В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 11 октомври 2017 година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар: М.Коматарова

Прокурор: Ж.И

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 215 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 32/22.05.2017 г., постановена по НОХД № ****г. по описа на Районен съд Елхово, подсъдимите И.Ж.Т., ЕГН ********** и С.В.А. с ЕГН **********, са признати за виновни в това, че в неустановен с точност час в периода от 20.00 часа на 11.01.2016 г. до 08.00 часа на 12.01.2016 г., в гр.Елхово, обл.Ямбол, от цех за производство на дограма, находящ се на ул. „А.С.“ №184, действайки в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи - кафява ПВЦ рамка с размери 52см/151 см /неотваряем прозорец/, кафява ПВЦ рамка с размери 60см/152 см /неотваряем прозорец/, кафява ПВЦ рамка с размери 88см/152 см /неотваряем прозорец/, бяла ПВС врата с размери 79см/257см /разделена на три части с отваряемо горно прозорче/, бяла ПВЦ рамка с размери 118см/134 см /неотваряем прозорец/ и бяла ПВС врата с размери 71/222см /с дръжка/, всички на обща стойност 698.00 лева, собственост на „Инвестмънт груп БГ“ гр.Елхово с ЕИК 202478524, от владението на Д.А.Ш., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.54 от НК всеки един от подсъдимите е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, което наказание на основание чл. 69, вр. с чл. 66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК всеки един от подсъдимите И.Т. и С.А. е осъден да заплати направените по делото разноски както следва: по 48.30 лева /четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/ в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол и по 14.41 лева /четиринадесет лева и четиридесет и една стотинки/ в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово, както и по 5.00 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Елхово.

Подсъдимият С.В.А. е останал доволен от присъдата и не е депозирал въззивна жалба срещу нея.

Подсъдимият И.Ж.Т. чрез своя защитник - адвокат от АК-Ямбол е депозирал жалба срещу присъдата, в частта й относно наложеното му на основание чл.54 от НК наказание от три месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от една година.

Във въззивната жалба по същество се съдържа оплакване за явна несправедливост на постановената присъда. Претендира се изменение на присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.55 от НК и налагане на по-леко по вид наказание, а именно - обществено порицание.

Представителят на ОП-Ямбол пледира за правилност и законосъобразност на постановената присъда и за справедливост на наложените наказания. В тази връзка моли съда да потвърди атакуваната присъда изцяло.

В съдебно заседание защитникът на въззивника - подсъдим И.Т. поддържа инвокираните в жалбата оплаквания за явна несправедливост на присъдата и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Въззиваемият - подсъдим С.А. участва в съдебно заседание лично и със защитник - адвокат от АК-Ямбол. Заявяват, че са доволни от постановената присъда и молят съда да я потвърди.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт във връзка с правомощието си по чл.314, ал.2 от НПК за проверка на присъдата и в необжалваната й част и по отношение на подс.С.А., който не я е обжалвал, констатира от фактическа и правна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд, гласни и писмени доказателства. Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна. При нейното установяване решаващият съд е обсъдил прецизно и е анализирал в детайли кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. Анализът на събраните доказателства, извършен от районният съд и изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него.

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която въззивната инстанция споделя.

Правилно установено и прието от фактическа страна е, че подсъдимите се познавали добре и били приятели.

На неустановен с точност час, в периода от 20.00 часа на 11.01.2016г. до 08.00 часа на 12.01.2016година, двамата подсъдими - И.Ж.Т. и С.В.А. ***, в непосредствена близост до цех за производство на алуминиеви и ПВЦ дограми, собственост на „Инвестмънт груп БГ“ ООД с ЕИК 202478524, представлявано от Д.А.Ш.. Там те решили да извършат кражба на ПВЦ рамки за врати и прозорци, които били поставени в преддверие, непосредствено зад входния портал на сградата на цеха, представляващ метална решетъчна врата със закрепена върху нея телена мрежа. От горния край на входния портал до покрива на цеха имало пролука с ширина около 40 сантиметра, през която след като подс.Т. и подс.А. се покатерили по входния портал, проникнали в преддверието на цеха, където били поставени ПВЦ рамки за врати и прозорци. Подсъдимите прехвърлили през пролуката над входния портал извън преддверието следните вещи: кафява ПВЦ рамка с размери 52см/151 см /неотваряем прозорец/, кафява ПВЦ рамка с размери 60см/152 см /неотваряем прозорец/, кафява ПВЦ рамка с размери 88см/152 см /неотваряем прозорец/, бяла ПВС врата с размери 79см/257 см /разделена на три части с отваряемо горно прозорче/, бяла ПВЦ рамка с размери 118см/134 см /неотваряем прозорец/ и бяла ПВС врата с размери 71/222см /с дръжка/, след което излезли извън преддверието по обратния път - през пролуката, отново покатервайки се по металния портал.

След като вещите били извън цеха, подсъдимите заедно ги отнесли до дома на подс.А.. По-късно същата вечер подсъдимите отишли до дома на св.И. А. *** и предложили наМ.да му продадат част от откраднатите ПВЦ рамки. И.М.се съгласил да ги закупи, защото не знаел, че рамките са крадени. На следващият ден подсъдимите продали на И.М.и останалите откраднати ПВЦ рамки, без една от тях - бяла ПВС врата с размери 79см/257 см /разделена на три части с отваряемо горно прозорче/. С последната вещ, предмет на извършената кражба, подсъдимите се разпоредили по неустановен по делото начин.

На следващият ден - 12.01.2016 г., около 08.00 часа, С.И.Ж. - служител в цеха на „Инвестмънт Груп“ ООД, находящ се в гр.Елхово, на ул. А.С. № 184, установил кражбата и веднага уведомил управителя на дружеството - св. Д.А.Ш., който от своя страна сигнализирал полицейските органи. Бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващ полицай и след проведени оперативно-издирвателни мероприятия, полицейските органи разкрили извършителите на кражбата, а именно подсъдимите И. Т. и С.А..

След това с протокол от 14.01.2016 г., св.И А.М.предал доброволно на органите на МВР следните вещи: 1 бр. кафява ПВЦ рамка с размери 52см/151 см /неотваряем прозорец/, 1 бр. кафява ПВЦ рамка с размери 60см/152 см /неотваряем прозорец/, 1 бр. кафява ПВЦ рамка с размери 88см/152 см /неотваряем прозорец/, 1 бр. бяла ПВЦ рамка с размери 118см/134 см /неотваряем прозорец/ и 1 бр. бяла ПВС врата с размери 71/222см /с дръжка/, като за тях обяснил, че ги купил за 60.00 лв. от С. и И.на 11.01.2016 г.

По отношение предадените доброволно от И.М.вещи бил извършен оглед на 18.01.2016 г., след което вещите били върнати на същата дата на св.Диян Шахпазов срещу разписка.

От заключението по назначената по делото съдебно стоково-оценителна експертиза, се установява, че стойността на откраднатите вещи към момента на извършване на кражбата е общо 698.00 лева, като стойността на вещите, които са били върнати на св. Ш. е 463.00 лева, а невъзстановената на собственика бяла ПВС врата с размери 79см/257см е на стойност 235.00 лева.

Видно от приложените по делото Справки за съдимост на подс. И.Ж.Т. и подс.С.В.А., двамата са с чисто съдебно минало към датата на извършване на престъпното деяние.

По делото е установено, че подс.И.Т. е роден на *** г., а подс. С.А. е роден на *** г., което налага извод, че към момента на извършване на деянието - 11/12.01.2016 г., и двамата са били непълнолетни.

От приложените по делото характеристики за всеки от подсъдимите, изготвени от инспектор ДПС при РУП Елхово и от изготвения по отношение подс.Т. социален доклад от Отдел „Закрила на детето” при ***” Елхово е видно, че всеки от подсъдимите се води на отчет в Детска педагогичска стая за извършени от тях множество противообществени прояви - кражби, като липсата на здрав родителски контрол е довела до поведенчески проблеми и у двамата.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите Илиян Т. и С.А. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, респ. че в неустановен с точност час в периода от 20.00 часа на 11.01.2016 г. до 08.00 часа на 12.01.2016 г., в гр.Елхово, обл.Ямбол, от цех за производство на дограма, находящ се на ул. „А.С.“ №184, действайки в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи - кафява ПВЦ рамка с размери 52см/151 см /неотваряем прозорец/, кафява ПВЦ рамка с размери 60см/152 см /неотваряем прозорец/, кафява ПВЦ рамка с размери 88см/152 см /неотваряем прозорец/, бяла ПВС врата с размери 79см/257см /разделена на три части с отваряемо горно прозорче/, бяла ПВЦ рамка с размери 118см/134 см /неотваряем прозорец/ и бяла ПВС врата с размери 71/222см /с дръжка/, всички на обща стойност 698.00 лева, собственост на „Инвестмънт груп БГ“ гр.Елхово с ЕИК 202478524, от владението на Д.А.Ш., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си.

Подсъдимите са извършили в инкриминирания период престъпното деяние, изпълващо състав от материалния наказателен закон на Република България. Вещите предмет на престъплението са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимите. При извършване на деянието е налице и вторият елемент от състава на престъплението кражба, визиран в чл.194, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено чрез изнасянето на вещите от цеха на ощетеното юридическо лице и пренасянето им до място, различно от мястото на извършване на съответното престъпно деяние - дома на подс.А.. По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собственика им, а от друга страна - подсъдимите са установили трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт, изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на деянието, настъпила в следствие на осъществяването му, с което и същото се счита за довършено.

По изложените в мотивите на присъдата аргументи, въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от първоинстанционния съд в посока, че престъплението е осъществено от подсъдимите в съучастие като извършители по смисъла на чл.20, ал.2, като макар и непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си.

Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна деянието, вменено във вина на всеки от подсъдимите е извършено с пряк умисъл. Подсъдимите ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от фактическа власт върху вещите техният собственик и са искали и предвиждали преминаването им в своя фактическа власт. Разбирали са противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните му последици, но въпреки това са искали настъпването им. Действали са и със съставомерното намерение противозаконно да присвоят инкриминираните вещи. Този извод се налага предвид последващите им действия, изразяващи се в разпореждане с отнетите вещи като със свои.

По отношение на наказанието:

За да определи наказанието, наложено на всеки един от подсъдимите по вид и размер, правилно решаващият съд е взел предвид както степента на обществена опасност на осъщественото от тях престъпление и начина на осъществяването му, така и степента на обществена опасност на личността на всеки един от извършителите. При индивидуализиране на наказанието не са били пренебрегнати обстоятелствата, свързани с доброто процесуално поведение на подсъдимите, направените от тях самопризнания, оказаното от тях съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство за разкрИ.е на обективната истина, чистото им съдебно минало, стойността на отнетото, а и характеристичните им данни. От друга страна, безспорно правилно районният съд е преценил, че се касае за престъпление с висока степен на обществена опасност, обуславяща се от динамиката на този вид престъпни деяния понастоящем в страната, както и с оглед обстоятелствата, касаещи механизма на извършване на престъплението. С оглед на изложеното, преценката на районния съд за определяне на вида и размера на наказанието при условията на чл.54 от НК е правилна, т.к. в случая наличните смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни такива, така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко с извършеното. Смекчаващите вината им обстоятелства са били взети предвид от районния съд при определяне размера на наказанията за всеки един от тях, като ги е определил при превес на същите и в минималния предвиден в закона размер.

Определеният от районния съд при тези условия размер на наказанието лишаване от свобода за срок от по три месеца за всеки от двамата подсъдими, е явно справедлив и съответстващ на степента на обществена опасност на извършеното и на всеки един от извършителите, поради което не са налице основания за тяхното изменение.

Правилно, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимите и размерът на наложеното им наказание лишаване от свобода, районният съд е приложил института на условното осъждане по чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК и е отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от една година за всеки от подсъдимите.

С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно подсъдимите са осъдени да заплатят всички направени по делото разноски.

Във връзка с правомощието си по чл.314, ал.2 от НПК, въззивният съд като провери присъдата изцяло, включително и в необжалваната й част, а също и по отношение на подс.С.А., който не я е обжалвал, не намери основания за отмяна или изменението й.

Ето защо и на осн.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 32/22.05.2017 г., постановена по НОХД № ****г. по описа на Районен съд Елхово.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.