^{РЕШЕНИЕ}

№ .......... 23.10.2017г. грЯмбол

В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,1-ви състав,

в открито съдебно заседание на 17.10.2017година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 294 описа за 2017.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на търговското дружество "Инвест - Иванов" ООД гр.Първомай, подадена от пълномощника адв.С.М., срещу Решение №20/21.06.2017г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д. №41/2017г., с което е отхвърлен искът с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК за признаване за установено вземане на дружеството от ответницата Т.К. за сумата 1 960лв. -главница по стокова разписка от 12.10.201 Зг., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2016г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Въззивното търговско дружество поддържа, че решението на районния съд не почива на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които е установено, че дружеството е продало процесиите печки на ответницата Т.К., която е получила печките и е подписала неоспорена от нея разписка, като постигнатата между страните уговорка е била К. да препродаде печките и да заплати на дружеството цената от 1 960лв. Ответницата продала печките, но не извършила плащане в полза на въззивника, а районния съд неправилно приел, че страните е следвало да сключат писмен договор за продажба на движими вещи и че в предмета на дейност на дружеството не е включена покупко-продажбата на печки. Искането е за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което претенцията да бъде уважена изцяло.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивното дружество -адв.М.. Депозирано е писмено становище от управителя С.Д.

Въззиваемата Т.К. не е подала писмен отговор на жалбата, а в с.з. чрез адв. К. пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претенции за разноските заявяват и двете страни.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема следното:

С обжалваното решение ТРС е отхвърлил иска за установяване вземането на ищеца за сумата 1 960лв., представляваща цена на продадени ел.печки въз основа на съставена стокова разписка. Съдът е приел, че представената стокова разписка не установява сключен между страните договор за продажба, а само предаване на стоката. Решаващият извод на съда е, че ищецът не е доказал наличието на сключен между страните договор за продажба, тъй като не е представил като писмено доказателство договор за покупко-продажба, фактура и фискален бон или друго писмено доказателство, което по съдържание да покрива главните елементи на този договор, предвид изискването на чл. 335 ТЗ за писмена форма.

Решението е правилно като краен резултат.

Районният е бил сезиран с иск по чл.422 ГПК, вр. с чл. 327, ал.1 ТЗ за установяване дължимост на сумата 1 960лв., съставляваща продажна цена на 98 бр. ел.печки, предадени със стокова разписка от 12.10.2013г. Искът е предявен след като за вземането си ищецът "Инвест - Иванов" ООД гр.Първомай се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 283/2016г. по описа на ТРС, срещу която заповед ответницата Т.К. *** е подала възражение по чл. 414 ГПК.

Страните не са повдигнали спор и по делото е установено с ангажираните от ответницата писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите Ж.Я. и Я.Й., че в търговското си качество на ЕТ "Маркиза - Т.К.", до 2000г. ответницата е произвеждала ел.печки марка "Т. - М".

Установено е с представената от ищеца стокова разписка от 12.10.2013 г., че ищцовото дружество е предало на ответницата 98 бр. печки на обща стойност 1 960 лв., по 20 лв. за брой. Воденият от ищеца свидетел Е.Д. е поддържал показания, според които предадените на ответницата печки по стоковата разписка от 2013г., ищцовото дружество е закупило от Т.К. през 2012г., когато свидетелят превозил печките от склад на ответницата в гр.Тополовград до склада на "Инвест - Иванов" ООД в гр.Първомай. Според свидетеля Димитров и другия разпитан пред първата инстанция свидетел Г.П., при предаване на печките през 2013г. по стоковата разписка, ответницата поела задължението да продаде стоката и да даде парите на ищцовото дружество, поради което печките били превозени от св. Димитров до склад в гр.Хасково. През 2014г. този свидетел потърсил печките в същия склад в гр. Хасково, от там го насочили към друг магазин, където свидетелят установил, че печките са продадени, а цената им платена на ответницата К., която от своя страна не издължила сумата на ищцовото дружсетво.

За факта, че през 2012г. ищцовото дружество е закупило процесиите печки от ответницата (на цена 30 лв. за печка), обяснения е дал и управителят на дружеството З. Д. Покупката била извършена от дружеството с цел намиране на пазар и препродажба на печките, но след като били установени дефекти, управителят на дружеството поискал да върне печките на К., за което обаче последната отказала да издаде документ. Според управителя, при настоящата продажба печките били продадени обратно на К., на цена 20 лв. за печка.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Ищцовата претенция е обоснована с неизпълнението на ответницата по сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл. ТЗ. Договорът за търговска продажба на движими вещи е консенсуален и неформален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажбата и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката, предаването на стоката и плащането на цената не са елементи от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към произтичащите от договора задължения на страните.

В случая безспорно установен по делото факт е предаването на 12.10.201 Зг. на процесиите 98 бр. печки от ищцовото дружество на ответницата К.. Този факт е доказан с неоспорената от ответницата стокова разписка и с показанията на свидетелите Д. и П., които показания въззивният съд не намери причини да не кредитира. Основната поддържана от ответницата в производствата пред първата и въззивната инстанции теза е, че тя е производителят на процесиите печки и не е закупувала същите от ищцовото дружество, а печките само са били оставени на склад при ищеца. При такава защитна позиция на страната, при безспорния факт, че стоковата разписка и гласните доказателства установяват само предаването на вещите на ответницата, в тежест на ищеца е да установи със съответните относими и допустими доказателствени средства постигането на съгласие между страните по съществените елементи на сделката за продажба, като се има предвид, че с оглед стойността на договора не е налице ограничението на чл.164, ал.1, т.З ГПК по отношение допустимостта на свидетелските показания. Ангажираните от ищеца доказателства са (освен стоковата разписка) обясненията на управителя на дружеството и показанията на свидетелите Д. и П. Съгласно чл.175 - чл.177 ГПК страните, респективно законните представители на юридическите лица, могат да дават обяснения, като с материална доказателствена сила се ползва само признанието на неизгоден за тях факт. В случая управителят на ищцовото дружество е поддържал, че предаването на печките през 2013г. е по договор за покупко-продажба, което е изгоден за страната факт и не се ползва с доказателствена сила. Според гласните доказателства - показанията на свидетеля Д., през 2012г. ищцовото дружество е закупило печките от ответницата, като според същия свидетел и показанията на свидетеля П., при предаването на печките през 2013г. ответницата ги е приела със задължението да ги продаде и да плати сумата на ищеца. При тези установени от свидетелите на ищеца факти, ЯОС приема, че след като през 2012г. ищцовото дружество е закупило от ответницата процесиите печки, предаването на същите печки на ответницата през 2013г. е във връзка с ново правоотношение между страните, по неформален договор за мандат (чл.280 и сл. ЗЗД). Т.К. е поела задължението да продаде печките за сметка на ищцовото дружество и да му отчете получените средства, но това правоотношение, респективно неизпълнението на задълженията по него от страна на ответницата, не са въведени в основанието на настоящия предявен иск.

След като при анализа на доказателствата не се установяват твърденията на ищеца за възникнало между страните правоотношение по договор за търговска продажба, а от тук и съществуване на вземането на ищеца, съответстващо на задължението на ответницата да плати цената на процесиите вещи, то крайният извод на ТРС за неоснователност и недоказаност на установителния иск е законосъобразен. Поради това, като правилно, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

По изложените по-горе съображения въззивният съд споделя оплакването на въззивника за неправилност на формирания от районния съд извод, че търговската продажба е формален договор (при липса на твърдения от страна на ищеца за извършена продажба по реда на чл.335 ТЗ). Също основателно дружеството сочи, че основната му дейност не изключва търговската продажба на печки, както неправилно е приел районният съд. Независимо от това, тъй като решаващият извод на първата инстанция за неоснователност на предявения иск е правилен, обжалваното решение се явява правилно и не следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, въззивното дружеството следва да заплати на въззиваемата Т.К. направените от нея разноски във въззивното производство в размер на 300 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №20/21.06.2017г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д. № 41/2017г.

ОСЪЖДА "Инвест - Иванов" ООД гр.Първомай, ул. "Орфей" №9Б, с ЕИК 115763807, представлявано от управителя З. Д., да заплати на Т. П. К. ***, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.