В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 26 септември 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.ИВАНОВ

възз. гр.дело №270 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А.И.П.,***, чрез адв. Ж. Т. ***, против Решение №319/08.06.2017г., постановено по гр.д.№261/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.298, ал.1 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение на А.И.П., ЕГН – ********** ***, пл.“...........“ № .., ет..., ап..., че съществува вземането на „МАКС КОЛЕКТ“ООД, ЕИК-175332042, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 17, ет.1, офис 208, представлявано от законен представител: Х. Й. Й. –управител и от пълномощник: юрк.В.А. за сумата от 15,90 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 3030/2016 г. по описа на ЯРС, и е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.И.П., да заплати на „Макс Колект“ ООД гр.София, ЕИК-175332042, сумата от 100 лв. – съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция, включващи и юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 325лв.- съдебно- деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3030/2016г. по описа на ЯРС. Твърди се, че ответникът е направил своите възражения, че за периода 01.09.2015г. - 30.09.2015г. не е използвал услугата на „Макс Телеком" ООД, като ищеца не е представил надлежни доказателства за да обори възраженията. Сочи се, че представените писмени доказателства от ищеца - трафик извлечение от системата на „Макс Телеком" ООД, не са на български език, и техния превод не съответства на разпоредбата на чл.185 ГПК. Сочи се, че договорът за цесия от който ищецът черпи права е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 , пр. 2 от ЗЗД и същият не е породил действия спрямо страните по него. Твърди се още, че в нарушение на материалния закон ЯРС е приел, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, тъй като му е бил съобщен към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи се също, че е налице нищожност на Договора за услуги -физическо лице от 06.08.2013г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, изразяващи се в следното: Договорът е сключен в нарушение на императивни правни норми - чл. 228, ал. 1, т. 3 и чл. 228, ал. 2 ЗЕС, тъй като в разрез с тях в него няма описание на услугата - негов предмет, а също и условията относно предмета му са формулирани по неясен начин. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. В писмено становище оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

По подадено от „МАКС КОЛЕКТ“ООД гр.София заявление, ЯРС е образувал ч.гр.д.№3030/2016г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, разпореждайки на длъжника А.И.П. *** да заплати на кредитора сумата 15,90 лв. – представляваща главница, лихва върху главницата в размер на 1,59лв. за периода 17.09.2015г. - 10.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото 25лв-ДТ и 300лв.- юрисконсултско възнаграждение..

В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като с настоящата искова молба кредиторът „МАКС КОЛЕКТ“ООД гр.София е предявил в законоустановения срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си за главница по заповедта за изпълнение, ведно с претенция за разноски. В исковата молба ищецът е поддържал, че на 06.08.2013г. между ответника и „Макс Телеком“ ООД е бил сключен договор за услуги Данни-физическо лице № ВС320028060813008, с предмет предоставяне на услуга мобилен достъп до интернет услуги, със срок от 24 месеца и задължение за потребителя ежемесечно да предплаща такса в размер на 15,90 лв., който след изтичане на срока се е трансформирал в безсрочен и е продължил да действа между страните. посочил е, че за периода на отчитане от 01.09.2015 г. до 01.10.2015г. е била издадена фактура № 6000643422 за сумата от 15,90 лв., съставляваща абонаментна месечна такса за периода от 01.09.2015г. до 01.10.2015г., с включен ДДС, която не е била платена от ответника.

От представените с ИМ пред ЯРС писмени доказателства се установява, че на 06.08.2013г. между „Макс Телеком“ ООД гр.София, ЕИК-121261531 и А.И.П. е бил сключен договор за услуги Данни-физическо лице № ВС320028060813008, с предмет предоставяне на услуга мобилен достъп до интернет услуги, със срок от 24 месеца и задължение за потребителя ежемесечно да предплаща такса в размер на 15,90 лв., като с подписването на договора ответникът-потребител е приел и „Общи условия“ на „Макс Телеком“ ООД за уреждане на взаимоотношенията на дружеството-доставчик и потребителите на услугите, съобразно които таксите по договора са дължими за всеки период на отчитане; периодът на отчитане е на ежемесечна база; самите такси имат абонаментен характер, като издаването на фактурите е предвидено да бъде извършвано ежемесечно на определени дати, за ползваните услуги, за което абонатът се информира за датите на отчитане на месечното потребление при сключването на индивидуалния договор за услуги, а неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми в определения срок. Посочено е, че договорът за услуги се продължава след изтичане на избрания срок само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване, като при липса на такова съгласие след изтичане на срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия, а абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойка за това.

По делото не е представено предизвестие от П. за прекратяване действието на договора, след изтичане на първоначално договорения 24 мес. срок.

Видно от Фактура №6000643422/01.09.2015г. същата е била съставена за периода на отчитане от 01.09.2015г. до 30.09.2015г., за сумата от 15,90 лв., съставляваща абонаментна месечна такса за посочения период, с включен ДДС. Страните не спорят, че П. не е заплатил задължението по фактурата, поради което, видно от ИМ, договорът е бил прекратен едностранно от „Макс Телеком“ ООД.

От представеното от ищеца извлечение от системата на „Макс телеком“ООД / л.65 от делото на ЯРС/ се установява, че през месец септември 2015г. на ответника е бил предоставен достъп до интернет, чрез съответното устройство за достъп, и такава услуга е била реално използвана от него.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания на 13.07.2016 г. и Анекс към същия, сключен между „Макс Телеком“ООД и „МАКС КОЛЕКТ“ООД, последното дружество е придобило вземанията по Приложение №1 / чл.2.2 от договора/, в т.ч. и срещу ответника / посочен под №688 от списъка/, произтичащи от прекратения договор за услуги данни-физическо лице № ВС320028060813008. Вземанията предмет на договора за цесия са били определени в договора и приложение №1, за което е предвидено да съставлява неразделна част от него, а съгласието относно цената и за начина на плащането й се съдържат в Анекс към договора за цесия, подписан от страните на същата дата - 13.07.2016г. При сключването на договора за цесия дружеството- цедент е упълномощило дружеството-цесионер да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. По делото пред ЯРС са били представени и доказателства за плащане на договорената по договора за цесия цена- 4бр. платежни нареждания.

Установено е, че ищцовото дружество е изпратило на длъжника уведомление за извършената цесия, като видно от доказателствата по делото, уведомлението е било доставено до адреса на ответника, посочен в Договора, като адрес за получаване на фактури /същия адрес е регистрираният в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на ответника и посочения от самия него във възражението му/, по реда на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги и чл.5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети въз основа на посочени законов текст от Комисията по съобщенията и регулирането, като в известието за доставяне е посочено, че получателят се е преместил на друг адрес.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

Предмет на заявлението в заповедното производство и издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е претенция на „МАКС КОЛЕКТ“ООД гр.София за сумата 15,90 лв. – представляваща главница по Фактура №6000643422/01.09.2015г., съставена за периода на отчитане от 01.09.2015г. до 30.09.2015г., съставляваща абонаментна месечна такса за посочения период, с включен ДДС. С оглед депозираното възражение срещу Заповедта по чл.410 ГПК от длъжника, искът е допустим.

В случая няма спор и е установено, че между „Макс Телеком“ ООД гр.София, ЕИК-121261531 и А.И.П. е бил сключен договор за услуги Данни-физическо лице № ВС320028060813008, с предмет предоставяне на услуга мобилен достъп до интернет услуги, със срок от 24 месеца и задължение за потребителя ежемесечно да предплаща такса в размер на 15,90 лв., като с подписването на договора ответникът-потребител е приел и „Общи условия“ на „Макс Телеком“ ООД за уреждане на взаимоотношенията на дружеството-доставчик и потребителите на услугите. Не се представиха доказателства, след изтичане на срока на договора, П. да е заявил, че желае прекратяването му, поради което съдът приема, че договора е продължил действието между страните, като безсрочен такъв. Предвид на това е била издадена Фактура №6000643422/01.09.2015г. за периода на отчитане от 01.09.2015г. до 30.09.2015г., за сумата от 15,90 лв., съставляваща абонаментна месечна такса за посочения период, с включен ДДС. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, направен въз основа на представените по делото писмени доказателства, че и през м. септември 2015г. на ответника е бил предоставен достъп до интернет, чрез съответното устройство за достъп, и такава услуга е била реално използвана от него. В тази връзка наведените в жалбата твърдения, за липса предоставен мобилен достъп до интернет от „Макс Телеком“ ООД на територията на гр.Ямбол, се преценят като неоснователни.

ЯОС споделя доводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на ответника за нищожност на договора поради противоречието му със закона, предвид неспазването на императивни правни норми на ЗЕС. Договора отговаря на изискванията на чл.228 ЗЕС, в редакцията му към датата на сключването му /ДВ бр.66 от 26.07.2013г./, тъй като в него са посочени идентификационните данни на крайния потребител и адрес на същия; вид и описание на услугите – Max Mobile HotSpot 30, описан с технически характеристики в графа „допълнителна информация“; цени, ценови пакети или тарифи и условия и срокове на плащане, посочени в графата заявка за услуги, както и срок на ползване на услугите и условия за продължаване и прекратяване на индивидуалния договор, посоченив графата „срок на договора“.

Неоснователни са и твърденията в жалбата за нищожност на договора за цесия 13.07.2016г. Както се посочи по-горе в мотивите, вземанията предмет на договора за цесия са били определени в договора и приложение №1, неразделна част от него, а съгласието относно цената и за начина на плащането й се съдържат в Анекс към договора за цесия, подписан от страните на същата дата - 13.07.2016г., представени и доказателства за плащане на договорената по договора за цесия цена.

По отношение на твърденията, че договорът за цесия няма действие по отношение на въззивника, тъй като не му е бил надлежно съобщен. Твърденията са неоснователни: Съгласно застъпени становища от ВКС, в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, се приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и настоящия случай/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД / Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о./. Приложеното към исковата молба на новия кредитор „МАКС КОЛЕКТ“ООД, уведомление доказва съществен за спора правнорелевантен факт - уведомяването на длъжника А.И.П. от първоначалния кредитор „Макс Телеком“ ООД /чрез пълномощника му „МАКС КОЛЕКТ“ООД/ за извършената в полза на „МАКС КОЛЕКТ“ООД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Уведомлението, съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник в момента, когато му е връчено като приложение към исковата молба на новия кредитор, и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник, но получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника /в т. см. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Въпреки дадената от съда възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесната сума не се дължи, респ. че е била заплатена от П. или такива, които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето защо, ЯОС счита, че предявения установителен иск за главница, правилно е бил уважен от първоинстанционния съд и решението, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 100лв.- възнаграждение за юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и материалния интерес по делото.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №319/08.06.2017г., постановено по гр.д.№261/2017г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА А.И.П. да заплати на „МАКС КОЛЕКТ“ООД гр.София, с ЕИК-175332042 сумата 100лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.