гр.Ямбол........2.10........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На...........................деветнадесети...септември….....................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от К.Б.Б. чрез пълномощник адв.К. ЯАК против решение № 225/13.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 190/2017 г. по описа на ЯРС, а изписано като постановено по гр.д.№ 487/2017 г. Счита се за нищожно решението поради погрешното посочване на номера на делото, по което е постановено, макар да става ясно от неговия текст, че се отнася до това дело. С атакуваното решение съдът е присъдил размер на издръжка 140 лв., дължима от жалбоподателката на сина й М.П.П. със знанието на законния си представител и баща П.М.П., което се счита за незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилност на разсъжденията на районния съд относно възможностите на жалбоподателката, дължаща издръжка, противоречие в съжденията на съда относно наличието на особени нужди от издръжка за детето. Иска се решението да бъде отменено изцяло като нищожно, да бъде поправено или изменено в частта на присъдения размер издръжка като същата бъде определена на 115 лв.
В законоустановения срок от ищеца по делото е
депозиран отговор на въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, валидно и законосъобразно
се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че изложения
в жалбата порок не е измежду тези, които обуславят неговата нищожност. Съдът
правилно е обсъдил събраните доказателства относно нуждите на детето от
издръжка и възможностите на ответницата да заплаща такава в присъдения размер,
въз основа на което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните
редовно призовани не се явяват, но поддържат становищата си по въззивната жалба
и отговора чрез своите пълномощници.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС М.П.П.
със знанието на законния си представител и баща П.М.П. е предявил иск против К.Б.Б., негова майка за увеличение на присъдената с
решение № 594/8.11.2010 г. по гр.д.№ 1627/2010 г. издръжка от 80 лв. на 160 лв.
Съдът е уважил претенцията частично като е постановил атакуваното решение за
завишаване размера на месечната издръжка от 80 лв. на 140 лв.
За установяване на своите твърдения
и възражения пред районния съд страните са представили писмени и гласни
доказателства. Установено е, че с посоченото решение по гр.д.№ 1627/2010 г. ЯРС
е определил размера на дължимата от Б. на сина й М. издръжка в размер 80 лв.,
считано от 14.06.2010 г. Към момента на завеждане на настоящия иск на
19.01.2017 г. М.П. е бил ученик в осми клас в ПГИ „Г.С.Раковски“ гр.Ямбол,
съгласно представеното уверение № 1413/28.10.2016 г. Представен е паспорт от
Българска карате киокушин федерация и пет грамоти и сертификати за това, че
детето М. се занимава постоянно с този спорт и има постигнати резултати в него.
Съгласно служебна бележка от 10.01.2017 г., издадена от амбулатория по дентална
медицина, М.П. е на ортодонтско лечение за общо 1400 лв.
За установяване доходите на бащата П.П.
е представено удостоверение и служебна бележка за това, че работи в МВР и е
получил средно месечно БТВ за периода 1.05.-31.10.2016 г. в размер 1393,78 лв. П.П.
е баща също така и на детето Д. П. П., родена на *** г., с майка З. К.. За последната е
представено удостоверение от 29.11.2016 г. от НОИ за това, че получава месечно
340 лв. парично обезщетение за
отглеждане на дете.
От изисканата и представена справка
от НАП, представена като доказателство от Б. и в настоящото производство, се
установява, че същата от 1.11.2016 г. е в трудови правоотношения, по които
получава основна заплата 420 лв.
По искане на ищеца по делото е
разпитан свидетеля Г.Г., който
е запознат с начина на живот на М., тъй като е приятел на баща му П.. Свидетелят
потвърждава, че М. тренира карате, ходи на състезания в различни градове,
печели грамоти и награди. Отделно от това М. посещава уроци по китара за около
80 лв. на месец, а тъй като има проблеми със зъбите го водят и на зъболекар в
гр.Сливен. Свидетелят знае, че майката с нищо не се грижи за детето – не му
купува нищо, нито дрехи, нито други необходими неща.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В
съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно.
Предявеният
иск е с правно основание чл.150 от СК за промяна размера на дължима от родител
на дете месечна издръжка поради промяна на обстоятелствата. Съгласно чл.143
ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а минималният размер
издръжка за едно дете е 1/4 от размера на МРЗ. Посредством даването на издръжка
следва да се задоволят поне в минимален размер нуждите на детето, които са
освен от облекло и дрехи, също така и от различни негови потребности. В случая
съдът счита, че средствата, необходими на М. за упражняваните от него
извънкласни занимания и ортодонтско лечение не са потребности, които не следва
да бъдат задоволени като второстепенни. Установено е по делото, че детето има
постижения, които следва да бъдат насърчавани с продължаване на тренировките, а
лечението му при зъболекар безспорно следва да бъде доведено до край. В този
смисъл е налице изменение в обстоятелствата по отношение на нуждаещия се от
издръжка, най-малко предвид изминалия седемгодишен период от предходното
присъждане на издръжка. Към момента на определяне издръжката М. е бил 8
годишен, а сега е вече на 15 години, което от своя страна е достатъчно да се
приеме за нарастване на нуждите му от издръжка, а в случая и нарастване на
потребностите му за нейното увеличение.
От друга
страна съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата и при дължащата
издръжка майка на детето – К.Б.. От представената по делото справка за трудова
заетост е видно, че доходите на Б. макар и да са минимални, са нараснали от
предходното определяне на издръжката. Същата не е представила доказателства,
удостоверяващи невъзможност да отделя за месечна издръжка на сина си 140 лв. –
няма данни за други лица, към които е задължена с издръжка или други
обстоятелства, които я препятстват да дава този размер. В същото време бащата,
който отглежда М. има семейство и още едно малолетно дете и съдът приема, че
преценката на районния съд относно определения за увеличаване размер на
издръжката е правилен.
Като е
достигнал до същия краен резултат, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който не страда от пороците, визирани в жалбата и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден, а въззивната жалба като
неоснователна – оставена без уважение.
При този
изход на делото в настоящата инстанция въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемия направените разноски в размер 300 лв.
На основание
изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
225/13.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 190/2017 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА К.Б.Б. с посочени данни да
заплати на М.П.П. лично и със знанието на законния си представител и
баща П.М.П. направените
пред въззивния съд разноски в размер 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.