Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.10.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 19 септември 2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело № 253 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н.Г.А. *** против Решение №125/06.03.2017 г., постановено по гр.д.№1680/2016 г. на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „СИТИ ЛОДЖИСТИКС“ ООД, ЕИК831501423, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Боян Дамянов“ №7, ет.1, офис 2, представлявано от управителя С. В. С., чрез пълномощник адв.П.И.С. ***, със съдебен адрес *** установителен иск, с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че Н.Г.А., ЕГН **********, адрес-*** им дължи сумата 2566,92 лв. (две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки), със законната лихва върху главницата от 17.09.2014 г. до окончателното й плащане, представляваща стойността на установените за периода 01.04.2009 год.-18.09.2009 год. липси в офиса в гр.Ямбол, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2478/2014 г. на Ямболски районен съд.

ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН **********, адрес-*** да заплати на „СИТИ ЛОДЖИСТИКС“ ООД, ЕИК 831501423, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Боян Дамянов“ №7, ет.1, офис2, представлявано от управителя С. В. С. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 746,34 лева (седемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) – разноски за исковото производство и сумата 401,34 лева (четиристотин и един лева и тридесет и четири стотинки) – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№2478/2014 г. на Ямболски районен съд.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло, като неправилно. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилна преценка на първостепенния съд по отношение на събраните по делото доказателства, сочещи на оплакване за необоснованост, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЯРС изцяло и съответно – отхвърляне на предявения иск. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

Въззиваемата страна „СИТИ ЛОДЖИСТИКС“ ООД гр.София, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба. Въз основа на подробните съображения иска потвърждаване на атакуваното решение, съответно - оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявена е претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.

В о.с.з. въззивника Н.А., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия - адв.С.Т. от ЯАК е постъпила писмена защита, с която се поддържат съображенията, изложени във въззивната жалба.

В о.с.з. въззиваемата страна „СИТИ ЛОДЖИСТИКС“ ООД гр.София, редовно и своевременно призована, не се представлява. От процесуалния представител на същата - адв.П.С. от САК е постъпила писмено становище, с което се поддържат съображенията изложени в отговора на въззивната жалба.

След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Пред ЯРС е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2566,92 лв., представляваща пълния размер на липса, констатирана при извършена инвентаризация в офиса на ищцовото дружество в гр.Ямбол за периода 01.04.2009 г. - 18.09.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 по ч.гр.д.№2478/2014 г. по описа на ЯРС.

По делото не се спори, а и видно от представените писмени доказателства е, че страните са били в трудово правоотношение през процесния период, по силата на което ответника е изпълнявал в ищцовото дружество първоначално длъжността "куриер", а в последствие /от 31.03.2009 г./ - длъжността „организатор куриерска дейност в район”. Със заповед от 29.09.2009 год., трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 01.10.2009 г.

Установено е по делото, че в периода 01.04.2009 г. - 01.10.2009 г. ответника е бил единствения служител на ищцовото дружество в офиса в гр.Ямбол, като в това му качество в длъжностните му задължения е било да събира, да приема, предава и разпределя пратки, да получава плащанията за тях и да превежда суми по сметка на дружеството; в това му качество му е поверена касата на офиса и боравенето с парични средства. Отчетническото качество на ответника се потвърждава и от приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността "куриер", подписана от ответника.

По делото не е спорен факта, че по силата на заповед на работодателя, на 18.09.2009 год. в офиса на „Сити Експрес“ ООД в гр.Ямбол е извършена ревизия и инвентаризация, от комисия определена със заповедта, като ревизията е извършена в отсъствието на ответника.

От представените от ищеца документи от извършена ревизия - инвентаризация в офиса му в гр.Ямбол за периода 01.04.2009 г. - 18.09.2009 г. се установява, че в ревизирания период са отчетени приходи на касовия апарат в размер на 7031.49 лв., за сметка на ищцовото дружество са отчетени разходи в размер на 4464,57 лв., като сумата от 2566.92 лв., която представлявала разликата между отчетените приходи и направените разходи, е следвало да е налична, но не е открита в касата на дружеството в офиса в гр.Ямбол.

Описаните констатации на ревизията се потвърждават и от заключението на назначената пред първостепенния съд съдебно-счетоводната експертиза, което и настоящия съд кредитира. Видно от последното, по данни от „книгата за дневните финансови отчети“ на „Сити Експрас“ ООД - обект Ямбол за периода от 01.04.2009 г. - 18.09.2009 г. отчетният оборот от касовия апарат е в размер на 7031.49 лв. По данни от счетоводните регистри на ищцовото дружество, отчетените разходи на „Сити Експрес“ ООД-офис Ямбол през периода 01.04.2009 г. - 18.09.2009 г. са в размер на 4464.57 лв. Разликата между приходите и разходите за процесния период е в размер на 2566,82 лв., като до момента на изготвяне на заключението не са налице данни за предаването на тази разлика на „Сити Експрес“ ООД / по настоящем „Сити Лоджистик" ООД/. Вещото лице е констатирало, че за периода 01.04.2009 год.-18.09.2009 год. за офис в гр.Ямбол на „Сити Експрес“ ООД е регистриран 1 бр.касов апарат, от който са издавани фискални отчети, както и че при проучване не се установили данни за периода 01.04.2009 г. - 18.09.2009 г. в офиса на „Сити експрес“ ООД да е работил друг, освен Н.А..

По делото пред ЯРС са събрани гласни доказателства.

Посочените от ищеца свидетели И. С. П. и Т. Б. И., свидетелстват, че в офиса в гр.Ямбол е извършена ревизия от комисия, определена със заповед на работодателя; сочат че ревизията е извършена в отсъствието на ответника, тъй като последния бил уведомен за нея по телефона, но не се явил да отвори офиса; посочват какви констатации е направила ревизията, както и че за констатираните липси било уведомено ръководството на дружеството. Св.П. дава и подробни обяснения за реда на работа в офисите на ищцовото дружество, начина и срока на въвеждане на операциите, отчитането на парични средства и пратки.

Посоченият от ответника свидетел Ж. Г. А. дава показания за това, че придружила брат си - ответника до офиса на дружеството в деня, следващ деня на провеждане на ревизията; заварили офиса отворен, а вътре имало двама души - мъж и жена; мъжът накарал брат й да подпише някакви документи, но той отказал, а тя се подписала да удостовери отказа. Св. К.Г. Б. в показанията си не установява относими към предмета на спора обстоятелства.

По реда на чл.176 ГПК пред първостепенния съд са изслушани обяснения на управителя на ищцовото дружество С. В. С. и ответника Н.Г.А..

Като доказателство по делото е приложено ДП №6/2010 г. на ОДМВР-Ямбол. От находящото се в същото Постановление от 19.01.2012 г. се установява, че е прекратено досъдебното производство, водено срещу Н.А. за престъпление по чл.201 НК - за това, че в качеството на длъжностно лице в "Сити експрес" ООД - София, на длъжност „организатор куриерска дейност в район” в периода 31.03.2009 г. - 01.10.2009 г. е присвоил пари в размер на 15563,61 лв., собственост на "Сити експрес" ООД - София, които са му били поверени в това му качество да ги пази и управлява.

По делото е приложено ч.гр.д.№2478/2014 г., видно от което по заявление на ищеца (понастоящем въззиваема страна) ЯРС е издал Заповед №1575/19.09.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът (ответник) Н.А. да заплати на ищеца „Сити Лоджистик" ООД /с предишно наименование „Сити Експрес“ ООД/ сумата 2566,92 лв. - неправомерно присвоена сума от касата на „Сити Лоджистик" ООД, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 401,34 лв. - деловодни разноски (в т.ч. 51,34 лв. платена държавна такса и 350 лв. – адв.възнаграждение). По повод постъпило от ответника възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане от 16.05.2016 г. по същото ч.гр.дело, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок искът е предявен.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Макар и да не е направено такова оплакване във въззивната жалба, настоящия съд следва да обсъди въпроса с правната квалификация на предявения иск, с оглед констатацията му за погрешна такава, дадена от първостепенния съд в атакуваното решение, тъй като е въпрос касаещ допустимостта на проверявания съдебен акт, по който въззивния съд се произнася служебно.

Според утвърдената съдебна практика неправилната правна квалификация на спорното право няма за правна последица обезсилване на първоинстанционното решение. Въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора. В случаите, когато първоинстанционния съд не е приложил правилно материалния закон и като правна последица е дал неправилна правна квалификация на спора, въззивната инстанция е длъжна да определи правилната правна квалификация на спорното право, след което да разреши спора по същество. Това би могло да доведе като последица до отмяна на решението на първоинстанционния съд, като неправилно и да се постанови ново решение по съществото на спора от въззивната инстанция, но само при положение, че крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционнния съд. Решението на районния съд може да бъде обезсилено при хипотезата на чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК, само когато в резултат на неправилна правна квалификация на спорното право се е стигнало до произнасяне по непредявен иск. В случаите, когато поради неправилна правна квалификация първоинстанционния съд е разпределил неправилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, процесуалните действия на въззивната инстанция се свеждат до това да определи правилната правна квалификация на спорното право; да разпредели правилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като даде възможност на страните да сочат и представят доказателства във връзка с новото разпределение на доказателствената тежест.

В конкретния казус не се налага ново разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и ангажиране на нови доказателства от страните, тъй като макар и при неправилна правна квалификация, районния съд е разпредели правилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, а в последствие макар и при погрешно цифрово изражение на правната квалификация е изложил мотиви съобразно заявените в ИМ и отговора доводи на страните. Следва да бъде отбелязано и че погрешната правна квалификация е посочена в решението на съда, но не и в извършения доклад по делото на осн. чл.146 ГПК.

По същество на спора въззивния съд намери следното:

Както вече се посочи по-горе в изложението, посочената от районния съд правна квалификация на иска - чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е определена неправилно. Според утвърдената съдебна практика, правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на съдържанието на исковата молба, като единство на обстоятелствата, които са изложени в исковата молба и направеното искане.

Претенцията на ищеца, заявена с ИМ е съдът да приеме за установено, че ответника му дължи сумата от 2566,92 лв., представляваща пълния размер на липса, констатирана при извършена ревизия-инвентаризация в офиса на ищцовото дружество в гр.Ямбол за периода 01.04.2009 г. - 18.09.2009 г. и по отношение на което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2478/2014 г. по описа на ЯРС.

При заявените в ИМ обстоятелства и обективирано искане, предявеният в производството иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ.

Иска е допустим, а преценен по същество - основателен. Решението на ЯРС в тази връзка се прецени за правилно, като краен резултат, макар и не изцяло по изложените от съда мотиви, които са кратки, неясни и хаотични и се нуждаят от корекция.

Както е прието в задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК (Р.№56/10.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№540/2009 г., III г. о.) отговорността по чл.207, ал.1, т.2 КТ е за липса, която се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. На следващо място ВКС приема, че за да е налице липса по см. на чл.207, ал.1, т.2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция.

В Р.№493/23.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№586/2011 г., IV г. о., също постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях.

Като съобрази описаната съдебна практика и взе предвид събраните по делото доказателства, настоящия съд приема, че ответника (сега въззивник) безспорно притежава качеството отчетник по отношение на паричните средства, събирани от него във връзка с осъществяване на трудовата му функция. И по длъжностна характеристика и фактически, ответника е отговарял за опазването, съхранението, транспорта и доставката на приетите пратки; приемал и отчитал парични суми.

На следващо място безспорно установен по делото факт е наличието на липса на парични средства в твърдяния от ищеца в ИМ размер. От представените от ищеца документи от извършена ревизия - инвентаризация в офиса му в гр.Ямбол за периода 01.04.2009 г. - 18.09.2009 г. се установява, че в ревизирания период са отчетени приходи на касовия апарат в размер на 7031.49 лв., за сметка на ищцовото дружество са отчетени разходи в размер на 4464,57 лв., като сумата от 2566.92 лв., която представлява разликата между отчетените приходи и направените разходи, е следвало да е налична, но не е открита в касата на дружеството в офиса в гр.Ямбол. Тези констатации на ревизията се потвърждават и от заключението на назначената пред първостепенния съд съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на тези доказателства въззивния съд прие, че ищеца е доказал по безспорен начин наличието на липса в твърдения от него в ИМ размер.

Неоснователни са и в противоречие със събраните по делото доказателства, твърденията във въззивната жалба, че през процесния период в офиса на ищцовото дружество в гр.Ямбол са работили и други хора, които също са имали достъп до касовата наличност. Напротив от съдържащите се в делото доказателства се установява, че действително до 01.02.2009 г. в офиса е работила и Т. Н., но считано от посочената дата нейното ТПО е прекратено и единствен служител е останал ответника А., който е бил такъв и през целия процесен период - 31.03.2009 г. - 18.09.2009 г., като неговото ТПО е прекратено считано от 01.10.2009 г.

Неоснователно е и оплакването за необоснованост на атакуваното решение, мотивирано с необсъждане на всички събрани по делото доказателства и в частност с прекратеното ДП №6/2010 г. на ОДМВР-Ямбол. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че е без значение за изхода на настоящия правен спор изхода на цитираното ДП и това е така, тъй като с оглед нормата на чл.203, ал.3 КТ имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

Неоснователно е и не намира опора в събраните по делото доказателства оплакването за ненадлежно провеждане на ревизията. Само отсъствието на ответника при провеждането й не би могло да мотивира извод в претендираната от него насока, най-малко поради обстоятелството, че ревизията е била извършена въз основа на заповед на работодателя и от нарочно определена за целта комисия, която е отразила констатациите си в протокол, надлежно подписан от участвалите в ревизията лица.

При изложеното до тук и след като ответника не е заявил и доказал изключващи отговорността му обстоятелства, за въззивния съд следва извод, че по делото е безспорно установено, че ищеца е претърпял щета именно в претендирания с исковата молба размер, която е причинена от поведението на ответника, което е достатъчно за уважаване на предявения иск.

Така мотивиран, въззивния съд прецени предявеният в производството иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен. Достигайки до същия краен резултат, първостепенния съд е постановил решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд присъжда разноски в размер на 500 лв. – платено възнаграждение за адвокат, поради наличие на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №125/06.03.2017 г., постановено по гр.д.№1680/2016 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Н.Г.А. с ЕГН **********,*** да заплати на „СИТИ ЛОДЖИСТИКС“ ООД с ЕИК 831501423, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Боян Дамянов“ №7, ет.1, офис2, представлявано от управителя С. В. С. сумата от 500 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението, на осн. чл.280, ал.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.