Р Е Ш Е Н
И Е
№126 31.10.2017
г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІI-ри въззивен наказателен
състав на 25 октомври 2017 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНЧХД № 271
по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подс.И. ***, с ЕГН **********
и по жалба на частния тъжител И.К.Т. ***, с ЕГН **********, подадени чрез
упълномощените от тях съответно защитник и повереник, срещу Присъда №
34/16.06.2017 г., постановена по НЧХД № ****г. по описа
на Районен съд Елхово.
С присъдата, подс.И.Н.И. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.130, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че на 03.11.2016 година в гр.
Елхово, обл.Ямбол, в Индустриалната зона на града и на улица
„Л.“, пред дом № 14, при условията на продължавано
престъпление, чрез удар в областта на лицето и удари в областта на главата,
причинил на И.К.Т., с ЕГН **********, временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяващо се в контузия на лицето с болезнен травматичен
отток на тъканите в областта на лявата половина на лицето, петнисти
синкавоморави кръвонасядания, обхващащи лявата слепоочна област и сътресение на мозъка, с изразени вегетативни
прояви, поради което и на осн.чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1
500лв.
С присъдата, подс.И. е признат за невиновен в това на 03.11.2016 година в
гр.Елхово, обл.Ямбол, в Индустриалната зона на града, в присъствието на И.К.Т.,
с ЕГН **********, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на И.Т.,
с ЕГН ********** – да го е напсувал на
майка, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.146,
ал.1 от НК.
С присъдата,подс.И. е осъден да заплати на частния тъжител Т. сума в размер
на 2000лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния в резултат
на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 03.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът
за разликата над 2 000лв. до 7 000лв. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С обжалваната присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от частния тъжител против подсъдимия граждански иск в размер на
1000лв., представляващи обезщетение за причинените на тъжителя в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.146, ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.11.2016
г. до окончателното й изплащане.
В тежест на подс.И. са присъдени всички направени по делото разноски, включително
и тези, направени от частния тъжител.
В подадената от частния тъжител И.Т. въззивна жалба се изразява недоволство
от присъдата в нейната гражданско-отхвърлителна част и се иска постановяване на
решение, с което присъдата да бъде изменена в тази й част, като бъдат уважени
предявените от Т. срещу подсъдимия граждански искове в пълният им размер.
С въззивната жалба, подс.И.И. изразява недоволство от присъдата в наказателно-осъдителната
й част и се отправя искане за отмяната й и постановяване на нова такава, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, с всички
законни последици от това. Претендират се направените от подсъдимия разноски по
делото.
В съдебно заседание въззивникът - частен тъжител И.Т.
участва чрез упълномощения от него повереник - адвокат от АК-Ямбол. Последният поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.
Оспорва основателността на депозираната от подс.И.И. въззивна жалба и моли съда
да я остави без уважение. Претендират се направените от частния тъжител
разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивникът – подс.И.И. участва лично
и с упълномощения от него защитник - адвокат от АК-Ямбол. Поддържат
депозираната въззивна жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея
съображения. Оспорват основателността на въззивнната жалба, депозирана от
частния тъжител И.Т. и молят съда да я остави без уважение. Претендират се
направените от подсъдимия разноски по делото.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните
жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени
от лица имащи право на жалба и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледани
по същество въззивните жалби се преценят като основателни, но по съображения,
различни от изложените в тях, а именно:
При постановяване на обжалваната
присъда Елховския районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335,
ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 пр.1 от НПК, т.к. мотивите на присъдата са останали
неподписани от председателя на съдебния състав, който еднолично, съгласно
правилата на чл.28 от НПК, е разгледал делото по същество. Присъдата
представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. С оглед трайно
възприетото разбиране на ВКС, че мотивите са органическа част от присъдата,
съдебната практика неизменно поддържа, че липсата им е безусловно основание за
отмяна на съдебния акт. Мотивите са изключително важен процесуален документ и
за да бъдат правновалидни, следва не само да съдържат волеизявлението на
лицето/лицата, представляващи състава на съда, разгледал делото по същество (съгласно
съответните изисквания за състава на съда), а и да удостоверяват авторството на
това волеизявление чрез подписването им.
С оглед обстоятелството, че в конкретния
случай делото е било разгледано в състав от един съдия и мотивите на присъдата
не са подписани от съдията по делото, въззивният съд намира, че се касае до
липса на мотиви въобще. Констатираното нарушение не може да се третира като
формален пропуск, а е от категорията на особено съществените, защото рефлектира
върху редовността на съдебния акт, като го опорочава. Всички отклонения от правилата
на чл.310, ал.1 и ал.2 от НПК имат еднакво тежки последици - всякога
съставляват абсолютен повод за отмяна на съдебния акт. Установеният в НПК
задължителен ред за формирането на действителната воля на решаващия орган е
гаранция за законността на решенията на съда и за осигуряване разкриването на
обективната истина. След като процесуалният закон предвижда специални
изисквания при обективирането на окончателното съдийско решение, нарушаването
им неизбежно резултира в незаконност на присъдата.
Констатираното процесуално
нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, поради което
присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
С оглед изложеното и на основание
чл. 335, ал. 2 вр.чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. с чл. 314, ал.2 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Присъда № 34/16.06.2017 г., постановена по НЧХД № ***г. по описа
на Районен съд Елхово и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.