Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.11.2017г. гр.Ямбол
На 16 октомври 2017 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар П.У.
Прокурор М.Б.
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов гр.д. №267 по описа на 2017 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството пред ЯОС е
образувано по искова молба на В.Д.К.,
чрез пълномощника си адв.В.К. ***, с която против Прокуратурата на
РБългария е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 30000лв. ведно със законната лихва, считано от 22.01.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът
твърди, че с Постановление от 18.09.2014г. по
ДП№64/2014г., преписка№1329/2014г., РП-Ямбол е образувала досъдебно
производство срещу него, за това, че на 15.02.2010г. в гр.Ямбол, при подаване
на заявка за плащане по договор №20/112/06290/15.02.2010г. до Директора на ОД на
ДФ"Земеделие"-Ямбол, чрез използване на документ с невярно съдържание- фактура
от 30.04.2010г. №2000000008 от „КАЧАРА" ЕООД гр.Сливен, с получател В.Д.К.
и М.Г.Ж. е направил опит да получи без правно основание чуждо движимо
имущество, с намерение противозаконно да го присвои- 12500 евро, собственост на
фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от тях на
Българската държава— престъпление по чл.212 ал.З вр. с ал.1 вр. с чл.18 ал.1
НК. Сочи се, че на 23.11.2015г. ЯРП е изготвила проект за постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение срещу К. за
престъпление по чл.212 ал.4 вр. с ал.З вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.18 ал.1 НК, подписано само от разследващия полицай П. Р..Твърди
се, че с постановление от 11.01.2016г. ЯРП е прекратила ДП№64/2014г. по описа на ОД на
МВР-Ямбол, водено срещу ищеца за престъпление по чл.212 ал.3 вр. с ал.1 вр. с
чл.18 ал.1 НК на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК, т.е поради липса на престъпление. Постановлението било получено от К. на 14.01.2016г. и е
влязло в сила на
22.01.2016г.
Ищецът твърди, че вследствие
на воденото срещу него наказателно производство, и извършените действия от
разследващите спрямо него /подробно описани в ИМ/ е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в значителни негативни последици от различен характер.
Твърди се, че ищецът изпаднал
в депресия, започнал да вдига кръвно, бил потиснат, изгубил общителността си. Поради факта, че били разпитани
множество свидетели, в това число и
негови познати и колеги-земеделски
производители, незаконното обвинение станало достояние на приятелския,
роднинския и работния кръг, в който се движел и с който работел. Твърди се, че ищецът бил обект
на присмех и съжаление, като имало случаи, в които
хората открито му казвали, че вероятно ще лежи в затвора за измама. Сочи се, че незаконното обвинение го е дискредитирало и в работата му като
земеделски производител. Като такъв ищецът имал взаимоотношения с ДФ"Земеделие",
защото кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
112 „Създаване на стопанства на млади фермери от ПРСР 2007-2013, но след като
ДФ"Земеделие" узнал за воденото ДП, спрял обработката на заявлението
до приключване на проверката на прокуратурата.
Поради изложеното ищеца счита, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в размер на посочената в исковата молба сума от 30000 лв.
В писмен отговор по делото
ответникът, чрез Окръжна прокуратура гр.Ямбол е изразил становище, че искът е
неоснователен и недоказан по основание и размер. Посочено е, че заявената с исковата молба
претенция е извън хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй
като
спрямо ищеца не е било повдигнато и предявено обвинение в извършване на
престъпление по проведеното досъдебно производство, от материалите по което се
черпят доводи в подкрепа на иска. Възразява се, че ищецът не е бил привлечен в
качеството на обвиняем по делото и неправилно е бил посочен като адресат на
постановеното от РП-Ямбол постановление за прекратяване на наказателното
производство. Не
ставало и ясно въз основа на какво се приема, че прекратителното постановление
на прокурора, е влязло в сила на 22.01.2016 г. /твърди се, че наказателното производство
е водено за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
прекратено е на 11.01.2016 г. и предвиденият от законодателя двугодишен срок, в
който проверка за неговото законосъобразно прекратяване може да бъде извършена
служебно не е изтекъл/. Направено е възражение, че ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпените от него морални вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от незаконно обвинение, каквото в случая не му е било
повдигнато и предявено. Сочи се също, че освен лишена от основание, исковата
претенция е и недоказана в заявения размер- 30000лв. Твърди
се, че тя е не само прекомерна, но не е съобразена с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика на съдилищата по дела
от вида и с реалните обществено-икономически условия в страната. Излага се
становище, че претендираното увреждане в конкретния случай, ако такова въобще е
налице, е причинено поради изключителна вина на ищеца, единствено действията на
когото са дали основание за образуване на наказателното
производство и провеждане на разследването по него.
В о.с.з. претенцията се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца, който
настоява и за присъждане на разноските пред тази инстанция.
В о.с.з. ответникът оспорва изцяло претенцията на ищеца, както по
основание, така и по размер и претендира отхвърляне на иска.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е установено и това е безспорно между страните, че с Постановление от
18.09.2014г. по ДП №64/2014г. по описа на ОД на МВР-Ямбол /преписка №1329/2014г. на
ЯРП/,
РП-Ямбол е образувала досъдебно производство срещу В.Д.К., за това, че на 15.02.2010г. в гр.Ямбол, при подаване на заявка за
плащане по договор №20/112/06290/15.02.2010г. до Директора на ОД на
ДФ"Земеделие"-Ямбол, чрез използване на
документ с невярно съдържание- фактура от 30.04.2010г. №2000000008 от
„КАЧАРА''ЕООД гр.Сливен, с получател В.Д.К. и М.Г.Ж., е направил опит да получи
без правно основание чуждо движимо имущество, с намерение противозаконно да го
присвои- 12500евро, собственост на фондове,
принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от тях на Българската държава, престъпление по чл.212
ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.18 ал.1 НК .
Видно от приложеното, като доказателство по делото ДП №64/2014г. по описа на ОД на МВР-Ямбол, по същото е бил извършен разпит на седем свидетели,
между които майката на ищеца Ж.Б.К., негова позната -М.Г.Ж. /разпитана и в
настящото проиводство/ и лица, с които семейството на ищеца е в
гражданско-правни отношения- П. С. К.-счетоводителка. По ДП е била назначена и
извършена съдебно-графологична експертиза - Протокол №289/16.12.2014г.
Разследващите органи са поискали разкриването на данъчна тайна, като с
Определение№756/30.03.2015г. на Адм.С-Бургас е било постановено разкриването на
сведения, съставляващи данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл.72
ал.1 ДОПК от ТД-Бургас на НАП /ИРМ-Сливен/ срещу В.К.. Съдът е постановил да
бъдат представени по ДП№64/2014г. заверени копия от документите, представени от
В.Д.К. в изпълнение на Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задълженото лице Изх. №П-13-1806/12.09.2013г. по описа на ТД-Бургас на НАП.
С писмо изх.№20-18-730/15.04.2015г. НАП-Бургас, офис Сливен е представил
исканите документи.
С постановление от 28.07.2015г. ЯРП, е изпратила
ДП№64/2014г., на ЯОП за произнасяне по факта дали са налице данни за извършено
престъпление по чл.248а ал.2 НК. С постановление от 12.08.2015г. ЯОП е отказала
да образува наказателно производство за престъпление по чл.248а ал.2 вр. с ал.1
НК срещу В.К. и върнала ДП на ЯРП. Постановлението е било обжалвано пред
АП-Бургас и е потвърдено.
На 06.11.2015г. е било направено искане от ЯРП по чл.161 ал.1 НПК, за издаване
на разрешение за извършване на претърсване и изземване в жилището на ищеца,
представляващо и офис на „КАЧАРА"ЕООД, находящо се в гр.Сливен жк."Сини
камъни"№7 вх."Б" ет.2 ап.7. С Определение №1346/06.11.2013г. по
ч.н.д. №1169/2015г. ЯРС е дал разрешение за извършване на претърсване в жилището
и изземване от там на предмети- фактура от 30.04.2010г. №2000000008 от „КАЧАРА"ЕООД.
Претърсването, видно от съставения за това Протокол, е извършено на 17.11.2015г.
от 9.15ч. до 10.35ч., като разследващите органи не са
намерили търсената фактура.
В ДП№64/2014г.се намира и изготвен проект за
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение с
дата 23.11.2015г., срещу В.Д.К. за престъпление по чл.212 ал.4 вр. с ал.3 вр. с
ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.18 ал.1 НК , подписано само от разследващия
полицай П.Р.. Не е спорно между страните, че същото не е било връчено на ищеца
и че последния не е
бил привличан в качеството на обвиняем и не му е било предявявано обвинение по
съответния за това процесуален ред.
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.01.2016г.
на ЯРП, на осн. чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 и чл.199 НПК, е било
прекратено наказателното производство по ДП №64/2014г.
по описа на ОД на МВР-Ямбол, образувано и
водено срещу В.Д.К. с ЕГН-**********,***, за престъпление по чл.212 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.18 ал.1 НК. Видно от приложената към ДП №64/2014г. разписка,
постановлението е било връчено на ищеца на 14.01.2016г., респ. е влязло в сила
на 22.01.2016г.
Видно от показанията на св. К. – майка на ищеца, синът й от 2010г.,
участвал по програма "Млад фермер", от която трябвало да получава
субсидии. Прогламата касаела субсидиране със средства от еврофондове на
различни производители. По програмата синът й получил едно плащане. През 2013
трябвало да получи второ плащане. Подал заявление пред Разплащателна агенция -
Ямбол, за да получи второто плащане по програмата, но тогава в ДФ
"Земеделие", започнало производство, в което трябвало да се провери
една фактура за трактор, който синът й бил закупил по програмата. По повод на
тази фактура за трактора, започнало разследване от прокуратурата срещу сина й
продължило повече от две години - до януари 2016 г. Според свидетелката, синът
й станал по-изнервен, затворил се в себе си. Притеснявал се, че след обиска,
който направили демонстративно в апартамента му, че всички в блока, където
живеел, го мислили за престъпник. Това се разчуло и в приятелските му среди.
Свидетелката сочи, че синът й, с оглед започналото разследване, започнал да
страни и да не се събира с приятелите си, тъй като те започнали да се отнасят
подигравателно с него. Започнал да вдига високо кръвно и заедно ходили на лекар
по този повод. Свидетелката е заявила, че тъй като града е малък случката със
сина й се разчула и това повлияло и при реализиране на добитата от него
продукция като земеделски производител, тъй като хората се притеснявали, че има
нещо нередно.
Св. Ж., приятелка на майката на ищеца е посочила, че преди четири- пет
години В. кандидатствал по програма "Млад фермер", одобрили проекта
му и той с голяма енергия започнал да работи. Обработвал градини в землището на
с.Мечкарево и околностите. Сочи, че й споделили ми на едно от ходенията, в
заведението на родителите на ищеца, че имат проблем и че ще им правят проверка
във връзка с дейността на В., по отношение на един трактор, който свидетелката
продала на В.. Сочи, че е била призовавана като свидетел във връзка с
образуваното наказателно производство и три пъти ходила за разпити, като на
едно от ходенията й разследващият полицай я попитал, дали ищеца не я заплашва,
тъй като нещата по делото били много сериозни и най-вероятно той щял влезе в
затвора.
Свидетелката е заявила, че В. по природа е жизнен и изключителен млад
човек, но когато започнали проверките,
започнал да се усамотява, да се изолира от хората, да не разговаря, отчаял се. Отчаянието му било много голямо,
тъй като се трудил, а накрая трудът му не бил възнаграден, дори бил обвинен, че
е някакъв престъпник. Начинът му на живот се променил и от този позитивен
човек, станал затворен, изплашен.
Свидетелката е посочила, че тя е с медицинско образование и в този период
лично два пъти е водила В. на лекар, без да казват на неговите родители, за да
не ги притесняват, защото В. се чувствал много засегнат и засрамен от
станалото. Според свидетелката, единия път ищеца бил с високо кръвно, а другият
път казал, че го стяга в гърдите. Минали през лекаря, който им казал, че тези
оплаквания са вследствие на преживян стрес.
Видно от Писмо с Изх.№01-283-6500/938/06.03.2014г. на ДФ"Земеделие", тъй като ищеца кандидатствал за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери от ПРСР 2007-2013", срокът за второто плащане се удължавал до
приключване на проверката на ВКП, и обработката на проект №20/112/06290/15.02.2010г. ще бъде възобновена, след приключване на проверката. С писмо с Изх.№01-285-6500/573/20.04.2016г. ДФ"Земеделие" е уведомил ищеца, че отказва изплащането на
финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор №20/112/06290/15.02.2010г., както и че ищеца дължи връщане на полученото първо плащане в размер на
24446лв. В Уведомително писмо изх.№01-263-6500/752/17.06.2016г. от ДФ"Земеделие" до ищеца е посочено, че :"Районна прокуратура прекратява досъдебното производство, но стига
до извода .че са представени безпорно неистински документи, респективно
такива с невярно съдържание. Същите
представляват доказателство за неверни сведения, изнесени
в заявката за плащане, която е именно основанието за разпореждане с
имущество" и на това основание
фонда не променя решението си за отказ да извърши второто плащане по договора и
претендира сумите по първото плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно посочения
текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата /какъвто е настоящия случай/, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Настоящият казус
касае хипотезата, в която наказателното производство е прекратено, поради това,
че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление. Това обстоятелство безспорно се
установява от приложеното по делото
ДП №64/2014г. по описа на ОД на
МВР-Ямбол, прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 11.01.2016г. на ЯРП, на осн. чл.243 ал.1 т.1, вр.
чл.24 ал.1 т.1 и чл.199 НПК. Съгласно чл.24 ал.1 т.1 НПК образувано наказателно
производство се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява
престъпление.
Ответникът е
направил възражение, за липса на елемент от фактическия състав на нормата на
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, предвид факта, че в хода на досъдебното производство
ищецът К., не е бил
привличан в качеството на обвиняем и не му е било предявявано обвинение по
съответния за това процесуален ред, не е бил разпитван като обвиняем и не му е
била определена мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда.
Възражението се преценя от съда като неоснователно. Съгласно практиката на ВКС
на РБ, изразът в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ:
„обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува
по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно
процесуален смисъл. Приема се, че когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие
производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, е осъществен съставът на тази правна норма. Т.е. лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,
когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. /в т. см. Решение №187/13.06.2012г. по гр.д.№1215/2012г. на ІІІ г.о./ Безспорно в случая по
делото е установено, че с Постановление от 18.09.2014г.на ЯРП, е било образувано предварително производство – ДП №64/2014г. по описа на ОД на
МВР-Ямбол срещу В.Д.К., за престъпление по по чл.212 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.18 ал.1 НК. Наказателното производство е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1
НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. Ето защо ЯОС приема, че с посочените действия на държавното
обвинение е осъществен специалният деликт по чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на
престъпление.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Ищецът твърди, че вредите се изразяват в създаване в обществото мнение за неговата
„виновност”, като това е разстроило работата му като земеделски
производител и е отблъснало партньорите му, създавайки недоверие в тях, както и
в причиняване на емоционалния стрес и напрежение за ищеца от факта на воденото наказателно производство и
свързаните с него призовавания и разпити;
промяна в отношенията му с най-близките
хора от семейството. При исковете по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е
оправдан (респ. - наказателното производство е прекратено) по всички обвинения
или по част от тях, продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук,
включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите
и пр.
По делото от събраните гласни доказателства, е установен и факта на
причинените на ищеца неимуществени вреди
от обвинението, изразяващи се в преживяните от него емоционални
страдания - промяната на личността, спаднало самочувствие, свързано с
безпокойство, притеснения във връзка с неоснователно
повдигнатото обвинение и страха от осъждане, пострадало е
доброто му име в обществото. Касае се за вреди, които всеки индивид
при подобни обстоятелства неминуемо търпи. По делото не се
събраха доказателства- писмени медицински документи, установяващи влошено
здравословно състояние на ищеца, както и такива които да посочат наличие на
причинна връзка между заболявания на ищеца и незаконните действия на органите
на досъдебното производство. В тази насока от гласните доказателства се
установява, че ищецът през периода на разследването срещу него, е посещавал
лекар с оплаквания за висока кръвно и стягане в гърдите, които според
показанията на св. Ж. лекарят обяснил, че са в следствие на преживян стрес.
От значение за определяне на размера на обезщетението е и вида и тежестта
на престъплението, за което е било образувано наказателното производство срещу
ищеца- в случая е за престъпление по чл.212 ал.3 вр. с ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от три до десет години. ЯОС отчита и
продължителността на периода на наказателното преследване - 1г. и 4 месеца от
образуване на наказателното производство до влизане в сила на постановлението
за прекратяването му, т.е че не е налице
надхвърляне на разумните срокове за провеждане на това разследване. При определяне на размера на обезщетението, съдът отчита обстоятелството,
че се касае за обвинение в едно престъпление, както и че по отношение на ищеца
не е била взета мярка за неотклонение.
Присъденото парично обезщетение
за вредите следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването
на конкретно претърпените неимуществени вреди. С оглед
изложеното, ЯОС счита, че неимуществените
вреди на ищеца биха били обезщетени справедливо със сумата 2000 лв., до който размер уважава предявения иска, а за разликата
над този размер, до пълния предявен - 30000 лв., искът следва да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава, считано от 22.01.2016г.
– датата на влизане в сила на Постановлението на ЯРП, за прекратяване на
наказателното производство, от който момент обезщетението за вреди е станало
изискуемо.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК
вр. с чл.10 ал.3 ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъдят разноски пред настоящата
инстанция в размер на 54 лв. – съразмерно с уважената част от иска.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В.Д.К. с ЕГН-**********,***, със съд. адрес:***, чрез
пълномощник адв. В.К. ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, сумата 2000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение за извършено престъпление
по чл.212 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.18 ал.1
НК, по ДП №64/2014г. по описа на ОД на
МВР-Ямбол, прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 11.01.2016г.
на ЯРП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2016г.
до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 2000лв. до пълния
предявен размер 30000лв.- ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В.Д.К., с посочени
данни, на основание чл.78 ал.1 ГПК,
сумата 54 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: