Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол........13.12........2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................пети...декември...……….........................................

През две хиляди и седемнадесета година,..........в състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 375

по описа за 2017 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Пред ЯОС са депозирани въззивни жалби на И.Д.И. и „Лалковците“ ЕООД против решение № 81/15.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 105/2017 г. по описа на РС Елхово. Иска се отмЯ.на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноските.

С атакуваното решение съдът е уважил иска на Н.Д.И. и Д.К.У. като е прогласена нищожност на договор за аренда 911/2015 поради накърняване на добрите нрави. В двете въззивни жалби се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционния съд не е обсъдил в мотивите си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях, което води до необоснованост на решението. Съдът е обсъждал договор за аренда от 3.07.2014 г., който не е предмет на исковата молба и на спора въобще. По тези и други подробни съображения, посочени в жалбите се желае отмяна на атакуванато решение и отхвърляне на иска.

В законоустановения срок ответниците по делото са депозирали отговор на въззивните жалби и считат същите за неоснователни, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че всичките им твърдения са били надлежно доказани и потвърдени от събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът правилно е обсъдил събраните доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Въззиваемите иска също така и присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установена следната фактическа обстанвока:

Производството пред Елховски районен съд е образувано по искова молба на Н.Д.И. *** и Д.К.У. ***, чрез пълномощник адв. Я. П. против „ЛАЛКОВЦИТЕ“ ЕООД с. Лалково, представлявано от управителя Б.П.И. и И.Д.И. *** за прогласяване нищожност на договор за аренда поради накърняване на добрите нрави и при условията на евентуалност - установителен иск с правно основание чл. 229, ал.3, вр. ал.2 от ЗЗД и чл. 4, ал.1 от ЗАЗ - за приемане за установено, че сключеният между ответниците договор за аренда има сила за пет стопански години по отношение на собствените на ищците земеделски земи.

ЕРС е постановил обжалваното решение, с което е уважил главния иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за аренда поради накърняване на добрите нрави и е прогласил за нищожен процесния договор за аренда на земеделски земи от 30.03.2015 г., с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2047 от 30.03.2017 г. на Нотариус Костадин Костадинов, с peг. № 451 на НК, с район на действие РС Елхово, вписан в Служба по вписванията Елхово с вх. рег. № 911 от 31.03.2015 г., акт № 254, т.1, по силата на който ответникът И.Д.И. като наследник на И.Д. Попов, б.ж. на с. Лалково, в качеството на арендодател, е предоставил на ответното дружество „ЛАЛКОВЦИТЕ“ ЕООД, представлявано от управителя Б.П.И., в качеството му на арендатор за временно и възмездно ползване следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с.Лалково, общ.Елхово, а именно:

1. НИВА с площ от 23.399 дка, находяща се в местността “ЧЕШМАТА", пета категория, съставляваща имот № 012020 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 012019 – нива на К. Д. У.; имот № 000097 - полски път на кметство с Лалково, имот № 012021 – нива на К. Д. А. и имот № 012018 – нива на Д. Й. А.;

2. НИВА с площ от 15.698 дка, находяща се в местността „АКЧАРИН”, трета категория, съставляваща имот № 013018 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 013017 – нива на наследниците на С. Г. Т., имот №000002 – пасище, мера на кметство с. Лалково, имот № 013019 – нива на наследниците на Р. Х. Г. и имот № 000382 – полски път на кметство с. Лалково;

3. ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 2.999 дка, находяща се в местността „ЧЕМШИРКИ”, десета категория, съставляваща имот № 028007 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 028006 – изоставена нива на остатъчен фонд, имот № 000432 – полски път на кметство с. Лалково, имот № 028008 – изоставена нива на наследниците М. А. М.;

4. НИВА с площ от 21.998 дка, находяща се в местността „БЯЛАТА ПРЪСТ”, десета категория, съставляваща имот № 029043 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 029042 – нива на наследниците на П. К. Т., имот № 000237 - полски път на кметство с. Лалково, имот № 029044 – нива на наследниците на А. И. Т., имот № 029041 – пасище, мера на остатъчен фонд.

Възприетата от районния съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства за установена фактическа обстановка се споделя от окръжния съд, а именно:

От влязло в сила решение № 41/30.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 544/2013 г. на ЕРС за разпределяне на делбени имоти, се установява, че страните по делото Н.Д.И., Д.К.У. и И.Д.И. са част от наследниците на И.Д. П., починал на ******г., б.ж. на с.Л. От същото решение се установява и че страните са участвали в това делбено производство с предмет оставените в наследство от наследодателя П. земеделски земи, които са предмет и на настоящия предявен иск като дяловете са били определени – за Н.И. и И.И. по 3/24 ид.ч., а за Д.У. 6/24 ид.ч. Съдебната делба, както се посочи е завършила с разпределяне на дяловете, съставени от новообразувани имоти след надлежно одобрен проект като всеки съделител, включително и настоящите страни са получили реални дялове и са били осъдени да си наплатят уравнения.

Не е спорен между страните въпроса относно това, че на 17.07.2012 г. между двамата ответници – И.Д.И. и „ЛАЛКОВЦИТЕ“ ЕООД, представлявано от Б.И. в качеството й на управител е бил сключен договор за аренда за срок от 11 стопански години. Към този момент имотите са били още съсобствени между наследниците на И.Д. П., б.ж. на с.Л. Впоследствие, което също не е спорно за страните, с решение на ЕРС, влязло в сила на 02.10.2015 г. този договор за аренда е бил прогласен за нищожен.

На 30.03.2015 г. ответникът И.Д.И. в качеството му на наследник на И.Д. П. отново е сключил с ответника „Лалковците“ ЕООД, представлявано от управителя Б.П.И. атакувания с настоящия иск договор за аренда, вписан в Службата по вписвания при РС – Елхово с вх. Рег. № 911/31.03.2015 г., акт № 254, т.1, с предмет земеделските земи във вида, в който са съществували като цели съсобствени имоти, оставени в наследство от наследодателя П.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ГПК – за нищожност на договор за аренда от 30.03.2015 г. поради това, че накърнява добрите нрави. Действително, както и ЕРС е постановил в мотивите си, смисълът на понятието „добри нрави”, е изяснен в съдебната практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК и др.), като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима към гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.

В настоящия случай въззивният съд преценя за правилен извода на районния съд, че е налице фактическа обстановка, определяща поведението на ответниците, сключили договора за аренда от 30.03.2015 г. като накърняващо добрите нрави. Безспорно е, че процесният договор за аренда е сключен при две висящи производства с предмет същите земеделски земи и с участието на ответника И. – иск за прогласяване нищожността на предходен договор за аренда от 17.07.2012 г., който е уважен с решение влязло в сила на 2.10.2015 г. и производство за съдебна делба, по което същата е допусната с влязло в сила решение № 30/14.03.2014 г., а имотите са разпределени с влязло в сила решение № 41/30.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 544/2013 г. на ЕРС. Т.е. знаейки за нищожността на предходния договор за аренда, както и като съделител в съдебна делба с установен размер на квотата от 3/24 ид.ч. от цялата площ земеделска земя, ответникът И. отново се разпорежда с всички земеделски земи, отдавайки ги под аренда и като задължава останалите съсобственици с този договор за срок от 25 години. Не е без значение за настоящия иск и обстоятелството, че договорът за аренда от 30.03.2015 г. е сключен от И. в срока за постановяване на съдебното решение от 30.04.2015 г., с което окончателно се разпределят имотите и се уреждат отношенията между наследниците по отношение на същата земеделска земя. По този начин земеделските имоти в тяхната цялост и площ от общо 64,094 дка са предоставени под аренда от И. за 25 години и с неговото знание, че притежава 3/24 ид.ч. от тях или 8,189 дка като площ, която реално получава в дял.

Не е спорен между страните и фактът, че дружеството арендатор „ЛАЛКОВЦИТЕ“ ЕООД е с управител и се представлява от Б.И., която е съпруга на ответника И.. При наличието на изложението по-горе обстоятелства това, че ответникът И. и управителят на ответното дружество са съпрузи се определя от съда като действие, накърняващо добрите нрави, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. Вярно е, че липсва законодателна забрана за договаряне между съпрузи в качествата им на наследник и управител на дружество, но в случая е налице нарушаване на правила и норми, които бранят принципи и ценности, относими за всички правни субекти. Зачитането на тези правила, както се посочи, че е установено в съдебната практика, е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.

Предвид изложеното съдът счита, че договорът за аренда на земеделска земя от 30.03.2015 г., сключен между ответниците правилно е прогласен за нищожен като накърняващ добрите нрави и решението на ЕРС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите страни направените пред настоящата инстанция разноски в размер 600 лв.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 81/15.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 105/2017 г. по описа на РС Елхово в частта, в която съдът на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД е прогласил нищожност поради накърняване на добрите нрави на договор за аренда на земеделски земи от 30.03.2015 г., с нотариална заверка на подписите с рег.№ 2047 от 30.03.2017 г. на Нотариус К. К., с peг. № 451 на НК, с район на действие РС Елхово, вписан в Служба по вписванията Елхово с вх. рег. № 911 от 31.03.2015 г., акт № 254, т.1.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА И.Д.И.,*** к.*** и „Лалковците“ ЕООД, ЕИК 128606115, представлявано от управителя Б.П.И.,*** да заплатят на Н.Д.И. *** и Д.К.У. *** чрез адв.Я.П., ЯАК направените пред въззивната инстанция разноски в размер 600 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.