РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 20.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков Членове:

К.Пейчева

Н. Иванов

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 334/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от С.П.П. *** срещу решение № 463/04.08.2017 г. по гр.д. № 1282/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С.П.П. срещу М.П.С. искове за провъзгласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, предмет на нот.акт № 7/2015 г. на нотариус П. К. per. № 170 на нотариалната камара, сключен при липса на съгласие, както и за унищожаването му поради заплашване и крайна нужда и предаване владението на имота. Като счита решението за неправилно и необосновано, жалбоподателят иска решението да бъде отменено и постановено друго такова, с което да бъдат уважени изцяло ищцовите претенции. Според жалбата възприетата от съда фактическа обстановка не съответства на на действителната. От доказателствата по делото се установява липсата на намерение и съгласие от страна на ищцата да се разпореди с имота си. Доказателствата сочат и на наличие на измама от страна на приобретателката М.С., като съдът не е обсъдил и кредитирал тези доказателства.Съдът неправилно е приел,че при измамата невярната представа у страната се отнася за последиците на договора. Фактическият състав на измамата по чл.29 ЗЗД се отнася до всички елементи на сделката, вкл. и до нейното съдържание и мотива за сключването и. Ищцата е била заблудена предвид напредналата възраст и седмокласното си образование, при които лесно може да бъде заблудена. Договорът за прехвърлене на недвижимия имот е унищожаем, тъй като е сключен при крайна нужда, предвид неотложната нужда от пари за издръжка за прехвърлителката.

Въззиваемата страна по делото М.П.С. , като счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно, моли същото да бъде потвърдено. Не е налице липса на съгласие у ищцата за сключване на договора. Сделката е изповядана пред нотариус при спазване на законовата процедура и при изрично заявено съгласие на прехвърлителката, която се е подписала в нотариалния акт, при което същата не е нищожна по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД. Ищцата не ангажира доказателства, че е била въведена в заблуждение от ответницата относно съдържанието на сделката и последиците от нея, поради което иска по чл.29 ЗЗД правилно е отхвърлен. Ищцата получава пенсия, притежава и собствен имот, поради което липсва връзка между продажбата на имота и твърдяното състояние на крайна нужда по смисъла на чл.ЗЗ ЗЗД. Не са събрани и доказателства относно нееквивалентност на престациите по сделката. Неоснователен е и иска по чл.108 ЗС, тъй като ищцата не е собственик на имота предмет на сделката, а ответницата не е във владение на същия.

За да се произнесе окръжният съд установи следното: С нотариален акт № 7/2016 г. на нотариус П. К. с per. № 170 на нотариалната камара С.П.П. прехвърля чрез продажба на М.П.С. недвижим имот, находящ се в с. Кабиле, обл. Ямболска срещу сумата 1565,80 лв., което продавачката е заявила, че е получила напълно и в брой от купувача.

По иска, на осн. чл. 26 ал.2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договора за продажба поради липса на съгласие за сключването му.

Правните сделки са нищожни при липса на воля на някоя от страните за сключването им, която липсваща воля при договорите се проявява като липса на съгласие. Основната част от фактическия състав на договора е волеизявлението на страните. Когато от обстоятелствата се установява, че страната не е имала воля да създаде определено правоотношение чрез сключването на договора, следва да се приеме на посоченото законово основание, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му. Консенсуалният характер на договора за покупко-продажба предполага наличието на съгласие на продавача за сключването му и съответно постигане на желаната цел по разместване на престациите на страните. Липсата на съгласие на която и да е от страните елиминира консенсуалността на договора, а оттам и действителността на същия. В случая нотариалния акт носи подписа на ищцата като прехвърлител на имота. Същата не оспорва автентичността на подписа си. Не оспорва и верността на нотариалното удостоверяване на сделката от страна на нотариуса. Следователно не може да се приеме, че не е налице съгласие от страна на продавача за сключване на сделката, респ. за постигане визираната цел по разместване на престациите. Следователно договорът не е нищожен поради липса на съгласие за сключването му, поради което искът по чл.26 ал.2 ЗЗД правилно е бил отхвърлен от районния съд .

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

По иска, на осн. 33 ЗЗД, за унищожаване на договора като сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия.

Както правилно е приел и районния съд, фактическия състав на крайната нужда по чл.ЗЗ ЗЗД включва като елементи наличие на; крайна нужда, явно неизгодни условия и причинна връзка между сделката и крайната нужда. Районният съд обосновано е приел, че ищцата не е доказала един от елементите на фактическия състав, установен с разпоредбата на чл.ЗЗ ЗЗД - явно неизгодните за нея условия на сделката. Съдът е приел, че ищцата е била в крайна нужда при слючване на сделката, която се е изразявала в недостиг на парични средства и която я е мотивирала да се разпореди със свое имущество. Ищцата, чиято е доказателствената тежест да установи всички елементи от фактическия състав на крайната нужда по чл.ЗЗ ЗЗД, обаче не е доказала една от предпоставите за уважаване на възражението -сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Сделката е била сключена на цена, представляваща данъчната оценка на имота, поради което районният съд обосновано е приел, че по делото не е установено наличие на неекзивалентност на престациите по сделката и правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договора за продажба, като като сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

По иска, на осн. чл.29 ЗЗД, за унищожаване на сделката поради измама

Сключената сделка е опорочена от измама, когато умишлено създадената у измамената страна невярна представа се отнася до предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните последици на сделката. Невярната представа относно други обстоятелства и по-специално, че едната или двете страни ще направят или няма да направят нещо след сключването на сделката или, че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били преди сключването на сделката, не я опорочават. Доколкото страната е увредена от подобно поведение, тя има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, ако насрещната страна е действала противоправно.

От събраните доказателства по делото е видно, че ищцата е била наясно с предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и с правните последици на сделката - прехвърляне на собствеността. Тя е имала съзнанието, че прехвърля собствеността върху имота. Нотариалният акт за сделката, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт. Страната, която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже при условията на пълно доказване(по несъмнен'начин) твърдените от нея различни факти Нещо, което според въззивния съд същата не е сторила. Като недоказан искът за унищожаване на сделката поради измама правилно е бил отхвърлен от районния съд, макар и по други съображения.

По иска по чл.108 ЗС

Правилно районният съд е преценил, че за да бъде проведено успешно доказването на ревандикационния иск по чл.108 ЗС ищецът следва да докаже собствеността си върху имота и неоснователното владение от страна на ответницата. В случая ответницата М.С. е придобила собствеността върху процесния имот, което изключва правото на собственост на ищцата, която го е продала с валидна сделка която не подлежи на унищожение. Освен това не се установява и твърдяното владение от страна на ответницата върху имота. По тези съображения искът по чл.108 ЗС правилно е бил отхвърлен от районния съд

Поради всички гореизложени съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено. При този изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв..

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 463/04.08.2017 г. по гр.д. ,№ 1282/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Осъжда С.П.П. ***, ЕГН ********** да заплати на М.П. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.