Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 16.03.2017 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 14.03.2017 г/две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Стоева

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.И.

При секртаря............... и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №455 по описа за 2016г.

За да се произнесе, съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на М.И. ***, чрез пълном. адв.М.Х.- ЯАК против Решение № R-544/28.10.16г,пост. по гр д №992/16г на ЯРС, в частта му, с която е прогласена нищожността на процесното саморъчно завещание от 17.10.06г, направено от И. К.И., поч. на ***в полза на М.И.И., с което на исцата е завещана ½ ид ч от процесния недв. имот, както и в частта, с която иска по чл 124 ГПК- за признаване собствеността на М.И.И. върху процесния недвижим имот, за разликата над 1/6 ид ч до претендираната ½ ид ч от имота е отхвърлен като неоснователен, както и в частта, с която исцата е осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което се иска неговата отмяна в обжалваната част и постановяване от наст. инстанция на ново решение, с което се отхвърли предявения инцидентен установителен иск, с пр. осн. чл.42 б”в” ЗН като неоснователен, да бъде оставено без разглеждане възражението по чл 30 ЗН като недопустимо и се приеме по отношение на К.И.К. и А.Т.И., че М. И. И. е собственик на ½ ид ч от процесния недв. имот, находящ се в гр Ямбол, ж к”Зорница”бл 5 ,вх „Г” . С жалбата се претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В тази връзка се излагат доводи,че за да уважи инцидентния установителен иск и приеме, че представеното завещание е нищожно, съдът е изложил мотиви, които според страната са противоречиви и от тях не става ясно, кои са съображенията на съда, поради които е стигнал до заключението, съдържащо се в диспозитива на решението-за прогласяване нищожността на саморъчното завещание от 17.10.16г, направено от И. К.И., поч на ****в полза на исцата М.И. И.. Според въззивницата, докато в мотивите на съд. решение правилно и законосъобразно съдът приема, че съгл. задължителната практика на ВКС, не е налице хипотезата на чл 42 б „в” ЗН- за нищожност на завещанието, поради противоречие със закона, то неправилно, незаконосъбразно и в пълно противоречие с цитирания мотив, съдът е приел, че завещателното разпореждане противоречи на закона в частта му, с която завещантелят се разпорежда с имота си за след своята смърт, с оглед на бъдещи грижи, които очаква да се полагат за него. В жалбата се сочи, че съдът не се е съобразил, че завещанието е едностранен формален акт, съдържащ лично волеизявление на едно лице-завещател, което се разпорежда със свои имуществени права в полза на друго лице-бенифициер и че завещанието има действие след смъртта на завещателя и цели изменение на реда на наследяването по закон, облагодетелствувайки трети лица, извън този кръг.Страната твърди, че съдът следва да се произнесе служебно само по надлежно въведени възражения за нищожност на правни сделки и волеизявления и при неспазена законо- установена форма за действителност на акта, но в случая ЯРС се е произнесъл по ненадлежно наведени възражения и свръхпетитуем, поради което в тази част атакуваното решение е недопустимо.В жалбата се навеждат доводи, че безвъзмездният характер на завещанието не означава, че същото не може да има възнаградителен характер и в случая, завещателят е извършил завещателното си разпореждане в полза на исцата, с мотив:”която до настоящият момент е полагала грижи за мен”. Въззивницата твърди, че мотивът за съставяне на завещанието е благодарствен и съответства на закона и добрите нрави, но дори и мотивът да не е единствен, завещанието не е нищожно, ако част от мотивите са неморални и противоречат на добрите нрави или на закона.По отношение на възражението за намаляване на завещанието страната сочи, че ответниците могат да предявят отделен иск, но такъв не е предявен в срока по чл 211 ал 1 ГПК, нито е направено възражение по висящ делбен процес, поради което възражението с пр. осн чл 30 ЗН е недопустимо и не следва да бъде разгледано в настоящия исков процес, а следва да бъде оставено без разглеждане.

В с.з. от 14.02.17г,въззивницата М.И.И. чрез проц. си представител адв.Х. –ЯАК заявява, че с оглед ТР №1/13г на ВКС, за първи път пред въззивната инстанция прави възражение за нищожност на НА №11/02.10.14г поради това, че в случая е нарушена императивната правна норма, за която съдът следи служебно-разп. на чл 576 ГПК-за нищожност на НА.Страната сочи, че сделката, изповядана от Нотариус Таня Данаилова е в нарушение на закона, т к същата е роднина по съребрена линия-до ІV степен с Атанаска Т.И. –продавач по сделката.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от ответниците

В с.з. от 14.03.17г, въззивната страна, чрез проц. си представител моли за уважаване на жалбата, с твърдението, че в случая е налице нарушение на императивна правна норма-разп. на чл 576, вр с чл 575 ал 1 ГПК-извършено е нищожно нотариално действие по НА №11/14г, поради факта, че една от страните, участници в нотариалното производство-А. Т.И. и Нотариуса, изслушал сделката-Т. Д. са роднини по съребрена линия от ІV степен.

В с.з. въззиваемата страна също чрез проц. си представител твърди ,че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а на страната следва да се присъдят направените по делото разноски.

Досежно нищожността на НА №11/14г се твърди, че в ТР №1/13г на ВКС е упоменато, при нарушение на императивна правна норма, съдът да разгледа и реши този въпрос, но нарушението на правната норма, трябва да е свързано с предмета на делото, а в конкретният случай предмет на делото е твърдените права от въззивницата, породени от завещание в нейна полза, като валидността и нищожността на завещанието,не е предмет на делото.

Страната е представила и писмена защита, в която твърди, че възз. жалба е неоснователна,т к въззивната страна се позовава на едно единствено решение на ВКС №117/15г по гр д №710/15г ІІ г.о, в което е прието,че мотивът за полаганите грижи към завещателя за минало време бил благодарствен.В тази насока се навеждат аргументи, че това решение противоречи на многобройната задължителна съдебна практика на ВКС –Р25/16.05.16г по гр д №5043/15г ІІ г о, на Р №246/17.12.14г по гр д №1073/14г І г ио и др., без да е взето предвид, че при противоречие между еднакви по степен решения на ВКС, се процедира по реда на чл 292 ГПК и то след касационно обжалване.Според страната, визираното в жалбата възражение по чл 30 ЗН е недопустимо, а и при уважаване на главния иск, евентуалните претенции не се разглеждат.В тази връзка се сочи, съгл. Р №300/17.12.12г по гр д № 127/1`2г І г.о, при засягане на въпроса за нарушаване на запазената част от наследството, трябва да има направено изрично искане за намаляването му още в отговора на ИМ, дори и под фармата на възражение.

ЯОС приема следното по фактите:

Видно от удостоверение от 16.9.2014г. на Община Ямбол, страните са наследници на общия си наследодател И. К. ***, поч. на****, като ищцата М.И.И. е негова дъщеря, първият ответник- К.И.К. –негов син, а втората ответница- А.Т.И. - преживяла съпруга на наследодателя.

По делото не се спори, че процесния имот, представляващ апартамент № 32 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.544.20.7.32 по КК на гр. Ямбол, със застроена площ от 73.80 кв.м, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение № 33 с площ от 6 кв.м, както и 1.91 % от общите части на сграда № 7 и 0.96 % ид.части от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор 87374.544.20 е придобит от наследодателя И. И. по време на брака му с А.Т.И. при режим на СИО.

Със саморъчно завещание от 17.10.06г, наследодателят И. К.И. е завещал на ищцата М.И.И. собствената си ½ ид.част от процесния имот, като завещанието е обявено от Нотариус Т. Д. на 29.09.14г.

От съдържанието на процесното завещание се установява, че в същото, завещателят И. К.И. е изписал собственоръчно: „която до настоящия момент е полагала необходимите грижи за мен и ще продължава да ме гледа и да се грижи за мен по същия начин до смъртта ми”.

Не се спори, че след смъртта на общия наследодател Иван К.И. и след обявяване на завещанието, с НА № 11/02.10.14г, преживялата съпруга - отв. А.Т.И. се е разпоредила, чрез договор за покупко – продажба на недвижим имот, в полза на сина си – отв. К.И.К. с 4/6 ид.части от процесния апартамент №32, находящ се в гр Ямбол ж к „Зорница” бл 5,вх „Г”.

Предвид изложената фактическа обстановка по делото, ЯОС прави следните правни изводи:

Искът е с пр. осн. чл 124 ГПК,вр с чл 42 б”в” ЗН.

ЯОС намира иска за основателен и счита ,че същият следва да бъде уважен, но не съвсем по мотивите, изложени от РС.

Преди произнасяне по иска по чл.124 ГПК, съдът следва да се произнесе относно нищожността на саморъчното завещание, като преюдициален въпрос, касаещ правото на собственост на ищцата върху имота.

По своята правна същност завещанието е едностранен, безвъзмезден акт и съгл. разп. на чл.42 б.В от ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато същото или изразен в него мотив, поради който единствено е направено, противоречат на закона, на обществения ред и на добрите нрави.

Според приетото от ВКС в Решение № 117/10.11.2015г,пост. по гр.д. № 710/15г. на ВКС ІІ г.о.- пост. по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата, защенаието е едностранен акт за безвъзмездно разпореждане с имуществено за след смъртта и предвид този едностранен безвъзмезден характер, мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. ВКС приема, че мотивите може да са различни- благодарност с цел възнаграждение, справедливост, щедрост и пр., но всички те разкриват моралния интерес на завещателя, неговите цели и подбуди, като във всеки отделен случай, мотивът на завещанието произтича от конкретните условия за живот, отразява моралните и материалните потребности на завещателя, като безвъзмездният характер на завещанието не означава, че същото не може да има възнаградителен характер, т.к обичайния мотив за съставяне на завещание е благодарствен и съотвества на закона и добрите нрави, като завещанието може да бъде обосновано от един или няколко свързани или отделни мотива, предопределящи волята на завещателя.

И т к съгл. разп. на чл.42 б.”в” от ЗН, нищожност на завещанието е предвидена, когато мотивът, поради който е направено завещанието противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави, то съдът приема, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради единствен мотив, който противоречи на закона, морала или обществения ред, защото при няколко мотива е достатъчно един от тях да съотвества на закона и морала, за да породи завещанието действие.

Нормата в чл.42 б.”в” ЗН разглежда две хипотези, като при първата- самото завещателно разпореждане следва да е нищожно, а според втората хипотеза е предвидено, изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено завещанието да противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави.

Ето защо, когато завещанието е с един мотив, но са налице две части на мотива-когато наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължат, това означава, че завещанието има възмезден характер и че същото противоречи на закона и е нищожно на осн. чл.42 б.”в” ЗН.

В конкретният случай, спорът между страните се свежда до това, дали саморъчното завещание е породило действие и дали към датата на разпореждането с имота, отв. А.И. е легимирана като собственик на прехвърлените от нея 4/6 ид.части от процесния апартамент, в полза на първия ответник- К.К..

В процесното саморъчното завещание е изложен в едно изречение един мотив с две части – завещанието е направено заради грижите в миналото, които надарената е полагала за завещателя и това е благодарствената част от мотива, която не противоречи на закона, но завещателят е продължил мотива така: „...и ще продължава да ме гледа и да се грижи за мен по същия начин до смъртта ми”, а това са грижите, които надарената следва да полага за завещателя в бъдеще и последният очаква това да продължи преживе до смъртта му. И т к според императивната норма на чл.42 б.”в” ЗН, за да се приеме завещанието за нищожно, трябва мотива, поради който е направено, да противоречи на закона, то съдът приема, че в случая е налице втората хипотеза на чл 42 б”в” ЗН, когато изразеният в завещанието мотив, поради който е направено завещанието противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави.

Ето защо съдът приема, че когато на наследника по завещание се възлагат в тежест задължения за „доглеждане” на завещателя, това завещание е нищожно по силата на чл 42 ал 1 б”в” ЗН и завещанието е противно на закона, т к не представлява едностранен безвъзмезден акт, а с него се възлага в тежест на наследника по завещание- задълженвие за „доглеждане” на завещателя, както е в случая.

ЯОС приема, че когато саморъчно завещание, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено завещанието,последното е нищожно.В тази насока е и съд. практика /Р №597/09г на ВКС по гр д №487/08г І г о, Р №156 /95г по гр д №916/94г І г о ВС/.

Предвид изложеното, след като в случая волята на завещателя е не само благодарност към надарената за грижите, които е полагала към завещателя до момента на съставяне на завещанието, но и очакване от страна на завещателя, същата да се грижи приживе за него до смъртта му и това е неговата воля, изразена в две части на един и същ мотив-полагане на грижи, а не друг мотив, заради който се прави завещанието, такова завещание не представлява едностранен безвъзмезден акт.

По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде прогласена нищожността на саморъчното завещание от 17.10.06г, направено от завещателя И. К. И. в полза на М.И.И., с което на последната е завещана ½ ид ч от процесния недвижим имот.

В тази връзка съдът счита, че завещанието не е породило правните последици в полза на исцата, за след смъртта на завещателя И. К.И.-поч. на ****и след смъртта на същия, неговото наследство следва да се разпредели между наследниците му по закон-исцата и двамвата ответници при спазване разп. на чл 5 и чл. 9 от ЗН.

Досежно процесния недвижим имот, квотите на страните по отношение наследствената част на общия наследодател И. К.И. следва да бъдат такива, каквито биха били, без процесното завещание, като преживялата съпруга на наследодателя –отв.А.И., притежава ½ ид ч от процесния апартамент,който е бил в режим на СИО- прекратена със смърта на наследодателя, а от другата ½ ид ч, ответницата притежава част равна на всяко от децата или още 1/6 ид ч и нейната наследствена идеална част е в размер на 4/6, докато исцата и първият ответник К.И., притежават по 1/6 ид ч- за всеки, от наследството на своя баща, респ. по отношение на процесния недв. имот.

От гореизложеното се налага извода, че исцата като законен наследник на общия наследодател И. К.И. се легитимира като собственик на 1/6 ид ч от процесния апартамент, в качеството си на наследник на своя баща и предявеният на осн чл 124 ГПК установителен иск е основателен до размер на 1/6 ид ч и до този размер иска следва да бъде уважен, като за разликата над 1/6 ид ч до размер на претендираната ½ ид ч , искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При уважаване на инцидентния установителен иск, ЯОС приема, че не следва да разглежда възражението, предявено при условията на евентуалност с пр. осн чл 30 ЗН- за намаляване на завещанието и възстановяване на запазената част на ответниците, т к квотите на наследниците са такива, каквито законът ги определя, при липса на завещание.

Съдът не следва да разгежда и наведените за първи път пред въззивната инстанция възражения за нищожност на НА №11/02.10.14г, с който отв. А. Т.И. е продала на К.И.К., 4/6 ид ч от процесния недв. имот-апартамент №32, находящ се в гр Ямбол ж к „Зорница” бл 5,вх „Г”, т к възражението е предявено не по законоустановения ред и страната следва да търси правата си по общия исков ред и със задължително вписване на исковата молба, съгл. разп. на чл 11 б”а” от Правилника за вписванията.

Предвид изложеното наст. инстанция намира, че на осн чл 78 ГПК, на страните следва да се присъдят направените по делото разноски и в тази връзка ЯОС препраща на осн чл 272 ГПК към мотивите на решението на ЯРС, както и към мотивите на Определение №2355/23.11.16г, за допусната ОФГ в Решение № R-544/28.10.16г,пост. по гр д №992/16г на ЯРС,което определение е неразделна част от решението.

С оглед всичко гореизложено, настоящата инстанция счита, че атакуваното решение на РС като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, исцата ще следва да заплати на ответниците, направените по делото разноски пред наст. инстанция в размер на 900лв, съгл. представения Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските.

Водим от горното ЯОС

Р Е” Ш И :

Потвърждава Решение № R-544/28.10.16г,пост. по гр. д. №992/16г по описа на ЯРС.

Осъжда М.И.И., с ЕГН ********** ***, чрез пълном. адв.М.Х.-ЯАК да заплати на К.И.К., с ЕГН ********** и А.Т.И., с ЕГН **********-*** ж к”З.”бл.*, вх”*”, ап.**, направените по делото разноски пред Въззивната инстанция в размер на 900лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.