В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 октомври 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №313 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Кауфланд България ЕООД енд Ко"КД гр.София, ЕИК-131129282, чрез юрисконсулт П. К.- пълномощник, чрез адв.И.Д. ***, със съд. адрес:***, против Решение №385/06.07.2017г., постановено по гр.д.№100/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът е отменил наложеното на З.И.С. ***, със Заповед № 16-126/20.12.2016г. на управителя на филиал 2000- гр.Ямбол при „Кауфланд България ЕООД енд КО”КД гр.София дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, и е осъдил въззивника да заплати на насрещната страна, правените по делото разноски в размер на 400 лв., както и да заплати ДТ в размер на 80 лв. и съдебни разноски за вещото лице в размер на 80 лв. по сметката на ЯРС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът е постановил решение, разглеждайки процесуално недопустим иск, при липса на правен интерес от С. към момента на разглеждане на делото от предявяване на такъв иск, тъй като междувременно ищецът е бил уволнен. Изложени са доводи, че решението е постановено и при непълнота на мотивите. Твърди се също, че не е било необходимо писмено да се описват от работодателя трудовите функции, които служителят е следвало да изпълнява за времетраенето на производствената необходимост. Сочат се и за неправилни и за некореспондиращи с фактите и правото, изводите на съда в мотивите на решението, че работодателят не е изследвал здравното състояние на служителя С. преди да предприеме преместването. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Сочи, се че за ищеца е бил налице правен интерес от предявяване на иска и с оглед на обстоятелството, че същия е атакувал уволнението си по съдебен ред по гр.д. №1158/2017г. на ЯРС. Изложено е становище, че твърденията в жалбата противоречат на събраните по делото доказателства. Сочи се, че искът като доказан, правилно е бил уважен от съда. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник е заявил, че поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, в с.з. оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените в ЛТД на З.С. писмени доказателства: Трудов договор от 04.08.2006 г., Длъжностна характеристика на служител в сектор „Хранителни стоки, захарни” от 25.07.2006 г. и Допълнително споразумение за изменение и допълнение на трудов договор от 01.09.2009 г., се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като С. е изпълнявал длъжността „Ръководител отдел” във филиала на въззивника в гр.Ямбол. Не е спорно, че със Заповед №2000-009/14.02.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на С., трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Тази заповед към настоящия момент, не е влязла в сила, тъй като работникът е предявил иск за отмяната й, предмет на гр.д. №1158/2017г. на ЯРС, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

От Договор от 01.07.2010 г. за изменение и допълнение на трудов договор от 07.11.2005 г. със служител на ръководна позиция, сключен между ответника и Н. С.Н. и Заповед № 15-085/04.08.2015г., се установява, че съгласно договора на управителя на филиала в гр.Ямбол е възложено ръководството на трудовия процес, упражняването на правата на работодател по отношение на всички работещи във филиала лица, а заповедта делегира упражняването на дисциплинарната власт. Представено е и Пълномощно от 18.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите на представляващите ответника, с което на Н. С.Н., в качеството му на управител е възложено сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори със служителите.

Видно от Заповед №16-19/16.11.2016г. на Управителя на филиал 2000 на въззивника, на осн. чл. 120 ал.1 от КТ, на ищеца е било възложено, считано от 17.11.2016г. до 31.12.2016г. да изпълнява работата в сектор „Свежи храни”, отдел „Месо”. Посочено е, че задълженията му произтичат от съдържанието на правоотношението по трудовия договор и от характера на работата според длъжностната характеристика, подписана от служителя. Видно от заповедта, същата е била връчена при условията на отказ на работника да я получи, удостоверен с подписите на двама свидетели на 16.11.2016г.

Страните не спорят също, че на 16.11.2016г. С. е претърпял трудова злополука /Протокол от 24.11.2016 г. на комисия при работодателя и Разпореждане от 28.11.2016 г. на НОИ, ТД-София град/, и че за причинената временна нетрудоспособност е бил издаден Болничен лист от 16.11.2016г. от д-р Ц. В., с който е разрешен отпуск по болест на работника за периода 16.11.2016г.-18.11.2016г.

С оглед издадената от работодателя заповед по чл.120 КТ, С. е депозирал писмено становище вх.№21/18.11.2016г., с което е представил на работодателя си медицински документи, касаещи здравословното му състояние: Медицинско направление изх.№ 888/18.11.2016 г. на д-р Ц. В. и Етапна епикриза от същата дата на същия лекар. В първия документ е отбелязана диагноза „Хипотония. Болест на Рейно”, придружаващи заболявания „Деформираща спондилоза” и „Полиартроза”. Лекарят е дал становище, че пациентът е неподходящ за работа при минусови температури, влажност и натоварване на крайниците. В приложената от него Етапна епикриза са изброени заболявания на лицето в периода от 2005г. до 2016г.

Не е спорно, че след изтичане на срока на разрешения отпуск по болест, през периода 20.11.2016г. до 29.11.2016г./посочен в атакуваната заповед/, ищецът е продължил да работи по график в своя сектор „Храни”, в каквато насока са и събраните по делото гласните доказателства.

С писмо от 29.11.2016г. до С., получено от него на 15.12.2016г., работодателят му е поискал писмени обяснения за неизпълнението на заповедта от 16.11.2016г. В предоставеното Обяснение от 16.12.2016 г. възиваемият е заявил, че в заповедта не е посочена позицията и отдела, където трябва да работи, а устно му е обяснено, че ще работи като „служител” на позиция и отдел, посочени от ръководителя на сектора, както и че условията на работа там не отговарят на здравословното му състояние, съгласно представените медицински документи.

В процесната Заповед №16-126/20.12.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание, като мотиви за издаването е посочено: неизпълнение на заповедта от първия работен ден след отпуска по болест - 20.11.2016г. до 29.11.2016г.; становище на обслужващата служба по трудова медицина, че представените от служителя медицински документи не удостоверяват основание за трудоустрояване; виновно поведение на ръководител отдел, който следва да дава положителен пример на служителите при изпълнение на нарежданията на работодателя – в случая на заповед за производствена необходимост. Сочат се като основание и непреодолими причини, без същите да бъдат конкретизирани. Заповедта е била връчена на С., на 27.12.2016г., видно от направеното отбелязване

От заключението на изслушаната пред ЯРС съдебно-икономическата експертиза се установява, че през месец ноември спрямо октомври оборотът в магазина в гр.Ямбол за сектор „Храни” и сектор „Свежи храни” е по-нисък, а нараства през декември 2016 г., като в първият сектор е по-висок по размер от втория. Реализираните нето работни часове нарастват през ноември и декември и в двата сектора, незначително през ноември и съществено през декември, когато за първия отдел са 3816,5 ч., а за втория-5107 ч.

От заключението на изслушаната пред ЯРС съдебно-медицинската експертиза, се установява, че ищецът страда от „Синдром на Рейно”, възможно е и наличие на студова алергия. Според ВЛ-це, издадените през ноември 2016г. медицински документи относно налични заболявания не са се базирали на представени изследвания, с изключение на установената от кардиолог хипотония. Посочено е, че условията на работата в отдел „Месо“: ниска температура, влажност и натоварване на крайниците, увеличават риска от заболяване на горните крайници и могат да се отразят неблагоприятно на здравето на ищеца при наличие на „Синдром на Рейно” и студова алергия. Вещото лице заявило при изслушването му от ЯРС в с.з., че използваната от него „Оценка на риска”, изготвена от Службата по трудова медицина, която обслужва предприятието, не упоменава продължителност на влизането в хладилната камера и при какви температури, и дава нисък риск. Посочило е, че счита, че тъй като е констатирало след преглед и изследвания наличие на „Синдром на Рейно“, влизането при минусови температури и работа с охладено месо представляват дискомфорт и риск за здравето на ищеца. Студовата алергия не е била доказана към минал момент с изследвания. Има само документ от медицински преглед, извършен от фонд „Доверие“, който е профилактичен и е по данни на пациента към 12.03.2014 г. Вероятно през 2016 г. е бил налице посочения синдром. ВЛ-це изрично е заявило, че „Хипотония“, „Полиартроза“, „Синдорм на Рейно“, са противопоказни за работата в отдел „Месо“. „Полиартрозата“ е хронично заболяване- не се лекува и се влияе от ниските температури. „Синдромът на Рейно“ може да се повлияе от ниската температура и да провокира пристъп на полиартрозата. Преминаването от топло в студено помещение и обратно би се отразило неблагоприятно върху заболяването „Хипотония“.

Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:

В показанията си св. Д. Н., сочи, че потокът от клиенти в магазина нараства към 20-21 декември, най-вече в хранителните отдели: и в „Основни храни“, и в „Свежи храни“, като според него наравно се увеличава натовареността. В тази насока са и показанията на св. Х.Г. – ръководител сектор „Свежи храни“. Според свидетелите, в началото на месец декември ръководството наемало помощен персонал и в двата сектора. Според св. Н. през декември принципно не били разрешени отпуските, като служителите били предупредени да не взимат отпуск по това време. Практика било според свидетеля, да се наемат нови хора през натоварените месеци, а не да се прехвърлят служители от един отдел в друг.

Св. Г. е посочила, че по празниците в „Свежи храни“ на една витрина работят до 10 човека на една смяна, а иначе - до 5 човека. В този сектор трябвало да има служител, който да обслужва клиенти- да подава стоката на клиента, докато другите сектори били на самообслужване. Според този свидетел, освен назначаването на допълнителен персонал, се е случвало и наличните работници се преместват от един сектор в друг- ако има нужда някой служител да отиде на витрина или каса. Видно от показанията й, през първата половина на м.ноември ръководителят на отдел „Месо“ е бил в болнични около две седмици, а после се е преместил в друг отдел по собствено желание. По от управителя, свидетелката узнала, че С. е следвало да изпълнява функциите на отсъстващия ръководител отдел. Свидетелката сочи, че по принцип се обучават новоназначените служители, а тези с дълъг стаж са обучени да поемат всякаква длъжност, и според нея не би трябвало да има период на обучение за ищеца.

Според св. Е.Г. новите служители са се назначавали в края на ноември, за да могат да преминат обучение- и в сектор „Храни“ и „Нехрани“. Не е имало друго преместване в „Свежи храни“ освен това на ищеца.

Според свидетелите в „Свежи храни“ се налага влизане в камера за замразени храни, при минусови температури. На самите витрини също се охлаждала храна и там постоянно трябвало да има служител. Според св. Г. влизането в камерата било за 10-15 минути. Св. Г. – ръководител сектор „Храни“, пряк началник на ищеца- сочи, че и на витрината част от ръцете са при минусови температури, докато се изважда стоката от кашона. Вторник и петък магазинът получавал замразени храни и по 4-5 пъти служителите влизали в камерата, а в другите дни се влизало, ако има нужда да се вземе стока или при акции, или в съответния сезон на търсене на дадена стока, като напр. сладолед. Видно от показанията на Г., тя е присъствала при връчване на заповедта на ищеца на 16.11.2016г., като той е отказал да я подпише. Според свидетелката, той изтъкнал на управителя възможни вреди от евентуалната работа и противопоказания. Според свидетелката, С. продължил да работи в отдел „Основни храни” и „Плодове и зеленчуци“, защото бил ръководител на двата отдела и е бил включван е в графика там. според Г., като единствен ръководител на „Храни“, С. е изготвял графика за отдела, проверяван от свидетелката, а след това и от управителя.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се преценя, като неоснователна по следните съображения:

Възражението, че първоинстанционния съд се е произнесъл по недопустим иск, тъй като след налагане налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” междувременно ищецът е бил уволнен, се преценя от настоящия съдебен състав като неоснователно: Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото /тяхното възникване, съдържание или съществуване/ и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото. Две са формите на правния спор – неоснователното отричане на право, което съществува и неоснователно претендиране на право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено. Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Прекратяването на ТПО не лишава работника от правен интерес да оспори пред съд наложеното му преди това дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Това наказание се характеризира най-вече като „морално”, но с по-висока степен на укоримост от забележката. То създава за работника състояние на наказаност и е част от дисциплинарното му минало, което е от значение както при постъпването му на работа при друг работодател, така и ако започне отново работа при същия работодател. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие – премахват се последиците на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му /за разлика от заличаването на наказанието по силата на закона с изтичане на срока по чл.197 от КТ, което действа занапред/. Заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл.357 КТ и след прекратяване на ТПО с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.нар. „морално наказание” и за да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му. Освен изложеното, следва да се посочи, че в случая между страните е налице и висящ спор пред съда, относно законността на последвалото уволнение.

От представените по делото писмени доказателства е установено, че на З.И.С. е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 КТ - за това, че, считано от 20.11.2016г. до 29.11.2016г., мълчаливо и чрез бездействие отказал да изпълни Заповед №16-19/16.11.2016г., по чл. 120 ал.1 от КТ за производствена необходимост за изпълнение на робота в сектор „Свежи храни”, отдел „Месо” във филиала в гр.Ямбол. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение е уредено в разпоредбата на чл.186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Последните са обект на нарушението, тъй като следва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно от страна на работника или служителя. Елементите от фактическия му състав са деяние /действие или бездействие/, противоправност и вина. Според настоящия състав, при преценка законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, следва да се установи дали изложените от работодателя факти и обстоятелства относно конкретното поведение на ищеца установяват, че той е извършил нарушение на трудовата дисциплина, т.е. дали е налице виновно неизпълнение на трудовите му задължения, за каквото на практика той е санкциониран посредством наложеното му дисциплинарно наказание.

В оспорената заповед работодателят е посочил, че е налице неизпълнение на негови законни разпореждания, визирайки заповед №16-19/16.11.2016г. Следователно по делото е необходимо да се установи налице ли е неизпълнение от страна на С. на разпореждане на работодателя, съответно законно ли това разпореждане, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност.

По делото няма спор, че през процесния период: 20.11.2016г. - 29.11.2016г., С. не е изпълнил разпореждането на работодателя, обективирано в заповед №16-19/16.11.2016г. за изменение на мястото и характера на работата му. В тази насока са твърденията в исковата молба, както и представените от двете страни в производството писмени доказателства. Спор съществува обаче относно законосъобразността на издадения от работодателя акт, като според ищцовата страна заповедта е незаконосъбразна, тъй като не е обоснована производствена необходимост, поради което е отказала изпълнението й, а според работодателя, при издаването й са спазени всички изисквания на чл. 120 КТ. Чл. 120, ал.1 КТ дава възможност на работодателя, при производствена необходимост, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни, като ал.2 поставя изискване тази промяна да се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя. От събраните по делото доказателства не се установява според настоящата инстанция наличието на производствена необходимост, за едностранна промяна на съдържанието на трудовото правоотношение на лицето. Тежестта на доказване в тази насока тежи върху работодателя, в който смисъл правилно е разпределена от страна на районния съд. Напротив от изслушаните пред първата инстанция гласни доказателства се установява, че нарастване на клиентопотока е налично, на едва през м. декември, като това се наблюдава и в двата сектора – „Свежи храни” и „Основни храни”, което налага нужда от повече служители и в двата. Същото се установява и от заключението на СИЕ. Според последното, оборотът в секторите през ноември е по-нисък от октомври и нараства едва през декември. Т.е. през м.ноември не е налице нарастване на броя на клиентите, съответно на работата на служителите, както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционния съд. От гласните доказателства е установено, и че през ноември се наети нови служители, тъй като е необходимо да бъдат обучени, но ищецът е дългогодишен служител и не се нуждае от обучение. При това положение неясно е по делото, защо на С. е била възложена друга работа още през месец ноември, без доказано наличие на производствена необходимост, още повече, че той е бил единствения ръководител отдел „Основни храни” и „Плодове и зеленчуци“ /като бил е включван там през м.ноември и м.декември в графика, контролиран от ръководител сектора и от управителя/. Следва да се посочи, че визираното в атакуваната заповед поведение на работника, касае само м. ноември, но не и м. декември 2016г. Налице е неяснота и по въпроса, защо при нарастване на работата през декември и в сектора ръководен от С., какво е обусловило производствена необходимост за преместването му като ръководител отдел „Месо” в сектор „Свежи храни”, още повече, че Ръководител отдел „Месо”, който през първата половина на м.ноември е бил в отпуск по болест, впоследствие сам е предпочел да се премести в друг сектор /съгл. показанията на св. Г./- т.е. със съгласие на управителя, въпреки предстоящите декемврийски празници. От това следва, че отсъствието на този служител е по решение на управителя и не може да обуслови производствена необходимост. По тези съображения съдът намира, че работодателят не е доказал невъзможността за изпълнение с наличните работници или служители в сектор „Свежи храни” отдел „Месо”, през процесния период на важни, спешни, неотложни задачи, което да е наложило разместването допълнително за определено време на други работници или служители. Ето защо дори и само на това основание издадената от него заповед №16-19/16.11.2016г. е незаконосъобразна.

Освен изложеното, съдът счита, че заповедта е незаконосъобразна и на друго основание: Разпоредбата на ал.2 от чл. 120 на КТ, вменява в задължение на работодателя да изследва здравето на работника, преди да предприеме подобно възлагане. От материалите по делото е видно, че в конкретния случай въззиваемия С. е бил пренасочен със заповед по реда на чл.120 от КТ в друг сектор, но това е било осъществено преди работодателя да се запознае /съответно да вземе становище/ по представените документи, касаещи здравето на работника. Въззиваемия е депозирал писмено становище вх.№21/18.11.2016г., с което е представил на работодателя си медицински документи, касаещи здравословното му състояние. Те обаче са били обсъдени във връзка с наличие на основание за трудоустрояване, каквото не е било искано. Въпреки възражението на работника, не е била направена преценка дали здравето му позволява това преместване. ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, че това, което е било релевантно в случая, е не дали документите отговарят на изискванията за трудоустрояване, а дали сочат на заболявания, за които новата работа е противопоказна.

Вещото лице по назначената от ЯРС СМЕ е посочило, че ищецът страда от посочените в документите „Синдром на Рейно”, студова алергия, хипотония, полиартроза. Хипотонията е била установена надлежно и е съществувала към 2016 г., като според ВЛ-це било възможно и синдромът на Рейно, както и студовата алергия да са съществували, макар да не са били провеждани изследвания към минал момент, но последната диагноза фигурира в документ от 2014г., базиращ се на анамнестични данни. Според заключението на СМЕ, условията на работата в отдел „Месо“– ниска температура, влажност и натоварване на крайниците, могат да се отразят неблагоприятно на здравето на С., при наличие на тези заболявания. От гласните доказателства е установено, че влизането в камера при отрицателни температури, може да бъде по 4-5 пъти на ден, при получаване на замразени храни, а в другите дни - при нужда да се вземе стока или при акции, или в съответния сезон на търсене на дадена стока, като продължителността на пребиваването в камерата е по 10-15 минути, а освен това при обслужване на витрина също е налице поставяне на ръцете в среда с ниски температури. Ето защо като правилен се преценя извода на първоинстанционния съд, че работата на С. в отдел „Месо” е представлявала риск за здравето му, и отказът му да я изпълнява е правомерен, доколкото тя не съответства на здравословното му състояние съгласно изискванията на закона.

Поради изложеното, въззивният състав достига до извод, за неоснователност на жалбата и счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл.272 ГПК, ЯОС препраща и към мотивите на първостепенния съд.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №385/06.07.2017г., постановено по гр.д.№100/2017г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД енд Ко"КД гр.София, с ЕИК-131129282 да заплати на З.И.С., с ЕГН-**********,*** сумата 400 лв.-разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.