Р Е Ш Е Н И Е

 

                          17.03.2017 година             гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,    І-ви въззивен граждански състав

на       21   февруари    2017    година

в публично заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                  2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

възз.гражд.дело     29  по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по образувано по въззивна жалба на М.Н.Д., Д.К.Д. и П.К.Д., всички чрез пълномощника адв.В.К. от ЯАК против Решение №564/08.11.2016 г., постановено по гр.д.№1399/2011 г. по описа на ЯРС, с което като неоснователни са отхвърлени предявените против „Лесотекс” ЕООД и Л.Д.И., конституирана на мястото на починалия ответник Д. Я. Д., искове по чл.33, ал.2 ЗС - да бъде признато правото на ищците на изкупуване на 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.13 с площ от 31.62 кв.м и 1/3 ид.ч. от 31.62/100 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.12 с площ от 31.62 кв.м. по нотариален акт, а по кадастрална скица с площ от 100 кв.м., находящи се в гр. Ямбол, ул.„Търговска” №26, при условията, посочени в Нотариален акт за покупко-продажба №5/27.03.2009 г. на нотариус Е.Щ. с район на действие ЯРС, сключена между Д. Я. Д. в качеството на продавач и „Лесотекс” ЕООД в качеството на купувач. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на всеки от ответниците разноски по делото в размер на по 2000 лв.

По делото е постъпила и въззивна частна жалба от М.Н.Д., Д.К.Д. и П.К.Д., всички чрез пълномощника адв.В.К. от ЯАК против Определение №2583/30.12.2016 г., постановено по гр.д.№1399/2011 г. по описа на ЯРС, с което в производство по чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени на „Лесотекс” ЕООД и Л.Д.И..

С въззивната жалба против Решение №564/08.11.2016 г., въззивниците М.Н.Д., Д.К.Д. и П.К.Д. оспорват същото изцяло с твърдения, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Правят собствен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който заявяват твърдения за неправилност на решаващия извод на първостепенния съд, че иска им бил предявен извън двумесечния срок от узнаване на сделката. Изложените оплаквания по същество са такива за необоснованост на атакуваното решение. Предвид на изключително подробните съображения, посочени в жалбата, молят за отмяна на атакуваното решение, след което въззивния съд да постанови друго, с което да уважи предявения иск с пр.осн. чл.33, ал.2 ЗС. Заявена е и претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

По повод жалбата и в предвидения от закона срок от „Лесотекс” ЕООД и Л.Д.И., чрез пълномощника им адв.Г.Д. от ЯАК е постъпил писмен отговор, в който е заявено становище за нейната неоснователност. Посочено е, че атакуваното решение не страда от пороците, визирани във въззивната жалба, постановено е в съответствие със закона и събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за превратно тълкуване от страна на въззивниците на фактите, установени с разменената между страните кореспонденция и в частност - за недоказаност на твърдението им, че иска им бил предявен в рамките на двумесечния срок от узнаване на сделката. Въз основа на тези и другите подробно изложени в отговора съображения, се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение - потвърдено. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.

С въззивната частна жалба против Определение №2583/30.12.2016 г. въззивниците М.Н.Д., Д.К.Д. и П.К.Д., всички чрез пълномощника адв.В.К. от ЯАК заявяват твърдения за незаконосъобразност на същото, като постановено в нарушение на чл.78, ал.5 ГПК. Считат, че неправилно ЯРС е преценил фактическата и правна сложност на делото, поради което и неправилно е отказал да уважи молбата им с пр. осн. чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските. Молят за отмяна на атакуваното определение и намаляване на разноските, присъдени на „Лесотекс” ЕООД и Л.Д.И., представляващи адв.хонорар, до размера на законно установения минимум.

По повод частната жалба и в предвидения от закона срок от „Лесотекс” ЕООД и Л.Д.И., чрез пълномощника им адв.Г.Д. от ЯАК е постъпил писмен отговор, в който е заявено становище за нейната неоснователност. Въз основа на изложените съображения се иска потвърждаване на атакуваното определение.

В о.с.з. въззивниците, чрез пълномощника им адв.В.К. от ЯАК, подържат въззивната жалба и въззивната частна жалба, като молят за уважаването им. Подържат и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. въззиваемите, чрез пълномощника им адв.Г.Д. от ЯАК, подържат съображенията, изложени в писмените отговори. В допълнение молят съда да обърне внимание, че в петитума на исковата молба, дала началото на  процеса още в 2011 г., се претендира изкупуване по сделката, сключена на 18.03.2011 г., но не се сочи претенция за изкупуване по сделка, сключена 2009 г. Сделката от 2009 г. е въведена като предмет на спора с молба, т.нар. „за уточнение“ от 08.08.2011 г., т.е. много след образуване на делото и несъмнено повече от два месеца след депозиране на исковата молба. В този смисъл дори и след образуване на делото са изтекли повече от два месеца, за да се претендира право на изкупуване по сделката от 2009 г. Молбата от 08.08.2011 г., вписана на 12.09.2011 г., не е молба за уточнение, а е молба, с която се въвежда като предмет на делото друг иск - този за изкупуване по сделката от 2009 г., но този иск би следвало да се счита предявен от 08.08.2011 г. Несъмнено към момента на депозиране на исковата молба ищците са знаели за сделката от 2009 г., тъй като тя е посочена в обстоятелствената част, но петитум за изкупуване на тази сделка - няма. Въз основа на всичко изложено молят за потвърждаване на атакуваните решение и определение. Подържат и претенцията за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

След преценка на оплакванията по жалбите, и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна: 

От представено от ищците Решение №270/01.10.2001 г., постановено по адм.д.№486/1998 г. по описа на ЯОС, с отразяване, че е потвърдено и влязло в сила на 09.04.2003 г., се установява правото им на собственост по отношение на процесните имоти. Видно от цитираното решение съдът е обезщетил К. Я. Д. и Д. Я. Д., като наследници на Я. Д. К., за одържавения въз основа на АДС №66/1950 г. недвижим имот на основание чл.2, ал.5, изр.2 ЗОСОИ чрез предоставяне на реална собственост върху магазин, находящ се в гр.Ямбол, на ул.„Търговска” №26, разположен на търговският партерен етаж между двата жилищни входа на масивната сграда с пл.№3671-жилищен блок „Тракия”. След обезщетяването на реда на ЗОСОИ Д. Я. Д. се снабдил с констативен НА №12/09.07.2003 г., по който е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от магазин с площ 63.25 кв.м., заедно с прилежащите 3,42 кв.м идеални части от общите части на сградата и 33.34 кв.м от отстъпеното право на строеж, находящ се на ул.„Търговска” №26. К. Я. Д. също се е снабдил с констативен НА №13/07.11.2001 г., по който е признат за собственик на 2/3 ид.ч. от същия магазин.

Видно от удостоверение за наследници №66/22.01.2003 г. К. Я. Д. е починал на 29.12.2002 г. и е оставил за свои наследници ищците М.Н.Д. – преживяла съпруга, П.К.Д. и Д.К.Д. – негови деца, както и Я. К.Д. също син на К. Я. Д.. След смъртта на К. Я. Д. притежаваните от него 2/3 ид.ч. от магазина са станали съсобственост по силата на наследяването на неговите наследници, които тъй като са четирима са придобили всеки по 1/6 ид.ч.

Докато е продължавало производството по възстановяване на собствеността и тъй като Община Ямбол  продала процесния имот на търг, ищците заедно с ответника Я. Д. са предявили иск по чл.108 ЗС, предмет на  гр.д.№1211/2003 г. по описа на ЯРС. Така заявената претенция е била уважена от съда, като с влязлото в сила на 02.08.2006 г. решение №370/27.04.2006 г. съдът е осъдил Д. К. Х. да предаде на ищците собствеността и владението върху процесния магазин с площ от 63.25 кв.м. Със същото решение съдът на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е отменил НА №153/2003 г., по който ЕТ „Стоян Георгиев Х.” и М.Г.Х. са продали на Д. К. Х. процесния магазин.

Въз основа на това влязло в сила решение М.Д., Д.К.Д. и П.Д. се снабдили с изпълнителен лист и завели и.д.№109/2011 г. по описа на ЧСИ Х. против Д. К. Х. за въвеждане във владение на имота присъден по иска по чл.108 от ЗС. Именно в хода на това изпълнително производство се твърди, че ищците са узнали за сделката по НА №5/27.03.2009 г., след представяне на акта от ответника Г.С.Х. за това, че като физическо лице и като управител на „Лесотекс” ЕООД е собственик на идеални части от имота по отношение, на който са предприети изпълнителни действия. Това изпълнително производство е приключило, тъй като на 01.03.2011 г., видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение, съдебният изпълнител е въвел във владение взискателите в претендирания по изпълнителния лист недвижим имот.

От представените от ищците и от ответниците скици на процесните самостоятелни обекти се установява, че след обезщетяването по ЗОСОИ с магазина от 63.25 кв.м., същият е обособен в два самостоятелни обекта, единият представляващ такъв с площ от 31.62 кв.м, а другият представляващ 31.62/100 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатори, както следва: 87374.538.148.1.13 и съответно 87374.538.148.1.12.

По делото е приложена преписка за узаконяване №293/16.02.2000 г. на Община Ямбол, съдържаща Акт за узаконяване №10/04.05.2000 г., с който е узаконено „преустройство на магазин и апартамент в търговско представителство – магазин и офиси на ул.„Търговска” №26А”. В същия е отразено, че преустройството е започнало преди издаване на строителните книжа и е издадена заповед на РДНСК за спиране на обекта, която е отменена. В преписката се съдържа и Разрешение за ползване №95/30.05.2000 г. на строеж: „Преустройство на магазин и апартамент в търговско представителство – магазин и офиси на ул. „Търговска” № 26А, имот № 3671 в кв.64 по плана на ЦГЧ-Ямбол”, собственост на ЕТ „Стоян  Георгиев Х.” чрез пълномощника му Г.С.Х.. Посочено е в него, че строежът е изпълнен в съответствие с акта за узаконяване и одобрените проекти. Двата акта са оспорени като нищожни от ищците с искане за осъществяване на косвен съдебен контрол спрямо тях. В Становище-съгласие от 19.06.2012 г. от ищците М.Д., П.Д. и Д.Д. до „Мобил Тел” ЕАД е изразено „правно валидно съгласие” от тримата в качеството на съсобственици на имота за извършване на преустройство на обособените имоти с идентификатори 87374.538.148.1.12 и с идентификатор 87374.538.148.1.13 от страна на наемателя „Мобил Тел” ЕАД гр.София чрез премахване на разделителната стена помежду им. Представен е  Договор за наем от 01.07.2012 г. с дружеството, сключен от ищците, Г.С.Х. и  „Лесотекс” ЕООД.

Видно от НА №9/08.02.2007 г., том ІІ, рег.№1216, дело №159 на нотариус рег.№487-Е.Щ., ЕТ „Стоян  Георгиев Х.” е продал на „Лесотекс” ЕООД 55/87 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.12, представляващ търговски обект с площ от 87 кв.м, преустроен от бивши апартамент №40 и част от магазин, находящ се в гр.Ямбол на ул. „Търговска” №29А. С нотариален акт за поправка №131/20.02.2007 г. на същия нотариус е извършена поправка на предходния НА, в който следва да се чете, че обектът е преустроен от бивш апартамент №2 и част от магазин, находящи се в гр.Ямбол, ул. „Търговска” №26А.

Видно от НА №4, том ІІІ, дело №282/27.03.2009 г. на нотариус Щ., Я. К.Д. е дарил на Г.С.Х. 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.13 с площ от 31.62 кв.м и 1/6 ид.ч. от 31.62/100 ид.ч. от  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.12. Тази сделка е обявена за недействителна на осн. чл.76 от ЗН с влязло в сила Решение №136/24.07.2015 г. по възз.гр.д. №322/2014 г. на ЯОС.

По процесния НА №5, том ІІІ, дело №283/27.03.2009 г. на нотариус Щ. ответникът Д. Я. Д. е продал на „Лесотекс” ЕООД гр.Ямбол собствената си 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.13 с площ от 31.62 кв.м и 1/3 идч.ч. от 31.62/100 ид.ч. от  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.12. Не се спори между страните, че предварително  останалите съсобственици не са били поканени да купят имота преди извършване на сделката.

След тези сделки е извършена продажба, обективирана в НА №30, том ІІ, дело №177/18.03.2011 г., по която „Лесотекс” ЕООД е продало на Г.С.Х. 1/3 ид.ч. от двата самостоятелни обекта, които са били придобити по сделката по НА №5/2009 г. от Д. Я. Д.. Сделката по НА №30/2011 г. е обявена за нищожна с решението на ЯРС по гр.д. №403/2014 г., взето предвид в Решение №136/24.07.2015 г. по възз.гр.д. №322/2014 г. на ЯОС при преценяване за неоснователен на иска, предявен от ищците по настоящото дело, за изкупуване на така продадената част от имота.

Относно НА №30/2011 г. и извършената по него сделка ищците са сезирали ЯРП, за което е била заведена преписка №1062/2011 г. по описа на ЯРП. Тази преписка също е приложена по делото и е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.08.2011 г., тъй като прокурорът е приел, че жалбоподателите следва да защитят интересите се по гражданско правен път и не е налице престъпление. В Обяснение от 27.04.2011 г. от Л.Д.И. е посочено, че за продадената от баща й негова част от имота е изплатена сумата от 100 000 лв. В преписката е приложено Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.06.2009 г. от Д. Я. Д. в полза на Л.И. –същата да го представлява безсрочно навсякъде, където е необходимо с права да подава и получава книжа, документи, декларации, удостоверения и други, като за целта го подписва, където е необходимо.

Относно твърденията си за момента на узнаване от ищците за сделката по процесния НА №5/27.03.2009 г. ответниците са представили покана от 23.09.2009 г., изходяща от Г.С.Х. и от „Лесотекс” ЕООД, адресирана до Д.К.Д., П.К.Д. и М.Н.Д. за това, че всички са съсобственици на недвижими имот – магазин от 63.25 кв.м и тъй като към този момент имотът е преустроен и разделен на две равни части, като едната половина е включена към лично притежаван имот е отправено предложение адресатите на поканата да влязат във владение и да ползват имота, представляващ магазин от 31.62 кв.м,  който не се ползва от Х. и от „Лесотекс” ЕООД и представлява точно половината  от имота, който притежават и отговаря на техните идеални части. Тази покана е получена на 24.09.2009 г. от П.Д., на същата дата от М.Д. и не е връчена на Д.К.Д., видно от представените три обратни разписки. На тази покана М.Д., Д.К. и П.Д. са депозирали отговор от 05.10.2009 г., в който заявяват, че с удивление са прочели отправената покана за влизане във владение на собственият им имот, както и че са били удивени от факта, че Х. и „Лесотекс” ЕООД са собственици на 1/2 ид.ч. от имота, неизвестно по какъв начин придобита при все още невдигната възбрана върху същия, което би следвало да ги лиши от възможността да сключат сделка с част от съсобствениците, а дори това да е сторено, то сделката е нищожна и отново не би породила никакви права. Тъй като ищците са възразили относно обстоятелството, че с тази нотариална покана не става ясно за извършените сделки - продажба и дарение на 27.03.2009 г. и те не са разбрали за тях от същата, ответниците са представили и други доказателства във връзка с узнаването. Представена е нотариална покана от ищеца Д.К.Д. до Д. Я.Д. и Я. К.Д. от 09.04.2009 г., в която се сочи, че Д.К. неочаквано е установил, че Д. Я. Д. и Я. К.Д. изведнъж са загубили интерес към общите им работи, а от странични лица е научил, че или са продали, или са в преговори за продажба на техните идеални части от имота на трето лице, които факти съществено променят обстановката и евентуалният план за водене на делата. От ищците в същата връзка бе представена  молба от Д. Я. Д. от 25.10.2010 г. до ЯОС за това, че оттегля правомощията си от адв.С. поради различия в становището по гр.д.№359/2006 г.

Отново във връзка с твърдението си, че ищците са узнали по-рано за сделката по НА №5/2009 г. по искане на ответниците са събрани и гласни доказателства. Свидетелката Л.И. - дъщеря на ответника Д. Я. Д. заявила, че още на 06.03.2009 г. баща й е решил, че ще си продаде дела на Г.Х.. В разговор още в края на м.февруари, който се е състоял при адв.С., свидетелката И. разбрала, че Г.Х. най-учтиво е поканил всички, които желаят да си продадат дела да го продадат на него. Именно след този разговор бащата на свидетелката взел решението да продаде дела си, а братовчедка й – ищцата П.Д. се обадила да го попита дали е вярно, че ще си продава дела на Г. и той потвърдил. След този разговор свидетелката И. провела друг разговор, отново с П.Д., като я уведомила, че Г. се интересува и от техния дял, ако искат  да се свържат и да разговарят. В тази връзка бащата на свидетелката получил на 09.04. нотариална покана от Д.К.Д. – ищецът по делото и още след връщането му всички са били запознати с това, че баща й е продал дела си на Г.. След като продал дела си, бащата на свидетелката И. – Д. Я. се отказал от претенцията си в съда и точно за това се отказал и от адвокатските услуги на адв.С. След изслушването на тази свидетелка ищцата П.Д. е заявила, че не е разговаряла нито с баща й, нито със свидетелката, както тя твърди.

Другата разпитана свидетелка – Д. Х. - бившата съпруга на ответника Г.Х., сочи че е запозната със сделките, тъй като е била счетоводител на „Лесотекс” ЕООД. Правила е подготовка на документи и проучвания, които се правят за една сделка и затова е запозната. Тази сделка се извършила в края на м.март 2009 г., след което са поискали да купят другата част от магазина, тъй като имат и друг имот, който към този момент е офис на „М-тел”. Свидетелката Х. твърди, че се срещали с М. и Г. разговарял с нея да изкупи дела й, но тя отказала. След това потърсили дъщерята на Д. Я., влезли са в контакт и с П.Д., като Л. няколко пъти  казвала, че е говорила с нея дали е съгласна и обяснила как е станала сделката с нейния баща и че всичко са платили по уговорка. Свидетелката също разговаряла по телефона с П., но тя казала, че в момента не може и ще се срещнат по-късно, както и станало. На първата среща П. казала, че знае от Люба за сделката на баща й с Г.. Свидетелката я попитала каква цена ще иска за нейната част. П. поискала за дела си 50 000 евро, след това паднала на 45 000 евро и след това свидетелката по телефона разбрала от нея, че техният адвокат я посъветвал да не правят никакви сделки, докато не приключат делата, които се водят и които в момента продължават. Свидетелката също така в качеството си на счетоводител е изпратила писмата с обратни разписки към ищците за това да се договорят и да влязат във владение на имота, след като разбрали, че има съдебни дела. Месец след тези покани получили отговор от М., П. и Д..

В хода на производството е починал ответника Д. Я. Д., като на негово място в процеса е конституирана единствената му наследница Л.Д.И. – негова дъщеря.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно, изложените от ЯРС мотиви са изключително подробни, споделят се и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.

В първоинстанционното производство ищците М.Н.Д., Д.К.Д. и П.К.Д. са предявили иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадената с НА №5/27.03.2009 г. от Д. Я. Д. на  „Лесотекс” ЕООД 1/3 ид.ч. от описани в този нотариален акт имоти.

Иска е допустим (съобразно приетото от ВКС в отменителното му Определение №194/08.07.2016 г. по ч.гр.д.№7089/2013 г.). Разгледан по същество иска се прецени за неоснователен, а мотивите, изложени от ЯРС са правилни и се споделят и от настоящата инстанция.

Съгласно на чл.33, ал.1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Съгласно чл.33, ал.2 ЗС ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.  Законът урежда срок за предявяване на иска - двумесечен срок от продажбата.

По отношение спазване на срока за предявяване на иска, предвиден в чл.33, ал.2, изр.последно от ЗС, настоящият състав отново препраща, на осн. чл.272 ГПК, към мотивите на районния съд. Ищецът в първоинстанционното производство не е доказал, че е спазил предвидения в цитираната разпоредба преклузивен двумесечен срок. В тази връзка въззивния съд не споделя изложеното във въззивната жалба, че решението на първостепенния съд почева на предположение. Напротив от събраните по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод, че ищците са узнали за процесната сделка най-късно към м.октомври 2009 г., като за параметрите на същата са могли да направят справка в имотния регистър. Това е така и с оглед на публичността на имотния регистър и възможността, да се направи справка за вписване на сделките по отношение на конкретен недвижими имот и физическо лице.

Правото на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС съществува само в предвидения в ал.2 изр. второ на текста двумесечен срок, изтичането на който го погасява, какъвто е и настоящия случай. Съгласно задължителната практика на ВКС преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска е част от спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното решение. Следователно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл.33, ал.2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, тъй като не съществува материално право, на което е основана, т.е. изводите дали е спазен или не посочения срок във всички случаи са правят при спазване процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост, какъвто е и настоящия случай.

Допълнително към изложените от първостепенния съд аргументи настоящия съд счита, че следва да добави и че споделя аргументите на пълномощника на въззиваемите, изложени в пледоарията му по същество. При внимателен прочит на исковата молба, дала началото на процеса в 2011 г., в петитума на същата се претендира изкупуване по сделката по НА №30/18.03.2011 г., но не е заявена претенция за изкупуване по сделка, сключена през 2009 г. Сделката по НА №5/27.03.2009 г. е въведена като предмет на спора с молба, вх.№1065/08.08.2011 г. (л.90 от делото), а самата молба е надлежно вписана на 12.09.2011 г. в СВп.- Ямбол. При това положение и след съобразяване на разпоредбата на чл.125 ГПК, съгласно която искът се счита предявен с постъпване на ИМ в съда, то настоящия съд сподели тезата на пълномощника на въззиваемите, че двумесечния преклузивен срок по чл.33, ал.2, изр.последно от ЗС за предявяване на иск за изкупуване по сделката от 2009 г. е изтекъл. Молбата от 08.08.2011 г., вписана на 12.09.2011 г., не е молба за уточнение на предявения иск, а по същество е молба, с която се въвежда като предмет на делото друг иск - този за изкупуване по сделката от 2009 г., който иск би следвало да се счита предявен на 08.08.2011 г. В тази връзка несъмнено към момента на депозиране на обсъжданата исковата молба ищците са знаели за сделката от 2009 г., тъй като тя е посочена в обстоятелствената част на първоначалната искова молба, поради което и преклузивния двумесечен срок за предявяване на претенция за изкупуване по нея безспорно е изтекъл.

При изложените съображения иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадената с НА №5/27.03.2009 г. от Д. Я.Д. на  „Лесотекс” ЕООД 1/3 ид.ч. от описани в този нотариален акт имоти следва да бъде отхвърлен, при което атакуваното решение на ЯРС следва да се потвърди.

 

По въззивната частна жалба:

С Определение №2583/30.12.2016 г., постановено в производство по чл.248 ГПК, първостепенния съд е оставил без уважение искането на ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени на „Лесотекс” ЕООД и Л.Д.И.. За отхвърли възражението на ищците за прекомерност на присъдените на ответниците разноски, ЯРС е приел, че делото е от правна и фактическа сложност, исковете се основават на множество факти и фактически състави, а за защита са въведени множество възражения, обсъждани са различни процесуалноправни и материалноправни норми, а и делото е разглеждано продължително време.

Определението е правилно.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В чл.36, ал.2 ЗА е записано, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

В конкретния случай настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд за неоснователност на възражението, направено от ищците (сега въззивници) за прекомерност на разноските. Необосновано е твърдението, че ЯРС не е съобразил, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, напротив - събрания по делото доказателствен материал е обемен, направени са многобройни възражения, делото е продължило значителен период от време, тъй като е разглеждано от различни съдебни инстанции.

Ето защо и атакуваното определение се прецени за правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната частна жалба - оставена без уважение.

С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемите следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски. Въззивния съд присъжда разноски в размер, както следва: на въззиваемата страна „Лесотекс” ЕООД - разноски в размер на 1500 лв.; на въззиваемата страна Л.Д.И. – разноски в размер на 1000 лв., предвид наличието на надлежно искане в тази насока, доказателства за сторени разноски и представени списъци по чл.80 ГПК.

Въз основа на изложеното, ЯОС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №564/08.11.2016 г., постановено по гр.д.№1399/2011 г. по описа на ЯРС.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2583/30.12.2016 г., постановено по гр.д.№1399/2011 г. по описа на ЯРС.

 

ОСЪЖДА М.Н.Д. с ЕГН **********, Д.К.Д. с ЕГН ********** и П.К.Д. с ЕГН ********** да заплатят на „Лесотекс” ЕООД гр.Ямбол, ЕИК 128559943 сумата 1500 лв. - разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

ОСЪЖДА М.Н.Д. с ЕГН **********, Д.К.Д. с ЕГН ********** и П.К.Д. с ЕГН ********** да заплатят на Л.Д.И. с ЕГН ********** сумата 1000 лв. - разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.