Иван Иванов

Секретар Ив.Златева

Прокурор Г.Георгиев

Разгледа докладваното от съдията Жекова

внохд. № 255 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т.М.К., депозирана чрез защитника му адв.Н. против присъда № 106/ 6.07.2017г.постановена по нохд № 376/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С процесната присъда подс.К. е признат за виновен в това, че на 13.12.2015 г., около 13.30 ч., на път III - 7072, в отсечката след разклона за с.Козарево, обл.Ямбол, в посока към гр.Ямбол, при управление на моторно превозно средство - л.а.”Опел Вектра” с рег.№ У 8548 КК е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.43, т.1 от ЗДвП в резултат на което е причинил по непредпазливост на С.А.М. средна телесна повреда изразяваща се трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а, ал.1 и ал.4 от НК е освободен от наказателна отговорност и са му наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Подсъдимият е признат за невиновен в това да е причинил на С.М. втора средна телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота му в резултат на масивна разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки тип скалп и сътресение на мозъка, което в началото е протекло с пълна загуба на съзнанието, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 752,54 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и 120 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.

Присъдата се обжалва единствено в частта относно лишаването от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като се прави искане въззивната инстанция да измени присъдата в тази й част, като отмени това наказание.

Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание, чрез защитника си адвокат Н., чрез който поддържа жалбата. Искането се основава на обстоятелството, че лишаването от право да управлява МПС би го лишило от възможност да работи , тъй като същия работи като механизатор.

Частния обвинител не взема участие в съдебното заседание. Депозирано е писмено становище от неговия повереник адв. С.П., която оспорва жалбата и прави искане да не бъде уважавана.

Участващият по делото прокурор пледира за уважаване на жалбата като или се отмени наложеното наказание по чл.343г НК или да се намали неговия размер.

ОС-Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 от НПК.

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните доказателства на съдебното и досъдебното производство.

Подс.К. е правоспособен водач на МПС с категории В,ТКТ, АМ,В1.

На 13.12.2015г., около 13,30 часа е предприел управлението на лек автомобил „Опел Вектра" с ДК № У 8548 КК, като се движел на път III - 7072, в отсечката след разклона за с.Козарево, обл.Ямбол, в посока към гр.Ямбол. Движел се със скорост от 50,2 км/ч, при оптимални атмосферни и пътни условия - дневна светлина, суха асфалтова настилка, с нарушения на целостта й. По същото време, насрещно в дясната пътна лента със скорост от около 74 км/ч., се движел лек автомобил „Форд Сиера" с ДК № А 1251 ВВ, управляван от свид. С.А.М.. Подс.К. предприел маневра изпреварване на попътно движещ се автомобил и навлязъл в насрещната лента за движение, въпреки, че в този момент той нямал достатъчно видимост и съответно не се е уверил, че няма насрещно движещи се автомобили. В момента на навлизане в насрещната лента за движение и изпреварване на движещия се пред него автомобил, подс.К. забелязал насрещно движещия се автомобил, но не успял да реагира с аварийно спиране. Св.М. също видял движещия се в неговата лента за движение автомобила на подсъдимия и реагирал веднага посредством спирачната система на автомобила си с аварийно спиране. Независимо от това настъпил сблъсък между двата автомобила, в лентата, принадлежаща за движение на л.а. „Форд Сиера". Сблъсъкът бил челен за двата автомобила.

След ПТП подсъдимият и свидетеля били откарани в МБАЛ "Св.Пантелеймон“ - Ямбол, за оказване на спешна медицинска помощ.

От заключението на изготвената на ДП съдебномедицинска експертиза е видно , че при ПТП, пострадалият С.А.М. е получил следните увреждания: масивна разкъсно - контузна рана на меките черепни обвивки тип скалп с размери 5-6 см/17-18 см и сътресение на мозъка, за което, според в.л., имало данни, че в началото е протекло с пълна загуба на съзнание. По този начин това увреждане на главата било довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия М.. Това съС.ие представлявало „средна телесна повреда" по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, но в хода на съдебното следствие бе установено, че пострадалият не е бил в безсъзнателно съС.ие при настъпване на катастрофата и след това при оказване на медицинската помощ. Луксацията на дясната тазобедрена става със счупване на задния ръб на ацетабулума е довело до затруднения в движенията на десния крак за срок от около 8-10 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Това съС.ие представлявало „средна телесна повреда" по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.

Подсъдимият и пострадалия не са употребили алкохол.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е видно, че причина за настъпване на произшествието била осъществената маневра „изпреварване" от страна на подсъдимия, при положение, че в насрещната лента се е движел друг автомобил. При констатираната ограничена видимост от страна на подс.К., същият не е трябвало да навлиза в насрещната лента за движение и да предприема маневра изпреварване. C това си поведение е създал опасност и пречки за насрещно движещия се л.а. „Форд Сиера" и независимо от предприетите спасителни мерки от страна на водача му - свид.М., ударът е бил неизбежен.

При управление на автомобила подсъдимият е нарушил следните правила за движение по пътищата:

чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като при изпълнение на маневра изпреварване, с навлизане в пътната лента, предназначена за насрещно движение подсъдимият е бил длъжен да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и

чл.43, т.1 от ЗДвП, тъй като изпреварването на МПС е забранено, когато разС.ието на видимост, ограничено поради характера на пътя ... е по - малко от необходимото за изпреварване при избраната скорост на движение.

По делото е безспорно доказано, че подсъдимият е нарушил посочените разпоредби на ЗДП и същите имат дял за настъпването на ПТП- то.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.К и М Р /разпитани на съдебното следствие/ и на свидетелите С.М., С.С., Е.П, Н.Б, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, както и заключенията на автотехническата, съдебно- медицинската и химическата експертизи и приложените писмени доказателства - протокол за оглед на ПТП с приложен фотоалбум и свидетелство за съдимост на подсъдимия. Районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя изцяло от въззивният съд и поради липса са оспорване от страните намира за ненужно да ги преповтаря. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателства и тяхното приобщаване по реда на чл.371 т.1 и чл.373 ал.1 от НПК.

Проверяващата инстанция споделя дадената от районния съд правна квалификация на деянието по чл.343 ал.1 буква “б” от НК, тъй като подсъдимия на инкриминираната дата и място при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.42 ал.2 т.2 и чл.43 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на С. М. средна телесна повреда.

Изложените правни изводи на районния съд са напълно обосновани и се приемат от въззивната инстанция. Безспорно е установено, че при управление на МПС подсъдимият е нарушил посочените разпоредби на ЗДвП и тяхното нарушение има дял за настъпилото ПТП. В резултат на произшествието е причинена средна телесна повреда на М., която е безспорно установена от заключението на съдебно – медицинската експертиза.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като в тази насока въззивната инстанция споделя правните съображения на районния съд.

Относно наложените наказания:

Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че са налице всички материално правни предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а НК, тъй като подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, за инкриминираното непредпазливо престъпление се предвиждат наказания до три години лишаване от свобода или пробация, а причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. При наличие на тези кумулативни предпоставки съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, поради което закона е приложен правилно от решаващата съдебна инстанция. За да определи глобата в минималния й размер на 1000лв. правилно са приети като смегчаващи вината обстоятелства критичното отношение на подсъдимия към извършеното, младата му възраст, трудовата му ангажираност и инцидентния характер на извършеното деяние. Отчетено е и грубото нарушение на инкриминираните правила за движение по пътищата.

Въззивната инстанция споделя всички аргументи на решаващия съд за налагането и на наказанието лишаване от право да управлява МПС. От приложената справка за нарушител приложена на л.107 от ДП е видно, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 5.03.2012г.и до извършване на деянието е санкциониран с три НП и има наложени две наказания с фиш. По тези съображения искането на въззивника за отменяне на това наказание е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Аргумента, че СУМПС му е необходимо в работата , тъй като работи като механизатор не е основание да не бъде наказван, тъй като именно това обстоятелство следва да е основание за него да спазва правилата за движение по пътищата и да не допуска нарушения. Въззиввния съд счита обаче, че размера на това наказание следва да бъде намален от 6 на 4 месеца, изхождайки от изложените по- горе смечаващи вината обстоятелства.

С наказания в този размер в пълна степен биха се постигнали целите на наказателната репресия визирани в чл.36 от НК, тъй като същите биха оказали спрямо подсъдимия както възпитателно така и възпиращо въздействие.

Районният съд се е съобразил и с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК като е осъдил подсъдимия да заплати всички направени по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК, Окръжен съд- Ямбол ,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 106 от 6.07.2017г. постановена по нохд № 376/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол, като намалява размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца на 4 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1. 2.