Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Ямбол 15.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 13.06.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:
Окръжен съдия: Ж.Бозукова
при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Бозукова гр. дело
№118 по описа за 2016 г.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.В.Д., с ЕГН ********** ***,чрез
пълном. адв.Р.Р.-*** против
С.Й.С., с ЕГН ********** ***, с която се иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че М.В. Д. не дължи изпълнение на С.Й.С. на сумите:
56 000лв-главница, 1620 лв-платена ДТ и 1500лв-адв. възнаграждение
по представеният за събиране пред ДСИ-Ямбол ИЛ от 18.03.10г, издаден въз
основа на Заповед за незабавно
изпълнение №616/16.03.10г по ч.гр.д №807/10г на ЯРС, поради това, че правото на
ответника да събира принудително и да
изисква плащане на процесните суми е погасено.Страната претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
В ИМ се излагат доводи, че към наст.
момент,считано от 17.05.14г, ИД №2083/10г на ДСИ при ЯРС е прекратено на осн. чл 433 ал.1 т.8 ГПК-взискателят не е предприел
изп. д-я в продължение на 2 години и вземането
на ответника е погасено по давност,след като последното изпълнително действие е от 17.05.12г,когато ответникът в наст. производство и
взискател по ИД е поискал прилагането на определен изпъл.
способ-налагане на запор на вземането по ТВ на длъжника В., което има да
получава от трето задължено лице-нейния работодател-”Ей Джи
Кредит Груп”.Според страната,безспорно това действие на взискателя
прекъсва давността по см. на чл 116 б”в”ЗЗД и започва да тече нова давност, като към
датата на подаване на ИМ-11.03.16г други изп.действия
не са искани от взискателя.
Извън горното исцата твърди, че вземането за което е издаден ИЛ от
18.03.10г,въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №616/16.03.10г по ч гр д №807/10г на ЯРС е
за задължение по абстрактна сделка-запис на заповед/ЗЗ/ и задълженията
по същия се погасяват, с изтичането на 3-год. срок, който в случая е започнал
да тече от 17.05.12г-с
предприемането на последното годно и валидно
изп. действие-налагане на запор и е изтекъл на
17.05.15г /чл 531 ал 1 ТЗ/.
Предвид
изложеното, ищецът твърди наличието
си на правен интерес от завеждане на иска.
В срока по чл 131 ал 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С.Й.С.-гр.
Ямбол, чрез адв.М.Т.-ЯАК, с който се оспорва изцяло
предявеният иск и се твърди, че същият е неоснователен,
поради което се претендира неговото отхвърляне и присъждане на направените
по делото разноски. Страната излага аргументи, че давността в изп. процес се прекъсва
с предприемането на кое и да е изп. действие в
рамките на определен изпълнителен способ, а изпълнителният способ по налагане на запор върху труд. възнаграждение
на длъжника, включва извършване на
многократни изп. действия, изразяващи се в събиране
на множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Или по ИД постъпват многократно суми, които се
разпределят от СИ и се привеждат по с/ка на взискателя-налице е ежемесечно частично удовлетворяване на
вземането на взискателя, чрез осъществяване на
изпълнителни действия, изразяващи се в принудително събиране на суми по
издадения ИЛ. Според ответника, освен сочените изп. действия
по ИД са предприети и действия, които не са изпълнителни-изпращане на
ПДИ,извършване на справки и пр., които сочат за активно поведение на кредитора,
който все още не е удовлетворен за цялото си вземане. В отговора се сочи
неправилност на исцовите твърдения за погасяване
на вземането срещу издателя на ЗЗ с
изтичането на 3-год. давност, т.к в случая производството по делото е
образувано и се е развило по реда на чл.417 ГПК, а заповедите за изпълнение по тази разпоредба
се ползват със стабилитет, защото влизат в сила, за разлика от несъдебните изп. основания по чл 237 на отменения ГПК.
В с.з. проц. представител на исцата твърди, че ИД №2083/10г е образувано от 06.04.10г по молба на взискателя,
а едва на 17.05.12г същият е депозирал молба за налагане на запор върху труд.
възнаграждение на длъжника М.В., като е изтекъл период повече от 2 год,през който взискателят, не е предприел изп.
действия спрямо В., а наложеният запор
върху ТВ на исцата, с отправено запорно
съобщение към настоящият й работодател, не
е поискан от взискателя.Според защитата на исцата, действията
извършени от взискателя С. след образуване на
ИД, са насочени към другия длъжник- Д. Д.,
а е поискано налагане на запор върху ТВ
на исцата едва на 17.05.12г.
Ответ. страна, също чрез проц. си представител моли наст.
инстанция да постанови решение,с което да
отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. В тази връзка се
излагат аргументи,че в посочения от исцата период от
17.05.12г до 17.05.15г са осъществени множество изп.
действия,представляващи плащания от трети лица, с които плащания давността е
била прекъсвана многократно и вземанията не са били изтекли по
давност.Според страната, именно по тази причина в ТР на ВКС №2/15г е прието,че
запорът прекъсва давността до постъпване на суми от трети задължени лица, а в
случая, с всяко плащане от третото задължено лице,давността се е прекъсвала и е
започвала да тече нова давност.Според проц.
представител на ответника, наведените възражения в днешното с.з. за изтекла погасителна
давност, от момента на образуване на ИД
до момента на налагане на запора върху ТВ на исцата
през 2012г, са недопустими и неотносими, т к в ИМ е
посочен периода, през който се твърди,че не са извършени изп. действия от въззивника и е
настъпило погасяване на вземането по давност, а с навеждането на нови
обстоятелства в наст. производство, се нарушава правото на защита на ответника.
ЯОС приема следното по
фактите:
Доказателствата по делото сочат, че със Заповед №616 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена на 16.03.10г по
ч.гр.д.№807/10г на ЯРС е разпоредено, длъжниците Д. Й. Д.
и М.В. *** да заплатят солидарно
на заявителя С.Й.С. ***, сумата 56 000лв,ведно със законната лихва, считано от
10.03.10г до изплащане на вземането,както и направените по делото разноски в
размер на 2620 лв-платена ДТ и 1500лв-адв. хонорар,като вземането произтича от ЗЗ от 01.09.09г с
падеж-01.03.10г.
По цитираната заповед е издаден ИЛ от 18.03.10г по ч.гр.д
№807/10г на ЯРС за сумите, обективирани в заповедта.
От приложеното ИД №2083/10г на ДСИ при ЯРС се установява,
че същото е образувано на 06.04.10г, въз основа на издадения изпълнителен
лист и по молба на взискателя С.Й.С. против солидарните
длъжници: Д. Й. Д. и М.В.В., за същите суми, предмет на заповедта за
изпълнение.
В тази връзка, на длъжника М.В. и на солидарния длъжник Д.
Й. Д., ДСИ е изпратил покани за доброволно
изпълнение, като поканта на В. е редовно връчена,
чрез нейната майка от дата-14.04.10г.
По ИД са приложени разписки : от 13.05.10г, №2/14.06.10г,
№3/12.07.10г,№4/16.08.10г№5/15.09.10г,№6/15.10.10г,№7/15.11.10г,№8/21.01.11г№9/21.02.11г
и №10/18.03.11, №12/04.05.11г, 2 бр. разписки №13 от 17.06.11г и 26.07.11г-
всички удостоверяващи,че взискателят С.Й.С. е получил
от М.В. суми от по 80 или по 100лв по всяка разписка, което съставляват частично
изплащане на задължението по ИД №2083/10г,съгл.
уговорено между страните споразумение.
С молба от 26.09.11г, конкретизирана с друга молба от
29.09.11г, взискателят е направил искане за налагане
на запор върху труд.възнаграждение на солидарния длъжник Д. Й. Д., и с
Постановление от 30.09.11г, ДСИ е
наложил запор върху ТВ на Д..
По искане на взискателя С.С.,
обективирано в писмена молба от 17.05.12г, ДСИ е постановил
налагане на запор и върху ТВ на другия
солидарен длъжник -М.В. от дата 17.05.12г,
като е изпратено от същата дата запорно съобщение до
работодателя й-„”ЕЙЧ ДЖИ КРЕДИТ ГРУП”ООД-Ямбол.
Видно от приложените по ИД вн. бележки се
установява, че въз основа на
наложения запор, работодателят на длъжника
В.- „Ейч джи кредит груп”ООД е привеждал
на 24.03.14г, 17.04.14г, 22.05.14г, 20.06.14г и 03.09.14г, суми от трудовото й възнаграждение по определената
от ДСИ сметка, които суми са погасявали частично задължението към взискателя.
По молба на взискателя от 07.01.15г,
СИ е изискал справка от НАП за трудовите договори на двамата солидарни длъжници
и според данните от справката, ДСИ е
наложил вторият запор върху ТВ на длъжника В. от дата-24.01.15г,като е изпратено и запорно съобщение на 10.02.15г до новия работодател-„МКМ-БГ ГРУП”-гр.Бургас.
В тази връзка, в ИД№2083/10г на ДСИ , са приложени
бележки от 03.05.15г,06.04.15г, 08.05.15г, 08.06.15г, 16.07.15г,
14.08.15г, 14.09.15г, 19.10.15г, 26.11.15г, 16.12.15г, 22.01.16г, 22.02.16г,
04.04.16г и 03.05.16г сочещи, че новият
работодател на солидарния длъжник В.-„МКМ БГ ГРУП” ЕООД е привеждал суми по
посочената от ДСИ сметка, във вр. с наложения запор
върху ТВ на исцата, за погасяване на задължението към
взискателя по ИД№2083/10г.
Налице е
депозирана молба, вх. №5729 от 13.04.16г на взискателя-С.Й.С.
до ДСИ по ИД №2083/10г, за налагане на запор
върху секвестируемата част от ТВ на солидарния
длъжник М.В. и ДСИ е наложил запора върху ТВ на този длъжник от дата 14.04.16г.
С оглед изложената фактическа обстановка по делото,ЯОС
прави следните правни изводи:
Предвид обстоятелствата наведени в ИМ, заявеният и
поддържан петитум и развилото се предходно заповедно
производство, съдът квалифицира иска
като такъв, с пр. осн. чл.439 ал
2 ГПК, вр. с чл.124 ал.1 ГПК,вр.
с чл 117 ГПК- иск за установяване на несъществуване на задължение за заплащане на суми, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по см. на чл
417 ГПК.
Искът е допустим. Същият е предявен в срок и от
правно легитимарана страна, като исцата
има качеството на „длъжник” в изпълнителното производство по ИД №2083/10г на
ДСИ при ЯРС и има правен интерес от завеждане на иска, т.к съгл. разп. на чл.439 ал 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
По същество искът се преценя за неоснователен, по следните съображения:
Искът по чл 439 ГПК е
отрицателно установителен и с него се цели установяване със
СПН, че изпълняемото право на взискателя
по образуваното изпъл. дело е престанало да
съществува, като доказателствнената
тежест е на ищеца, съгл. общото
правило на чл 154 ал 1 ГПК.
Установителният иск, че вземане няма,
поради погасяването му по давност,по характера си представлява иск да се приеме
за установено, че правото на иск на ответника- кредитор е погасено и същият не може да го реализира
принудително.
От др. страна, съгл.разп. на чл 433 ал 1 т 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява,когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
В тази връзка, съгл. разп. на чл 116 б „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принуд. изпълнение на вземането, но с оглед приетото в т.10 на ТР №2/26.06.15г по ТД
№2/13г ОСГТК на ВКС, в изп. производство за събиране
на парични вземания, където могат да бъдат приложени различни изпълнитгелни способи, давността се прекъсва многократно-с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп. действие, изграждащо съответния способ-насочване на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана,присъединяване на
кредитори,насрочване и извършване на продан и пр. до постъпването на парични
суми от проданта или плащане от трети задължени лица.
В случая доказателствата
по делото красноречиво сочат, че погасителна
давност по см. на чл 433 ал
1 т.8 ГПК, не е изтекла в полза на исцата и
задължението й не е погасено по давност,
респ.изпълнителното производството не е прекратено.
ИД е образувано на 06.04.10г, като с молба
от 27.09.11г, взискателят
С. Й.С. е посочил изпълнителен способ-налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на солидарния длъжник Д.. И въпреки, че с Постановление
от 30.09.11г, по ИД 2083/10г и на осн чл 512 ГПК, ДСИ е наложил запор върху ТВ на Д. Й. Д., следва да се счита, че
погасителната давност се прекъсва и по отношение на другия солидарен длъжник-М.В./исцата/, предвид разп. на чл 122 ал 1 ЗЗД,т к в същата е
предвидена правна възможност за кредитора, да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците.
Извън това, наст. инстанция приема, че
плащането представлява признание на дълга и прекъсва давността на осн чл 116 б „а” ЗЗД, а по ИД има
данни,че през периода от 13.05.10г до 26.07.11г, солидарния длъжник В. е изплащала на взискателя по ИД суми от по 80 и 100лв, което сочи, че тя признава
вземането му, предмет на изп. производство,поради
което, погасителна давност в нейна полза
не е
изтекла от образуване на делото до 26.07.11г.
С молба на взискателя С.Й.С. от 17.05.12г е поискано налагане на запор
и върху ТВ на М.В., работеща във фирма „Ейч Джи Кредит Груп” и ДСИ е наложил запора от 17.05.12г, с изпратено запорно
съобщение до работодателя й- „Ейч Джи Кредит Груп”Ямбол от
17.05.12г, а данните по ИД сочат, че от 24.03.14г до 03.09.14г, работодателят е привеждал
суми от ТВ на В. за погасяване задължението й по ИД№2083/10г.Ето защо, с оглед
приетото в т.10 от ТР №2/15г по ТД№2/13г на ОСГТК ВКС, наст.
инстанция намира, че е налице извършено плащане по вземането на кредитора от
страна на трето задължено лице.
След извършени справки с НАП за ТД на длъжниците, на 24.01.15г
е наложен втори запор върху ТВ на солидарния длъжник М.В. и е изпратено запорно
осъобщение до новия й работодател- „МКМ БГ ГРУП”гр.Бургас на 05.02.15г ,като по делото са налице бележки за преводи на суми по ИД, които сочат,
че през периода от 05.03.15г до
03.05.16г вкл., работодателят е превеждал
по посочената от ДСИ сметка, удържаните
суми от ТВ на В. по запора, с което е извършено плащане от трето задължено лице.
В случая последната молба
на взискателя-С.Й.С. до ДСИ по посоченото ИД е входирана под №5729/13.04.16г
за налагане на запор върху секвестируемата част от ТВ
на длъжника М.В., а разпореждането на ДСИ за налагане на запора е от дата -14.04.16г.
Или, при последователно
хронологично проследяване на изпълнителните действия на взискателя
по ИД №2083/10г се налага извода, че в случая не е изтекъл период от 2 години
от последното валидно изпълнително действие на взискателя
С.,през който период, същият да не е
предприел изпълнителни действия за
осъществяване на вземането си, за да бъде ИД прекратено на осн
чл 433 ал 1 т 8 ГПК и съдът
приема, че исцата не е даказала,
че между две последователни действия на ответника за събиране на процесните
задължения е изтекъл определен срок от време-2 години и задължението й към ответника
е погасено по давност.
Относно наведените
доводи, че вземането на отв.С. е погасено по давност
на осн. чл 531 ал.1 ТЗ, ЯОС приема следното:
Съгл. чл 531 ал 1 ТЗ, искове по менителницата срещу платеца се погасяват с
3-год. давност от падежа, а според чл.538 ал 1 ГПК,
издателят на Записа на заповед е задължен по същия начин,както платецът по
менителницата.Съдът намира, че в случая погасяването на давността се
регулира от разп.
на чл 531 ал 1 ТЗ и е три
годишна от уговорения падеж, а падежът е
определен –на дата 01.03.10г /съгл разп. на чл 486 ал 1 т 4 ТЗ, падежът на менителницата, може да бъде на
определен ден/ и следователно при предявяване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по см на
чл 417 ГПК и издаване на Заповед №616/16.03.10г, с
която е разпоредено длъжниците да заплатят на
заявителя- кредитор С. процесните суми, 3 год.давност не е изтекла.
С оглед изложеното наст. инстанция приема, че предявеният иск като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен.
На осн.
чл 78 ГПК, исцата ще следва
да заплати на ответника, направените по делото разноски за адв.
възнаграждение в размер на 2400лв,съобр. приложения договор
за правна защита и съдействие от
13.06.16г и списък за разноските.
Р
е ш и
:
Отхвърля предявеният от М.В.Д.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез пълном.
адв.Р.Р.-БАК против С.Й.С., с ЕГН ********** ***, иск с пр. осн.
чл.439 ал 2 ГПК, вр. с
чл.124 ал.1 ГПК,вр. с чл
117 ГПК-да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че М.В. Д. не дължи изпълнение на С.Й.С. за сумите:
56 000лв-главница, 1620 лв-платена ДТ и 1500лв-адв. възнаграждение
по представеният за събиране пред ДСИ-Ямбол изпълнителен лист от
18.03.10г, издаден въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение №616/16.03.10г по ч.гр.д №807/10г на ЯРС, поради
погасяване на правото му по давност, да събира принудително и да изисква
плащане.
Осъжда М.В.Д., с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес:***- адв.Р.Р.-БАК да заплати на
С.Й.С., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на
2400 лв/две хиляди и четиристотин лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: