Р Е Ш Е Н
И Е
№ 19.01.2018 год. гр.Ямбол
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гражд.дело № 389
по описа за 2017 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Т.М.Б. *** против
Решение №646/18.10.2017 г., постановено по гр.д.№1528/2017 г. на ЯРС.
С посоченото решение
първостепенния съд е лишил от родителски
права Т.М.Б., ЕГН ********** по отношение на детето Е.Т. Б., род. на ***
год., ЕГН **********.
С
въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения, че е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при неотчитане на представените от въззивника доказателства. Конкретни оплаквания във въззивната жалба не
са изложени. Въззивника счита, че не са налице основания за лишаването му
от родителски права. Иска отмяна на атакуваното решение и съответно отхвърляне
на предявения иск. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.
Въззиваемата Г.И.М. ***, представлявана от пълномощника адв.Я.П. от ЯАК, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала
писмен отговор, в която е заявила становище за неоснователност на въззивната
жалба. Въз основа на подробните съображения иска потвърждаване на атакуваното
решение, съответно - оставяне на въззивната жалба без уважение. Претенция за
присъждане на разноски не е заявена.
В о.с.з. въззивника Т.Б.,
при условията на редовно и своевременно призоваване, не се явява, но се
представлява от процесуален представител - адв.В.К. от ЯАК, която поддържа
изцяло съображенията, изложени във въззивната жалба и моли за уважаването й. В
допълнение сочи, че дори и да се приеме, че въззивника трайно не е полагал
грижи за детето си, то това не е без основателна причина - по делото са налице
доказателства, че същия е с трайно намалена работоспособност, не реализира
доходи, не притежава имущество. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне
на предявения иск.
В о.с.з. въззиваемата Г.М.,
редовно и своевременно призована, не се явява, но чрез пълномощника си адв.Я.П.
от ЯАК поддържа
съображенията за неоснователност на въззивната жалба, изложени в отговора и
моли за потвърждаване на атакуваното решение. Намира, че по делото е безспорно
установено, че бащата трайно се е дезинтересирал от детето, поради което счита
атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което липсват
основания за исканата отмяна и следва да бъде потвърдено.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
При преценка по същество,
решението на първостепенния съд се прецени за правилно и нестрадащо от пороци.
Фактическата обстановка по делото
е правилно установена от първостепенния съд, въз основа на всички събрани
доказателства, поради което се възприема от въззивния съд. В тази връзка и изложените
от първостепенния съд, въз основа на нея, мотиви се споделят от настоящата
инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
С предявената пред
ЯРС искова молба ищцата М. е поискала от съда да постанови решение, с което бащата
Т.Б. да бъде лишен от родителски права по отношение на детето Е., тъй като
трайно се е дезинтересирал, не е полагал грижи и не е плащал издръжка за
детето. Така заявената претенция намира правно основание в чл.132, ал.1, т.2 от
СК и разгледана по същество се намери от въззивния съд за основателна.
По делото, от
фактическа страна е безспорно, че детето Е. Т. Б.е родено на *** год. от майка Г.И.М.
и баща Т.М.Б.. Безспорно от писмените доказателства е, че детето страда от
смесени специфични разстройства в психологичното развитие, което състояние
изисква работа с логопед, психолог, специален педагог.
Видно от решение 14.04.2016 год.,
по гр.д.№3137/2015 г. по описа на ЯРС, съдът е постановил заместващо съгласието
на бащата разрешение малолетното дете да пътува в чужбина с цел медицински
консултации и лечение, както и да се издадат необходимите лични документи за
това.
С протоколно определение от
12.07.2016 год. по гр.д.№489/2016 г. на ЯРС е одобрена съдебна спогодба, по
силата на която бащата Т.Б. /действащ чрез назначен от съда особен
представител/ се е задължил да заплаща в полза на детето Е. Б. месечна издръжка
в размер на 150 лв., считано от 26.02.2016 год., както и да заплати сумата 1680
лв. - издръжка за минало време. Видно от удостоверение от 05.04.2017 год. от
ДСИ при ЯРС, против ответника е образувано изпълнително дело за заплащане на
описаната издръжка, като до момента на издаване на удостоверението не са
постъпили никакви суми от длъжника Т.Б..
Видно от приложените копия от
Заповед за защита от 17.02.2017 год., Решение на ЯРС от 09.05.2017 год. по
гр.д.№514/2017 г. на ЯРС и решение на ЯОС от 15.06.2017 год., по молба на
ищцата и детето е било образувано производство по реда на ЗЗДН, като с
посочените съдебни решения, ответникът е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо майката и дъщерята, забранено му е да доближава
жилището им, както и училището на детето, наложена му е глоба.
Ответникът е представил справка за
актуално състояние на всички трудови договори от 28.09.2017 год., видно от
която последния регистриран трудов договор е прекратен на 04.12.2009 год.
По делото е приет социален доклад
на ДСП – гр. Ямбол. В същия се посочва, че грижите за детето Е. са поети изцяло
и само от майката, която предвид заболяванията е неотлъчно до него и му помага
във всякакви ситуации. Разполага с необходимите възможности за отглеждане и
възпитаване на детето.
Пред ЯРС са събрани и гласни
доказателства. В показанията си св.Я.
посочва, че познава майката и детето от 5-6 години по повод на репортаж,
който е гледал по телевизията. През тези години свидетелят и негови приятели,
които имали възможност, помагали на майката и детето. Твърди, че вижда за първи
път ответника в съдебната зала, като никога не го е виждал с ищцата, не знаел и
детето да говори за него или да го търси. Не знаел някой да пречи на ответника
да осъществи контакт с детето. Св. А. /психолог/ посочва, че познава майката и
детето от известно време и им помага с психологически съвети. Присъствала е на първата
среща между бащата и детето през м.септември 2017 год. Посочва, че срещата
продължила за изключително кратко време, предвид реакцията на детето, което се
ужасило от присъствието на бащата и дори не направило зрителен контакт. Според
свидетелката това е реакция от действия на бащата, които детето е видяло в
близкото минало, като реакцията не може да е продиктувана от въздействие на
майката, защото тогава щяла да е различна.
При изслушването си в с.з.
ответникът Б. заявил, че желае да се вижда с детето си, но до сега се е
възползвал веднъж от определения с друго решение на ЯРС режим на лични контакти
с детето. През октомври нямал пари, за да дойде. В момента се лекувал и не
можел да заплаща издръжка, но от 2012 до 2014 год. изпращал пари. След това не
знаел как да намери ищцата, а и нямал пари, тъй като бил безработен.
От удостоверение на ЯРП се
установява, че против Т.Б. е образувано ДП №585/2017 г. по описа на РУ-Ямбол за
престъпление по чл.183, ал.1 НК - съзнателно неизпълнение на задължение за
издръжка на дете, за което е осъден, в размер на две или повече месечни вноски.
При описаната и правилно
установена фактическа обстановка, първостепенния съд е уважил предявения иск,
като е постановил е лишаване от родителски права на Т.М.Б. по отношение на
детето Екатерина.
ЯОС намира за правилен изводът на първоинстанционния
съд за основателност на предявения иск.
Съгласно чл.133, ал.1, т.2 СК
родителят може да бъде лишен от родителски права когато без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
В конкретния случай от правилно
установената по делото фактическа обстановка се установява, че бащата се е
дезинтересирал от детето, трайно пренебрегвал родителския си дълг, като нито е
полагал непосредствени грижи, нито е давал издръжка. От момента на раздялата
между родителите, когато детето е било на 2 години /през 2009 г./, единствената
осъществена между детето и бащата среща е била през м.септември 2017 г., която
според показанията на св.А. е продължила изключително кратко, предвид реакцията
на детето, което се ужасило от присъствието на бащата и дори не направило
зрителен контакт, като пак според свидетелката това е реакция от действия на
бащата, които детето е видяло в близкото минало.
Именно поради изложеното съдът
счита, че поведението на бащата не може да се квалифицира като такова, имащо за
цел и подпомагащо развитието на детето, което всъщност представлява полагането
на грижи за детето. Съдът счита още, че изцяло в тежест на родителя е да прояви
необходимата активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да
осъществи грижата си, поради което и не се приема за основателно твърдението,
че причините за липса на контакт се коренят във влошените отношения с майката
на детето, както и в невъзможността да бъде установен контакт с нея. Както е
установено по делото и с оглед специфичното здравословно състояние на детето
/то страда от смесени специфични разстройства в психологичното развитие/,
същото има нужда от работа с логопед, психолог, специален педагог. За тези
нужди не е установено бащата да е предприел каквито и да било действия. Не е
установено и бащата изобщо да е проявявал реален интерес към живота на дъщеря
си или да е предприемал действия за стимулиране на общуването с детето. Първия
опит за контакт от страна на бащата след много години /през м.02.2017 г./ довел
до необходимост за майката от образуване на дело по ЗЗДН и съответно издаване в
нейна и на детето полза на заповед за защита. Изтъкнатите от бащата причини за
неполагане на грижи за детето /влошено здравословно състояние, финансови
проблеми, влошени отношения с майката/ не са причини, които законодателят да е
определил като основателни, а именно - обективни обстоятелства, независещи от
волята на родителя. Установено е, че след раздялата на родителите бащата не е
давал издръжка за детето /с изключение на инцидентни преводи на малки суми/,
независимо че за продължителен период от време е работил в чужбина, нито пък е
подпомагал по някакъв начин майката при извършване на разходи за отглеждане на
детето. Издръжка не е давал и след като е осъден да заплаща такава и е
образувано изпълнително дело срещу него, което пък е довело до образуване на
наказателно производство. Твърдението на въззивника за липса на финансови
средства за заплащане на издръжка за детето, според въззивния съд, не е
извинителна причина, тъй като задължението за даване на издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца според закона е безусловно и не зависи от
работоспособността на родителите и дали те могат да се издържат от имуществото
си.
Съвкупността от установените
обстоятелства мотивира въззивния съд да приеме /така, както е приел и
първостепенния съд/, че трайното неполагане на грижи за отглеждането на детето,
липсата на лични контакти между баща и дъщеря без основателна причина, липсата
на интерес от страна на бащата към здравето, нуждите, физическото и емоционално
развитие на детето и недаването на средства за издръжка за осигуряване живота
на детето, сочи на дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения
от страна на бащата, което по същината си представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения и е основание ответникът да бъде лишен от родителските
права.
При всичко изложено
до тук, въззивния съд прие, че предявеният иск за лишаване от родителски права
на ответника по отношение на детето Е. е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
По този начин законосъобразно и правилно
се е произнесъл и първостепенния съд, поради което и на осн. чл.271, ал.1 ГПК
решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
При този изход на делото и на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, въззиваемата има право да й бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция. Въззивния съд не присъжда разноски на въззиваемата Г.М.
поради липса на такова искане и на доказателства за сторени пред въззивната
инстанция разноски.
Водим от изложеното ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№646/18.10.2017 г., постановено по гр.д.№1528/2017 г. по описа на ЯРС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.