№

РЕШЕНИЕ

П

11.07.2016г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,1-ви състав,

в открито съдебно заседание на 05.07.2016 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар Л.Р. Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева Въззивно гражданско дело № 114 по описа за 2016г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. , Образувано е по въззивна жалба на Т.М.М. ***, срещу Решение №510/29.09.2015г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело №3328/2014г., в частта му, с която по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на „Алфа Банк"АД - клон България е обявен договорът за покупко-продажба по нотариален акт № 84/201 Зг. на нотариус №453 в НК, по силата на който Д. М. и М. М. са продали на Т.М. 1/2ид. част от недвижимия имот в гр.Ямбол - апартамент №107 в ж.к. „Златен рог" бл.30, вх.Д, ет.7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.534.47.1.107.

В жалбата се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно в оспорената му част. Въззивницата счита, че ЯРС е постановил решението си без да • търси обективната истина и да изследва обстоятелствата и фактите в тяхната съвкупност, като по този начин е достигнал до неправилни правни изводи, а съдебният акт е останал немотивиран. Твърдението на Т.М. е, че в случая не е осъществен изцяло фактическият състав на чл.135 ЗЗД, тъй като тя не е знаела, че родителите й Д.М. и М.М. са длъжници на ищеца, както и че по делото тя е представила достатъчно доказателства, с които е оборила презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД. В тази връзка сочи, че районният съд е допуснал и процесуално нарушение, като не е извършил разпита на допуснатия свидетел А.С. за оборване на презумпцията за знание. На следващо място въззивницата изтъква, че по делото не са установени и други два елемента от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, а именно, че извършената продажба уврежда кредитора „Алфа Банк"АД - клон България, както и че е налице намаляване имуществото на длъжника. Сочи, че към момента на сключване на процесната сделка банковите кредити на Д.М. и М.М. не са били обявени за изискуеми, а уговорената цена за имота е била изплатена напълно по банков път, при което по никакъв начин не са били увредени и застрашени интересите на банката-кредитор.

По тези съображения, които могат да се приемат като оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението на ЯРС в оспорената му част и за присъждане на разноските по делото.

Редовно призована за о.с.з., въззивницата Т.М. не се явява и не се представлява.

Конституираните на основание чл.265, ал.2 ГПК въззивници Д.М. и М.М. - задължителни другари на въззивницата Т.М., също не се явяват в с.з. и не изразяват становища по спора във въззивната му фаза.

С писмения отговор на жалбата и в с.з. въззиваемата страна „Алфа Банк"АД-клон България, чрез пълномощника си адв. Н.Т., е поддържала доводи за неоснователност на въззивната жалба, като представя писмени бележки и моли за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

ЯРС е сезиран със субективно съединените отменителни искове по чл.135 ЗЗД. предявени от „Алфа Банк"АД - клон България - за обявяване за относително недействителна спрямо ищцовата банка на разпоредителната сделка, обективирана в нот.акт №84/15.08.2013г. на нотариус №453 в Нот.К., с която ответниците Д.Д.М. и М.С.М.,***, са продали на дъщерите си - Т.М.М. *** и А. ***, собствения си в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол -апартамент 107 в ж.к.„3латен рог",бл.30, вх."Д", ет.7, с посочен идентификатор по кадастралната карта на града.

Твърденията на Банката-ищец са, че тя е кредитор на ответниците -съпрузите Д. и М. М. тъй като има действителни вземания по два договора за банкови кредити и че сключената сделка, с която длъжниците - съпрузи са продали на дъщерите си по 1/2 ид.ч. от собствения си имот уврежда Банката, която няма да може да насочи изпълнението по отношение на имота. Знанието за увреждане ищецът е обосновал с презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД, с оглед качеството на страните по сделката - родители и деца.

Всички конституирани ответници са подали писмени отговори на исковата молба, с които са оспорили предпоставките за уважаване на исковете по чл.135 ЗЗД. Съпрузите М.са възразили, че по сключените с Банката договори за кредит са изправни длъжници, тъй като са обслужвали кредитите редовно и двата кредита не са били обявени за предсрочно изискуеми към датата на сключване на процесната сделка; че липсва увреждане на Банката, тъй като цената за имота е получена изцяло и е налице трансформиране на имущество от недвижимо в движимо; както и че по образуваните изпълнителни дела Банката е насочила изпълнението върху дружествените дялове на дружеството „Мидонн" ЕООД, върху трудовото възнаграждение на Д.М. и върху притежавани от нея три земеделски имота.

Ответниците Т. М. и А. М. основно са възразили, че не са имали знание за увреждането на Банката, тъй като от исковата молба са научили за кредитните задължения на родителите си; че отдавна живеят самостоятелно в отдалечени населени места, а решението да закупят бащиното си жилище в гр.Ямбол са взели, след като родителите им ги уведомили, че се разделят фактически като съпрузи.

С постановеното по спора решение, с което е уважил двата субективно съединени иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, районният съд е приел, че са налице всички предпоставки на правната норма. Приел е, че ищецът има качеството на кредитор въз основа на два договора за банкови кредити, сключени с ответниците Д.М. и М.М., а фактът, че към момента на сключване на атакуваната сделка кредитите не са били обявени за предсрочно изискуеми, съдът е счел за ирелевантно обстоятелство, позовавайки се на задължителна съдебна практика на ВКС, според която за уважаването на отменителния иск по чл.135 ЗЗД не се изисква вземанията на кредитора да са изискуеми. Съдът е приел също, че атакуваната сделка е увреждаща за кредитора, като е обсъдил и отхвърлил всички възражения срещу този извод. Намерил е за установено знанието за увреждане както у длъжниците, така и у приобретателите по сделката, по отношение на които е приложима презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като страните по процесната сделка са родители и низходящи (дъщери).

От фактическа страна по делото е установено, че по силата на договор за кредит - Продукт „Алфа бърз кредит" за лица на свободна практика и малки фирми от 05.09.2009г. и три анекса към него, сключени с „Алфа Банка"А.Е. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище в гр.Атина, действащо в Република България чрез клона си „Алфа Банка - клон България",

ответниците Д. и М.М. са се задължили като солидарни длъжници, наред с кредитополучателя „Мидонн" ЕООД, за кредит в размер на сумата 8000 евро, като няма спор. че сумата по кредита е била отпусната и усвоена. По този кредит Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение от 21.03.2014г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №891/2014г. по описа на ЯРС срещу тримата солидарни длъжници - „Мидонн" ЕООД, М.М. и Д.М.. Със заповедта е разпоредено длъжниците да заплатят главница от 4772,76 евро, просрочена лихва върху редовна главница от 321,80 евро за посочен период, наказателна лихва от 174,10 евро, годишна такса за управление на кредита от 17,50 евро, разноски по нотариални покани от 69,60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 20.03.2014г. Въз основа на изпълнителния лист Банката - взискател е образувала изп.дело №317/2014г. по описа на ЧСИ с per. № 878 в КЧСИ, като ЧСИ е удостоверил, че по това изпълнително дело няма парични постъпления към 25.07.2014г. Ответницата М. е представила писмени доказателства, установяващи, че в периода м.09-м.12.2014г., по наложения от ЧСИ запор върху трудовото й възнаграждение, по изпълнителното дело е преведена от работодателя сумата общо 448,86 лева.

Между ищцовата банка и ответницата Д.М. е възникнало правоотношение и по договор за потребителски кредит от 12.02.2009г., изменен с един анекс, с който Банката е отпуснала на кредитополучателя М. кредит в размер на 5900 евро, като не е повдигнат спор, че и тази сума по кредита е била изцяло усвоена. По този договор за кредит Банката също се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение от 21.03.2014г. и изпълнителен лист срещу длъжника Д.М., издадени по ч.гр.д. № 892/2014г. по описа на ЯРС. На Банката са присъдени сумите:4443,74 евро-главница, 385,24 евро - просрочена лихва върху редовна главница за посочен^период, 49,03 евро - наказателна лихва върху просрочена главница, 61,20 лева - разноски за нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2014г. Въз основа на изпълнителния лист ЧСИ с per. № 878 в КЧСИ е образувал изпълнително дело № 318/2014г. срещу длъжника Д. М..

На 15.08.201Зг. ответниците - съпрузите Д. и М.М. са сключили договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №84/15.08.201 Зг. по н.д. №468/201Зг. на нотариус с per. №453 в Нот.К., с който са продали на Т.М. и на А.М. собствения си недвижим имот в гр.Ямбол, съставляващ апартамент №107 от 60,48 кв.м. в ж.к. „Златен рог" бл.30, вх.Д, ет.7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.534.47.1.107. Цената за имота е в размер на 15 300 лева и същата е била изплатена изцяло по банков път по сметката на продавача Д. М..

Няма спор и е установено по делото от представените справки от НБД„Население", че Д. М. и М. М. са родители на Т. М. и А.М. -техни дъщери.

При тази фактическа обстановка, окръжният съд прави следните правни

изводи:

Решението на първата инстанция в частта, с която е уважен иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен срещу тримата ответници Д.М., М.М. и А.М. относно 1/2 ид.ч. от недвижимия имот в гр.Ямбол, която идеална част съпрузите Д. и М. М.и са продали на А.М., не е обжалвано и е влязло в сила.

В предмета на въззивното обжалване е решението на ЯРС само в частта, с която за относително недействителен по отношение на ищцовата банка е обявен договорът за покупко-продажба по нот. акт № 84/201 Зг., с който Д. М. и М. М. са продали на ответницата Т. М. другата 1/2. ид.ч. от недвижимия имот в гр.Ямбол.

ЯОС, в съответствие с правомощията си по чл.269, ал.1 ГПК намира, че решението на районния съд в тази му обжалвана част е валидно и допустимо, а по същество - правилно.

Първринстанционният съд изчерпателно е описал събраните по делото доказателства, въз основа на които правилно е възприел и анализирал фактите и е разкрил фактическата обстановка по спора, която остана непроменена пред въззивната инстанция, тъй като не са ангажирани допустими по смисъла на чл.266 ГПК и относими нови доказателства. В съответствие с материалния закон съдът е направил и правните си изводи за основателност на иска против ответниците Д. М., М. М. и Т. М., които изводи настоящата инстанция споделя и към които препраща с оглед предоставената й от чл.272 ГПК процесуална възможност.

По направените от въззивницата оплаквания ЯОС намира следното: За да са налице предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД и за да бъде обявена една възмездна сделка за недействителна спрямо ищеца, пред съда следва да бъдат установени следните факти: че към датата на извършване на атакуваната сделка ищецът е бил кредитор на ответника; че сделката е увреждаща спрямо кредитора; че както длъжникът, така и лицето, с което длъжникът е договарял, са знаели за увреждането. Налице е формирана задължителна практика на ВКС по въпросите кои факти определят качеството кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице. Така с Решение №639/06.10.20 Юг. по гр.д. №754/2009г. на ВКС, IV г.о. е прието, че кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, а правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Прието е, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника и увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършеното опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Прието е още, че длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.

В случая решението на първата инстанция в обжалваната му част е постановено при наличието на всички посочени по-горе факти, изискуеми от материалния закон за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД и в съответствие със задължителната практика на ВКС, а оплакванията на въззивницата са неоснователни.

На първо място, въззивният съд намира, че към датата на сключване на договора за продажба от 15.08.201 Зг., Банката - ищец е имала качеството на кредитор по отношение на ответниците Д. и М.М.. Със сключването на договора за банков кредит от 05.09.2009г. и анексите към него и отпускане на паричната сума по кредита, за Банката е възникнало вземането й срещу длъжниците за връщане на сумата и лихвите в договорните срокове. Качеството на кредитор Банката е придобила и по силата на сключения втори договор за кредит с ответницата Д. М. от 12.02.2009г. Както се посочи по-горе, съгласно задължителната практика на ВКС не е необходимо паричните вземания на Банката като кредитор по двата договора за кредит да са били изискуеми, достатъчно е същите вземания да са действителни и да не са погасени, а в случая не са събрани доказателства за погасяване задълженията на длъжниците към ищеца.

На второ място, сделката от 15.08.201 Зг. е очевидно увреждаща за кредитора-ищеца. Увреждане е налице и когато обективно се намалява имуществото на длъжника, и в случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от наличното имущество. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че удовлетворяването на Банката-кредитор е станало невъзможно по двете изпълнителни дела, т.е. принудителното изпълнение не е насочено върху имота в гр.Ямбол на длъжниците Д. и М. М., като не се установи и с цената на продадения имот длъжниците да са извършили плащания в полза на Банката. В този смисъл неоснователно, е възражението на въззивницата, че сделката не е увреждаща, тъй като била налице трансформация на недвижимо имущество в движимо. Неоснователно е и възражението й за липса на увреждане, обосновано с мотива, че е налице друго имущество на длъжниците, срещу което е насочено принудителното изпълнение, включително запор върху дружествените дялове на кредитополучателя „Мидонн" ЕООД. Въпросите обезпечен ли е кредитора и има ли друго имущество, от което да се удовлетвори, са без правно значение за увреждащия характер на сделката, тъй като съгласно чл.133 ЗЗД цялото длъжниково имущество служи за общо обезпечение на кредитора и същият може да насочи изпълнението върху която и да е част от него, като негова е преценката дали да се възползва от дадено обезпечение или да насочи изпълнението върху друго имущество. В този смисъл е приетото от ВКС, I т.о. в Решение №149/12.11.201 Зг. по т.д. № 422/2012г„ според което „възражението, че длъжникът разполага с друго имущество, извън разпореденото ... не е основание да се приеме, че не е налице увреждане".

На трето място, налице е знание за увреждането не само у длъжниците Д. и М.М. - прехвърлители по сделката, но и у приобретателя - въззивницата Т.М.. За знанието на последната е приложима установената в чл.135, ал.2 ЗЗД законова презумпция, която е оборима. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. За да бъде оборена презумпцията за знание, тежестта на доказване е разместена и възложена на ответника - в случая Т.М. трябва да докаже, че не е знаела за увреждането. Неоснователно същата сочи в жалбата, че е оборила презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. В тази насока не са ангажирани и събрани каквито и да е доказателства по делото, като само от твърдяните факти, че дъщерята Т. М. има самостоятелен живот и семейство, че не е знаела за бизнеса на родителите си и за фактическата им раздяла, не следва извод за опровергаване презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД. Неоснователен е доводът на въззивницата Т. М. за допуснато от районния съд процесуално нарушение, изразило се в отказ на съда да извърши разпит на допуснатия свидетел А.С.. Последният не се е явил до приключване на откритото с.з. на 17.09.2015г., като в това заседание и ответницата * Т.М. не е взела лично участие, нито е била представлявана от процесуален представител, при което правилно районният съд е приключил съдебното дирене, оставяйки без уважение искането на страната за събиране на гласни доказателства. Ако съдът е отразил невярно в протокола по чл.150 ГПК, че свидетелят С. на поименното му повикване не се е явил, ответницата М. е следвало да поиска поправка на съдебния протокол и съответно извършване на следващото се процесуално действие - разпит на свидетеля за оборване презумпцията за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД. Като не е сторила това, оплакването й за допуснато процесуално нарушение е голословно и поради това - неоснователно.

С оглед всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба на Т.М. е неоснователна и решението на ЯРС в оспорената му част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този извод на делото пред въззивната инстанция, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата банка направените разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1210,60 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №510/29.09.2015г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3328/2014г. в частта, с която по предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за относително недействителен по отношение на „Алфа Банк"АД - клон България е обявен договорът за покупко-продажба по нот. акт №84/201Зг. на нотариус №453 в НотК, по силата на който Д.Д.М. и М.С.М. са продали на Т.М.М., тримата с посочени данни, 1/2 ид. част от недвижимия имот в гр.Ямбол - апартамент №107 в ж.к. „Златен рог" бл.30, вх.Д, ет.7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.534.47.1.107 по кадастралната карта на гр.Ямбол.

В останалата му част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д.Д.М., М.С.М. и Т.М.М., тримата с посочени по делото данни за адреси и ЕГН, да заплатят на „Алфа Банк"АД - клон България, ЕИК 831694000, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе" № 99, представлявано от Е. Л. и С. И. В., направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 1210,60 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1.

2.