Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.07.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 06.06.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 135 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

С въззивната жалба на Прокуратурата на РБ се обжалва решение № 16 от 13.03.2017г., постановено от Районен съд – гр.Елхово по гр.д. № 538/2016г. по описа на ЕРС, с което ЕРС осъжда Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул.„Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор на Република България – С. Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Е. К. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адв.Ж. А. ***, обезщетение в размер на 7 000.00 /седем хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. с ал.1 от НК против него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на присъдата по НОХД № 345/2013 година на РС-Елхово, с която ищецът е оправдан – 07.03.2016г. до окончателното плащане; осъжда Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.4 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Е.К., чрез пълномощника му – адв.Ж. А. ***, обезщетение в размер на 1 400.00 лева за причинените му имуществени вреди в резултат на повдигнатото му необосновано и незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на присъдата по НОХД № 345/2013 година на РС-Елхово, с която ищецът е оправдан – 07.03.2016г. до окончателното плащане.

Въззивникът - Прокуратурата на РБ, смята решението на ЕРС в частта, с която e осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С.А.К. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 7 000 лева за неправилно и незаконосъобразно и излага съображения. Възразява, че от доказателствата по делото не се установява вредите да са причинени в резултат на повдигнатото необосновано и незаконосъобразно обвинение, че действията на прокуратурата се намират в причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Възразява, че по делото не е установен незаконосъобразен акт на Прокуратурата на Република България, от който ищецът да е претърпял неимуществени вреди, техния вид, размер, както и пряката непосредствена връзка между дейността на този орган и претърпените вреди. Моли ЯОС да отмени Решение № 16 от 13.03.2017г. по гражданско дело №538/2016 г. по описа на PC-Елхово, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.А.К. ***, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1400 лева и неимуществени вреди в размер на 7000 лева в резултат на повдигнатото необосновано и незаконосъобразно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016г. до окончателното плащане, и постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, а в случай, че не го отхвърли изцяло, да намали неговия размер.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от насрещната страна - С. Е. К., чрез пълномощника му – адв.Ж. А. ***, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се излагат подробни съображения като се посочва, че относно присъденото обезщетение за имуществени вреди не са посочени никакви доводи за неправилност на първоинстанционното решение в тази му част. Излагат се доводи за правилност на обжалваното съдебно решение. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на Прокуратурата на РБ и претендира сторените разноски във въззивната инстанция.

С въззивната жалба на С. Е. К., чрез пълномощника му – адв.Ж. А. ***, се обжалва решение № 16 от 13.03.2017г., постановено от Районен съд – гр.Елхово по гр.д. № 538/2016г. по описа на ЕРС, в частта, в която ЕРС отхвърля като неоснователен иска му за разликата над 7000 лв. до пълния му предявен размер от 15000 лв. Въззивникът счита решението в отхвърлителната част за неправилно и излага съображения. Твърди, че при преценка на установените по делото фактически обстоятелства, относими към търпяните от ищеца болки и страдания, ЕРС неправилно оценил същите по справедливост само до размера на уважената претенция от 7000лв., която според въззивника не е справедлив размер на обезщетението. По тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде уважена въззивната му жалба като ЯОС отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и постанови друго, с което да уважи изцяло иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния му предявен размер като в тази връзка моли да му бъдат присъдени до пълния размер разноските пред първата инстанция и направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от Прокуратурата на РБ.

В с.з. въззивникът С.К. се явява лично и с адв.А., като поддържа въззивната жалба и оспорва тази на Прокуратурата.

Въззивникът - Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор Л., която поддържа въззивната жалба на Прокуратурата и съответно оспорва тази на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към делото НОХД №345/2013г. по описа на РС-Елхово е видно, че Досъдебно производство №168/2012г. по описа на РУ”Полиция”-гр.Елхово е започнато на 06.05.2012г. на основание чл.212, ал.2 от НПК със следното действие по разследването – оглед на местопроизшествие. ДП е образувано срещу С.А.К. за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, за това, че на 06.05.2012г. в с.Трънково, общ.Елхово, обл.Ямбол, в гараж, находящ се на ул.”Рила” №1, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – 100бр. пакета нарязан тютюн, тежащ общо около 200 кг.

С Постановление от 06.12.2012г. ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на горното престъпление, което е прецизирано като такова по чл.234, ал.2, т.3 вр. с ал.1 от НК, а именно – че на 06.05.2012г. в с.Трънково, общ.Елхово, обл.Ямбол в гараж, находящ се на ул.”Рила” №1 държал акцизни стоки без бандерол – 100 бр. пакети с нарязан тютюн с общо тегло 184 266 гр., на стойност 36 853.20 лв., когато такъв се изисква по закон – чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и чл.100 от Закона за акцизите и данъчните складове, като предметът на престъплението е в големи размери. На същата дата – 06.12.2012г., в присъствието на упълномощения си защитник - адвокат М. Г. от АК-Ямбол, К. е разпитан в качеството му на обвиняемо лице. По ДП са предприети процесуално – следствени действия: разпити на свидетели, оглед на веществени доказателства, събиране на писмени доказателства, изготвяне на допуснати в хода на ДП съдебно-химическа експертиза, стоково-оценителна експертиза и други.

На 09.04.2013г. на С.К. лично и в присъствието на упълномощения му защитник – адв.М. Г. от АК-Ямбол, са предявени материалите по разследването. Oт защитата е направено искане за прекратяване на наказателното производство, тъй като обв.К. не е извършил престъплението, в което е обвинен. Оспорено е, че иззетото от имота на обвиняемия количество жълто-кафява маса не представлява акцизна стока и за изясняване на това обстоятелство е направено доказателствено искане за допускане на специализирана експертиза с назначаване на експерти със специални знания в областта на отглеждането, производството и преработката на тютюна. Наблюдаващият прокурор не е уважил доказателственото искане на защитата на обв.К. с довода, че е неоснователно и същото няма да спомогне за разкриване на обстоятелства от значение за изясняване на обективната истина по делото (Постановление на РП-Елхово от 16.04.2013г.).

На 07.06.2013г. срещу ищеца е изготвен и внесен в РС-Елхово обвинителен акт, който е бил образуван в НОХД №345/2013г. по описа на РС-Елхово, с който К. е обвинен в извършване на престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр.с ал.1 от НК. В първоинстанционното производство са проведени десет редовни съдебни заседания, в хода на които са извършвани множество процесуално – следствени действия, включително е допусната поисканата във фазата на ДП от обвиняемия специализирана първоначална, а впоследствие и допълнителна експертиза, която с оглед на множеството откази на назначени експерти от други съдебни райони, както и откази на институти и др.учреждения да определят експерт-технолог по тютюна, е причина за отлагане на съдебните заседания по НОХД №345/2013г. по описа на РС-Елхово. В хода на това производство подсъдимият е защитаван от адв.Ж.А. *** по Договор за правна зашита и съдействие от 25.07.2013г. и пълномощно, в което е отразено като договорено и заплатено адвокатско възнаграждение сумата 800 лв.

С присъда №159 от 09.11.2015г., постановена по НОХД №345/2013г. по описа на РС-Елхово, ищецът е признат за невиновен в това, че на 06.05.2012 година в село Трънково, общ.Елхово, обл.Ямбол, в гараж, находящ се на улица „Рила“ №1, държал акцизни стоки без бандерол – 99 броя пакети с нарязан тютюн с общо тегло от 182 281 грама на стойност 40 101.82 лева, когато такъв се изисква по закон - чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюновите изделия и чл.100 от Закона за акцизите и данъчните складове, като предметът на престъплението е в големи размери - престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. с ал.1 от НК, поради което и на това основание и чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото и поддържано от РП-Елхово обвинение.

Оправдателната присъдата на РС-Елхово е протестирана в срок от РП-Елхово и с Решение № 23 от 07.03.2016г., постановено по ВНОХД № 468/2015г. по описа на ОС-Ямбол е потвърдена. Оправдателната присъда на РС-Елхово, постановена по НОХД №345/2013г. по описа на РС-Елхово влиза в сила на 07.03.2016г. Наказателното производство е продължило три години и три месеца.

В наказателното производство К. е бил представляван от адв.А. ***, което се установява от приложеното по ВНОХД № 468/2015г. по описа на ОС-Ямбол пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2016г., в което като договорено и заплатено адвокатско възнаграждение е посочена сумата от 600 лв.

По делото са разпитани свидетели на ищеца, които установяват причинените му неимуществени вреди: свидетелите Р. Г. Т., М. А. А., Д. Г. Й. и Н. А. К.. Свидетелите не са в родствена връзка с ищеца К.. ЯОС кредитира показанията им като обективни, непротиворечиви, добросъвестни и основани на непосредствените им възприятия.

И четиримата свидетели в показанията си сочат, че им е станало известно за образуваното срещу К. наказателно производство. Свид.К. сочи, че е научил за повдигнатото му обвинение от публикация в интернет, а свидетелите А.и Й. сочат, че са били свидетели по образуваното срещу К. ДП №168/2012г. по описа на РУ”Полиция”гр.Елхово, а впоследствие и по НОХД №345/2013г. по описа на РС-Елхово. И четиримата свидетели заявяват, че познават ищеца от преди, като човек с поведение и емоционално състояние различно от това, в което са го виждали по време на воденото срещу него наказателно производство. Свид.Й. сочи, че познава К. като „контактен, комуникативен и весел човек”. Свид.А. сочи, че „ищецът не е склонен на противозаконни действия... много добър приятел ми е, аз разчитам на него, доверявам му се. И на други хора е помагал.”, а свид.К. го описва като „..контактен и приказлив. .. той е човек, ако може ще помогне, а не да навреди. Не е човек, който е склонен да извършва престъпления.”. В показанията си и четиримата разпитани свидетели са категорични, че образуваното наказателно производство срещу К. се е отразило негативно както на емоционалното му състояние, така и на контактите и социалният му живот. След като се е разчуло за повдигнатото му обвинение у ищеца настъпила видима промяна – затворил се в себе си, станал тревожен и нервен, странял от приятелите си и от обичайните си занимания и хобита, ограничил контактите си, увеличил цигарите. Бил потиснат, апатичен, притеснен, изпитвал срам и унижение. Споделил е със св.Т., че се чувства несигурен и се страхува „какво ще стане, ако го осъдят”, дистанцирал се от приятелите и познатите си. Все по-рядко ищецът и семейството му контактували и се събирали със семейните приятели. Св.К. в показанията си сочи, че ищецът макар и да знаел, че е невинен, през целия период, през който продължило наказателното производство, бил напрегнат, тревожен и изключително притеснен, защото се страхувал да не бъде осъден за нещо, което не е извършил. Не му е било безразлично и е изпитвал безпокойство от създалото се отрицателно отношение от страна на съгражданите му, тъй като той и семейството му живеят в малък град, какъвто е гр.Елхово, както и от настъпилите негативни последици в личен аспект, които се отразили и върху членовете на семейството му, като в тази насока всеки един от четиримата свидетели посочи, че промени са забелязали и в поведението на двете деца на ищеца като по-малкият му син от контактно и разговорливо дете, което навсякъде е придружавало баща си, се е превърнало в затворено и мълчаливо дете. Свидетелите Т., А. и . сочат, че ищецът е отказвал да излиза заедно с тях и с ловната си дружинка на лов не само поради факта, че се е разчуло за воденото срещу него наказателно производство, но и поради факта, че му било отнето разрешителното за носене на оръжие и ловното му оръжие още при привличането му като обвиняем през 2012г.. За отзвука сред приятелите, познатите, обкръжението на ищеца-въззивник и в обществото, вследствие на повдигнатото му обвинение и образуваното срещу него наказателно производство, продължило около 4 години, всеки един от четиримата свидетели сочи, че е възприемал различни коментари и подмятания по отношение на К. – св.Т. – „Чуваше се и се коментираше, че С. си е намерил майстора.”, св.К. – „Нормално е да се чуват приказки. Аз чух, че е неправилно обвинен.”, св.А. – „...малък град, хората говореха, че е подсъдим и има дело срещу него.”, св.Й. – „Чувал съм подмятания по негов адрес, че е престъпник, че ще го осъдят.”. След приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда спрямо К., четиримата свидетели непротиворечиво сочат, че ищецът видимо се е успокоил, възвърнал е самочувствието си постепенно, възобновил е начинът си на живот от преди, заниманията, хобитата си, контактите с приятелите и познатите си. Въпреки позитивния за ищеца резултат от наказателното производство, св.А. сочи в показанията си, че не е възприел и прочел каквато и да е публикация за това „в интернет или медиите... В града се чу, че С. е оправдан.”. Свид.Т. сочи, че след приключване на НОХД №345/2013г. по описа на РС-Елхово с влязла в сила оправдателна присъда, ищецът е продал търговския си обект за продажба на цигари, находящ се в гр.Елхово.

По делото е представена разпечатка от публикувана на 07.05.2012г. статия без автор със заглавие „200 кг. тютюн за 40 000 лева иззели полицаите“, с отбелязване за прочитането й – 475 пъти.

Видно от справка УРИ 261р-518/2017г. на РУ-Елхово, вследствие на образуваното срещу ищеца ДП №168/2012г. по описа на РУ”Полиция” гр.Елхово, му е било отнето разрешението за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие за периода от 09.05.2012г. до 27.05.2016г.

При така установената фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. По същество, са неоснователни.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно тази норма държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В конкретния казус е налице първата хипотезата: лицето е оправдано. С присъда № 159/09.11.2015г. по нохд № 345/2013г. по описа на ЕРС, изцяло потвърдена от ЯОС с Решение № 23/07.03.2016г. по внохд № 468/2015г. по описа на ЯОС, С.К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ЯОС, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът го определя по справедливост. Въззивният съд определя по справедливост обезщетението по ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържаното обвинение срещу въззивника К., като в конкретния случай преценява с оглед установените по делото обстоятелства, имайки предвид тежестта на повдигнатото и поддържано в съдебната фаза срещу въззивника-ищец обвинение за извършване на престъпление по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК, за което наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. ЯОС отчита продължителността на наказателното преследване от три години и три месеца, негативното отражение на наказателното преследване върху емоционалното състояние на въззивника-ищец, върху неговото добро име и авторитет в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите.

ЯОС приема, че вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление по по чл.234, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК, по което е бил признат за невиновен с влязла в сила присъда, въззивникът-ищец е претърпял стрес, притеснения от отзвука сред семейството, приятели и социална общност, неудобства, притеснения от публичното достояние чрез разпространение на факта за образуваното срещу него наказателно производство в интернет пространството, от отзвука сред приятели, познати и съграждани, които са коментирали обвинението и са отправяли подмятания по негов адрес. Това е дало отражение върху самочувствието му и емоционалното му състояние, преживял е страдания, изразяващи се в притеснения, несигурност, тревожност, било е накърнено доброто му име. Чувствал се наранен, унизен и обиден, поради което ограничил социалните си контакти, преустановил и обичайните си занимания и хобита – игра на карти и лов, тъй като е било отнето разрешението му за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие за продължителен период от време - от 09.05.2012г. до 27.05.2016г.. В този смисъл са неоснователни възраженията на въззивника–ответник, че в хода на съдебното производство не били доказани действително претърпени неимуществени вреди като пряка последица от воденото срещу ищеца наказателно производство.

ЯОС като отчита факта, че С.К. не е бил осъждан (преди това е бил осъждан на глоба от 250лв. и е реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.3 от НК), както и продължителността от три години и три месеца на досъдебното и съдебното наказателно производство и всички установени факти и обстоятелства по делото, вкл. и обстоятелството, че не му е наложена мярка за неотклонение, приема, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 7000 лева. Над този размер са неоснователни възраженията на въззивника-ищец, поради което постановеното решение на ЕРС в частта, с която отхвърля иска за неимуществени вреди над 7000лв. следва да се потвърди.

Въззивният състав, предвид установеното по делото, намира за неоснователни и възраженията на ПРБ, че по делото не било доказано вредите за ищеца да са причинени в резултат на повдигнатотто му незаконосъобразно обвинение. Предвид установените обстоятелства по делото и с оглед социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през процесния по делото период, настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение в размер на 7000лв., което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост).

По претендираните имуществени вреди в размер на 1 400 лева, представляващи направени от ищеца разноски в наказателното производство за адвокатски възнаграждения на упълномощен защитник, въззивният съд приема следното: По делото се установи, видно от приложения Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 25.07.2013г. по НОХД №345/2013г. по описа на РС-Елхово, че за процесуален представител в лицето на упълномощения адв.Ж. А. *** в първоинстанционното съдебно наказателно общ характер производство ищецът е заплатил сумата от 800.00 лв. на 25.07.2013г. Видно от Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 01.02.2016г., на същата дата ищецът е заплатил сумата от 600 лв. на адв.Ж.А. *** за процесуално представителство и защита по ВНОХД№ 468/2015г. на ОС-Ямбол. Ето защо, искът за имуществени вреди в размер на 1400лв. като основателен и доказан следва да бъде уважен.

По ДП №168/2012г. по описа на РУ”Полиция”гр.Елхово ищецът в качеството му на обвиняем също е ползвал договорена правна защита в лицето на упълномощения адв.М. Г., но пред ЕРС е направено в първото по делото с.з. оттегляне в тази част на заявената с иск.молба претенция, ответникът е заявил съгласие и първоинстанционният съд на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по делото в тази част.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавният орган изпада в забава, дължи законна лихва върху размера на присъденото обезщетение. Оправдателната присъда на К. е влязла в сила на 07.03.2016г. и от тази дата следва да се присъди и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Предвид изхода от делото, на въззивника–ищец следва да се присъдят направените от него разноски пред въззивната инстанция, представляващи платена държавна такса от 5лв.

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 13.03.2017г., постановено от Районен съд – гр.Елхово по гр.д. № 538/2016г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес: гр.София, бул."Витоша"№2, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.К. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адв.Ж. А. ***, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 5лв., представляващи платена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.