В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 07.02.2017 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 3 по описа за 2017г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на търговското дружество „Фар“ АД гр. Бургас, против Решение №546/28.10.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№754/2016г. по описа на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивното дружество против „Галис“ ЕООД установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК относно два недвижими имота в землището на с. Веселиново, обл. Ямбол - ПИ №014074 и ПИ №014079 по КК, които имоти са подробно индивидуализирани.

Оплакването в жалбата е, че решението на първата инстанция е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдебната практика по приложението му. Без да оспорва установените по делото факти относно времето на извършване на апортната вноска с процесните имоти и вписването на апорта, въззивникът счита за неправилен решаващия извод на районния съд, че правата на „Фар“ АД са непротивопоставими на правата на ответника, тъй като вписването на апортната вноска е станало след вписване на възбраната върху имотите. Твърдението на въззивника е, че той е станал собственик на имотите още с вписването на непаричните вноски в ТР, като действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда, до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 604 ГПК и чл. 30, ал.1, вр. с чл.29 и чл.14 от ЗТР. Сочи, че позоваването от страна на ЯРС на разпоредбата на чл.453, ал.1, т.1 ГПК е неправилно и решаващите изводи на първата инстанция не могат да бъдат споделени, тъй като не кореспондират с цялостната правна уредба на изпълнителния процес и практиката на ВКС относно публичната продан на недвижим имот като деривативно придобивно основание. В тази връзка дружеството изтъква, позовавайки се и на задължителна практика на ВКС, че ако длъжникът не е собственик на недвижимия имот, респективно правото на собственост не е част от неговия патримониум, то постановлението за възлагане, макар и годно правно основание по смисъла на чл.77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект, поради което и въпросът за момента на вписване на изпълнителната възбрана и противопоставимостта на извършените разпореждания с този имот в полза на трети лица, се явява неотносим въпрос при спора за собственост между купувача от публична продан и действителния собственик, като се отчете и факта, че вписването в имотния регистър след като е извършено вписването в търговския регистър, има само оповестително действие.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на всички сторени по делото разноски.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна „Галис“ ЕООД с. Зимница не е подала писмен отговор, а в с.з. процесуалният й представител адв.К. оспорва жалбата и пледира решението на ЯРС да бъде потвърдено с присъждане на разноските пред тази инстанция.

С депозирания писмен отговор на жалбата и в с.з. третото лице-помагач ЧСИ И. Х., чрез адв.К., е навело доводи за правилност на първоинстанционното решение, като постановено при точно положение на материалния закон - разпоредбите на чл.496, ал.2 и чл.453, т.2 ГПК и задължителната практика на ВКС.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Спорът е по установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от „Фар“ АД гр. Бургас против ответника „Галис“ ЕООД с.Зимница, относно два поземлени имота в землището на с.Зимница, съответно № 014074 и № 014079 с ЕКАТТЕ 10776, Общ. Тунджа, които са подробно индивидуализирани в исковата молба. Твърденията на ищеца са, че е собственик на процесните два имота по силата на апортна вноска, като собствеността е придобита от момента на вписването в Търговския регистър на апорта - 09.10.2013г., а вписването на апорта в Службата по вписванията е условие единствено за противопоставимост. Според ищеца, ответното дружество закупило същите имоти на публичен търг по изп.д. №285/2014г. по описа на ЧСИ Ир. Христова, но по това дело длъжник не било ищцовото дружество, а дружеството „Пътна компания“ АД, което вече е извършило разпореждане с имотите си в полза на ищеца.

Ответникът „Галис“ ЕООД е оспорил иска с основното възражение, че е придобил имотите от публична продан по изпълнителното дело на ЧСИ Х., по което взискателите са вписали възбрана върху имотите, предхождаща вписването на апорта, поради което правата на ищеца са му непротивопоставими.

Фактическата обстановка по делото е безспорна между страните. Не се спори, че процесните два поземлени имота са притежавани от дружеството „Пътна компания“ АД. Последното дружество е внесло тези два имота като апортна вноска в ищцовото дружството „Фар“АД, което обстоятелство е вписано в ТР на 09.10.2013г. - вписване № 20131009171924. Извлечение от Устава на „Фар“АД, в който е посочено внасянето на двата имота като апорт, е вписано в Службата по вписванията - Ямбол на 08.08.2014г.

Въз основа на издаден в полза на кредиторите В.К., Д.К. и Б.К. изпълнителен лист за сумата 4 233.64 лв. (по 1/3 от нея за всеки кредитор) и разноски в размер на 685.99лв., е било образувано изп.дело №285/2014г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. №878 в КЧСИ, по което дело е наложена изпълнителна възбрана върху процесните два имота, вписана на 20.05.2014г. Впоследствие имотите са изнесени от ЧСИ на публична продан и с възлагателно постановление от 20.05.2015г., влязло в сила на 02.06.2015г. и вписано в Службата по вписванията - Ямбол на 25.01.2016г., са възложени на ответното дружество „Галис“ ЕООД.

При тези безспорни данни, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил иска за собственост като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.113 ЗС, уреждаща противопоставимостта на вписаните актове за собственост, както и на разпоредбите на чл.453, т.1 и чл.496, ал.2 ГПК, при което е приел, че за случая определящият момент е датата, на която са били вписани актовете, въз основа на които всяка от страните се легитимира като собственик на спорните имоти, а не датата на вписването на апорта в Търговския регистър. Поради това съдът е формирал решаващия извод, че след като в случая вписването на апорта е станало след датата на вписването на възбраната върху имотите, то правата на собственост на ищеца върху тези имоти не могат да се противопоставят на тези на ответника, тъй като последните са придобити въз основа на извършената от ЧСИ публична продан.

Решението на първата инстанция е правилно, а въззивната жалба - неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно разпоредбите на чл.72 и чл.73 ТЗ, внасянето на непарична вноска в търговско дружество представлява разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. В Решение №758/04.02.2011г. на ВКС по гр.д.1246/2009г., I г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че апортирането на недвижим имот в търговско дружество се извършва след осъществяването на сложен фактически състав. Посочено е, че на първо място следва да има реален обект на правото на собственост, както и правен субект, който да е носител на това право. Вторият елемент е решение на общото събрание на членовете на търговското дружество за увеличаване капитала на дружеството чрез апорт. Съгласно чл.72 ТЗ следва да се извърши оценка на имота и тя да се отрази в дружествения договор. Следващият елемент е отразяване на апорта в устава на дружеството, което обстоятелство следва да бъде вписано в Търговския регистър. Вписването в Търговския регистър има транслативно действие и прехвърля вещните права в имуществената сфера на дружеството. Завършващият елемент е вписване на апорта в Службата по вписванията, което има оповестително действие по отношение на трети лица. Съгласно Решение №219/05.12.2016г. по гр.д. №2215/2016г. на ВКС, I г.о., вписването на апорта в Службата по вписванията няма конститутивен ефект, но има предвиденото в чл.113 ЗС действие на противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същи праводател. В това решение е прието още, че апортът, който е вписан само в Търговския регистър, но не и в службата по вписванията, не е противопоставим на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто подлежащ на вписване акт е вписан в Службата по вписванията, независимо от обстоятелството дали е знаело за извършването на непаричната вноска.

Същевременно, възбраната представлява разпореждане на съдебен изпълнител, с което на длъжника се забранява да се разпорежда с определена недвижима вещ, за да може взискателят по образуваното изпълнително дело да се удовлетвори за свое парично вземане от вещта. Една от последиците на възбраната е непротивопоставимостта спрямо взискателя и присъединилите се кредитори на последващото прехвърляне или учредяване от длъжника на вещни права върху възбранения имот - чл.453, т.1 ГПК. Друга последица на възбраната е, че дава правомощия на съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан, като съгласно чл.496, ал.2, изр.1 ГПК възлагането на имота от съдебния изпълнител има вещноправно действие. Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.2, изр.2 ГПК правата, които трети лица са придобили върху възложения след публичната продан имот, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателя.

С оглед тези разяснения на закона и задължителната съдебна практика относно апорта на недвижим имот като разпоредителен акт и неговата противопоставимост с оглед вписването му в Службата по вписванията, като взе предвид и характера и последиците на възбраната върху недвижим имот, въззивният съд също намира, че когато е налице конкуренция на права, придобити в резултат на апортна вноска и на публична продан след наложена изпълнителна възбрана, то тази конкуренция следва да се разреши с оглед разпоредбата на чл.113 ЗС в полза на лицето, което черпи права от първия вписан акт.

В случая по поредност на вписванията в Службата по вписванията, първо по време е вписването на изпълнителната възбрана върху спорните два имота - на 20.05.2014г., като вписването на апорта е последващо - на 08.08.2014г. Ответното дружество черпи своето право на собственост от извършената публична продан и постановлението за възлагане на имотите, издадено от съдебния изпълнител. Публичната продан е извършена по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателите К., по чието искане е наложена изпълнителната възбрана, вписана първа по ред. Както се посочи, купувачът от проведената публична продан може да противопостави всички онези възражения, които може да направи и взискателят по изпълнителното дело. В случая ответното дружество „Галис“ ЕООД е направило именно такова възражение, че вписването на възбраната от взискателите е предхождащо вписването на апорта на ищеца, поради което ответникът се ползва от защитната разпоредба на чл.496, ал.2, изр.2 ГПК, вр. с чл.453, т.1 ГПК. Същото разрешение на спора за собственост е дал и районният съд, като е приел, че апортът на ищеца с процесните два имота е непротивопоставим на правата на ответното дружество върху същите имоти, тъй като те са придобити от публична продан след първа по ред вписана възбрана.

Доводите на въззивника в насока, че е придобил правата на собственост върху процесните имоти считано от момента на вписването на апортната вноска в Търговския регистър и това негово право е противопоставимо на правата на ответника, са неоснователни по изложените по-горе съображения и поради несъответствието им с посочената по-горе задължителна практика на ВКС, съгласно която вписването на апорта има предвиденото в чл.113 ЗС действие на противопоставимост при конкуренция на права между лица с различни придобивни основания, какъвто е разглежданият случай.

С оглед съвпадането на изводите на първата инстанция и тези на въззивния съд за неоснователност на установителния иск за собственост, решението на ЯРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата страна „Галис“ ЕООД, като на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на сумата 1 200 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №546/28.10.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №754/2016г.

ОСЪЖДА „Фар“ АД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.„Булаир“ №9, с ЕИК 102225858, представлявано от К.Н.Д., да заплати на „Галис“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Зимница, общ. Стралджа, обл.Ямбол, ул. „Сан Стефано“ № 26, с ЕИК 128618085, представлявано от управителя К.Т.К., направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 1200лева (хиляда и двеста лв.).

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.