В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 октомври 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №289 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от А.И.А., като законен представител на малолетното дете П.И.А., ЕГН **********,***, кантора ***, чрез пълномощника си адв. И.Г. ***, против Решение №369/30.06.2017г., постановено по гр.д.№562/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил, като неоснователни предявените от А.И.А., с ЕГН-**********, действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетната П.И.А. ***, с ЕИК-831830482, обективно съединени искове с правни основания по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които се претендира присъждането съответно на сумите от 6000 лв., съставляваща обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди и от 350 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата от 6000 лв. за периода от 27.07.2016г. до датата на предявяване на иска, и е осъдил въззивницата да заплати на насрещната страна, направените по делото разноски в размер на 550лв.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при допускане на съществени процесуални нарушения. Твърди се, че изслушаната по делото АТЕ, на която ЯРС е основал решението си е била изготвена не от независим експерт, а от ВЛ-це по отношение на което са били налице основания за отстраняването му по см. на чл.22 ал.1 ГПК- заемащо длъжността Управител на клона на дружеството -ответник в гр.Ямбол. Освен това се сочи, че решението противоречи на събраните по делото други доказателства: неоспорен констативния протокол за ПТП, приложен и приет по делото; влязлото в сила наказателно постановление, което не е било обжалвано от нарушителя; гласни доказателства и СМЕ изслушани от ЯРС. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се и направените разноски.

В писмен отговор въззиваемата стрА.оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Сочи се, че исковете като недоказани, правилно са били отхвърлени от съда. Предвид изложеното и по съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В о.с.з., въззивницата, чрез своя пълномощник поддържа жалбата и претендира уважаването й, както и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з. и не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирА.стрА.и в законоустановените срокове по ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.04.2016г., Наказателно постановление (НП) №16-0813-000213/08.04.2016г., издадени от съответните компетентни служители при ОД на МВР-Ямбол, Удостоверение №326000-4644/19.04.2016г. на ОД на МВР-Ямбол, показанията на свидетеля Д.и Ж. и изслушаното и прието пред въззивната инстанция заключение на съдебно- автотехническата експертиза /САТЕ/ от 02.10.2017г. /съдът не обсъжда заключението на изслушаната пред ЯРС САТЕ, тъй като ВЛ-це изготвило същата -С. П. е управител на клона на дружеството ответник в гр.Ямбол, т.е. по отношение на същия са били налице основанията за отстраняване от делото/ се установява следната фактическа обстановка:

На 04.04.2016 г., около 11.15 ч. в гр.Ямбол, на ул.“Мраморно море“ до дом №2, между ППС с рег. № У5310АН марка Опел, модел Астра, собственост на Г. М. И. ***, с водач Н.И. Д., без наличието на алкохол и с валидна застраховка ГО за водача в ЗК„БУЛ ИНС“АД, валидна до 01.04.2017 г. от една стрА.и П.И.А., с ЕГН-********** *** от друга стрА.е станало ПТП, при което е пострадала П.И.А., а причинените й травми са били констатирани със съдебно – медицинско удостоверение №165/08.04.2016г. В протокола за ПТП, като обстоятелства и причини за инцидента е посочено, че водача на ППС не е съобразил поведението си с уязвим участник в движението /дете/, което пресича пътното платно и го блъска странично. Посочено е също, че по отношение на водача на ППС е взето отношение, чрез съставяне на АУАН №678732/04.04.2016 г. По повод на съставения на Н. И. Д.АУАН е било издадено наказателно постановление, с което на същия е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.116 от ЗДвП, което не е било обжалвано от санкционираното лице, а глобата е била заплатена от него на 13.06.2016 г.

Видно от лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение №3919, на 04.04.2016г., П.И.А. е била прегледана от лекарски екип в ЦСМП, а от СМУ №165/08.04.2016г. на д-р Т. Ч. се установява, че от възникналото ПТП детето е получило автомобилна травма – травма вследствие блъскане от лек автомобил по време на движение при пресичане на улицата, при което е получило кръвонасядане в областта на страничната повърхност на лявото бедро и охлузване на кожата в областта на гръбната повърхност на четвъртия пръст на дясната ръка. По този повод детето по спешност е било откарано в спешно отделение, където е било прегледано от д-р В., а при извършените рентгенови изследвания не са били установени счупвания. Описаните увреждания били получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са били получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения. Установените увреждания са причинили на освидетелстваното лице болки и страдания. От представените пред ЯРС, Амбулаторен лист №497/13.04.2016г. и етапна епикриза от 13.04.2016г. на д-р Л. Д., се установява, че след ПТП, П.И.А. е била консултирана от д-р Д., т.к. не можела да спи добре, била неспокойна и по цяла нощ ритала, провиквала се, била се затворила, изглеждала потисната, притеснена, отказвала да излиза да играе с деца, стояла свита и несигурна, замислена, страхувала се да не й се случи пак нещо. Недпосредствено след инцидента започнала да се изпуска по малка нужда нощем. Обективното състояние на детето – психично било видимо много напрегнато, изглеждало уплажено, подтиснто и притеснено, търсело прегръдката на майка си и така се успокоявало, нямало данни за психични отклонения, но билостресирано от преживяното събитие. Лекарят констатирал като основна диагноза остра стресова реакция и неорганична енуреза и назначил терапия и консултации с психолог и детски невролог.

Пред ЯРС е била изслушата комплексна съдебно-медицинска –психологическа експертиза. От същата се установява, че охлузванията на детето, описани от съдебния лекар са травматични увреждания в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Според вещите лица няма отклонения в неврологичния статус на детето-същият е в нормата за възрастта, а последствията от травмата са със затихващ характер, т.к. случаите на нощно напикаване и нервност са все по-редки, особено през второто шестмесечие след претърпяното ПТП. Според ВЛ-ца не било типично, но било възможно, като причина с оглед възрастта на детето и изживения стрес от ПТП, същото да развие състояние на "енурезис ноктурна". Не можело да се твърди с категоричност дали е било налице състояние на "енурезис ноктурна", т.к. данните за същото били по твърдения на майката, вкл. тези посочени в листовете за преглед при психиатъра д-р Л.Д. и при ОПЛ д-р В.Г.. ВЛ-ца са посочили, че детето е било излагано и на други стресови фактори, като започване на училище в първи клас и раждане на ново детет в семейството, което може също да е допринесло за нощното напикаване и нервни прояви у детето.

Разпитаните пред ЯРС свидетели, са дали следните показания: Св. С. Ж. полицай в ОД на МВР – Ямбол - сектор „Пътна полиция“ е посочил, че той бил единия от полицейските служители, посетили местопроизшествието на 04.04.2016г. на ул.“Мраморно море“ №2, при което лек автомобил бил блъснал преминаващо през пътното платно дете. При посещението на местопроизшествието полицейските служители установили на място водача, автомобила, детето и неговата майка, обезопасили района и изчакали пристигането на лекарите от Спешен център, които прегледали детето и го отвели в МБАЛ „Св.Пантелеймон“АД гр.Ямбол. Свидетелят е заявил, че не си спомня какво е било състоянието на детето към момента на пристигането му местопроизшествието, но помни, че водача на автомобила е бил много притеснен. Видно от показанията му, на мястото на ПТП имало много паркирани автомобили от страната на улицата, от която детето тръгнало да пресича, а детето тръгнало да пресича между паркираните автомобили, като същото било с много нисък ръст, но според свидетеля, за придружителя на детето, водача е можел да възприеме, че има пешеходец на тротоара. Според свидетеля, на мястото на инцидента нямало пешеходна пътека. Водачът обяснил, че детето излязло само на пътното платно без майката, която била някъде встрани на тротоара, а майката не била в състояние да даде показания, тъй като била в шок. Ограничението за допустимата скорост на движение на пътните превозни средства на мястото на произшествието, била каквато е тази в условията на движение в населено място. На мястото на произшествието имало следи от спирачен път. Според свидетеля, водачът не бил карал с висока скорост, т.к. успял да спре много бързо, спрял веднага след възприемането на детето на пътното платно.

Св. Н.Д. управлявал лекия автомобил, е посочил, че участвал в ПТП на 04.04.2016 г., при което е блъснал дете на ул.“Мраморно море“. Според свидетеля детето изскочило изведнъж, тичайки между две коли, които били паркирани край тротоара от дясната страна по посоката на движение на. Свидетелят е посочил, че се е движил с не повече от 30 км./ч. и веднага след като детето изскочило на пътя, натиснал спирачки и дръпнал ръчна, без да завива волана на автомобила, но въпреки това ударил детето. Според свидетеля нямало възрастен, който да придружава детето, а впоследствие разбрал, че майката на детето е стояла на отсрещния тротоар на улицата. След като ударил детето, свидетелят посочил, че слязъл от автомобила и го вдигнал от земята, като по детето видимо нямало рани или други контузии, а само било уплашено. Свидетелят изчакал на място пристигането на полицаите и лекарите, на които било съобщено по телефона от хора от съседните къщи, като след пристигането на линейката детето било откарано в Спешния център, откъдето впоследствие се обадили по телефона, че на детето му няма нищо и е добре. Свидетелят е заявил, че после той отишъл в КАТ, където му съставили акт за нарушение, който той не обжалвал, а заплатил наложената му санкция.

Св. И. А. баща на ищцата, е дал показания, че след инцидента, като се прибрало у дома детето не било добре, било много уплашено, а от дясната страна на тялото по крака било зачервено и охлузено и над дясната вежда имало рана. След инцидента детето започнало нощно време да се начурква, събуждало се и говорело нещо, а на училище ходило със страх и не искало да играе с децата, защото все се страхувало. Уплахата и неспокойния сън и събужданията нощем продължавали и досега.

Не е спорно между страните, а видно и от Опис на претенция №1610020828/06.07.2016 г. и писмо изх. №НЩ-4019/23.08.2016г . на ЗД „БУЛ ИНС“АД, на 06.07.2016 г. пълномощникът на ищцата е депозирал пред ответното дружество искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, а в отговор на претенцията застрахователят е предложил изплащането на обезщетение в размер на 250 лв.

От заключението на изслушаната пред ЯОС САТЕ е видно, че ВЛ-це Б. е установило, че оглед на местопроизшествието не е бил извършван и не е съставен протокол за оглед. Липсват данни за габаритите на платното за движение, както и за отстоянията от тротоарите на паркираните от двете страни автомобил. Липсват данни и за техническото състояние на инцидентния автомобил. ВЛ-це е посочило, че в тази връзка при по-нататъшните изчисления ще използва средностатистически коефициенти и параметри, налични в справочната и специализирана литература. Според заключението, пострадалата пешеходка П.А., към момента на настъпване на произшествието е имала навършени 6 години и според материалите по делото преди и към момента на удара, детето е бягало. По средностатистически данни скоростта на дете на 6 години при бързо бягане е в границите 5-8 км/ч. За скорост на движение на пострадалото дете, експертизата е приела средноаритметичната стойност от упоменатите по-горе скорости, а именно 6,5 км/ч. Поради ниския си ръст, детето е станало видимо за водача на лекия автомобил, едва когато се е показало зад паркираните вдясно автомобили. Изминатото разстояние от детето от този момент до момента на удара е около 3,1 метра. ВЛ-це е посочило, че тъй като в материалите по делото липсват данни, чрез които по математичен път да се определи скоростта на движение на автомобила преди и към момента на възникване на ПТП, експертизата ще използва модели и методи, базиращи се изцяло на експериментални тестове и изследвания, резултатите от които се потвърждават от данни от действителни произшествия. Въз основа на това и данните по делото за нараняванията на детето, ВЛ-це е дало заключение, че скоростта на движение на лек автомобил Опел Астра с per. № У5310АН преди ПТП е била около 35 км/ч. Относно механизма на настъпване на произшествието, в заключението е посочено, че на 04.04.2016 г., около 11:10 часа, в гр. Ямбол, ул. „Мраморно море", в посока от ж.к. „Диана" към ул. „Търговска" се е движел лек автомобил Опел Астра с per. № У 5310 AH. Движението се е реализирало през светлата част от денонощието в условията на дневна светлина, ясно време и добра видимост по прав хоризонтален пътен участък и суха запазена асфалтова настилка. Автомобилът се е движел по средата на улицата със скорост от около 35 км/ч. От дясната страна на улицата, спрямо посоката на движение на автомобила е имало паркирани автомобили, които частично са ограничавали видимостта на водача напред и надясно. При същите пътни и атмосферни условия, пострадалото дете, най-вероятно придружавано от майка си, се е намирало на десния тротоар на ул. „Мраморно море", срещу дом №2, с намерение да пресече улицата в посока изток - запад. В определен момент, излизайки измежду паркиралите автомобили, детето е възприело като опасност приближаващият й отляво лек автомобил Опел, изскубнало се е от ръката на майка си и е побягнало, пресичайки перпендикулярно ул. „Мраморно море". От своя страна, възприел детето като опасност, водачът на лек автомобил Опел е реагирал на създалата се ситуация чрез аварийно задействане на спирачната уредба. В предвид скоростта на движение на автомобила, както и отстоянието между автомобила и детето е последвал удар, който е бил страничен отляво за детето и челен за автомобила. В резултат на сблъсъка са причинени телесни увреждания на детето П.И.А.. Според ВЛ-це причина за настъпилото ПТП е внезапната поява върху платното за движение на пострадалото дете. Видно от заключението, в конкретния случай, от техническа гледна точка, с оглед на движението на двамата участници в ПТП, опасността от сблъсък е възникнала в момента, когато детето е станало видимо за водача на лекия автомобил /в момента когато детето се е „показало" зад паркираните вдясно автомобили/. Към този момент, водачът на автомобила е имал техническа възможност да предприеме аварийно спиране и същият го е реализирал в пълен обем - в първия възможен момент, когато детето е станало видимо за него. На въпроса: "Имал ли е водачът на лекия автомобил обективна възможност да възприеме детето и майката на пътното платно?", ВЛ-це е посочило, че по делото липсват данни за ръста на детето и майката, но ако се приеме, че майката е с височина около 160 см, то тя е имала техническа възможност да възприеме приближаващия й от ляво лек автомобил, още когато е била на тротоара, при положение, че паркираният в дясно на платно за движение автомобил е лек. Същите изводи се отнасят и за водача на лекия автомобил Опел. След справка в справочна и специализирана литература ВЛ-це установило, че средния ръст за дете на 6 години е около 0,95 - 1,05 см. При това положение детето би било видимо за водача на лекия автомобил Опел, едва тогава, когато се изравни с левия габарит на паркирания лек автомобил. ВЛ-це обаче е посочило, че въпреки това този извод е в пряка зависимост от марката, модела и габарита на паркирания автомобил.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата се преценя, като частично основателна:

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове, като такива с пр. осн. чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано по смисъла на КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат. За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причИ.връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно - следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Правилно в мотивите си първоинстанционния съд е посочил, че по делото са налице доказателства, които установяват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправното поведение на водача на застрахованото МПС, причиняващо вреди на пострадалата, а именно реализирането на ПТП при управлението на МПС от страна на Н. Д., при което е блъснал малолетната П.И.А. и й е причинил физически травми, предизвикали болки и страдания, както и психически травми, изразили се в уплаха, стрес, смущаване на съня и на нормалните физиологични функции на организма. Въз основа на събраните доказателства безспорно установено по делото е, че е налице противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.116 от ЗДвП. В същата е посочено задължение за водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, като по силата на чл.117 от ЗДвП при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.

По делото е установено, че на 04.04.2016 г., около 11.10 часа, в гр.Ямбол, ул.„Мраморно море", в посока от ж.к.„Диана" към ул.„Търговска" управлявайки лек автомобил Опел Астра с per. № У5310AH, собственост на Г.М. И., водачът Н. И. Д., не се съобразил с конкретните особености на пътя /множество паркирани автомобили от страната на посоката на движение на автомобила/ и не е успял да овладее автомобила, като е ударил неправилно пресичащото дете П.И.А.. В тази насока следва да се кредитират изцяло писмените документи съставени от ОД на МВР-Ямбол: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.04.2016г., Удостоверение №326000-4644/19.04.2016г. и Наказателно постановление (НП) №16-0813-000213/08.04.2016г., влязло в сила наказателно постановление, с което е ангажирана административно- наказателната отговорност на водача- още повече, че изложените в тях констатации не са опровергани от ангажирани в настоящото съдебното производство доказателства.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за случайно деяние, тъй като от заключението на САТЕ, следва да се направи извод, че е оборена законовата презумпция за вината на делинквента в конкретния случай. Съдът не обсъжда заключението на изслушаната САТЕ на ВЛ-Б. в частта й, в която ВЛ-це е дало отговор на въпросите: Налице ли е била техническа възможност от страна на водача на лекия автомобил да предприеме аварийно спиране, към момента на възникване на опасността за движението му и имал ли е водачът на лекия автомобил обективна възможност да възприеме детето и майката на пътното платно, доколкото при изготвяне на отговора на посочените въпроси заключението е базирано не на конкретни данни и доказателства, касаещи процесния случай, предмет на делото, а на предположения и вероятности, базиращи се на експериментални тестове и изследвания. По отношение на отговора на последния въпрос, ВЛ-це изрично е посочило, че по делото липсват данни за ръста на детето и майката, и че дадения от него отговор е в пряка зависимост, от марката модела и габарита на паркирания автомобил /за което по делото данни и доказателства липсват/. Ето защо съдът счита, че заключението не може да послужи като доказателство за липса на виновно поведение от водача, на застрахованото при ответника МПС.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод и за наличието на причинно-следствена зависимост между противоправността в деянието на водача с настъпилите увреждания на детето.

В този смисъл съдът приема за доказано, че водачът Н. И. Д. е осъществил увреждащото деяние, че нанесените на малолетната П.И.А. травми засягат нейното здраве и че същите са закономерна последица от неправомерното поведение на водача. Субективният елемент на непозволеното увреждане се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.

По изложените съображения настоящия състав на съда счита иска за обезвреда на щетите, причинени на ищцата в резултат на настъпилото ПТП, за доказан в своето основание.

Безспорно е и обстоятелството, че между ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София и собственикът на лек автомобил Опел Астра с per. № У 5310 АН, е била сключена валидна към датата на ПТП /04.04.2016г./ застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица с полица № BG/02/116001022194, като водачът на автомобила, е бил обхванат от действието на тази застраховка.

Като взе предвид: момента на настъпване на процесното събитие; социално-икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие; възрастта на пострадалата към посочения период; броя, вида и характера на получените травматични увреждания, подробно описани в приетата СМЕ; начина, времетраенето и степента на тяхното възстановяване; вида и интензитета на преживените болки и страдания съгласно показанията на разпитаните по делото свидетел Андреев, в съответствие и с прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът приема, че следва да се определи обезщетение за причинените на малолетната П.И.А. неимуществени вреди в размер на 2000лв., което би било в състояние да репарира понесените от детето болки и страдания от физическо и морално естество по повод на претърпените от него увреждания

При определяне размера следва да се отчете и това, че е установено по делото, от друга стана, че детето със своето поведение също е допринесло за настъпването на вредите. Видно е от събраните доказателства, че детето е пресичало неправилно, като е изляло внезапно на пътното платно. Според дадените в ТР №88/1962г. и в т.7 на ППВС №17/1963г. разрешения, за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл.51 ал.2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. С оглед изложеното в случая следва да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като поведението й да бъде отчетено в еднаква степен с деянието на водача на лекия автомобил за допринасяне във вредите, т.е. в размер на ½, и определеното обезщетение следва да се намали с 50 %. С оглед на това размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се намали съответно, като се определя от съда в общ размер на 1000 лв. До този размер съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен. В разликата над този размер до размера 6000лв. претенцията е неоснователна и правилно е била отхвърлена.

При частичното уважаване на иска за главница, основателен се явява и акцесорно предявения иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД за лихва за забава за периода от 27.07.2016г. - 21.02.2017г. Размера на лихвата за забава, изчислен чрез онлайн калкулатор за изчисляване на зак. лихва /www.calculator.bg/, върху горепосоченото от съда обезщетение за неимуществени вреди е 58,45лв., до този размер искът е основателен и следва да бъде уважен. В разликата над този размер до размера 350лв. претенцията е неоснователна и правилно е била отхвърлена.

Ето защо решението на ЯРС, следва да бъде отменено в частта му, в която съдът е отхвърлил, предявения иск с пр. осн. чл.432, ал.1 от КЗ до размера от 1000лв.- съставляваща обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди и предявения иск с пр. осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД до размера от 58,45лв.- съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.07.2016г. до датата на предявяване на иска, и посочените суми следва да бъдат присъдени в полза на ищцата. В останалата част, обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенциите за разноски:

По делото са представени доказателства за направени разноски от въззивницата, пред двете инстанции в размер на 264,50лв.- възнаграждение за ВЛ-це по САТЕ назначена от ЯОС, липсват доказателства за платено възнаграждение за адвокат, както и разноски за ДТ по делото. При този изход на делото в полза на въззивницата, следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно 44,09лв.

По делото са представени доказателства за направени разноски от въззиваемата страна, пред двете инстанции в общ размер на 1030лв. /в т.ч. възнаграждения за адвокат от по 500лв. за всяка инстанция и 30лв.- разноски за призоваване на свидетел/. При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно - 858,31лв.

Тъй като ищцата в първоинстанционното производство е била освободена от такси и разноски, при този изход на делото с оглед частичното уважаване на исковете, ЗД „БУЛ ИНС“АД гр.София, следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ЯРС ДТ в общ размер на 100лв., и сумата 80,16лв. - разноски за ВЛ-ца, както и да заплати по сметката на ЯОС, дължимата ДТ за въззивната жалба в размер на 50лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист .

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №369/30.06.2017г., постановено по гр.д.№562/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил, предявените от А. И.А., с ЕГН-**********, действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетната П.И.А., с ЕГН-**********,***, със съд. адрес:***, кантора ***, чрез пълномощника си адв. И. Г. ***, с ЕИК-831830482, иск с пр. осн. чл.432, ал.1 от КЗ до размера от 1000лв.- за обезщетението за причинени от деликт неимуществени вреди и иск с пр. осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД до размера от 58,45лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 27.07.2016г. до датата на предявяване на иска, както и в частта му за присъдените разноски, и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД гр.София, с ЕИК-831830482, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на А.И.А., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П.И.А., сумата 1000лв.- обезщетение за претърпени от малолетното дете неимуществени вреди, причинени от ПТП на 04.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2017г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД гр.София, с ЕИК-831830482, осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на А. И.А., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П.И.А., сумата 58,45лв. - лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 27.07.2016г. - 21.02.2017г.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД гр.София, с ЕИК-831830482, ДА ЗАПЛАТИ на А. И.А., в качеството й на майка законен представител на малолетното дете П.И.А., сумата 44,09лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА А.И.А., в качеството й на майка законен представител на малолетното дете П.И.А. ***, с ЕИК-831830482, сумата 858,31лв. - разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №369/30.06.2017г., постановено по гр.д.№562/2017г. по описа на ЯРС, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД гр.София, с ЕИК-831830482 да заплати по сметка на ЯРС, ДТ в размер на 100лв. и сумата 80,16лв. - разноски за ВЛ-ца, както и да заплати по сметката на ЯОС, дължимата ДТ за въззивната жалба в размер на 50лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.