В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I въззивен граждански състав

На 19 септември 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 273 по описа на 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д.С.И. и Е.И. ***, чрез пълномощника адв.С.В. от ЯАК против Решение №340/16.06.2017 г., постановено по гр.д.№1143/2016 г. на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

РАЗПРЕДЕЛЯ, по молбата с правно основание чл.32 ал.2 ЗС, предявена от Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В. ***, със съдебен адрес ***, кантора № ***, срещу Х.С.С., ЕГН ********** *** и С.С.И., ЕГН ********** ***, ползването на поземлен имот с идентификатор 87374.530.22, находящ се гр.Я., ул.“**********“ № **, целият с площ 250 кв.м. ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.1, със застроена площ 34 кв.м., жилищна сгрпада-еднофамилна, на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2, със застроена площ 82 кв.м., друг вид сграда за обитаване на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване, с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м., като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м., свободната площ на имота, съгласно кадастралната карта е 110 км.м., като тримата съсобственици Д.С.И.,Е.И.И.,Х.С.С. и ползвателя С.С.И. следва общо да ползват 26 кв.м. на незастроена част от поземлен имот с идентификатор 87374.530.22, находящ се гр.Я., ул.“********“ № **, целият с площ 250 кв.м., ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.1, със застроена площ 34 кв.м., жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м., друг вид сграда за обитаване на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване, с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м., като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м., свободната площ на имота, съгласно кадастралната карта е 110 км.м., оцветено в зелен цвят на приложение №2 към заключението на в.лице С., Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И.,ЕГН ********** следва да ползва 22 кв.м. на незастроена част от поземлен имот с идентификатор 87374.530.22, находящ се гр.Я., ул.“*******“ №**, целият с площ 250 кв.м., ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.1, със застоена площ 34 кв.м., жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2, със застроена площ 82 кв.м., друг вид сграда за обитаване на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване, с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м., като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м., свободната площ на имота, съгласно кадастралната карта е 110 кв.м., оцветено в червен цвят на приложение №2 към заключението на в.лице С., Х.С.С., ЕГН ********** и С.С.И., ЕГН ********** следва да ползва 45 кв.м. на незастроена част от поземлен имот с идентификатор 87374.530.22, находящ се гр.Я., ул.“********“ №**, целият с площ 250 кв.м., ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.1, със застроена площ 34 кв.м., жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2, със застроена площ 82 кв.м., друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване, с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м., като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м., свободната площ на имота, съгласно кадастралната карта е 110 кв.м., оцветено в жълт цвят на приложение №2 към заключението на в.лице С., като Приложение №2 да се счита за неразделна част от настоящето съдебно решение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В. ***, със съдебен адрес ***, кантора №***, срещу Х.С.С., ЕГН ********** *** и С.С.И., ЕГН ********** *** активно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС– обезщетение за лишаването им от ползването на поземлен имот с индентификатор 87374.530.22, находящ се гр.Я.,ул.“********“ №**, целият с площ 250 кв.м., ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.1, със застоена площ 34 кв.м., жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2, със застроена площ 82 кв.м., друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м., като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 кв.м. , като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и съдебен адрес ***, кант.*** да заплатят на Х.С.С., ЕГН ********** *** и С.С.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за производството.

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и съдебен адрес ****, кант.*** да заплатят държавна такса в полза на бюджета на ЯРС в размер на 30 лева.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва в частта, с която е отхвърлена претенцията им за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаването им от ползването на процесния имот, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата са изложени подробни съображения относно това, че постановеното от съда разпределение на ползването на процесния имот не е съответно на квотите на страните по делото в съсобствеността, което налага въззивниците - ищци да бъдат компенсирани по реда на чл.31, ал.2 ЗС в същото производство. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната част и уважаване на тази претенция. Заявена е и претенция за присъждане на рзноските по делото пред двете инстанции.

Въззиваемите Х.С.С. и С.С.И., чрез пълномощника адв.Е.М. ***, в срока по чл.263 ГПК, са депозирали писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба. Въз основа на подробните съображения се иска потвърждаване на решението в атакуваната част, съответно - оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявена е претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.

В о.с.з. въззивниците, редовно и своевременно призовани, от тях се явява Д.И., Е.И. - не се явява, като двамата се представляват от процесуалния представител адв. С.В. от ЯАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, иска отмяна на решението в атакуваната част и съответно уважаване на предявения иск. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции.

В о.с.з. въззиваемите, редовно и своевременно призовани, не се явяват, но се представляват от процесуалния представител адв. Е.М. ***, който поддържа заявеното в писмения отговор становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на решението в атакуваната част. Подържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка, въззивния съд намери атакуваното решение за валидно. При преценка на допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията на ищците /сега въззивници/ за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаването им от ползването на процесния имот, въззивния съд намери същото за недопустимо в тази част. И това е така, тъй като съдът е разгледал и по същество се е произнесъл по един непредявен иск.

Съображенията са следните:

ЯРС е бил сезиран с искова молба, с която ищците Д.С.И. и Е.И.И. са предявили против ответниците Х.С.С. и С.С.И. иск с правна квалификация по чл.32, ал.2 ЗС, като са претендирали разпределение на ползването на съсобствения им с ответниците недвижим имот /земя и сгради/, което да бъде извършено съобразно квотите им в съсобствеността, като са посочили "в случай на несъответствие между ползваната площ и дяловете в съсобствеността, това да се компенсира по реда на чл.31, ал.2 ЗС".

При проверка редовността на депозираната ИМ и констатирайки нередовности по нея, с разпореждане №2301/04.05.2016 г. ЯРС е обездвижил производството по делото, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването, наред с другите констатирани нередовности /за вписване на ИМ и внасяне на ДТ за предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС/, да посочи и дали с ИМ се предявява иск по чл.31, ал.2 ЗС и ако се предявява такъв да определи размера на обезщетението, което се претендира, за какъв период от време е претенцията, както и да бъде внесена ДТ от 4% върху претендирания размер. За посоченото разпореждане на съда ищците са надлежно уведомени, чрез пълномощника си - адвокат, чрез връчено на 10.05.2016 г. съобщение.

С молба, вх.№7349/18.05.2016 г. ищците са заявили, че иска по чл.31, ал.2 ЗС "е предявен с ИМ като алтернативен, само в случай че определеното право на ползване не отговаря на правата им в съсобствеността, т.е. ако им бъде опредЕ.за ползване площ по-малка от техния дял в съсобствеността". Със същата молба са заявили, че размера на обезщетението не биха могли да посочат на този етап, тъй като неговото определяне е предмет на изготвяне на бъдеща експертиза.

След постъпване на тази молба и без да се произнесе по въпроса дали са отстранени всички констатирани нередовностите на ИМ, съдията - докладчик е разпоредил връчване на препис от ИМ и приложенията на ответника със срок за отговор по чл.131 ГПК. След ново обездвижване на ИМ, връчване на препис от нея и приложенията и на С.С.И. със срок за отговор по реда на чл.131 ГПК /без нарочен акт за конституирането му като ответник в процеса/, провеждане на няколко о.с.з. и събиране на доказателства, съдът в о.с.з. на 21.03.2017 г. приключил съдебното дирене и дал ход по същество. В срока по чл.235, ал.5 ГПК, с определение от 21.04.2017 г., съдът отменил хода по същество, възобновил съдебното дирене, насрочил о.с.з. и съставил проекто-доклад по делото. С проекто-доклада приел, че с ИМ са предявени два иска: иск за спорна съдебна администрация по чл.32, ал.2 ЗС и иск с правна квалификация по чл.31, ал.2 ЗС.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съд намери, че от изложеното в ИМ и молбата-уточнение не може да се направи извод, че с ИМ е предявен иск по чл.31, ал.2 ЗС. Претенцията на ищците следва да бъде опредЕ.като предложение на възможно решение за разпределяне на ползването, като искане да се постанови съдебен акт, който да замести общото решение на съсобствениците за използването и управлението на общата вещ, тъй като липсват в закона критерии или ограничения, по които съдът да се ръководи относно вида и характера на възможните решения за разпределяне на ползването. Непроизнасянето на съда по така заявеното от ищците искане може да бъде приравнено на непълно решение, като реда за допълване е уреден в чл.250 ГПК, като това може да стане в срока, предвиден в нормата.

Действително според задължителната съдебна практика /Р.№291/29.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№212/2011 г., II г.о.; Р.№72/15.07.2015 г. на ВКС по гр.д.№553/2015 г., II г.о., двете с докладчик съдия К.Маринова/ е допустимо в рамките на производство по чл.32, ал.2 ЗС, съдът след като прецени, че видът и предназначението на веща не позволява всички собственици да ползват лично реална част от нея, да разпредели ползването съобразно фактическото положение и присъди гражданските плодове на съсобствениците, които не могат да получат реално ползване, щом същите са изразили воля за това. Искането за парично обезщетение в рамките на производство по чл.32, ал.2 ЗС не представлява отделен иск, защото според цитираната съдебна практика, уточнение и искане за присъждане на парично обезщетение като форма на взето решение в съдебна администрация по разпределяне ползването на съсобствен имот може да се направи за първи път и пред въззивната инстанция.

Независимо от горното, по отношение на иска по чл.31, ал.2 ЗС във всички случаи следва да са налице изискванията за редовност на исковата молба, включително посочване цена на иска, претендиран период и внасяне на дължимата държавна такса. След като исковата молба трябва да отговаря на изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, при констатирана нередовност, първата инстанция следва да процедира по правилото на чл.129 ГПК, оставяйки исковата молба без движение, респективно, като прекрати производството по делото при неизпълнението на дадените указания.

В настоящия случай и както вече се посочи при внимателен прочит на ИМ, не може да се приеме, че с нея е предявен самостоятелен иск по чл.31, ал.2 ЗС, а заявеното в молбата - уточнение е в резултат на дадените от ЯРС указания, но от същото отново не може да се изведе извод за предявен такъв иск.

За изчерпателност, въззивния съд се счита ангажиран да посочи, че дори и да бъде възприета най-благоприятната за въззивниците хипотеза, а именно, че в производството са предявили иск по чл.31, ал.2 ЗС, то крайния изход на делото би бил същия - такъв иск би бил недопустим, тъй като претенцията на ищците - въззивници касае неопределен /и непосочен конкретно/ период от бъдещето. Аргумент в тази насока се съдържа в задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №516/11.01.2011 г., по гр.д.№1385/2009 г., III г.о., където е посочено, че задължението по чл.31, ал.2 ЗС не е от категорията задължения, за които в разпоредба на чл.124, ал.2 ГПК е уредена възможността кредиторът да заяви иска си за тяхното изпълнение, преди да е настъпила изискуемостта им и това е така, тъй като макар и правата на съсобствениците да са установени, то ползването в обем по-голям от притежавания, като източник на вземането, е факт, който не е неизменим и вземането е съществуващо само и доколкото е реализиран посочения правнорелевантен факт като факт от миналото.

При всичко изложено до тук въззивния съд прие, че в производството по делото не е предявен самостоятелен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Първостепенния съд, разглеждайки и произнасяйки се по непредявен иск с такова правно основание е постановил недопустимо съдебно решение, което в тази му част следва да бъде обезсилено.

При този изход на спора, право на разноски възниква в полза на въззиваемите. Предвид своевременното искане за присъждане на разноски и представеното доказателство за направени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., въззивния съд присъжда такива за производството пред ЯОС в посочения размер.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение №340/16.06.2017 г., постановено по гр.д.№1143/2016 г. на ЯРС в частта, с която съдът е разгледал непредявен иск, като отхвърлил, като неоснователни, предявените от Д.С.И., ЕГН ********** и Е. И.И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В. ***, със съдебен адрес ***, кантора №***, срещу Х.С.С., ЕГН ********** ***8 и С.С.И., ЕГН ********** *** активно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС– обезщетение за лишаването им от ползването на поземлен имот с индентификатор 87374.530.22, находящ се гр.Я.,ул.“*******“ №**, целият с площ 250 кв.м., ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж, с идентификатор 87374.530.22.1, със застоена площ 34 кв.м., жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2, със застроена площ 82 кв.м., друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м., като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота, съгласно кадастралната карта е 110 кв.м.

В останалата част Решение №340/16.06.2017 г., постановено по гр.д.№1143/2016 г. на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** и Е. И.И., ЕГН **********,*** да заплатят на Х.С.С., ЕГН ********** *** и С.С.И., ЕГН ********** ***, сумата 500 (петстотин) лева – разноски за въззивното производство.

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.