В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 24 октомври 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №256 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София, ЕИК-121130788, против Решение №259/28.04.2017г. по гр.д. №1553/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Д.И.И., с ЕГН-********** *** обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 20.11.2015г. пътнотранспортно произшествие, над сумата от 1500 лв. до присъдения размер от 3500лв., ведно със законна лихва от 20.11.2015г. В жалбата се сочи, че решението е неоснователно и неаргументирано, постановено при неправилно приложение на материалния закон - нормата на чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че присъдената парична сума от 3500 лв. е прекомерна и не кореспондира със заявените в производството болки и страдания. Сочи се, че присъденото от първоинстанционният съд обезщетение е в изключително завишен размер, който не е съобразен, както с обществения критерий за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД, така и с многобройната практика на съдилищата, и че съдът неправилно е съобразил социално -икономическите условия в страната към датата на ПТП. Претендира отмяна на решението, в обжалваната му част и отхвърляне на иска в разликата над 1500 лв. до присъдения размер от 3500лв., както и присъждане на всички направени по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, не изпраща представител.

Въззиваемия в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ответника, ред. уведомено не се явява в с.з. и не взема становище по жалбата.

ЯОС намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Установено е в случая, че на 20.11.2015г. Д.И.И. е пътувал в автомобил „Мерцедес спринтер” с рег.№ У 6029 АМ , управляван от Н. С.И., собственост на „МКФ Зимница” ЕООД, тъй като със заповед №43/20.11.2015г. бил командирован до гр.Елхово за разтоварване на лек.тов.автомобил. На посочената дата е станало ПТП между горепосочения автомобил и товарен автомобил „Скания 480”, с рег. № У 9444АМ, като вината за извършеното ПТП е изцяло и единствено водачът на товарния автомобил И.Т.К., който при управлението на автомобил „Скания” с рег.№ У 9444 АМ виновно предизвиква ПТП, като не пропуска движещият се автомобил „Мерцедес спринтер” с рег.№ У 6029 АМ , управляван от Н. С.И., по път с предимство. ПТП е станало на кръстовище път І 7 с ІІ-5 при община Тунджа. /в т.вр. Представения по делото протокол за ПТП, показанията на св. Н.И. и изявленията на И.Т.К., пред първоинстанционния съд, че признава вината си за настъпилото ПТП/.

Установено е също, че автомобил „Скания” с рег. № Щ 9444 АМ, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София, по застрахователна полица №22114002837920 със срок на действие от 24.11.2014г. до 23.11.2015г., включващ датата на произшествието.

От представените пред ЯРС медицински документи, свидетелски показания и изслушана СМЕ, е установено, че в резултата на посоченото ПТП Д.И.И. е получил, следните наранявания: контузио капитис, комоцио церебри, контузио ет вилнус, контузум торацис, наранявания в областта на главата и гърдите, които според в.л. са в причинна връзка с произшествието. От заключението на СМЕ се установява, че характерът на получените увреждания може да се определят като леки, към средно – тежки, поради отразения при изписването от болничното заведение негативен неврологичен и суматичен статус, както и препоръчаната за домашно лечение терапия – витамини и обезболяващи в дози съответни за лекостепенни увреждания. Според ВЛ-це, макар и кратък /два дни/ предстоят, в лечебното заведение бил достатъчен за отразеното обективно състояние на пациента при дехоспитализацията. Наличната анамнеза за главоболие, проявило се три – четири месеца след преживяванията ЧМТ, с прояви на раздразнителност, избухливост, смутена мисловна концентрация, според експерта могат да се свържат с късни последици, поради това, че не е осъществено достатъчно продължително проследяване от невролог за късни усложнения, след преживявания инцидент, а И. не е потърсил лекарска помощ, а провеждал сам лечение само с обезболяващи средства. Вследствие на това е налице постравматичен церебрастенен с-м, който включва и регистрираната артерлиална хипертония при осъществения преглед във връзка с изработването на медицинската експертиза, както и приложения резултат от направена на 21.03.2017г. ЕЕГ с регистрирани данни за повишена пароксизмална активност от остри и единични бавни тета вълни в ляво фронто – темпорално. Според ВЛ- це обичайният възстановителен период след Комоцио церебри с адекватно приложено медикаментозно лечение и спазване на щадящ режим на психо - физическо натоварване е в рамките на два месеца, какъвто е и периодът, който обхващат издадените болнични листи за временна нетрудоспособност на И.. В случаите на късно усложнение, каквито се проявяват при Д.И. продължителността на тяхното овладяване е индивидуална, в зависимост от адекватността на времеността на приложеното медикаментозно лечение и необходимостта от спазването на охранителен режим. Като период от време това може да продължи от 2 - 3 месеца до 2 – 3 години.

Не е установено по делото съпричиняване от страна на И. за настъпване на вредоносния резултат.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка на обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност. Обезщетението представлява онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

В случая, както се посочи по горе в мотивите Д.И.И. е претърпял контузио капитис, комоцио церебри, контузио ет вилнус, контузум торацис, наранявания в областта на главата и гърдите, които според в.л. са в причинна връзка с произшествието и които могат да се определят като леки, към средно – тежки. Претърпял е неудобства и страдания във връзка с това: болки в главата в периода на лечение, налагащо оставане в легнало положение и приемане на болкоуспокояващи. Налице е, макар и кратък /за два дни/, болничен престой, свързан както с разстройство на здравето и с неудобства при промяна на обичайния ежедневен режим. Налице е била и социална изолация за два месеца, поради временна нетрудоспособност и отсъствие от работното място. Свидетелите С. и И.са посочили наличие на променено поведение на ищеца в период 3-4 месеца свързано с главоболие, избухливост, раздразнителност- т.е. наличие на повишена емоционална лабилност, промяна в обичайния му начин на живот. Според вещото лице по медицинската експертиза наличната анамнеза за главоболие, проявило се три – четири месеца след преживяванията ЧМТ, с прояви на раздразнителност, избухливост, смутена мисловна концентрация, могат да се свържат с късни последици, поради това, че не е осъществено достатъчно продължително проследяване от невролог за късни усложнения, след преживявания инцидент. В случая ВЛ-це е посочило, че при И. е налице постравматичен церебрастенен с-м, който включва и регистрираната артерлиална хипертония, при осъществения преглед във връзка с изработването на медицинската експертиза. Според заявеното от ВЛ-це в о.с.з., наличното късно усложнение, проявило се при Д.И. би могло да бъде овладяно, в зависимост от адекватността на приложеното медикаментозно лечение и необходимостта от спазването на охранителен режим и като период от време това може да продължи от 2-3 месеца до 1 година. Изхождайки от тези конкретни обстоятелства първоинстанционния съд е направил правилен извод, че с оглед интензитетът на болките и страданията размерът на обезщетението следва да се определи на сумата от 3500 лв., до който размер искът е бил уважен. В случая е налице, както нарушен душевен баланс, така и травматично увреждане.

Ето защо, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалвана му част.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 500лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №259/28.04.2017г. по гр.д. №1553/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София, ЕИК-121130788 е осъдено да заплати на Д.И.И., с ЕГН-********** ***, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 20.11.2015г. пътнотранспортно произшествие, над сумата от 1500 лв. до присъдения размер от 3500лв.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София, ЕИК-121130788да заплати на Д.И.И. сумата 500лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на И.Т.К. ***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС"АД гр.София, ЕИК-121130788.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.