В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,

в открито съдебно заседание на 15.12.2016година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр. дело № 337 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на С.Т.Г. ***, с която против Прокуратурата на Република България са предявени два обективно кумулативно съединени иска по чл.2, ал.1, т.3, във вр. с т.1 от ЗОДОВ - за присъждане на сумата 4 070лв. и на сумата 45 000лв., представляващи съответно обезщетение за имуществени и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато спрямо него обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, във вр. с чл.115 НК, включително в резултат на взетите мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, за което престъпление ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Ищецът излага, че на 31.08.2009г. бил привлечен като обвиняем по ДП №147/2009г. по описа на РУ на МВР „Тунджа“ за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, във вр. с чл.115 НК, за което му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, продължила от 03.09.2009г. до 10.09.2009г., изменена в „Домашен арест“, последната продължила в периода 10.09.2009г.-16.09.2010г. За престъплението по чл.116 НК, във вр. с чл.115 НК ЯОП внесла обвинителен акт, по който било образувано НОХД №107/2010г. по описа на ЯОС, който произнесъл оправдателна присъда, отменена от Апелативен съд - гр. Бургас, който от своя страна върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане, по новообразуваното НОХД №488/2011г. ЯОС отново постановил оправдателна присъда, потвърдена от въззивната и касационната инстанции. Твърденията на ищеца са, че повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение в извършване на престъплението убийство, е продължило в период от около четири години, през който той е претърпял отрицателни последици - болки и страдания, които съсипали здравословното му състояние и го довели до безсилие и онеправданост в личната му сфера. Ищецът се почувствал компрометиран и унижен пред семейството си и пред всички познати и приятели, пред целия град, тъй като след случилото се бил наречен пред всички „престъпник“. Повечето му съседи и жители на населеното място променили безвъзвратно отношението си към него, гледали го подозрително, спрели да го поздравяват и да му се доверяват, както и да му възлагат услуги, като последното пък се отразило на трудовата му дейност по обработка на земеделски площи на хора от близки села и ищецът продал селскостопанската си техника. От човек със стабилна психика, ищецът се сринал до емоционално лабилна личност и се разболял от захарен диабет, като от напрежението и тревогите получил и хидроцеле в дясната област и претърпял операция - ексцезия на хидроцеле. На следващо място, неоснователното обвинение причинило сериозен трус в семейството на ищеца, в отношенията със съпругата и децата му, които живели с позора от вмененото му престъпление. Приблизително четири години от живота на ищеца преминали в унизителни разпити и дела, митарства в институции, което се случило пред съседи и приятели, и близки на него хора.

За всички тези негативни изживявания ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 45 000 лв., а като имуществени вреди следва да му се присъди и сумата 4 070 лв., съставляваща платени от него адвокатски хонорари за съдебните производства. Върху сумата на имуществените вреди ищецът претендира законната лихва от датата на предявяване на иска, а върху сумата на неимуществените вреди - считано от 07.09.2011г., тъй като е отчел изтеклата давност при дължимост на лихвата от датата на увреждането - 30.08.2009г.

В о.с.з. претенциите се поддържат изцяло от пълномощника на ищеца адв.А., която настоява за присъждане на разноските пред тази инстанция и представя подробни писмени бележки.

Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор от ЯОП, в писмения отговор и в с.з. оспорва ищцовите претенции по размер, с наведени доводи, че искът за неимуществени вреди е завишен и не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на съдебната практика по приложението на нормата; че следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че наказателното производство е приключило в разумен срок - за около три години и девет месеца и в съдебната му фаза е преминало двукратно през първа и втора инстанция, с произнасяне и на ВКС; че ищецът е оправдан по обвинението в престъплението по чл.116, ла.1, т.6, във вр.с чл.115 НК, но е осъден за престъпление по чл.339, ал.1 НК и в тази връзка следва да бъдат прецени броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените действия, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан и причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът е признат за невиновен и причинените вреди. Ответникът е възразил, че за част от твърдените болки и страдания ищецът не е посочил доказателства, а за други от тях не е налице причинно-следствена връзка. Оспорил е размера на претенцията за имуществени вреди с доводи, че хонорарът от 700 лв. по НОХД № 107/2010 г. не е реално заплатен, а по хонорарите от 2 250 лв. по ВНОХД № 236/2012г. на БАС и от 1 120 лв. по КНД № 674/2013г. на ВКС не е налице реално осъществена адвокатска защита. Ответникът е възразил и срещу началния момент, от който е дължима лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди, а именно от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 10.06.2013 г., като с оглед датата на предявяване на иска е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, ал.1 б.„в“ ЗЗД до 07.09.2013г.

ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД №107/2010г. по описа на ЯОС, съдържащо и ДП №147/2009г. по описа на РУП „Тунджа”–Ямбол, се установява, че по посоченото досъдебно производство, с Постановление от 31.08.2009г. на разследващия полицай ищецът С.Г. първоначално е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.115 НК за това, че на 30.08.2009г. в с.Завой, обл.Ямбол, на ул.„И. Вазов“ пред дом №1 умишлено е умъртвил А. А. Х. от с.З., чрез прострелване с пистолет „Макаров“. За така повдигнатото му обвинение с определение на ЯРС по ЧНД №304/2009г., на 03.09.2009г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена от БАС с негово определение от 10.09.2009г. по вчнд №181/2009г. в „домашен арест“. С Постановление от 10.02.2010г. разследващият полицай по досъдебното производство е изменил обвинението против ищеца в по-тежко такова, за осъществено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК, като му е повдигнал обвинение и за престъпление по чл.339, ал.1 НК – за това, че на 30.08.2009г. в с.Завой, обл.Ямбол, на ул.„И. Вазов“ пред дом №1, Г. умишлено е умъртвил А. А. Х. от с.З., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина - чрез прострелване с пистолет „Макаров“, както и за това, че на 08.05.2007г. е придобил и държал до 30.08.2009г. взривни вещества, оръжия и боеприраси - револвер, руски вариант на „Смит енд Уесън“, с посочен фабр.номер, ловни патрони „Тордо“ 30бр., ловни патрони саморъчна изработка 8бр., патрони 22калибър - 217бр., револверни патрони 4бр., черен барут 371гр., бездимен барут 1661,9гр. и звездна бомба „Светкавица“ 1бр., без да има за това надлежно разрешение.

На 12.03.2010г. в ЯОС е внесен обвинителния акт на прокурор от ЯОП срещу ищеца Г. по обвиненията в извършване на престъпленията по чл.116, ал.1,т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК и по чл.339, ал.1 НК. По образуваното НОХД №107/2010г. на 16.09.2010г. ЯОС е изменил наложената на ищеца мярка за неотклонение „домашен арест” в „парична гаранция” в размер на 2000лв., а с постановената по това наказателно дело присъда от 27.05.2011г. окръжният съд е признал ищеца за невиновен в извършване на престъплението по по чл.116, ал.1,т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК и го е осъдил за престъплението по чл.339, ал.1 НК, като тази присъда е отменена с решение на БАС по ВНОХД №177/2011г. и делото е върнато на ЯОС за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото - преобразувано под №488/2011г. ЯОС е произнесъл Присъда №93/21.10.2010г., с която е признал подсъдимия С.Г. за невиновен в осъществяване на престъплението по чл.116, ал.1,т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК – в това умишлено да е умъртвил А. Х. от с.З. по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, чрез прострелване с пистолет „Макаров“, и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение. Със същата присъда ЯОС е осъдил ищеца за престъплението по чл.339, ал.1 НК, като му е наложил наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложил по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Присъдата на ЯОС е обжалвана и потвърдена изцяло от БАС с Решение от 25.02.2013г. по ВНОХД №236/2012г. Решението на апелативния съд е обжалвано пред ВКС, който с решение от 10.06.2013г. по н.д.№674/2013г. го е потвърдил и присъдата на ЯОС е влязла в сила на същата дата - 10.06.2013г.

Разпитаните по делото свидетели Ж.Ж., Р.Т. и И.И.,***, са поддържали показания, от които се установява, че до повдигане на обвинението спрямо ищеца, същият преимуществено е живеел в с.З., където се е занимавал със земеделие и е извършвал селскостопански услуги на хората от селото със закупена от него косачка. Според тримата свидетели, след като Г. бил обвинен в убийството на другия човек от същото село, голямата част от познатите и приятелите на ищеца от с.Завой се отдръпнали от него, спрели да го поздравяват, променили отношението си, престанали да търсят услугите му и Г. се принудил да продаде селскостопанската си техника.

От показанията на другите двама свидетели - Х.Х. и Д.М., съответно съсед на ищеца и негова дъщеря, се установява, че обвинението спрямо Г. и едногодишното му задържане под домашен арест са се отразили зле на психиката и на начина му на живот. От жизнен и весел човек ищецът се променил, станал нервен, започнал да плаче, затворил се в себе си, изпитвал притеснения и непрекъснато безпокойство, отчуждил се от приятелите си и заболял от захарен диабет.

От приложените по делото медицински документи и от заключението на комбинираната съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р Л.Д. – психиатър и д-р Д.Д. - ендокринолог, по делото се установява, че ищецът Г. страда от Психиатрично разстройство, дефинирано като трайна промяна на личността след катастрофални преживявания, както и от Захарен диабет - тип 2. Вещото лице - психиатър е категорично, че психиатричното заболяване у ищеца се е проявило след извършване на деянието убийство, за което Г. е бил привлечен към наказателна отговорност, като същото деяние, заедно с другите фактори - арест, домашен арест и съдебните дела, са довели до трайна промяна в начина, по който ищецът възприема личността си, мисли и се отнася към себе си и към околните. Според експерта, касае се за настъпили проблеми в междуличностовото, социалното и професионалното функциониране, до социално оттегляне, чувство на празнота и безнадеждност, хронично чувство за нервно напрежение и отчужденост. Според заключението на същото вещо лице, психичното разстройство на личността на ищеца се е развило при липса на предхождащо такова, тъй като не е налице подобна предходно снета анамнеза и при данни, че ищецът е имал военна подготовка, спортувал е, имал е добро душевно и физическо здраве, добра социална подкрепа и добро социално положение. Относно Захарния диабет - тип 2, вещото лице д-р Д.Д. е разяснило, че същото представлява наследствено заболяване и в случая С.Г. е наследствено обременен, тъй като майка му е страдала от захарен диабет, но за появата на заболяването способстват редица неблагоприятни фактори на вътрешната и на външната следа на организма - прехранване, затлъстяване, стресови състояния, хормонални ексцесии, медикаменти и др. Според вещото лице-ендокринолог, при ищеца са налице две от основните причини за захарния диабет - наследствена обремененост и силна психотравма, което е дало основание на лекаря да даде заключение за наличие на връзка между психотравмата с появата на диабета при Г.. Същото заключение - че психичното разстройство у ищеца има връзка и е последица от нанесените му психотравми и от воденото срещу него наказателно производство, дава и вещото лице- психиатър д-р Л.Д..

Видно е от приложените наказателни дела - НОХД №107/2010г., преобразувано в НОХД №488/2011г. по описа на ЯОС, ведно с въззивните производства и касационното производство пред ВКС, че на упълномощения си защитник адв.А. ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. за защитата пред ЯОС по НОХД №488/2011г. (л.138 от делото), в размер на 2250лв. пред БАС по ВНОХД№236/2012г. (л.39 от въззивното дело) и в размер на 1120лв. пред ВКС по н.д.№674/2013г. (л.18 от делото), или общо изплатеният размер на възнагражденията на посочения защитник възлиза в размер на сумата 4 870лв.

При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като съгласно разясненията, дадени от ОСГК на ВКС по т.11 от ТР№3/2005г., държавата носи отговорност и при частично оправдаване. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България. Ако във връзка с незаконното обвинение спрямо обвиняемия е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест“, от които са последвали вреди - имуществени или неимуществени, оправдаването на лицето е основание за него да претендира обезщетение и за тези вреди (чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ), което обезщетение е част от общото обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съгласно т.13 от ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС. Обективната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение - чл.4 от ЗОДОВ. В случаите на частично оправдаване с влязла в сила присъда, за обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства: броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените деяния, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът е оправдан и причинените вреди - болките и страданията, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.

В случая основанието за отговорността на ответника - Прокуратурата на Република България е доказано, т.к. ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по едно от двете повдигнати му обвинения за извършени престъпления от общ характер. Частичното оправдаване е за по-тежкото престъпление - квалифициран състав на убийство по чл.116, ал.1, т.6 НК, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, докато за престъплението по чл.339, ал.1 НК - незаконно притежание на оръжие и боеприпаси, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Или за това деяние, за което ищецът е оправдан, което несъмнено е по-тежко от деянието, за което е осъден, С.Г. има право на обезщетение за принципно търпените неудобства в резултат на това незаконно обвинение.

По делото е установено по безспорен начин от писмените доказателства, че наказателното производство спрямо ищеца е продължило три години и девет месеца, т.е. в продължителен срок от близо четири години, като за период от една година С.Г. е бил и под домашен арест, а осем дни е бил задържан под стража в изпълнение на наложените му по искане на прокуратурата мерки за процесуална принуда по повод тежкото обвинение за престъплението убийство. Несъмнено е, съгласно житейската и човешка логика, че посочените мерки за неотклонение, които се явяват незаконни поради незаконност на самото обвинение, както и че обвинението в убийство, са се отразили негативно в правната сфера на ищеца и същият е претърпял вреди със соченото в исковата молба изражение – отрицателни изживявания от обвинението и от неоснователното задържане и ограничаване възможността да води обичайния си начин на живот. От показанията на всички разпитани свидетели, на които съдът дава вяра, намирайки ги за логични и изградени в резултат на преки впечатления, по делото се установи, че обвинението срещу Г. за убийство и едногодишното му задържане под домашен арест са се отразили негативно върху личността и психиката му – ищецът станал нервен, започнал да плаче, затворил се в себе си, изпитвал притеснения и непрекъснато безпокойство, отчуждил се от приятелите си. Същевременно голяма част от познатите и приятелите на ищеца се дистанцирали от него и променили необратимо отношението си към него, Г. заболял от психиатрично и ендокринологично заболяване. ЯОС намира, че за тези понесени от ищеца неимуществени вреди, в съответствие с чл.52 ЗЗД и принципа за определяне на обезщетението по справедливост, отчитайки вида и тежестта на обвинението, за което има частично оправдаване спрямо това, за което е налице осъждане, вземайки предвид продължителността на периода на наказателното преследване - почти четири години от повдигане на обвиненията до влизане в сила на частично оправдателната присъда, както и степента и интензитета на преживяните страдания, ищецът има право на обезщетение в размер на сумата 15 000лв. Тази сума представлява справедливия еквивалент на понесените неимуществени вреди, която ще допринесе за преодоляване на неблагоприятните последици в правната сфера на ищеца от незаконното обвинение и мерките за процесуална принуда.

Не се възприема за основателен довода на ответника, че душевните страдания на ищеца от една страна са недоказани, а от друга - че не са в пряка причинна връзка с обвинението, за които има частично оправдаване. От показанията на всички разпитани свидетели се установи, че негативните психически изживявания на ищеца са били причинени от обвинението в убийство, а от заключението на неоспорената съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло, намирайки го за обективно и професионално, се установи по категоричен начин и срива в здравословното състояние на ищеца, който срив е в пряка причинна връзка също с незаконното обвинение в убийство. Ищецът Г. е развил психиатрично заболяване - Психиатрично разстройство, дефинирано като трайна промяна на личността, датиращо след наказателното преследване, а на тази база е проявено и ендокринологичното заболяване Захарен диабет - тип 2, което макар да е предопределено от наследствена обремененост, е провокирано и от силната психотравма, като и двете заболявания са налични и към момента. Показанията на всички разпитани свидетели, които кореспондират изцяло помежду си и със заключението на вещите лица, като не будят съмнения за недостоверност, установяват какво е било отражението на воденото наказателно производство върху личността и психиката на ищеца - същият от весел и жизнерадостен човек, станал затворен, необщителен и неспокоен, отдалечил се и спрял да общува с приятелите си.

С оглед всичко изложено, предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи като основателен и доказан до размера на сумата 15 000 лв., а за разликата над този размер, до пълния предявен - 45 000 лв. искът следва да се отхвърли, т.к. при условията на пълно главно доказване – чл.154, ал.1 ГПК ищецът не установи по-големи като степен и интензитет емоционални страдания от посочените по-горе, включително проблеми в личен план. Не се събраха каквито и да са доказателства претърпяната от ищеца операция „ексцезия на хидроцеле“ да има връзка и да е резултат от наказателното преследване и от домашния арест. От разпита на св.Д.М. - дъщерята на ищеца се установи, че по време на домашния арест и наказателното производство семейството на Г. е било изцяло в негова подкрепа, т.е. липсват доказателства обвинението в убийство срещу ищеца и ареста да са довели до сериозен трус в семейството му, в отношенията със съпругата и децата му, както се твърди в исковата молба.

Върху присъденото обезщетение ищецът има право и на законната лихва за забава, считано от 10.06.2013г. – датата на влизане в сила на частично оправдателната присъда на ЯОС. Според приетото от ВКС в т.4 на ТР №3/2005г. влизането в сила на оправдателната присъда е момента, от който обезщетението за вреди става изискуемо. В този смисъл е основателно възражението на Прокуратурата на РБ относно началния момент на дължимост на законната лихва, който неправилно е определен от ищеца в исковата молба. Независимо от това, законната лихва следва да се присъди от 07.09.2013г., тъй като е основателно и второто възражение на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111,б„в“ ЗЗД, обхванала периода 10.06.2013г. - 06.09.2013г.

Като изцяло основателен и доказан следва да се уважи вторият иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на сумата 4 070лв. имуществени вреди. В НПК липсва процесуална възможност, даваща право на подсъдимия да получи в наказателния процес разноските, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за осъществената защита в наказателното производство, завършило с оправдателна или частично оправдателна присъда. Тези направени разноски във връзка с незаконното обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4 ЗОДОВ, която се реализира по настоящия избран от ищеца ред. В случая ищецът е установил, че на единия от защитниците си в наказателното производство, на адв.А., е заплатил адвокатски хонорари в размер на сумата общо 4870лв. за първа, въззивна и касационна инстанции. Следователно, касае се за имуществена вреда, която е пряка последица от незаконното обвинение по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, но тъй като претенцията на ищеца е за сумата 4070лв. и липсва предприето увеличение на иска, същият следва да се уважи в предявения размер, с присъждане на законната лихва, считано от 07.09.2016г. - датата на подаване на исковата молба.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на осъществена реална защита от страна на обсъждания защитник, тъй като видно от данните по НОХД №488/2011г. по описа на ЯОС, адв.А. е представлявала ищеца пред трите съдебни инстанции, а договорените и изплатени на този адвокат възнаграждения са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и с тежестта на обвиненията, като същите не надвишават значително размерите, установени с разпоредбите на чл.13, ал.6 и чл.15 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се присъждат разноски пред първата инстанция в размер на 913,28 лв. – съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Т.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3, вр. с т.1 от ЗОДОВ сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК, за което Г. е частично оправдан с влязлата в сила присъда на ЯОС по нохд №488/2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2013г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 15000лв. до пълния предявен размер 45 000лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Т.Г. ***, с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 4 070 лв. (четири хиляди и седемдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК, за което Г. е частично оправдан с влязлата в сила присъда на ЯОС по нохд №488/2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2016г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Т.Г., с посочени данни, на основание чл.78,ал.1 ГПК направените разноски пред първата инстанция в размер на сумата 913,28лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: