Р Е Ш Е Н И Е
№ 108 09.10.2017
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесети седми
септември две хиляди и седемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М. Коматарова
прокурор Т. С
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 199 по описа
на ЯОС за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на
защитника на подсъдимите Н.Д.И. и
Х.Д.Д., срещу Присъда № 21/13.04.2017
г. постановена по НОХД № ****г. по описа на Районен съд – Елхово, с която двамата
подсъдимите са признати за виновни в това, че 04.01.2015
г. в с. Стефан Караджово, обл. Ямбол от сградата на балнеосанаториума, в
съучастие помежду си действайки като съизвършители а подс. Д. и в условията на
опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - тръбен ключ, направили
опит да отнемат чужди движими вещи - седем броя чугунени радиатори на стойност
280.00 лева, тринадесет броя вентили на стойност 26.00 лева, един брой
спирателен кран на стойност 2.00 лева, два броя пластмасови спирателни крана с
тръба на стойност 4.00 лева, един брой метален спирателен кран с тръба на
стойност 3.00 лева, тридесет и девет броя водопроводни части, тип „коляно“ на
стойност 19.50 лева, десет броя водопроводни части, тип „тройник“ на стойност 10.00
лева, всички вещи на обща стойност 344.50 лева от владението на собственика им
„****” ООД, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието им е останало недовършено, поради независещи от волята им причини: за
подс. Н.Д.И. – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на това основание и на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК и ЕРС му наложил наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определил на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието, а за подс. Х.Д.Д. – престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 и вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, като на това
основание и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим
на изтърпяване на наказанието. Първата инстанция е осъдила всеки от подсъдимите И. и Д.,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплатят по 34.96 лв. –
направени по делото разноски в хода на досъдебното производство, в полза на
Републиканския бюджет, по сметка на ОД МВР – Ямбол и по 14.43 лв. – направени
по делото разноски в хода на съдебното производство, в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС – Елхово, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист да заплатят по 5.00 лв. държавна такса. ЕРС е
отнел в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК
вещественото доказателство тръбен ключ, като вещ принадлежаща на
виновните, послужила за извършване на престъплението и разпоредил веществените
доказателства – тринадесет броя
вентили, един брой спирателен кран, два броя пластмасови спирателни крана с
тръба, един брой метален спирателен кран с тръба, тридесет и девет броя
водопроводни части, тип „коляно“, десет броя водопроводни части, тип „тройник“,
да се върнат на собственика им „****”
ООД след влизане на присъдата в сила, а веществените доказателства – черна раница, ръкавица, 2 броя клещи, 5
броя ключове, 3 броя отвертки и керпеден, принадлежащи на подсъдимите, след
влизане на присъдата в сила да им бъдат върнати.
Въззивникът Х.Д.Д. участва
в съдебното заседание, лично и със упълномощен
защитник, който представлява и въззивникът Н.Д.И., спрямо когото въззивното
производство се води задочно, на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4 НПК.
Въззивната жалба се поддържа и защитникът адв. А. *** излага становище, че в
хода на съдебното дирене се е изяснило, че неговите подзащитни нямат никаква
съпричастност към повдигнатото им обвинение и липсват доказателства, че
процесните вещи са били демонтирани от подсъдимите, и то с намерение да се
разпоредят с тях по престъпен начин. Пледира се първоинстанционният съдебен акт
да се отмени и да се постанови нова оправдателна присъда.
Представителят на
държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага
съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на ЕРС.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лица
имащи право и интерес да обжалват, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема изцяло за установена, фактическа
обстановка възприета от решаващият съд, както следва:
На 04.01.2015 година,
преди обяд подсъдимите Х.Д.Д. и Н.Д.И., отишли с лекотоварен автомобил, марка
„Форд Транзит“, с peг. № ****, собственост на „****“ ООД гр. София (взет от
подс. Д. без знанието на собственика), в района на бившия балнеосанаториум в с.
Стефан Караджово, собственост на „****” ООД с. Стефан Караджово, обл. Ямбол
(със съдружник и св. Н. ***. Двамата имали намерение да извършат кражба на
метали от този имот, който бил необитаем и неограден, но обозначен с табели, че
е частна собственост. В имота се намирали и сградата на бившия медицински
център, която била заключена отвън и за последен път била посетена от свид. Н.
Д. на 02.01.2015 г. при което той не установил външна промяна в състоянието й.
Двамата подсъдимите паркирали лекотоварния автомобил и отишли до бившия
медицински център и през прозорец между първия и приземния етаж, проникнали в
сградата. Те носили със себе инструменти – ключ тръбен, други ключове, отвертки, керпеден
и др., както и ръкавици. Там в сградата, двамата подсъдими, като ползвали тръбния
ключ, развили от тръбите на отоплителната инсталация, седем броя чугунени
радиатори и ги оставили по местата им в коридорите на сградата, развили и
свалили от местата им тринадесет броя вентили, един брой спирателен кран, два
броя пластмасови спирателни крана с тръба; един брой метален спирателен кран с
тръба; тридесет и девет броя водопроводни части, тип „коляно“, десет броя
водопроводни части, тип „тройник“ – части от ВиК и отоплителната система на
сградата и ги сложили в носената от тях раница.
Докато двамата подсъдимите
били в сградата, там отишъл свид. Н. Д.и в стая „Стоматологичен кабинет“, на втория
етаж, заварил двамата подсъдими. Свидетелят затворил вратата на стаята и се
обадил по телефона на сина си – свид. Д.Н.Д., който веднага дошъл на мястото, заедно
със свид. Й.Т.Т.. Тримата свидетели влезли в стаята, тогава подсъдимия Д.
скочил през прозореца на стаята и избягал, а подс. И. бил задържан. На местопрестъплението
пристигнали и полицаи – свидетелите Ц.К.Х.и И.Р.И., заедно с разследващ полицай,
който извършил оглед на местопроизшествие и съставил съответните протоколи. При
огледа на сградата бивш медицински център, в коридорите на първи и втори етаж се
намерили общо десет радиатора откачени от тръбите, а на пода в стаята с надпис „Стоматологичен
кабинет” – черна раница с водопроводни части, ръкавици и ключове, а при огледа
на лекотоварен автомобил, марка „Форд Транзит“, с peг. № ****– щанги и комплект
гедоре. Пред свид. Х., подсъдимия И. заявил, че с подс. Д. имали намерение да вземат
радиатори и части които да продадат за вторични суровини и мислили, че сградата
е изоставена. Казал също, че раницата е тяхна, както и че ВиК частите в нея са
свалени от сградата на санаториума. Той показал и прозореца през който двамата подсъдими
проникнали в сградата. На същия ден подс. Д. бил установен и задържан.
Видно от заключението на ВЛ
по съдебно-оценъчна експертиза, стойността на инкриминираните вещи е общо
344.50 лева.
По делото е установено,
че в периода 2014 г. – 04.01.2015 г. в РУ – Елхово не са регистрирани сигнали и
няма образувани ДП за кражби в сградата на бившия санаториум в с. Стефан
Караджово.
Видно от приложената справка за съдимост на
подс. Н.И., в периода 17.04.2004 г. - 06.08.2007 г. е бил наказван общо за шест
престъпления против собствеността. С определение по ЧНД № ****г. на РС – Ямбол,
в сила от 14.11.2007 г., на подс. И. е било определено общо наказание,
увеличено на основание чл. 24 от НК на една година лишаване от свобода при
първоначален общ режим, изтърпяно на 24.03.2008 година.
Видно от приложената Справка
за съдимост, подс. Д. е осъждан многократно, като по НОХД № ****г. на РС –
Сливен, със съдебен акт влязъл в сила на 22.07.2008 г., за престъпление по чл. 343в,
ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, извършено на 31.03.2008 г. е осъден на лишаване от
свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, в последствие –
приведено в изпълнение с определение по
НОХД № ****г. на РС – Сливен, в сила от
12.01.2011 г., при общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от
открит тип, което е изтърпяно на 24.03.2012 година. Така също по НОХД № ****г. на
РС – Сливен, с определение за одобряване на споразумение в сила от 27.12.2010 г. за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК подс. Д. е осъден на пет
месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор – изтърпяно на 10.08.2012 година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
съвкупен анализ настоящият състав счита, че правилно и въз
основа на кредитираните гласни и писмени
доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка.
ЯОС
се присъединява към изложеното от ЕРС, че обвинението спрямо подсъдимите се
подкрепя: отчасти от обясненията на подсъдимите, от показанията на разпитаните
по делото свидетели: Й Т., Ц Х., И И., Д. Д., Д. Д., дадени в с.з., и от
показанията на свид. Н. Д.дадени в хода на ДП приобщени при условията на чл. 281,
ал. 5 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК, от заключението на ВЛ по стоково-оценъчната експертиза,
както и от изчерпателно посочените от районния съд писмените доказателства.
Доказателствата са безпротиворечиви
относно факта, че на 04.01.2015 г. подсъдимите,
с лекотоварен автомобил, пристигнали в района на балнеосанаториума в с. Стефан
Караджово и през прозорец проникнали в сградата на бившия медицински център,
където имало нефункциониращи водопроводна и отоплителна инсталация. Там, около
обяд, подсъдимите били заварени от свид. Н. Д., след което подсъдимия И. бил
задържан, а подс. Д. – избягал. Също така не е спорно, че при извършения в
сградата оглед е установено, че десет
радиатора са били демонтирани от водопроводната инсталация и стояли на
носещите им металните части, а така също и че на местопрестъплението е намерена
раница с водопроводни части, както и различни инструменти, вкл. и тръбен
ключ. В тази връзка правилно, с мотиви които се споделят напълно от
настоящият състав, първостепенният съд не е възприел твърденията на двамата подсъдими,
че са отишли в землището на с. Стефан Караджово да търсят монети, че влезли в
сградата, за да се скрият от дъжда, че не са демонтирали радиаторите, както и
че не са имали намерение да отнемат вещи от процесния имот, че раницата с
демонтираните водопроводни части и инструментите не са техни. Тези обяснения,
освен че са нелогични, безспорно съставляват защитна теза на двамата подсъдими,
стояща в противоречие с кредитирания доказателствен материал по делото. Аргументирано
и правилно ЕРС е кредитирал обясненията на подсъдимите, че свид. Н. Д., Й.Т.и Д.
Д.са влезли в помещението когато и двамата подсъдими са бил вътре, както е
приобщил и ценил показанията на свид. Н. Д.дадени в ДП. ЯОС се присъединява към
заключението на решаващия съд, че макар и с известни разминавания, показанията
на свидетелите Д.и Т. следва да се кредитират относно времето, мястото и
намерените на мястото инкриминирани вещи. Правилно решаващият състав, като не е
намерил основания да се съмнява в
обективността и компетентността на ВЛ по съдебно-оценъчна експертиза,
както и в редовността от външна страна на приобщените писмени доказателства, е
изградил изводите си и върху този доказателствен материал.
Всички
доказателствата, кредитирани от ЕРС и настоящия състав, по същество са
безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин
установяват фактите относно авторството, времето, мястото, предмета и механизма
на извършване на процесното престъпление.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа
обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. Н.Д.И. като на
04.01.2015 г. в с. Стефан Караджово, обл. Ямбол от сградата на
балнеосанаториума, действайки като извършител в съучастие с Х.Д.Д., чрез
използване на техническо средство – тръбен ключ, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – седем броя чугунени радиатори на стойност 280.00 лева,
тринадесет броя вентили на стойност 26.00 лева, един брой спирателен кран на
стойност 2.00 лева, два броя пластмасови спирателни крана с тръба на стойност
4.00 лева, един брой метален спирателен кран с тръба на стойност 3.00 лева,
тридесет и девет броя водопроводни части, тип „коляно“ на стойност 19.50 лева,
десет броя водопроводни части, тип „тройник“ на стойност 10.00 лева, всички
вещи на обща стойност 344.50 лева от владението на собственика им „****"
ООД, ЕИК 202040636 без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята му
причини (бил заварен на мястото на престъплението от Н. Д. Д.и Й.Т.Т.), е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 2
от НК. Така също – че подс. Х.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 във
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 и вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от
НК, като по същото време и на същото място, действайки като извършител, в
съучастие с другия подсъдим Н.Д.И., чрез използване на техническо средство -
тръбен ключ, направил опит да отнеме същите чужди движими вещи на обща стойност
344.50 лв. от владението на собственика им „****” ООД, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено,
поради независещи от волята му причини и е осъществено в условията на опасен
рецидив - след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието по които не е
отложено по чл. 66 от НК.
Авторството на деянията
безспорно се установява от показанията на свидетелите Й Т., Н. Д.(дадени в хода
на ДП), Ц Х., И И. и Д. Д., както и
отчасти от обясненията на самите подсъдими.
От обективна страна
Правилно ЕРС е приел, че
именно двамата подсъдими са изпълнили обективните съставомерни признаци на опита
за престъплението „кражба” – като са извършили действия, насочени към отнемане
на процесните вещта от владението на нейния собственик „****” ООД, като са
поставили началото на изпълнителното деяние, което е следвало да завърши с
установяване на свое владение върху вещите, предмет на престъплението. В
конкретния случай подсъдимите са извършили действия за отнемане на инкриминираните
вещите от владението на конкретния им собственик, като са ги демонтирали от
системата в която са били включени, с цел отнемането им. Подсъдимите обаче не
са успели да осъществят последващи действия, свързани с установяване на свое
владение и по тази начин деянието е останало във фазата на опита – недовършено,
тъй като те не са имали възможността трайно да се разпореждат с инкриминираните
вещи. Правилно решаващият съд е преценил, че в конкретния случай не е налице
доброволен отказ на дейците от довършване на престъплението, така щото да са
имали възможност да довършат престъплението, но доброволно да са се отказали. Тъкмо
обратното – фактите по делото сочат, че единствено породи поява на обективни
пречки за това, а именно активната намесата на други лица пристигали на
местопрестъплението, двамата подсъдими не са успели да финализират намисленото
престъпление. Ерго – в случая не е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НК
„Опитът не се наказва, когато деецът по собствени подбуди се е отказал да
извърши или довърши престъплението”.
Обективно се касае за опит
за кражба, при която подсъдимите са използвали техническо средство –
тръбен ключ с
който са демонтирали от местата им инкриминираните вещи. По този начин
същите са осъществили квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от
НК, тъй като използвания тръбен ключ,
съгласно съдебната практика, е техническо средство предназначено за извършване
на определени технически операции и представлява създадено от човека средство
(предмет) послужило за извършване на престъплението, което в случая без
използването му, не би могло да бъде извършено или извършването му би било
затруднено.
Проверяващата
инстанция изцяло споделя извода на ЕРС, че при осъществяването на
инкриминираното деяние, двамата подсъдими са действали под формата на съизвършителство
с умисъл за задружно осъществяване на конкретното престъпление, като всеки от
тях, при съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, е участвал в първата фаза
на изпълнителното деяние на престъплението – в отнемането на вещите.
По отношение на квалификацията
на престъплението, свързана с личността на подсъдимите, правилно
първостепенният съд е приел, че процесното деяние е осъществено от подс. Д. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК,
предвид предходните му осъждания – преди деянието, при неизтекъл срок по
чл. 30, ал. 1 от НК, той е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления, като по поне една от присъдите, изтърпяването на
наказанието не е отложено по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК. Видно от справката
му за съдимост, по НОХД № ****г. на РС – Сливен (след привеждането му)
наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца наложено му за
престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК е изтърпяно на 24.03.2012
г., а това по НОХД № ****г. на СлРС – пет месеца лишаване от свобода при строг
режим за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, е изтърпяно на
10.08.2012 година.
От субективна страна
Всеки от подсъдимите, при
конкретното престъпление, е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК. Дейците са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли
да ръководят постъпките си. Имайки предвид, че са хора с достатъчен житейски
опит, а и осъждани за престъпления от общ характер, логично са съзнавали всички
елементи от състава на конкретното престъплението: това, че извършват противоправно
и общественоопасно деяние деянието в съучастие като съизвършители при което ще
настъпят целените от тях престъпни последици – лишаването на собственика от
владението на вещите. Подсъдимите са осъществили кражбата именно с намерение
противозаконно да присвоят процесните вещи, като са съзнавали, че лишават от
владение върху тях техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя
фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене
– след установяване на фактическата си власт върху вещта да се разпоредят с тях
като със свои. Всеки от двамата подсъдимите е разбирал противоправния характер
на извършеното, но е целел незаконното си облагодетелстване. Подсъдимите са
съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи – че ползват тръбен ключ с който са демонтирали от местата им
инкриминираните вещи, че вършат конкретното деяние в съучастие, при общност на
умисъла им към престъплението, като всеки от тях е имал съзнанието, че не
действа сам, както и волята да осъществи намерението си, заедно с другия
участник в изпълнителното деяние, като за отговорността на подсъдимите е
достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си и синхрона им.
Подс. Д. е съзнавал и
факта, че върши деянието в условията на „опасен рецидив” по чл. 29, ал. 1, б.
„б” от НК – след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер извършени като пълнолетен, като поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК и преди да са
изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 НК.
Предвид изложеното
правилно ЕРС е признал подсъдимия И. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, а подсъдимия Д. – за виновен в извършване на престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне на
конкретното наказание на всеки един от двамата подсъдими, ЕРС е приел наличие
на изключително смекчаващо вината им обстоятелство – степента на осъществяване на
изпълнителното деяние и конкретно, че с извършени действия по отнемане на
вещите, фактическата власт на собственика не е била прекъсната. Така решаващият
съд е определил наказанията им при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, приемайки, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, а именно: на подс. Н.Д.И., за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 2 от НК –
ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс. Х.Д.Д., за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 и вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК –
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Правилно ЕРС, в процеса
на индивидуализация на наказанието за всеки от подсъдимите е съобразил и невисоката
стойност на инкриминираните вещи вещите от 344.50 лв. – под една минимална
работна заплата за страната към датата на извършване на деянието (360.00 лв.), но
и предходните им осъждания и най-вече – за подс. Д..
Досежно начина и режима на
изтърпяване на определеното наказание на подс. Н.Д.И.
настоящият състав споделя извода на ЕРС, че за постигане целите
на наказанието и за поправяне му, е необходимо той да изтърпи ефективно
наложеното му наказание. В тази връзка правилно първата инстанция е отчела факта,
че същият е търпял ефективно наказание лишаване от свобода и въпреки това
отново (и пак в съучастие с подс. Д.) е извършил процесното престъпление. Следователно,
предходните осъждания и търпяното ефективното наказание лишаване от свобода, не
са повлияли върху личността на този посъдим
в необходимата степен, така че да го възпират от вършене на
престъпления, да го поправят и превъзпитат. ЕРС е съобразил нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и точно е
постановил наказанието да бъде изтърпяно от подс. Н.Д.И. при първоначален ОБЩ режим.
ЯОС
се присъединява към изложеното в атакувания съдебен акт, че предвид предходните му осъждания,
спрямо подс. Х.Д.Д. е налична пречка
за отлагане от изпълнение на наложеното му наказание, което основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 , б. „б“ от ЗИНЗС, следва да се изтърпи от него при първоначален
строг режим.
ЯОС намира, че наложените от
първостепенния съд наказания на подсъдимите – в конкретните им параметри и
начина на изтърпяване, са необходими и достатъчни да окажат поправително и
възпиращо въздействие както върху техните личности, така и
върху останалите членове на обществото – ерго да постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 НК.
Причина за извършване на
престъпното деяние ЯОС намира в ниското правосъзнание на всеки от подсъдимите, както
и желанието им да се облагодетелстват по запретен начин, а за подс. Д. и
изградените му престъпни навици.
ПО РАЗНОСКИТЕ И
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Законосъобразно,
на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЕРС е осъдил всеки от подсъдимите да заплати направените
в хода на наказателното производство разноски – по 34.96 лв. в полза на
Републиканския бюджет по сметка на ОД МВР – Ямбол, както и 14.43 лв. в приход на Бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Елхово.
Първостепенният съд съдът
правилно е постановил вещественото доказателство тръбен ключ (собственост на
подсъдимите и послужило за извършване на престъплението) на основание чл. 53,
ал. 1, б. „а“ от НК да се отнеме в полза на Държавата, веществените
доказателства: тринадесет броя вентили, един брой спирателен кран, два броя
пластмасови спирателни крана с тръба, един брой метален спирателен кран с
тръба, тридесет и девет броя водопроводни части, тип „коляно“, десет броя
водопроводни части, тип „тройник“, които
вещи са предмет на престъплението, собственост на „****” ООД – да се върнат на
собственика им, а веществените доказателства: черна раница, ръкавица, 2 броя
клещи, 5 броя ключове, 3 броя отвертки и
керпеден, принадлежащи на подсъдимите – да им бъдат върнати.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 21/13.04.2017 г.
постановена по НОХД № ****г. по описа на Районен съд – Елхово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.