вх.№1839/27.01.2014г. е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, след извършване на справка в НОИ за наличие на такова. Във връзка с молбата ЧСИ е направил искане до НАП за предоставяне на информация за трудови договори сключени от длъжника К.П.А.. С писмо от 25.02.2014г. НАП е предоставил исканата информация.

С молба вх.№4520/02.06.2015г. взискателят е посочил банкови сметки, по които да му бъдат привеждани лихвите по събраните суми.

С молба вх.№2666/29.01.2016г. взискателят отново е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, след извършване на справка за наличие на трудови договори.

На 17.08.2017г. длъжникът К.П.А. е депозирал, молба вх.№21180 за прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взскателя.

С постановление от 22.08.2017г. ЧСИ. Х. е прекратила изпълнително дело №20128780400739 на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Обжалваното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно мотивите към т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Взискателят в случая е поискал изпълнително действие с молба вх.№1839/27.01.2014г., с която е поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, след извършване на справка в НОИ за наличие на такова. Т.е. срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е започнал да тече от тази дата. В молбата с вх.№4520/02.06.2015г. взискателят е посочил банкови сметки, по които да му бъдат привеждани лихвите по събраните суми, но не се съдържа искане за извършване на иззпълнителни действия, поради което и съдът няма основание да приеме, че срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е започнал да тече от тази по-късна дата.

В случая ново изпълнително действие е било поискано от взискателя /както и самия той твърди в жалбата си/ с молба вх.№2666/29.01.2016г. Същата обаче е подадена извън законоустановения двугодишен срок. Последното изпълнително действие по изпълнителното дело е поискано на 27.01.2014г., след което в продължение на две години не са били искани никакви изпълнителни действия, поради което производството е било прекратено ex lege с изтичане на двегодишния срок, т.е. на 27.01.2016г. Ирелевантно в случая каква дата е била вписана от взискателя в молбата му до ЧСИ /в случая вписаната в молбата дата от автора й е 25.01.2016г./, а от значение е датата на депозиране на молбата по делото. В случая с оглед представените по изп. дело писмени доказателства, съдът приема за дата на депозиране на молбата по делото- датата 29.01.2016г., вписана от ЧСИ върху молбата с вх.№2666. По делото липсват доказателства тази молба да е била изпратена по пощата или чрез куриер, и това да е станало преди изтичане на двугодишния срок /в жалбата не се съдържат и твърдения в тази насока/. В обясненията си по делото ЧСИ също изрично е заявил, че по делото не е налице плик с клеймо.

Като неоснователни ЯОС прецени и възраженията в жалбата за незаконосъобразност на прекратителното постановление на ЧСИ поради липса на мотиви. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК настъпва по силата на закона, а издаването на постановление за това от съдебния изпълнител има само декларативен характер, като според мотивите към т.10 на ТР №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 22.08.2017г., с което на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК е прекратено производство по изп.дело №20128780400739 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. №878 с РД-ЯОС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.