Р Е
Ш Е Н И Е
№
100 13.10.2017
г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 13 септември
2017 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.Иванов
Секретар
Ив.З.
Прокурор
Ж.И.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№232 по описа на ЯОС за 2017 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 100/19.06.2017 г. постановена по
НОХД №704/2017 г. ЯРС е признал подсъдимите
Б.А.Х. и Н.М.Н. за виновни в
това, че на ******г. около 00.30 ч. в
гр.Ямбол, в к-с "Г.Б." до бл.*, действайки в съучастие,
като съизвършители са отнели чужди
движими вещи - сумата от 40 лв. от владението на собственика им Б.Я.М. ***, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като са употребили за това сила изразяваща се в нанасяне
удар с твърд предмет в теменната област на главата, нанасяне на ритници
в областта на кръста и нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето на М.,
както и заплашване - "Давай парите иначе ще те убием", "Давай
още пари, защото ще започна да те удрям с бокс", "Вади пистолета и
ножа", поради което и на осн.
чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК ги е осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода за всеки
един от тях. На осн. чл.58 ал.1 от НК съда е намалил с 1/3 така наложените наказания на Х. и Н., а
именно от четири години и шест месеца на
три години лишаване от свобода.
На
осн. чл.66 ал.1 от НК съда е отложил изтърпяването на така наложеното наказание
на Х. и Н. за изпитателен срок от пет години за всеки един от тях
Недоволен
от така постановената присъда е останал частния обвинител Б.Я.М. и я е обжалвал в установения за това срок като неправилна и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на НК и по
същество явно несправедлива. В жалбата се излагат съображения за неправилно
приложение на чл.198 ал.1 от НК, а не
такова по чл.199 ал.1 т.2 от НК
предвид установено от доказателствата по делото предварително сговаряне на двамата подсъдими
да извършват кражби и грабежи. Прави се извода, че неправилно делото е разгледано от районен съд, а не окръжен такъв на който са
подсъдни делата по чл-.199 от НК.
Излагат се и съображения за неправилно
приложение на текста на чл.58 ал.1 от НК от съда. Излагат се съображения и за
неправилно приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Прави се искане за
отмяна на обжалваната присъда по отношение приложението на чл.66 ал.1 от НК и
постановяване на ефективно изтърпяване на наложените на подсъдимите наказания в размер на по четири години и шест месеца лишаване от
свобода.
В
съдебно заседание въззивника М. редовно призован не се явява. В писмена
молба прави искане за преквалифициране на
обвинението като такова по чл.199 ал.1 т.2 от НК и приложение на чл.66 ал.1 от НК, при приложение на текста на
чл.58 ал.1 от НК.
Въззиваемия
Б.Х. участва в съдебно заседание лично и чрез редовно упълномощен защитник.
Излага съображения за неоснователност на направеното искане за преквалификация на деянието по чл.199 ал.1
т.2 от НК. Намира, че наложеното от първоинстанционния съд наказание е обосновано
и законосъобразно, мотивите на съда са
достатъчно подробни и изчерпателни, като съда е преценил значението на всички
обстоятелства по делото характеризиращи деянието, както и тези характеризиращи
дееца. Прави искане за оставяне на жалбата без уважение.
Въззиваемия
Н.Н. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез
защитата си излага съображения, че не са
налице основания за преквалификация на деянието като такова по чл.199 ал.1 т.2
от НК, тъй като няма доказателства лицата да са се сговорили предварително за
осъществяване на престъплението. Излага съображения, че в присъдата става
въпрос за приложението на чл.58а ал.1 от НК, а не на чл.58 ал.1 от НК. Излага съображения, че не са налице основания
за изменение на присъдата, същата е правилна и законосъобразна поради което моли да бъде оставена в сила.
Участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Излага съображения,
че по делото са били събрани всички относими за изясняване на фактическата
обстановка доказателства, при направен анализ на същите от първоинстанционния
съд. Излага съображения за липса на доказателства по отношение на квалификация
на деянието като такова по чл.199 ал.1 т.2 от НК. Не следва да се споделя и
твърдението в жалбата за неправилно
приложение на чл.66 от НК. Прави се
искане за потвърждаване на
обжалваната присъда.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбата на въззивника Б.Я. Б.е
процесуално допустима като подадена в срок
и от лице имащо право а и интерес от това. Разгледана по същество се
явява частично основателна по следните съображения:
Въззивния съд счита, че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието.На базата на анализ на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна
от въззиваемите подсъдими Б.А.Х. и Н.
М.Н. на престъпния състав на чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК .
Както правилно е приел за установено решаващия съд на ******г. около 00.30
часа въззивника Б.М. *** към дома си в
ж.к-с "Г.Б." движейки се пеш.
В района на ж.к-с "Г.Б." зад
въззивника М., на известно разстояние тръгнали двамата въззиваеми - подс.Х. и Н.. Подсъдимите взели
решение да нападнат непознатия за тях мъж и да му вземат наличните парични
средства. В изпълнение на решението си в близост до бл.* в
същия жилищен комплекс подс.Х. и Н. застигнали
въззивника М.. Подс.Х. нанесъл удар с ритник в областта на кръста
на въззивника М., при което М. се
затичал, но последвал удар в теменната област на главата му с твърд тъп
предмет, нанесен му от подс.Н.. Въззивника М. попитал двамата подсъдими какво
искат от него, при което двамата подсъдими започнали да му крещят "Давай
парите, иначе ще те убием.", "Давай още пари защото ще започна да
те удрям с бокс", както и да
подхвърлят реплики помежду си "Вади пистолета и ножа". Двамата
подсъдими продължили да го ритат в
областта на кръста и да му нанасят удари с
юмруци в лицето, при което въззивника М. им дал наличните си парични средства в размер на 40
лева. Намесата на живущи в квартала граждани
принудила двамата подсъдими да
преустановят побоя и да избягат.
Своевременната намеса на органите на
полицията същата вечер довели до
задържането на подсъдимите. Още същата вечер подс.Н. предал с протокол за
доброволно предаване сумата от 40 лева,
които били върнати на въззивника М. срещу
разписка.
Производството пред първоинстанционния съд
е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За
да приеме за установени изложените
фактически обстоятелства
съда в съответствие с
разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК
е взел предвид направените от въззиваемите подсъдими Х. и Н. самопризнания в съответствие с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства-гласни и писмени,
при изразено съгласие от
подсъдимите да не се събират доказателства
относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и при обявено определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.
Настоящия състав на въззивния съд намира, както и решаващия такъв, че така
изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства гласни и писмени –
показанията на разпитаните свид.Б.М.,
Т.Т., Б. Г., П.А., С.И., С.Д., С.Д.и Е.И., както и приложените по делото писмени доказателства -
справки за съдимост на двамата подсъдими, протоколи за доброволно предаване от
08.03.2017 г. и ******г., разписка от 08.03.2017 г., които са вътрешно
непротиворечиви и съответни едни на други.
Настоящия състав на въззивния съд намира,
както и първоинстанционния такъв, че е налице съответствие на установеното от
събраните по делото доказателства с
направените от въззиваемите
подсъдими Х. и Н. признаване на фактите
изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт. От показанията на свид.М.
се установява начина на осъществяване на
деянието по отношение на времето,
мястото, начина на отнемане, собствеността и размера на паричната сума предмет
на обвинението – включително осъществените по отношение на него действия по насилие и заплаха
от двамата подсъдими, мотивирали го да им я предостави, действията на
всеки един от подсъдимите в тази насока. Показанията на свид.М. са съответни на
установеното и от визираните в протокола
за доброволно предаване съпътстващи
предаването на вещи – парична сума доброволно предадена от въззиваемия Н. пояснения
за предадените такива, а именно по
отношение на паричната сума в размер на 40 лв. - " парите взех от мъж,
който нападнахме с Б.". Съответни
на показанията на този свидетел са и показанията на свид.С.И., С.Д.
и С.Д.по отношение на факта на нанасяне на побой над свид.М. и осъществените от всеки от
подсъдимите действия, а и отправените
закани по отношение на пострадалия от подсъдимите, както и факта на съобщаване на
органите на полицията на
визираните факти и оказаното
съдействие от свид.С.Д.за установяване и
залавяне на подсъдимите. Показанията на
тези свидетели съответстват и на установеното от служителите на МВР в
тази насока - свид.Е.И. и Т.Т..
Правилно, законосъобразно и обосновано
анализирайки така
установените фактически
обстоятелства решаващият съд е квалифицирал
осъщественото от въззиваемите Х. и Н. деяние като такова съставомерно
по чл. 198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2
от НК. Безспорно е налице отнемане на вещи – чужди за дейците движими такава - парична сума в размер на 40
лева, собственост на св.М., като отнемането и безспорно е станало против волята на собственика - св.М., с упражняването на сила
- нанасяне на удари в областта на кръста с ритници, нанасяне на удар с твърд
предмет в областта на тила на
пострадалия свидетел, нанасяне на удари с ръце - юмруци в областта на
лицето на същия, както и със заплашване, чрез отправяне на такава към пострадалия
с изразите "Давай парите, иначе ще
те убием", "Давай още пари, защото ще започна да те удрям
с бокс", "Вади
пистолета и ножа".
Безспорно с отнемането на паричната
сума от 40 лв. от владението на св.М., при липса на съгласието му и при използването на сила и заплаха е налице
прекратяване на владението на собственика и поставяне на свое собствено такова
от въззиваемите Х. и Н., като с факта на напускане на мястото с паричната сума е налице и демонстрирано намерение за своенето и. Стойността на
паричната сума предмет на отнемане е категорично установена от показанията на свид.М., а и от протокола за доброволно предаване, с който
въззиваемия Н. е предал същата парична сума
на органите на разследването в хода на ДП, а и поясненията дадени от
въззиваемия Н. в протокол за доброволно
предаване на отнетата сума.
От субективна страна деянието е
осъществено при пряк умисъл, тъй като
въззиваемите подсъдими Х. и Н. са искали
настъпването на противоправните последици, а именно противоправното отнемане на паричната сума собственост на св.М. с намерение за противоправно своене, от владението
на собственика -св.М., при липсата на съгласие от негова страна, като са
съзнавали и, че осъществяват същото чрез използване на сила и заплаха. На лице е
и общност на умисъла за осъществяване на деянието и участие в осъществяване на
изпълнителното деяние на всеки един от подсъдимите – Х. и Н., определящо и участието им в същото в качеството на
извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от
НК.
За неоснователно съда намира
възражението на въззивника М., че
приложимата правна норма в случая е тази на чл.199 ал.1 т.2 от НК. Визираната
квалификация на деянието грабеж касае извършването му от две или повече лица сговорили се предварително
да вършват кражби и грабежи, т.е.
наличието на предварително сговаряне за извършване не само на настоящето деяние, а за неограничен брой
кражби или грабежи. В конкретния случай не са налице доказателства сочещи
на такова предварително сговаряне. По делото са налице
доказателства сочещи на умисъл за осъществяване само на конкретно осъщественото деяние. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че по
отношение на въззиваемите Х. и Н. е внесено обвинение за осъществено престъпно по чл.198 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 от НК, което е и предмет на настоящето производство, като правомощия за
привличане в качеството на обвиняеми, респективно внасяне на обвинение
по отношение на конкретни лица за конкретно престъпление има
само прокуратурата.
При определяне на вида и размера на
наложеното на въззиваемите Х. и Н. наказания съда е взел предвид
степента на обществена опасност на
осъщественото и тази на личността на всеки един от тях.
При преценката на степента на
обществена опасност на реално осъщественото решаващия съд правилно е приел, че се касае за деяние с висока степен на обществена
опасност, както предвид характера на засегнатите обществени отношения, както и
предвид динамиката на този вид престъпления, а и начина на осъществяване на
деянието – в тъмната част на деня, при придвижване на пострадалия по улица в населено място, а и при използването както на сила , така и на заплашване по отношение на пострадалия. Правилно съда е преценил и, че високия интензитет на осъществената по
отношение на пострадалия принуда и обстоятелството, че деянието е осъществено в
съучастие сочат на по - висока степен на обществена опасност на осъщественото от въззиваемите престъпно
деяние. При определяне на степента на обществена опасност на личността на
въззиваемия Х. правилно решаващия съд е отчел и обстоятелството на осъществяване на инкриминираното деяние след като е осъждан за друго престъпно
деяние срещу собствеността, наложеното за което наказание не му е оказало
възпитателно и възпиращо въздействие в достатъчна степен. Правилно съда при
определяне на наказанията наложени на двамата подсъдими по вид и размер
е взел предвид и обстоятелството на чисто съдебно минало по отношение на
въззиваемия Н., а и младата им възраст.
За това и именно настоящия състав на въззивния съд намира, че определеното по вид и размер, при условията на чл.54 ал.1
от НК на двамата подсъдими наказание от
по четири години и шест месеца лишаване
от свобода се явява справедливо. Правилно
и законосъобразно решаващият съд е преценил съобразявайки императивния
характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, предвид разглеждане на
производството по реда на глава ХХVІІ от НПК, че наказанието на двамата подсъдими - въззиваеми в настоящето
производство следва да се определи при условията на чл.58 а ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК в размер от по три години лишаване от свобода, при
редукция с 1/3, съобразно визирания текст.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че неправилно решаващия съд е приложил
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и е отложил изтърпяването на наложените на
въззиваемите Х. и Н. наказания за изтърпяване в размер от по три години лишаване
от свобода за срок от по четири години за всеки един от тях. Безспорно в случая
са налице формалните основания на чл.66 ал.1 от НК, а именно наложеното по размер наказание да е до три
години лишаване от свобода и въззиваемите подсъдими да не са осъждани на
наказание лишаване от свобода за
престъпления от общ характер. В случая не е налице по отношение и на двамата подсъдими третата
кумулативно изискуема предпоставка на
чл.66 ал.1 от НК, а именно за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените да не е наложително да изтърпят
наказанието. Този извод съда прави
от обстоятелството по отношение
на въззиваемия Х. от
липсата на оказано в достатъчна степен възпитателно въздействие
от налагано му вече наказание за друго осъществено умишлено престъпно деяние, а именно пробация с пробационни
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес
и задължителни пробационни срещи
с пробационен служител за срок от една година, а и по отношение на двамата предвид
начина на осъществяване на инкриминираното деяние, характеризиращи ги и
като личности с относително висока
степен на обществена опасност. Касае се за осъществяване на инкриминираното деяние при двете форми на изпълнителното деяние, а
именно употребата на сила и заплашване, като интензитета на упражнената
сила и заплаха са високи такива -
нанасяне едновременно на удари с крак
в областта на кръста на пострадалото лице, такъв с тъп удар в теменната
област на главата и в областта на лицето с юмруци, довели до причиняване на
лека по характера си телесна повреда на
пострадалото лице. Още повече, че и последващите отнемането на паричната сума от пострадалото
лице действия на двамата подсъдими са
такива на продължаване на
осъществяването на насилие,
преустановени при намесата на трети лица. Тези характеризиращи подсъдимите действия сочат и на невъзможност за осъществяване на целите
на наказанието и преди всичко за
поправянето им без ефективното изтърпяване на наложените по вид и размер
наказания. За това и настоящия състав на въззивния съд намира, че следва да бъде отменена присъдата в частта и с
която на осн. чл.66 ал.1 от НК е
отложено изтърпяването на наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от
свобода за срок от по четири години и постанови изтърпяването на наложените им
наказания лишаване от свобода в размер от по три години да изтърпят при
първоначален общ режим за всеки един от тях. Настоящия състав на въззивния съд
намира, че така определено по вид,
размер и начин на изтърпяване
наказанието за всеки един от подсъдимите Х. и Н. ще осъществи в пълнота целите визирани в чл.36 от НК , а именно
възпираща и възпитателна по отношение на всеки един от тях.
За неоснователно съда намира възражението на въззивника М. за приложение на чл.58 ал.1 от НК в
конкретния случай. Видно от диспозитива
на присъдата текста е посочен като такъв по отношение на определяне на наказанията при проведено производство по реда на глава
двадесет и седем от НПК, с редуциране на наказанието с 1/3
съответстващо на разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК в какъвто смисъл съда е изложил и съображения в мотивите на съдебния акт.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да се споделят
доводите на въззивника М. за определяне
за изтърпяване на определеното при условията на чл.54 ал.1 от НК наказание,
без редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК. Решаващия съд е съобразил
обстоятелството, че производството е в съответствие с разпоредбите на чл.371
т.2 от НПК, такова в производство по
глава ХХVІІ от НПК, където
законодателя е преференцирал поведението на
подсъдимите с редуциране на наказанието по силата на закона с 1/3, а
именно разпоредбите на чл.373 ал.2 вр. с чл.58а от НК. Това обстоятелство води и до
определяне за изтърпяване на въззиваемите подсъдими Х. и Н. на наказания от по
три години лишаване от свобода за всеки
един от тях.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира други пропуски и грешки водещи до изменение или отмяна на съдебния акт.
По изложените съображения и в съответствие с чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.2
т.2 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №100/19.06.2017 г. постановена по НОХД №704/2017 г. по описа
на ЯРС В ЧАСТТА И с която наложените
наказания на подс.Б.А.Х. и Н.М.Н.
са намалени с 1/3 на осн. чл.58 ал.1 НК, вместо което постановява намаляването
им с 1/3 на осн. чл.58а ал.1 от НК за всеки един от тях и
В ЧАСТТА И с която на осн. чл.66
ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наложените на Х. и Н. наказания за срок от по четири години за всеки
един от тях, като я отменя в тази и част.
На осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим на
изтърпяване на наложените на подс.Б.А.Х. и Н.М.Н. наказания от по три години
лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата и
част.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.