О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 12 декември 2017 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №390 по описа за 2017 година

За да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по частна жалба „ЙОВАНА"ЕООД гр.Ямбол, ЕИК-838171999, чрез пълномощника си адв. Ж.Г., с адрес: ***, кантора №*, срещу Определение №2061/02.11.2017г., постановено по ч.гр.д. №3814/2017г. по описа на ЯРС.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отменил, на осн. чл.390 ал.3 ГПК, допуснатото с Определение №1891/09.10.2017г. по ч.гр.д.№3814/2017г. по описа на ЯРС обезпечение на бъдещи искове общо за сумата 24 009,32 лв., предявими от „ЙОВАНА"ЕООД гр.Ямбол, ЕИК-838171999 срещу ЧЗП Я.М.К., ЕГН **********,с адрес ***, чрез налагане на запор върху сумата в български лева на банковите сметки на длъжника ЧЗП Я.М.К. върху банкова сметка *** „ОББ“ АД, както и включително в сметки на УниКредит булбанк,Банка ДСК ЕАД,Обединена българска банка АД,Юробанк България АД,Райфайзенбанк /България/ ЕАД,Сосиете Женерал Експресбанк АД,Алианц Банк България АД,Банка Пиреос България АД,Ти Би Ай Банк ЕАД,Първа инвестиционна банка АД,СИБАНК ЕАД,Търговска банка Виктория ЕАД,Българо-Американска кредитна банка АД,ПроКредит Банк /България/ ЕАД,Търговска банка Д АД,Токуда Банк АД,Инвестбанк АД,Централна кооперативна банка АД,Общинска банка АД,Българска банка за развитие АД,Интернешънъл Асет Банк АД,Тексим Банк АД,ИНГ Банк Н.В-клон София,Ситибанк Европа АД-клън България,БНП Париба С.А.-клон София,Ишбанк АГ-клон София,Те –Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон София до размера на бъдещите искове в размер на 24 009,32 лв.

Според оплакванията на частния жалбоподател, определението на ЯРС е неправилно. Сочи се, че съдът макар правилно да е изчислил, че крайният срок за представяне на доказателства изтича на 31.10.2017г., без да даде допълнително време за това, още на 02.11.2017г. е постановил определение, с което е отменил допуснатото обезпечение. Твърди се, че бъдещият иск, по който е допуснато обезпечението, е бил изпратен на 23.10.2017г. с куриерска фирма Спиди, с услуга да бъде върнат „входящ номер", но исковата молба, с отразения върху нея входящ номер е била получена на 01.11.2017г., поради забавяне от страна на куриерската фирма, т.е. срокът за предоставяне на доказателства в обезпечителното производство за предявен бъдещ иск, бил изтекъл още с получаването на документите от куриера. Твърди се също, че процесуалния представител на дружеството на 27.10.2017г. е бил във влошено здравословно състояние, поради което била изпратена от спешно отделение гр.Ямбол за домашно лечение в рамките на десет дни и едва на 06.11.2017г., когато била на работното си място й е било връчено обжалваното определение. С ЧЖ са представени: Направление за хоспитализация от 27.10.2017г., 2 броя разписки от куриерска фирма Спиди за изпращането и получаването на исковата молба, искова молба с вх.№ 10750/23.10.2017г. на PC Разград.

В срока по чл.276,ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна.

Частната жалба е подадена срока по чл.275 ал.1 от ГПК  и е допустима, разгледана по същество  е неоснователна.

С определение №1891/09.10.2017г. постановено по ч.гр.д.№3814/2017г., ЯРС е допуснал обезпечение на бъдещи искове в полза на молителя- частен жалбоподател при условия на внасяне на гаранция, като му е указал триседмичен срок за предявяване на обезпечените искове, считано от датата на издаване на обезпечителната заповед. Съобщение на горното определение е получено от молителя на 10.10.2017г. На 10.10.2017г. са представени доказателства за внасяне на определената гаранция, респ. е била издадена обезпечителната заповед и същата е била връчена срещу подпис на молителя.

С обжалваното определение ЯРС е отменил допуснатото обезпечение, като е констатирал, че указаният срок за предявяване на иска е изтекъл на 31.10.2017г., а в същия срок бъдещият ищец не е представил доказателства, че е предявил исковете си срещу бъдещия ответник.

Предмет на частната жалба е определението, с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390, ал.3, изр.второ от ГПК, поради непредставяне на доказателства за предявяване на бъдещите искове в определения от съда срок. Съгласно посочената разпоредба, ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иска в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

По въпроса как се доказва, че искът е предявен в определения от съда срок в хипотезата на чл. 390, ал. 3 във връзка с ал. 1 ГПК е постановено Тълкувателно решение №6/2014 по тълк.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно решението- т.2, съдът по обезпечението няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен своевременно - проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения срок по чл.390, ал.3 ГПК. Представянето на доказателствата за своевременно предявяване на иска пред въззивния съд в производството по подадена частна жалба срещу определението за отмяна на обезпечението, не обуславя отменяване на същото. Въззивният съд отменя определението за отмяна на обезпечението само в случаите, когато частният жалбоподател докаже, че е изпълнил задължението си по чл.390, ал.3, изр. II-ро ГПК, но доказателствата за това неправилно не са били зачетени от съда по обезпечението. Когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт, съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. Изключение от това правило е само случаят, когато съдът по обезпечението е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск - когато искът е предявен и разпределен за разглеждане на съдебният състав, произнесъл се по допускане на обезпечението. Когато същият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта на иска и редовността на исковата молба /чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК/, то фактът на предявяване на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен - чл. 155 ГПК.

Видно от делото за обезпечение, не се установява да са представени доказателства от молителя за предявяването на исковата молба в указания от съда триседмичен срок, считано от 10.10.2017г., който изтича на 31.10.2017г. Няма данни, а и не се твърди да е налице изключението от това правило. Въпреки че исковата молба е подадена в срок, което обстоятелство се установява от приложените препис от ИМ и доказателства за извършена куриерска услуга, съдът по обезпечението не е бил информиран за това, частният жалбоподател не е изпълнил задължението си в тази връзка. Неизпълнението на задължението от бъдещия ищец да представи на съда по обезпечението надлежни доказателства за предявяването на иска /т. 2 от цитираното ТР/ в определения от съда срок, и при липсата на депозирано в срок искане за продължаване на срока до максимално допустимия от 1-месец /съгл. ТР №4/03.02.2017 по т.д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, срокът по чл.390 ал.3 ГПК за предявяване на бъдещ иск не може да бъде продължаван при условията на чл.63 ал.1 ГПК над предвидения едномесечен срок/, следва да се свърже с последицата на чл.390 ал.3 изр.2 ГПК– съдът служебно да отмени обезпечението. Следва да се посочи, че молба с искане "да бъде удължен" срока до 10.11.2017г. е била депозирана пред ЯРС едва на 09.11.2017г., т.е. извън срока по чл.63 ал.1 ГПК и след постановяване на акта по чл.390 ал.3 ГПК. Заболяването на пълномощника на молителя, предвид липсата на данни за особени непредвидени обстоятелства да изпълни указанията на съда и по отношение на законния представител на дружеството молител, е ирелевантно за спора, още повече, че от представените медицински документи /при изричното заявяване в ЧЖ, че е била отказана хоспитализация/, не се установяват твърденията в жалбата, относно продължителността на лечението на пълномощника на молителя.

Представеното копие от искова молба с частната жалба не води до отмяна на постановеното определение. Ето защо, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното определение.

Водим от горното, ЯОС

О п р е д е л и :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2061/02.11.2017г., постановено по ч.гр.д. №3814/2017г. по описа на ЯРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.