В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 24 октомври 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №327 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на "СТАВЕН"АД гр.Сливен, с ЕИК-200780812, против Решение №26/07.07.2017г. постановено по гр. дело №50/2017г. по описа на ТРС, с което съдът: е приел за установено по отношение на „СТАВЕН” АД гр.Сливен, че М.Д.З.; Л.П.З.; И.Ц.В.; М.И.П.; К.И.К.; Р.И.; Д.И.Ж. и Т.И.Л. са съсобственици на следните земеделски земи в землището на с. Каменна река, общ.Тополовград по плана за земеразделяне, както следва: - нива от 4.201 дка, в местността „Карасенекли”, трета категория, имот № 015016 при съседи: имот № 015018 – нива на наследниците на Д. Х.С., имот № 015003 – нива на наследниците на Г. М. М., имот № 015015 – нива на наследниците на Г. И. С. и имот № 015050 – полски път на Кметство Каменна река; - нива от 13,700 дка, в местността „Карасенекли”, трета категория, имот № 016024, при съседи: имот № 016025 – нива на наследниците на И.В.П., имот № 016081 – полски път на Кметство Каменна река, имот № 016022 – нива на И. Д.И., имот № 016023 – нива на наследниците на И. Г. К., имот № 016032 – нива на наследниците на С. И. С., имот № 016031 – нива на наследниците на И. Ж.К. и имот № 016030 – нива на наследниците на Г. И. С.; - нива от 3.300 дка, в местността „Карасенекли”, трета категория, имот № 016056, при съседи: имот № 000063 – полски път на Кметство Каменна река, имот № 016055 – нива на наследниците на Л. И. Л., имот № 016054 – нива на И. Л. Д. и имот № 016057 – нива на Кметство Каменна река; - нива от 4.000 дка, в местността „Байларя”, седма категория, имот № 033031, при съседи: имот № 033030 – нива на наследниците на В. И. К., имот № 000298 – полски път на Кметство Каменна река, имот № 000130 – полски път на Кметство Каменна река, имот № 033032 – нива на К. З. Г. и имот № 033033 – нива на наследниците на Т.Ж.Т.; - нива от 12.978 дка, в местността „Паламидата”, седма категория, имот № 034001, при съседи: имот № 000318 – полски път на Кметство Каменна река, имот № 000140 – полски път на Кметство Каменна река, имот № 034002 – нива на наследниците на Г. Т. М., имот № 034005 – нива на наследниците на Д. П. Д. и имот № 034006 – нива на наследниците на Г. К.К.; - нива от 4.499 дка, в местността „Бял бряг”, седма категория, имот № 048020, при съседи: имот № 048019 – нива на наследниците на Т. С. Т., имот № 000188 – полски път на Кметство Каменна река и имот № 048021 – нива на наследниците на Г. Ж.Т.; - нива от 2.000 дка в местността „Шопов егрек” седма категория, имот № 050015, при граници: имот № 050014 – нива на Г. И. Г., имот № 000186 – полски път на Кметство Каменна река, имот № 050016 – нива на наследниците на С. Д. З.; - лозе от 4.489 дка, в местността „Лозята”, седма категория, имот № 064028, при съседи: имот № 064021 – лозе на С. Я. С., имот № 064022 – лозе на наследниците на И. К. И., имот № 064024 – лозе на И.Д. И., имот № 064025 – лозе на наследниците на И. К. И., имот № 064026 – лозе на наследниците на Д. П.Д., имот № 064027 – лозе на наследниците на Д. В.Х., имот № 000088 – полски път на Кметство Каменна река и имот № 000091 – полски път на Кметство Каменна река и е осъдил „СТАВЕН”АД гр.Сливен да им предаде владението върху цитираните имоти, които владее без основание, както и да заплати на ищците направените разноски в общ размер на 1565 лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения. Твърди се, че ищците не са успели по надлежен ред да докажат правото си на собственост върху гореописаните земеделски имоти, а първоинстанционният съд е възприел за установено правото на собственост на ищците върху горепосочените земи предимно въз основа на представеното от ищците в откритото заседание удостоверение за наследници, издадено на 01.06.2017г. от Община Тополовград, което не е нито посочено, нито представено като доказателство при подаването на исковата молба. Счита се, че тъй като удостоверението за наследници от 01.06.2017г. не е било представено по надлежния ред, спрямо него е налице преклузия, следствие на която е, че съдът не може да вземе предвид представеното доказателство и да основе решението си на него. Твърди се също, че ищците не са предоставили оригинала на удостоверението за наследници издадено на 29.12.1991г. от кметството на с. Каменна река- удостовернието, копие на което било представено с исковата молба, както и че ТРС не се е произнесъл във връзка с направените възражения спрямо материалната доказателствена сила на представеното в копие удостоверние за наследници от 29.12.1991г. Твърди се също, че първоинстанционният съд е възприел, в мотивите си, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство се ползва с материална доказателствена сила. Сочи се, че тази констатация е в разрез с установения в чл.11 от ГПК принцип на непосредствеността на гражданския процес и първоинстанционният съд не е трябвало да се позовава на извлечените в прокуроското постановление юридически факти. Претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че с оглед вмененото им от ТРС задължение да представят в оригинал удостоверение за наследници от 1991г. и поради факта, че не разполагат с оригинала на удостоверението от 1991г., са поискали издаване на ново удостоверение за наследници от кметство с.Каменна река, но им било отказано поради това, че актовите книги не се намират в кметството, а в община Тополовград. Поради изложените причини ищците се снабдили с ново удостоверение за наследници на Л. И.З. ***, както и с удостоверения за раждане, всичките издадени на базата на актовите книги за раждания на лицата от с.Каменна река, които действително се съхраняват в момента в община Тополовград. Твърди се, че с приемане на удостоверението от 2017г., съдът не е извършил нарушение на процесуалните правила, тъй като с разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК не е въведена абсолютна преклузия за представяне на доказателства непременно с исковата молба. Сочи се, че съгласно 143, ал.2 от ГПК ищецът може в първото съдебно заседание да поясни и допълни исковата си молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника с отговора на исковата молба. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемите в с.з., чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от представените в о.с.з. пред ТРС писмени доказателства: Удостоверение за наследници №196/01.06.2017г. издадено от Община Тополовград и три броя Удостоверения за раждане на лицата: И. Л. З., Т. Л.З. и П.Л. З. /както и 3 бр. Удостоверения за наследници от 2017г. на тези 3 лица представени с ИМ/, ищците по дело- М.Д.З., Л.П.З., И. Ц. В., М.И. П., К.И.К., Р.И.Б., Т.И.Л., Д.И.Ж. и Р.И.Б. са законни наследници на Л. И.З. поч. на 05.10.1942г., като първите трима ищци са съответно съпруга и деца на П.Л. З.- син на общия наследодател, четвъртата и петата ищци са дъщери на Т. Л. Х.- дъщеря на общия наследодател и последните три ищци са дъщери на И. Л. З.- син на общия наследодател.

Представеното с ИМ копие от Удост. за наследници №153/29.12.1991г., издадено от Кметство с.Каменна река, е било оспорено от ответника и въпреки вмененото им от съда задължение, ищците не са представили в оригинал посочения документ.

От приложените пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че с Решение №КР/10.09.1997г. по преписка №КР/91 от 04.09.1991г. на ПК-Тополовград, на наследниците на Л. И.З.,***, е било възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Каменна река, както следва: - нива от 4.201 дка, в местността „Карасенекли”, трета категория, имот № 015016 при съседи: имоти с №№ 015018, 015003, 015015 и 015050; - нива от 13,700 дка, в местността „Карасенекли”, трета категория, имот № 016024, при съседи: имоти №№ 016025, 016081, 016022, 016023, 016032, 016031 и 016030; - нива от 3.300 дка, в местността „Карасенекли”, трета категория, имот № 016056, при съседи: имоти с №№ 000063, 016055, 016054 и 016057; - нива от 4.000 дка, в местността „Байларя”, седма категория, имот № 033031, при съседи: имоти с №№ 033030, 000298, 000130, 033032 и 033033; - нива от 12.978 дка, в местността „Паламидата”, седма категория, имот № 034001, при съседи: имоти с №№ 000318, 000140, 034002, 034005 и 034006; - нива от 4.499 дка, в местността „Бял бряг”, седма категория, имот № 048020, при съседи: имоти с №№ 048019, 000188 и 048021; - нива от 2.000 дка в местността „Шопов егрек” седма категория, имот № 050015, при граници: имоти с №№ 050014, 000186, 050016; и лозе от 4.489 дка, в местността „Лозята”, седма категория, имот № 064028, при съседи: имоти с №№ 064021, 064022, 064024, 064025, 064026, 064027, 000088 и 000091. По делото са представени скици и уд. за данъчни оценки на имотите.

Не е спорно между страните, а видно и от Нот. акт №147, том ІІІ, рег.№ 677, н.д.№ 219 от 29.05.2012г. на Съдията по вписванията при Районен съд -Тополовград, ответното дружество "СТАВЕН"АД гр.Сливен е било купувач по сделка за покупко- продажба на 10 бр. зем. земи в землището на с.Каменна река, сред които и процесните ниви и лозе. Видно от нотариалния акт, като продавачи по сделката са били посочени лицата И. Л.И., С. Л. В., Р.С.Ц. и Н. С. Н., които са се легитимирали като собственици с горепосоченото Решение №КР/10.09.1997г. по преписка №КР/91 от 04.09.1991г. на ПК-Тополовград и удостоверение за наследници №70/29.02.2012г. на Л. И.З. поч. на 22.04.2012г., издадено от Кметски намесник на с. Каменна река -З.А..

Видно от соченото във въззивната жалба и отговора на насрещната страна между страните няма спор, че в Кметство с. Каменна река не се съхраняват регистри на населението, тъй като същите се намират в Община Тополовград.

От приложеното постановление на ТРП № 1726/2013г. от 07.10.2014г. за прекратяване на наказателно производство е видно, че е било образувано ДП № 44/2014 г. по описа на РУ”Полиция” Тополовград, по което като обвиняемо лице е била привлечена З. И. А. за престъпление по чл.311 ал.1 НК, във връзка с удостоверение за наследници №70/29.02.2012г. Видно от постановлението, производството е било прекратено, тъй като въпреки осъществяването от обективна страна на признаците на предвиденото в закона престъпление, не е бил установен пряк умисъл у обвиняемата за извършване на престъплението.

Въззивникът- ответник в първоинстанционното производство, в отговора на ИМ е направил изявление, че владее процесните имоти от момента на сключване на горепосочената сделка, и че ги отдава под наем на трети лица. От представените с отговора Договори за наем и от справкате от имотния регистър при АВп. се установява, че първите седем от процесните имоти „СТАВЕН”АД е предоставило за ползване по договор за наем, вписан в Службата по вписванията- Тополовград на 26.02.2016г. за срок от пет години на „Био Ронико”ЕООД, а лозето от 4.489 дка е дадено за ползване по договор за наем, вписан в Службата по вписванията- Тополовград на 10.11.2014г. на „Агроефект”ЕООД.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Неоснователно е твърдението в жалбата, че е за ищците е била преклудирана възможността да представят доказателства по делото, след депозиране на ИМ и в частност Удостоверение за наследници №196/01.06.2017г. издадено от Община Тополовград. С разпоредбата на чл.127 ал.2 от ГПК не е въведена абсолютна преклузия за представяне на доказателства от ищеца единствено с исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от ГПК, ищецът може в първото съдебно заседание да поясни и допълни исковата си молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника с отговора на исковата молба. Видно от отговора на ИМ от ответната страна, в същия е било направено оспорване, на представеното с ИМ копие от Удост. за наследници №153/29.12.1991г., издадено от Кметство с.Каменна река, приложено с цел ищците да докажат, че са наследници на Л.И.З. поч. на 05.10.1942г., т.е. по този начин е било оспорено това им качество. С определението си по чл.140 вр. с чл.146 ГПК, в з.с.з. на 02.05.2017г., съдът е задължил ищците да представят оригинала на оспореното Удостоверение за наследници и едновременно с това е указал на всяка от страните, че всяка от тях следва да докаже спорните по делото факти. В първото по делото о.с.з. ищците, чрез своя пълномощник адв. Г., са представили Удостоверение за наследници №196/01.06.2017г. издадено от Община Тополовград, с обяснение, че в Кметство с. Каменна река, не се съхраняват регистри на населението и не може да бъде издадено удостоверение за наследници /последния факт се твърди и от насрещната страна и не е спорен между страните/. Същото е било депозирано в срока по чл.143 ал.2 ГПК и е представено, с оглед доклада на съда и разпределената между страните доказателствена тежест, във връзка със спорните обстоятелства по делото. Ето защо, ЯОС приема, че приобщавайки посочения документ, като доказателство по делото, и основавайки решението си на него, първоинстанционния съд не е извършил нарушение на съдопроизводствените правила и действията му са били в съответствие с процесуалния закон. Доколкото с Удостоверение за наследници №196/01.06.2017г. издадено от Община Тополовград, е било установено качеството на наследници на ищците, като наследници на Л.И.З. поч. на 05.10.1942г., е било безпредметно произнасянето на съда по оспорването на представеното като копие Удост. за наследници №153/29.12.1991г., издадено от Кметство с.Каменна река, чийто оригинал ищците са заявили, че не е у тях и не са представили по делото.

Относно правото на собственост на ищците върху имотите: Видно от приложеното по делото Решение №КР/10.09.1997г. по преписка №КР/91 от 04.09.1991г. на ПК-Тополовград, преписката е била образувана по заявление на И. Л. З., за възстановяване на право на собственост върху зем. земи в землището на с.Каменна река на наследниците на Л. И.З.. Лицето И.Л. З. е посочен като син на Л. И.З., поч. на ****. в Удостоверение за наследници №196/01.06.2017г. издадено от Община Тополовград, като същия е и наследодател на последните три ищци. Лице с такова име не фигурира, нито като страна по сделката оформена с нот. акт №147, том ІІІ, рег.№ 677, н.д.№ 219 от 29.05.2012г. на Съдията по вписванията при Районен съд-Тополовград, нито в представеното при сключването на сделката Удостоверение за наследници №70/29.02.2012г. на Л. И.З. поч. на 22.04.2012г., издадено от Кметски намесник на с. Каменна река -З.А..

От представеното пред ТРС Решение №КР/10.09.1997г. по преписка №КР/91 от 04.09.1991г. на ПК-Тополовград, се установява, че по заявление на И. Л. З. на наследниците на Л. И.З. е било възстановено правото на собственост върху процесните земи в землището на с.Каменна река, общ.Тополовград обл.Хасковска. По своята правна същност Решението на ПК-гр.Тополовград представлява стабилен индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган в кръга на материалната му компетентност, по установения ред и не страда от формални пороци. Това решение е влязло в сила, като няма данни същото да е било оспорено в срока му за обжалване, както и да е било иницииран спор за материално право по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ между наследниците на Л. И.З., поч. на 05.10.1942г. /т.е. ищците по делото, трима от които дъщери на заявителя по преписката/ и наследниците на Л. И.З. поч. на 22.04.2012г. /посочени в Удостоверение за наследници №70/29.02.2012г. и вписани като продавачи по сделката с въззивника/, относно кръга на правоимащите лица, на които е следвало да се възстановят земите. Решението ПК-гр.Тополовград е с конститутивно действие и определя имотите, който се възстановяват, и кръга от лица, в чиято полза настъпва реституционният ефект. То в случая легитимира като правоимащи всички наследници на Л. И.З., поч. на 05.10.1942г., т.е. ищците по делото, между които е възникнала съсобственост върху възстановените с решението земи. В кръга на тези наследници не фигурират продавачите посочени в нот. акт №147, том ІІІ, рег.№ 677, н.д.№ 219 от 29.05.2012г. на Съдията по вписванията при Районен съд-Тополовград- И. Л. И., С. Л. В., Р. С. Ц. и Н. С. Н.. Предвид изложеното, ЯОС счита извода на първоинстанционния съд, че ищците са собственици на процесните имоти, за правилен.

Не е спорно между страните, че след 29.05.2012г. въззивникът владее тези имоти /в тази връзка са направени и изрични изявления от последния/. Това владение обаче е без основание. Покупко-продажбата оформена с нот. акт №147, том ІІІ, рег.№ 677, н.д.№ 219 от 29.05.2012г. на Съдията по вписванията при Районен съд-Тополовград, не легитимира въззивникът като собственик на процесните земи, тъй като по делото не се установи праводателите му да са притежавали право на собственост върху имотите. Продажбата на чужда вещ не е недействителна, но същата няма вещно- прехвърлителен ефект, тъй като никой не може да прехвърли права каквито не притежава, и такава продажба е непротивопоставима на действителните собственици на вещта, в случая ищците по делото. Неоснователни са и твърденията за придобиване на имота по давност, чрез владение с изтичане на кратката 5г. придобивна давност. Както се посочи "СТАВЕН"АД гр.Сливен е започнало да владее имотите, след сделката по нот. акт №147, том ІІІ, рег.№ 677, н.д.№ 219 от 29.05.2012г. ИМ пред ТРС е била депозирана на 07.03.2017г., т.е. към датата на предявяване на иска петгодишния срок по чл.79 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 ЗС не е бил изтекъл. Ето защо съдът счита, че това лице не е придобило по давност, собствените на въззиваемите имоти. При това положение предявеният иск с пр. осн. чл.108 ЗС се явява основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, решението на ТРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 ГПК.

По делото липсват доказателства за направени от въззиваемите разноски, пред настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №26/07.07.2017г. постановено по гр. дело №50/2017г. по описа на ТРС .

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.