В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 октомври 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №317 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на "Булпойнт 2015"ЕООД гр.Варна, с ЕИК- 203779060, чрез пълнм. адв. К.К. ***, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.В., бул."********" № **, ет.*, против Решение №445/31.07.2017г., постановено по гр.д.№1150/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът: е отхвърлил като неоснователни предявените от „Булпойнт 2015“ ЕООД гр.Варна, ЕИК- 203779060, обективно съединени искове с правни основания по чл.422 от ГПК вр. чл.298, ал.1 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 36,80лв. – главница и 12,36 лв. –мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 323/2017 г. по описа на ЯРС. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изводът на ЯРС, че не е установено надлежно прехвърляне на вземанията към ответника от страна на „Българска телекомуникационна компания"ЕАД в полза на първия цесионер - „СГГруп" ООД, е неправилен. Сочи се, че Договорът за цесия между „Българска телекомуникационна компания"ЕАД и „СГ Груп"ООД от 29.05.2015г. и договорът за прехвърляне на вземане между „СГ Груп"ООД и "Булпойнт 2015"ЕООД са действителни, както и че двата договора за цесия са произвели своето прехвърлително действие. Твърди се също, че изводът на ЯРС, че клаузата в процесния договор за мобилни услуги, с която е уговорен начина на прекратяване на договора е нищожна по смисъла на ЗЗП, е неправилен. За неправилни и противоречащи на събраните по делото доказателства, въззивникът счита и изводите на първоинстанционния съд за това, че договорът за мобилни услуги е нищожен поради противоречие със закона за електронните съобщения и че ответното дружество не е доказало, че за процесния период от време ответника е ползвал предоставените му от „БТК" ЕАД услуги. Претендира се отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

По жалбата не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

В с.з. въззивникът, не изпраща представител. В писмена молба, е заявил, че поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, в с.з. оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред ЯРС е образувано по повод предявени от „Булпойнт 2015” ЕООД срещу А.С.А. искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответника за сума в размер на 36,80лв. – общо главница за неизплатени телекомуникационни услуги по издадени фактури с номера: № 1154167845/01.02.2014 г., №1156067479/01.03.2014 г., № 1157950240/02.04.2014 г. и № 1159865051/01.05.2014 г., като и сумата от 12,36 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от горепосочените фактури до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ответната страна е депозирала отговор срещу предявения иск, чрез който изцяло оспорва исковата претенция, излагайки доводи, че за през процесния период не се е намирала в договорни правоотношения с БТК и не е ползвала мобилни тел. услуги, тъй като договорът между страните е бил прекратен през м. октомври 2013г., след изтичане на първоначално договорения двугодишен срок..

След преценка на приложеното заповедно производство, ЯОС намира производството за допустимо: налице е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 323/2017 г. по описа на ЯРС, постъпило в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, както и упражнено от заявителя право да предяви иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415 ГПК. В случая цесията е извършена преди подаване на заявлението пред заповедния съд като заявителят и ищецът съвпадат.

От представените с ИМ пред ЯРС писмени доказателства се установява, че на 08.10.2011г. между „БТК“АД и А.С.А. е бил сключен договор за мобилни услуги при общи условия, с предмет предоставяне на мобилни услуги за мобилни услуги за мобилен телефон с номера ****** и **********, и двата с абонаментен план Traffic Unlimited XS. Договорен е бил срок на действие на договора от 24 месеца.

По делото са приети 4 бр. фактури, издадени от "Виваком" през периода 01.02.2014г. – 01.05.2014г. с посочен потребител А.С.А., както следва: за периода на отчитане от 01.01.2014 г. до 31.01.2014г. е била издадена месечна сметка №1154167845 от 01.02.2014г. за сумата от 8,71 лв. с включен ДДС, съставляваща сбора от абонаментните месечни такси за двата мобилни номера за периода 26.01.2014г. – 28.02.2014г., в размери от по 3,63 лв. всяка; за периода на отчитане 01.03.2014г. – 31.03.2014г. е била издадена месечна сметка №1156067479 от 01.03.2014г. за сумата от 10,01 лв. с включен ДДС, съставляваща сбора от абонаментните месечни такси за двата мобилни номера за периода 01.03.2014г. – 31.03.2014г., в размери от по 4,17 лв. всяка; за периода на отчитане 01.04.2014г. – 30.04.2014г. е била издадена месечна сметка №1157950240 от 02.04.2014г. за сумата от 10,01 лв. с включен ДДС, съставляваща сбора от абонаментните месечни такси за двата мобилни номера за периода 01.04.2014г. – 30.04.2014г., в размери от по 4,17 лв. всяка; а за периода на отчитане 01.05.2014г. – 31.05.2014г. е била издадена месечна сметка №1159865051 от 01.05.2014г. за сумата от 10,01 лв. с включен ДДС, съставляваща сбора от абонаментните месечни такси за двата мобилни номера за периода 01.05.2014г. – 31.05.2014г., в размери от по 4,17 лв. всяка.

С договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г., сключен между „БТК“ ЕАД – гр.София като цедент и „СГ Груп“ ООД гр.Монтана като цесионер, „БТК“ ЕАД е продало на „СГ Груп“ ООД вземания, конкретизирани в Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2,. Дружеството-цедент е упълномощило цесионера да представлява пред длъжниците, като от негово име им изпрати уведомителни съобщения за извършената цесия. С договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г., сключен между „СГ Груп“ ООД гр.Монтана, като цедент и „Булпойнт 2015“ ЕООД гр.Варна, като цесионер, „СГ Груп“ ООД е продало на „Булпойнт 2015“ ЕООД вземания, конкретизирани в Приложение № 1. От представената извадка от Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г. се установява, че под № 287 е вписано задължение на А.С.А. за сумата от 36,80 лв., представляваща главница по фактури с №1154167845/01.02.2014г., №1156067479/01.03.2014г., №1157950240/02.04.2014г. и №1159865051/01.05.2014г. Дружеството-цедент е упълномощило цесионера да представлява пред длъжниците, като от негово име им изпрати уведомителни съобщения за извършената цесия, а с исковата молба е представено уведомление за цесия, адресирано до ответника А.С.А., с което „СГ Груп“ ООД го уведомява, че считано от 12.05.2016г. дългът му към „СГ Груп“ ООД в размер на 36,80 лв. с ДДС, натрупан по договора за мобилни услуги по договора от 08.10.2011г. е прехвърлен с договор за цесия към „Булпойнт 2015“ ЕООД.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

ЯОС не споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал, че вземането от ответника е част от цедираните вземания, респ. на праводателя му, тъй като не са били представени Приложения №1.1 и 1.2, от които да може да се извлече информация за вземанията, поради което вземането от ответника не било установено да е в пакета взамания, цедирани от „БТК“ ЕАД на „СГ Груп“ ООД – праводател на ищеца, респ. същото не е прехвърлено на ищеца и предявеният установителен иск се явявал неоснователен. По делото няма спорни обстоятелства, респ. оспорени от страна на ответника твърдения, направени от ищеца в исковата молба, че вземането от длъжника е прехвърлено от „БТК” ЕАД по първия договор за цесия от 29.05.2015г. на „СГ Груп“ ООД. Вземането се претендира от цесионера по последващия договор за цесия от 12.05.2016г. и ищец по иска, който е представил по делото всички допустими, относими и необходими доказателства, които доказват прехвърлянето на вземането. Представен е договорът за цесия от 12.05.2016 г., приложение № 1, в което фигурира длъжникът с размера на задължението му, уведомление до длъжника за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за която последният е уведомен с подаване на исковата молба.

Въпреки това, съдът счита, че крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения установителен иск е правилен, тъй като представените 4 бр. фактури не съдържат подпис на ответника, вземането по тях е оспорено от него и не са подкрепени с други доказателства, поради което същите не са годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена за процесния период. Фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане. Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което, както бе посочено по-горе, по делото липсват надлежни доказателства. Фактурите по своята същност са частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тежестта за доказване неистинността пада върху страната, която го е представила. Така съставеният частен документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Предоставянето на договорените гласови телефонни услуги и получаването им от ответника за процесния период, е следвало да се докаже с надлежни доказателства, каквито по делото липсват. В тази връзка, първоинстанционния съд, в доклада си по делото, с определението по чл.140 от ГПК, изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства в тази насока.

Поради изложеното, въззивният състав достига до извод, за неоснователност на иска, поради което счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №445/31.07.2017г., постановено по гр.д. №1150/2017г. по описа на ЯРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.