В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 26 октомври 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №179 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.З. ***, чрез пълномощника адв. П.М. ***, против Решение №112/22.12.2016г. по гр. дело №426/2015г. по описа на ЕРС, в частта, на същото касаещо квотата определена на К.З.И. в размер на 32/1260 ид.части, от допуснатите до делба подробно описаните в съдебното решение съсобствени недвижими земеделски имоти между страните по делото. Във въззивната жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалният закон и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел и обсъдил като писмени доказателства по делото удостоверения на ЯОС, констатиращи отричане от наследство на лица, за които част от ответниците твърдят, че са на наследодатели на страните по делото. Сочи се, че тези отричания от наследство са неотносими към предмета на делото, тъй като същите не касаят наследството на общият наследодател. Твърди се, че тези удостоверения съдържат неточности както в изписването на имената на лицата, за които се твърди, че са ги изготвили, така и неточности в изписването на имената на лицата, за които се твърди, че за тяхното наследство е направено отричане от наследство. Според жалбоподателката, допуснатите като доказателства частни документи- две писмени декларации изходящи от лицата представящи удостоверенията, целящи да преодолеят горепосочените пропуски в удостоверенията за отричане от наследство, не могат да преодолеят пропуските в индивидуализацията на лицата по техните имена, разминаванията и изписването на различни имена в различните удостоверения, и липсата на каквато и да е по-категорична индивидуализация в самите удостоверения за лицата които са ги изготвили, което само по себе си е достатъчно основателна причина съдът да ги изключи от доказателственият материал по делото. Сочи се също, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.206 от ЗН /отм./, като е приел, че нямало данни за последващо приемане на наследството от наследниците на отреклите се от същото. Твърди се също, че е изтекла придобивна давност в полза на всички наследници на общият наследодател, тъй като, никой не е оспорвал дяловете на съсобствениците на основание отричане от наследство. Предвид изложеното и по съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част, и постановяване на друго, с което да се определи по голяма квота на въззивницата в делбата на процесните имоти.

По жалбата е постъпил отговор от ответниците: П.Н.С., А.П.С., М.П.С., А.А.А., Р.А.А., М.Г.В., Е.Г.П., М.Х.В., с ЕГН-**********, действаща чрез майка си Д.Б.Д., всички чрез пълномощника адв. И.Ч.,***. В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС, в атакуваната част е правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдът правилно е опредилил както кръга на наследниците, между които следва да се допусне делба, така надвижимите имоти по отношение на които следва да се допусне такава. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, решението в обжалваната му част потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивницата, не изпраща представител.

Въззиваемите П.Н.С., А.П.С., М.П.С., А.А.А., Р.А.А., М.Г.В., Е.Г.П., М.Х.В., с ЕГН-**********, действаща чрез майка си Д.Б.Д., с.з., чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендират нейното отхвърляне.

ЯОС намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Установено е в случая, и страните не спорят, че са наследници на В.К.Т.б.ж. на гр.Е., починал на ******., като видно от Удостоверение за наследници изх.№2000/24.11.2014г., издадено от Община Е., след смъртта си същият е оставил за свои наследници – преживялата го съпруга – М.И. К., починал на ******. и шест деца, от които както следва: синове- И. В. К., починал на ******., К.В.К., починал на ******. и Г. В. К., починал на ******. и дъщери- Р. В.Г. починала на ******., Й. В. М. починала на *********. и М.В. А. починала на *****. Не е спорно също, че въззивницата К.З.И. /по чиято инициатива е образувано делбеното дело/ е низходящи от първа степен – дъщеря на дъщерята на общия наследодател- М.В. А., поч. на *****., т.е. низходяща от втора степен /внучка/ на общия наследодател. Не е спорно, че след смъртта си М.В. А. е оставила още един наследник ответницата - В.З.М./ сестра на ищцата/.

По делото не е налице спор между страните и по отношение на имотите, които са били притежавани от техния наследодател и по отношение на които следва да бъде извършена делбата, а именно:

- земеделски имот, находящ се в землището на с.Пчела, общ.Елхово, с ЕККАТТЕ 58801, а именно: - НИВА с площ от от 94.901 дка, шеста категория, местност "ШОПОВА КАБА", имот №020088 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №000026 Полски път на Община Елхово; №000021 Полски път на Община Елхово; №020114 Нива на „Хера Агро“ЕООД; №020089 Нива на С. А. К.;

- земеделски имоти, находящи се в землището на с. Малък Манастир, общ.Елхово, с ЕКАТТЕ 46904, а именно: - ЛОЗЕ с площ от 30.865 дка, четвърта категория, местност "НОВИТЕ ЛОЗЯ", имот №012066 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №012067 Лозе на насл.на Х. В. С.; №012088 Полски път на Община Елхово; №000137 Полски път на Община Елхово; №000137 Пасище, мера на Община Елхово. Върху имота има следните ограничения при ползване: Санитарно-охранителна зона на водоснабдителен обект - Пояс „В". Има ограничителен характер по отношение на селско-стопанската дейност. Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок; -Изостав.тр.насъждения с площ от 97.119 дка, трета категория, местност "НОВИТЕ ЛОЗЯ", имот №016008 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №000146 Полски път на Община Елхово; №000170 Ведомствен път на Община Елхово; №016006 Изост.тр.нас. на насл.на П. Й.П.;***** Полски път на Община Елхово; №000159 Полски път на Община Елхово. Върху имота има следните ограничения при ползване: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок; - ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 20.000 дка, шеста категория, местност "СТАРИТЕ ЛОЗЯ", имот №026020 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №026032 Нива на Община Елхово; №026029 Нива на Община Елхово; №026006 Изоставена нива на насл.на Г. И.С.; №102005 Дървопроизв.пл. на Община Елхово №026030 Полски път на Община Елхово;- НИВА с площ от 34.978 дка, пета категория, местност "ЧОБАН ПИГАДИ", имот №043009 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №000791 Прокар на Община Елхово; №043021 Нива на М. Х. Ж.; №043016 Полски път на Община Елхово; №043010 Нива на „Ромфарм компани"ООД- гр.София; -НИВА с площ от 14.819 дка, шеста категория, местност "КИЛ БУНАР", имот №045023 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №045027 Нива на .Омега Агро Инвест" ЕООД; №045022 Нива на К. П.П.; №045024 Нива на „Ромфарм компани“ООД- гр.София; №045026 Нива на „Ромфарм компани"ООД- гр.София; №044037 Полски път на Община Елхово; - ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 70.607 дка, шеста категория, местност "НОВИТЕ ЛОЗЯ", имот №046052 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №000242 Полски път на Община Елхово; №046060 Полски път на Община Елхово; №000244 Полски път на Община Елхово; №000283 Пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; №000246 Полски път на Община Елхово; №000170 Ведомствен път на Община Елхово; -НИВА с площ от 9.122 дка, пета категория, местност "ЛАЛА ПИГАДИ", имот №053013 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №053020 Нива на „Омега Агро Инвест" ЕООД; №053030 Полски път на Община Елхово; №053015 Нива на насл. на Г. И.С.; №000230 Полски път на Община Елхово; №000454 Пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; - ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 15.309 дка, пета категория, местност "БАТАКА", имот №055016 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №000829 Пасище, мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; №000246 Полски път на Община Елхово; №055017 Нива на „Серес" АД; №055015 Нива на насл. на Х. Г.М.; №103010 Дървопроизв. пл. на Община Елхово; - НИВА с площ от 48.428 дка, шеста категория, местност "МАРТ ПИГАДИ", имот №058004 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №000170 Ведомствен път на Община Елхово; №058003 Нива на Държавен поземлен фонд; №000242 Полски път на Община Елхово; №058010 Нива на М. Х. Ж.; и - НИВА с площ от 15.757 дка, девета категория, местност "ПОТАМА", имот №068010 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: №068011 Нива на „С.И.Г.”ООД; №068003 Нива на насл. на К. Т. Х.; №068004 Нива на насл. на Ж. Я. С.; №068005 Нива на М.И. М. и др.; №068009 Нива на насл. на И. Д. Б.; №000449 Полски път на Община Елхово.

- земеделски имот, находящ се в землището на гр.Елхово, обл.Ямбол, а именно: - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27382.12.270, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Елхово, област Ямбол, одобрени със Заповед №РД-18-103/28.11.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „ЗЪБАКА", площ от 2200 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, който имот е с номер по предходен план 012270, при съседи: 27382.12.273, 27382.12.255, 27382.12.260, 27382.12.274;

- земеделски имот, находящ се в землището на с.Каменна река, общ.Тополовград, обл.Хасково, а именно: - НИВА в местността „ШЕМЕЛИКА" с площ от 44.018 дка, седма категория, съставляваща имот №067011, по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000172 - полски път на Община Тополовград - път и дере, имот №000503 - полски път на Община Тополовград - път и дере;

- земеделски имоти, находящи се в землището на с.Голям Манастир, общ.Тунджа, обл.Ямбол, а именно: - НИВА в местността „ПОТРЕПИС" с площ от 198.699 дка, от които 75.945 дка седма категория, 120.134 дка пета категория и 2.620 дка четвърта категория, съставляваща имот №057003, по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000414 - полски път на Община Тунджа; имот №057001 - нива на насл. на Р.С. И.; имот №057002 - нива на А. Н. А.; имот №057009 - нива на насл. на Д.М. Б.; имот №057064 - нива на Х. П. Х.; имот №057065 - нива на И. Х. К.; имот №057007 - нива на С. Я. С.; имот №057006 - нива на „Ставен" ООД; имот №057058 - нива на „Булгар Агро" ЕООД; имот №057059 - нива на К.К. В.; имот №057004 - нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; и - НИВА в местността „АЛМЕРЕС БАРИС" с площ от 61.301 дка, шеста категория, съставляваща имот №064001, по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000052 - дере на Община Тунджа; имот №000064 - отводнит. канал на Община Тунджа; имот №000404 - полски път на Община Тунджа; имот №064004 - нива на „С.И.Г." ООД.

Пред първата инстанция ответниците, представлявани от адв.Ч. са представени писмени доказателства в подкрепа на твърдението си в отговора на ИМ, че след смъртта на наследодателя В.К. Т., част от преките му наследници - един син и две дъщери, са се отказали от наследството му с изрични откази, вписани в регистъра на ЯОС, както следва: - Нот. заверено копие от Удостоверение изх.№2818/29.12.2001г. на ЯОС, от което е видно, че Ю.В. К. по мъж Т.М.се е отказала от наследството на покойния си баща В. К. Х., б.ж. на гр.Е. с отказ вписан под пореден №836/13.0.1938г. по преписка вх.№1264/***г.; - Нот. заверено копие от Удостоверение изх.№2818/29.12.2001г. на ЯОС, от което е видно, че К.В.К. се е отказал от наследството на покойния си баща В. К., б.ж. на гр.Е. с отказ вписан под пореден №861/08.12.1938г. по преписка вх.№5247/ 08.12.1938г. и - Нот. заверено копие от Удостоверение изх.№2818/29.12.2001г. на ЯОС, от което е видно, че М.В. К. се е отказала от наследството на покойния си баща В. К. Т., с отказ вписан под пореден №827/08.12.1937г. по преписка вх.№6100/ 08.12.1938г. И в трите удостоверения е посочено, че данните са взети от Регистъра за отричания от наследство при ЯОС. След извършена служебна справка от ЯОС в регистъра, се констатира наличие на горепосочените вписвания.

С два броя декларации за идентичност на лица с различни имена, с нотариална заверка на подписа на декларатора Р.А.А.- ответник по делото и наследник на общия наследодател е декларирал, че имената на Й. В. М., К. В. К., и М.В. А., и тримата б.ж. на гр.Е.по Удостоверение за наследници изх. №2000/24.11.2014г. на Община Елхово и имената им - Ю.В. К. по мъж Т..М., К.В.К. и М.В. К. по Удостоверения изх.№2818 от 29.12.2001г. на ЯОС, са техни имена, както и че името на наследодателя му В. К. Т., б.ж. на гр.Е. по Удостоверение за наследници изх.№2000/24.112014г. на Община Елхово и имената - В. К.Х., В.К.и В. К.Т. по Удостоверения изх.№2818 от 29.12.2001г. на ЯОС, са негови имена.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Правилно са били приети от ЕРС, като доказателства относими към спора, представените 3 бр. удостоверения, издадени от ЯОС, удостоверяващи извършените вписвания на откази от наследството на деца на общия наследодател В.К.Т.на посочените трима от неговите низходящи от първа степен, и декларации за идентичност на имена. Удостоверенията на ЯОС са официални документи, удостоверяващи извършено правно действие по ред и начин съобразно действащия към момента на вписване на отказите чл.199 от ЗН от 1890г./отм./. Същите са били издадени от ЯОС, въз основа на извършени нарочни вписвания, през 1937г. 1938г. в особената книга на отричания от наследство на тримата низходящи на общия наследодател Й. В. М., К. В. К., и М.В. А. и с оглед на това са писмени доказателства, удостоверяващи извършени правни действия. Както се посочи по-горе, от извършена служебна справка от ЯОС в регистъра, се констатира наличие на горепосочените вписвания. С представените декларациите за идентичност на имена са били преодолени несъответствията в имената на общия наследодател и част от децата му в представените по делото документи. Тези писмени доказателства не са били оспорени по съответния ред от въззивницата. Следва да се посочи, че несъответствията в част от имената се дължат на различното изписване на собствените имена на Й. В. М. и К. В. К., съответно Й.- Ю.и К.- К., а в друга част касаят фамилните имена на двете дъщери на В.Т. преди и след браковете им. По делото въззивницата, ищца в първоинстанционното производство не е представила и доказателства в подкрепа на твърденията си, че отказите през 1937г. и 1938г., касаят отричания от наследство на друг наследодател респ., че не са направени от посочените низходящи на В.К. Т.. Следва да се посочи, че такива твърдения са направени единствено въззивницата, но не и от други наследници на Й. В. М., К.В. К. и М.В. А..

Наследството предмет на делбата е било открито в гр.Е. на ******., в момента на смъртта на общия наследодател В. К. Т., т.е. при действието на чл.182 от отменения Закон за наследството от 1890г. и в случая следва да намерят приложение разпоредбите на този закон. Съгласно чл.199 ЗН /отм./ отричането от едно наследство никога не се предполага, а то може да стане само в съда, в окръга на който наследството се е открило. С чл.205 ЗН /отм./ се предвижда двадесетгодишна давност за отричане от наследство. В случая от представените по делото три броя Удостоверения с изх.№2818 от 29.12.2001г. на ОС-Ямбол, е видно, че същите удостоверяват вписани през 1937г. и 1938г. на откази от наследство от трима преки низходящи на общия наследодател В. К. Т., от наследството на баща им, а именно – от дъщеря му Ю./Й./ В. К. по мъж Т..М., от синът му К.В.К. и от дъщеря му М.В. К. /А./. В случая общият наследодател на страните е починал преди одържавяването на процесните имоти, в т.ч. и отказите са направени преди одържавяване им. Съгласно чл.200 ЗН/отм./, наследникът, който се е отрекъл от наследството, счита се, че не е имал никога право върху него. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че отричанията на Ю./Й./ В. К. по мъж Т..М., на К.В.К. и на М.В. К. /А./, имат действие по отношение на наследството, оставено от техния наследодател - баща им В. К. Т.. Правилно е посочено също, че няма данни по смисъла на чл.206 от ЗН /отм./ посочените трима низходящи на В.Т., впоследствие да са направили постъпки за приемане на наследството, от което са се отрекли, и то в срока за просрочие, указан в чл.205 от ЗН /отм./, поради което смисъла на чл.201 от ЗН /отм./, частта на отреклите се, уголемява дяловете на техните сънаследници. При това положение, съобразно отказите на три от децата на общия наследодател В. К. Т., законните квоти за всяко едно от останалите три деца на общия наследодател В.Т. съобразно пола им, по смисъла на чл.21 от ЗН /отм./ са следните: - в размер на по 2/7 ид.ч. за всеки един от двамата му сина – И. В. К., поч.на 28.05.1963г. и Г. В. К.; в размер на 1/7 ид.ч. за дъщерята Р. В.Г. и в размер на 2/7 ид.ч. за преживялата съпруга М.И. К.. Т.е. отреклите се от наследство деца на общия наследодател В. К. Т., наследяват единствено частта от процесните имоти, припадаща се на тяхната майка М.И. К., поч. на ******., като преживяла съпруга на общия наследодател.

След смъртта на М.И. К., поч. на ****., нейната наследствена 2/7 ид.ч. от наследството на В.Т., се наследява по смисъла на действащия към момента на смъртта й чл.5 ал.1 от ЗН от шестте й деца– И. В. К., поч.на ***.; Р.В.Г. поч.на ******.; Й.В. М. поч.на ********.; К.В.К. поч.на ********.; М.В. А. поч.на ********. и Г. В.К. поч.на ******., при равни права – по 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч., т.е. по 1/21 ид.ч. за всяко от шестте й деца.

От изложеното следва, че след смъртта на М.И. К., поч. на *****., дъщеря й /наследодател на въззивницата/ М.В. А., поч.на *****. е получила 1/21 /или 30/630/ ид. част от наследството на общия на страните наследодател. Към тази идеална част следва да се добавят и 1/315 /или 2/630/ ид. част, получена по наследство от нейния брат /и син на общия наследодател/-К. В. К., поч. на *******. /К.В.К., не е оставил низходящи, а единствено преживяла съпруга – Н. И. К., поч.на *******. При това положение, неговата 1/21 ид.част, по смисъла на чл.9 ал.2 изр.1 от ЗН /в редакцията към момента на смъртта му/, се наследява от преживялата го съпруга – Н. И. К., която получава 2/3 ид.ч. от частта му, а станалите 1/3 ид.ч. от частта му, се наследяват по равно от 2 мата му братя и 3-те му сестри/.

След смъртта си М.В. А., поч.на ****. е оставила за свои наследници: съпруг -З.И. А., поч.на ******. и низходящи от първа степен – две дъщери: ищцата К.З.И. и ответницата В.З.М., като след смъртта на баща си, последните две по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗН наследяват при равни права, по ½ ид.ч. частта на наследодателя си М.В. А. или по 16/630 ид. част / т.е. ½ ид.ч. от 32/630 ид.ч/. Ето защо посочената в решението на първоинстанционния съд квота от 32/1260 ид. части за съделителката К.З.И. е правилно определена.

В настоящия случай, не може да намери приложение института на придобивната давност, с който да се обоснове по-голяма квота от наследството за въззивницата, тъй като по делото нито се твърди, нито се доказа, тя да е владяла в законоустановения срок по-голяма част, от придобитата от нея част по наследство, от имуществото на И. В.К., поч.на *******. Завладяването части на останалите наследници по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Доказателства в тази насока липсват.

Ето защо, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалвана му част.

При този изход на делото, в полза на въззиваемите П.Н.С., А.П.С., М.П.С., А.А.А., Р.А.А., М.Г.В., Е.Г.П., М.Х.В., с ЕГН-**********, действаща чрез майка си Д.Б.Д. следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, общо в размер на 300лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №112/22.12.2016г. по гр. дело №426/2015г. по описа на ЕРС, в обжалваната му част, с която съдът е определил квота за съделителката К.З.И., при която да се извърши делбата, в размер на 32/1260 ид. части.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА К.З.И. да заплати на П.Н.С., А.П.С., М.П.С., А.А.А., Р.А.А., М.Г.В., Е.Г.П., М.Х.В., с ЕГН-**********, действаща чрез майка си Д.Б.Д. сумата 300лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.