Р Е Ш Е Н И Е

№ 07.12.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 07.11.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 314 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от "Марсилия 2001"ООД, представлявано от Р.Ж., срещу решение № 294 от 25.05.2017г. на ЯРС по гр.д.№2819/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Марсилия 2001“ООД - гр.Ямбол, ул.“Търговска“№ 29, вх.А, ет.1, ап.2, ЕИК 128529252, представлявано от Д.И. Ж. и Р.И.Ж., дължи на „Топлофикация София”ЕАД - гр.София, общ. Красно село, ул.”Ястребец” № 23 Б, ЕИК: 831609046, сумата 673,15 лв. за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.4.2013 г. до м.3.2015 г., заедно със 55.94 лв. – лихва за забава върху нея за периода от 31.05.2013 г. до 25.05.2016 г., 138.47 лв. - сума за дялово разпределение, заедно със 20.15 лв. – законна лихва за забава върху нея за периода от 31.05.2013 г. до 25.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението - 30.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение №1234/09.08.2016г. по ч.гр.д. №2169 /2016 г. на ЯРС, както и в частта за разноските.

Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано като излага своите съображения, че няма сключен договор с "Топлофикация София"АД, че в процесното помещение не се осъществява дейност и то не се използва. Смята, че неправилно ЯРС е приел, че е потребител на топлоенергия като смята, че "Марсилия 2001"ООД не е потребител на топлоенергия по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗЕ. Смята, че ищецът не е доказал иска си и излага съображения. Възразява, че заключението на съдебно-техническата експертиза почива на изходящи от ищеца и от третото лице помагач документи. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неоснователно и незаконосъобразно, както и в частта за разноските. С въззивната жалба няма заявени доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

В с.з. въззивникът, ред.призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ЕАД - гр.София, редовно призована, не изпраща представител. От нея е постъпила молба вх.№6679/07.11.2017г., в която е заявено, че не възразява да се даде ход на делото в случай на липса на процесуални пречки, моли да бъде даден ход по същество и е заявено становище по същество. Към молбата е приложен и списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ЕООД гр.София, редовно призовано, не изпраща представител.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, че въззивникът-ответник е собственик на недвижим имот - търговско помещение, находящо се в гр.С., ж.к."*/*******", бл.*, вх.*. „Топлофикация София“ЕАД е представила писмо от 16.10.2008г. от Столична общинска агенция за приватизация до „Софинвест”ООД, с копие и до управителя на "Марсилия 2001"ООД, относно сключена на 10.10.2008г. приватизационна сделка за продажба на процесния имот, собствеността върху който е прехвърлена на "Марсилия 2001"ООД. Представена е молба от 31.03.2009г. от „Софинвест”ООД до „Топлофикация София“ЕАД за закриване на партидата за ползване на топлинна енергия в имота поради продажба.

Не се спори, че за периода април 2013г. до март 2015г. въззивникът не е заплащал топлинна енергия за този имот по откритата партида с код № 373235. Не е спорно, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца. Видно от Договор от 15.02.2002г., същият е сключен между "Техем сървисис"ЕООД като изпълнител и етажната собственост в гр.С., ж.к."***" бл.* като възложител, за ползване на услугата „дялово разпределение", съгласно който в края на съответния отоплителен период се изготвят изравнителни сметки на база реално потребление, след отчет на уредите в имота.

Представени са по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София”АД на потребителите в гр.София, приети на 03.08.2007г. от СД, одобрени с решение на ДКЕВР от 08.10.2007г., в чл.1, ал.2 от които се урежда, че продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация София"АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.София, се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на общите условия. Съгласно глава IV на ОУ- „Заплащане на ТЕ", чл.40, ал.1, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В приетите на 28.03.2013г., одобрени на 03.02.2014г. Общи условия този срок е изменен на 30-дневен от датата на публикуване на месечните дължими суми, съответно фактурите на база изравнителните сметки, на интернет страницата на дружеството (чл.33, ал.1 и 2). Представено е известие за доставяне, получено на 29.12.2015г., но от същото не се установява какво писмо е доставено.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза и от заключението на вещото лице по нея се установява, че задължението на въззивника-ответник се формира от месечни прогнозни сметки и изравнителни по периоди. Броят на изравнителните сметки, имащи отношение към процесния период, е петнадесет и е обусловен от края на отоплителните сезони и тези без отопление, както и от наличието на множество ценови периоди /цена на топлинната енергия/. Начислените на абоната количества топлинна енергия за процесния период се формират от следните компоненти: топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване; суми за топлинната енергия за отопление и вентилация в частта си, отдадена от „сградна инсталация", през месеците с отопление, съобразно въведеното дялово разпределение /топлинно счетоводство/. За отоплителен сезон 2012г./2013г. търговецът за дялово разпределение е разпределил 744,070 МВтч, за отоплителен сезон 2013г./2014г. - 676,947 МВтч и за отоплителен сезон 2014г./2015г. - 771,315 МВтч. И трите количества съответстват на отчетените от топлофикационното дружество. Изхождайки от предоставените данни за отчет на водомери за топла вода, вещото лице е констатирало равенство между отчетените и начислени количества вода за процесния период - 2 куб.м., отчетени към 09.07.2013г. и начислени към изравнителна сметка за отчетен период 01.05.2012г.-30.04.2013г. Начислените количества топлинна енергия и сумите за тях за отоплителен сезон 2012г./2013г. са за ползвана топлинна енергия от сградна инсталация и такава за 2 куб. метра топла вода. За отоплителните сезони 2013г./2014г., 2014г./2015г. е ползвана само топлинна енергия от сградна инсталация. Цената на топлинната енергия е определена на 673.15 лв. с ДДС съгласно сумите по месеци в табл.2 към заключението. За посочените 2 куб.м. топла вода по отчета от 09.07.2013г. вещото лице добавя, че отчетът е извършен в присъствие на обитател на имота и потвърден с подпис. Този карнет е представен по делото от третото лице-помагач. В отчетите на отоплителните тела по справките на търговеца за дялово разпределение няма начислени суми за отопление - посочени са нула киловат часа и нула лв., и са дадени само количество топлинна енергия за сградна инсталация. Т.е. ползвана е само топлинна енергия от сградна инсталация, която се разпредя пропорционално на обемите на имотите спрямо общия отопляем обем на цялата сграда.

В заключението на счетоводната експретиза се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца като прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Техем сървисис"ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Размерът на дължимите прогнозни суми за топлинна енергия е изчислен на основание на Решения на ДКЕВР за процесния период, съобразно действащите цени, и е общо 640.56 лв., от които съобразно фактурите по прогнозна консумация са суми за отопление - 331.17 лв., суми за сградна инсталация - 309.39 лв. и сума за топла вода и суми за мощност - 0.00 лв. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, на чието основание следва да бъдат довнесени към фактурираните стойности суми в размер общо на 32.59 лв. по следните фактури: фактура №0004706731/30.08.2013г. - изравнение 13.47 лв., фактура № 0004706730/30.08.2013г. - изравнение 3.74 лв., фактура № 000470672930.08.2013г.- изравнение 5.10 лв., фактура № 0004706728/30.08.2013 г. - изравнение 10.28 лв..Размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от 21-во число на месеца, следващ месеца на доставката и след датата на фактурата, до 25.05.2015г., е общо 55.94 лв. Размерът на законната лихва върху главницата по фактури за дялово разпределение, считано от 21-во число на месеца, следващ датата на издаване на фактурата, до 25.05.2015г., е общо 20.15лв.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намери решението за валидно и допустимо.

Предявени са установителни искове по чл.422 от ГПК във вр. чл.59, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на заявителя по чл.410 от ГПК срещу длъжника по издадена заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.д. № 2169/2016г. на ЯРС, срещу която в срока за възражение е постъпило такова от длъжника. ЯРС е дал указания на заявителя да предяви в едномесечен срок от съобщението иск за установяване на вземането. Заявителят е предявил в срок иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Искът е допустим, както правилно е приел първоинстанционният съд.

По делото не се спори, че не е сключен договор между главните страни по делото за процесния период, поради което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия (ТЕ). При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената ТЕ на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.59 от ЗЗД.

По делото няма спор, че сградата, в която се намира обекта, собственост на въззивника, е етажна собственост, и същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е доставило в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Въззивното дружество е собственик на процесния топлоснабден имот - търговско помещение, находящо се в гр.С., ж.к."*****", бл.*, вх.*.

Съгласно разпоредбите на §1, т.43 от ДР на ЗЕ(отм.) и §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.149, ал.1, т. 3 ЗЕ. От така цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните. С оглед на това ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. От друга страна фактът, че ответното дружество, закупувайки имот за небитови нужди - търговско помещение, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, има задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл.59 от ЗЗД. Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване са обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая доколкото липсва писмен договор между страните, липсва и договорно основание за получаване на топлинна енергия в имота на ответниците. Същевременно, безспорно е установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. и изслушаната СТЕ, че такава е доставяна от ищеца и съответно потребявана в имота на ответника, като отчетеното количество доставена топлинна енергия през процесния период, в т.ч. ТЕ отдадена за сградна инсталация и ТЕ за битово горещо водоснабдяване, е на общата стойност в размер на сумата 673,15 лв. за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.4.2013 г. до м.3.2015 г., и 138.47 лв. - сума за дялово разпределение.

При това положение, доколкото ответникът е собственик на процесния имот през исковия период и потребител на доставената в него топлинна енергия, следва да се приеме, че се е обогатил, чрез спестяване на разходите, които е следвало да направят за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил неполучавайки цената на услугата, като обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факт.

Следователно предявените срещу ответниците установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.59 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата 673,15 лв. за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.4.2013 г. до м.3.2015 г. и 138.47 лв. - сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното ù изплащане.

По отношение иска за установяване съществуването на вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЯОС намира следното: Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради което общите условия в случая са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна връзка. В случая е необходимо изпращането на покана до длъжника, каквато по делото не е представена от ищеца-въззиваем. С оглед изложеното, претенцията за лихви е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

Предвид горното и поради частично несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е прието за установено, че „Марсилия 2001“ООД - гр.Ямбол, ул.“Търговска“№ 29, вх.А, ет.1, ап.2, ЕИК 128529252, представлявано от Д. И.Ж. и Р.И.Ж., дължи на „Топлофикация София”ЕАД - гр.София, общ. Красно село, ул.”Ястребец” № 23 Б, ЕИК: 831609046, сумата 55.94 лв. – лихва за забава върху 673.15лв. за периода от 31.05.2013г. до 25.05.2016г., и сумата 20.15 лв. – законна лихва за забава върху 138.47лв. за периода от 31.05.2013г. до 25.05.2016г., като вместо него се постанови друго, с което предявените искове за посочените суми от 55.94 лв. и 20.15лв., бъдат отхвърлени. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение № 294 от 25.05.2017г. на ЯРС по гр.д.№2819/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Марсилия 2001“ООД - гр.Ямбол, ул.“Търговска“№ 29, вх.А, ет.1, ап.2, ЕИК 128529252, представлявано от Д.И.Ж.и Р.И.Ж., дължи на „Топлофикация София”ЕАД - гр.София, общ. Красно село, ул.”Ястребец” № 23 Б, ЕИК: 831609046, сумата 55.94 лв. – лихва за забава върху 673.15лв. за периода от 31.05.2013г. до 25.05.2016г., и сумата 20.15 лв. – законна лихва за забава върху 138.47лв. за периода от 31.05.2013г. до 25.05.2016г., като вместо него се постановява:

Отхвърля предявеният от „Топлофикация София”ЕАД - гр.София, общ. Красно село, ул.”Ястребец” № 23 Б, ЕИК: 831609046, срещу „Марсилия 2001“ООД - гр.Ямбол, ул.“Търговска“№ 29, вх.А, ет.1, ап.2, ЕИК 128529252, представлявано от Д. И. Ж. и Р.И.Ж., иск по чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 55.94 лв. – лихва за забава върху 673.15лв. за периода от 31.05.2013г. до 25.05.2016г., и сумата 20.15 лв. – законна лихва за забава върху 138.47лв. за периода от 31.05.2013г. до 25.05.2016г. като неоснователен и недоказан.

Потвърждава обжалваното решение в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ищеца "Техем сървисис"ЕООД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.