О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 08.12.2017 година гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 08.12.2017 година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

в.ч.гр.д. № 372 по описа на ЯОС за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.420, aл.3 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И.Г.С. ***, срещу определение №1929 от 12.10.2017г. на ЯРС по ч.гр.д.№ 2598/2012г. на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата му за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 949/2017г. по описа на ЧСИ И. Х. с район на действие ОС – Ямбол, образувано по изпълнителен лист, издаден на базата на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№2598/2012г. на ЯРС. Жалбоподателят твърди, че е недоволен от обжалваното определение, счита, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, иска да му бъде определено какво обезпечение на кредитора да представи. Иска ЯОС да отмени обжалваното определение и да уважи искането му за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 949/2012г. по описа на ЧСИ И. Х. с район на действие ЯОС.

В дадения срок за отговор на частната жалба е постъпил такъв от "БАНКА ДСК"ЕАД, с който се оспорва частната жалба като неоснователна. Към отговора са представени уведомително писмо за извършена цесия до И.С., обратна разписка за получаването на уведомителното писмо, молба от И.С. за разсрочване изплащането на кредит, входирана в “ОТП ФАКТОРИНГ България“ЕАД с вх.№422/11.08.2016г.. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата, обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение.

ЯОС намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да се произнесе по частната жалба, ЯОС взе предвид следното:

Въз основа на заявление от “БАНКА ДСК“ЕАД - София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, съдът е издал Заповед № 1691 от 01.10.2012г. по ч.гр.д.№2598/2012г. на ЯРС, по реда на чл.417 и 418 ГПК, по представен писмен документ по чл.417, т.2 ГПК, срещу длъжника И.Г.С.. Разпоредено е да се издаде изпълнителен лист. Към заявлението е представен Договор за преструктуриране от 26.08.2010г., договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 02.06.2009г., Общите условия на кредити за текущо потребление и извлечение от счетоводните книги на "БАНКА ДСК"ЕАД от 29.09.2012г.

В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника. С депозираното възражение е подадена и молба с правно основание чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело 949/2017г. по описа на ЧСИ И.Х. с район на действие ОС – Ямбол.

Жалбоподателят твърди, че не му е известно задължение към посочения в поканата за доброволно изпълнение като взискател „ОТП Факторинг България”ЕАД, че не е уведомен от банката, че има такова задължение, че не е известен за цесията. Възразява, че не дължи нито на взискателя по изп.дело, нито на банката сумите по изп.лист и иска спиране на изпълнението. От поканата за доброволно изпълнение е видно, че като взискател по изпълнително дело № 949/2017г. по описа на ЧСИ И. Х. е вписан „ОТП Факторинг България” ЕАД, а не „Банка ДСК”ЕАД, както и че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 2598/2012г. на ЯРС, по който длъжникът е осъден да заплати.

За да постанови съдебния акт по молбата за спиране на изпълнението, ЯРС е взел предвид, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК (извлечение от счетоводните книги на банката), че възражението срещу заповедта за изпълнение от длъжника е постъпило в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Правилно ЯРС е намерил молбата за допустима, но по същество – за неоснователна.

Съдът спира принудителното изпълнение когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД, съгласно чл.420, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят-длъжник не е представил такова обезпечение и няма доказателства за надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Другата алтернатива за спиране на изпълнението е когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че длъжникът не дължи (чл.420, ал.2 от ГПК). Искането на молителя-длъжник не е подкрепено с писмени доказателства, както изисква чл.420, ал.2 от ГПК. Възражението, че взискател по изп.дело не е „Банка ДСК”ЕАД, а друго лице, е неоснователно, предвид субективните предели на изпълнителния лист. Правоприемниците на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист като приемството се установява с писмени доказателства (чл.429, ал.1 от ГПК), каквито са представени с отговора на частната жалба. Останалите възражения на жалбоподателя са предмет на защита по иска за установяване съществуването на вземането по чл.422 от ГПК.

Предвид изложеното, въззивният състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение на ЯРС следва да бъде потвърдено.

Постановеното от ЯОС определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/18.06.2014г. на ОСГК на ВКС.

На основание горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение №1929 от 12.10.2017г., постановено от ЯРС по ч.гр.д.№ 2598/2012г. на ЯРС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.