гр.Ямбол........13.10........2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..........................деветнадесети...септември…......................................
През две хиляди и
седемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от „Лида Трейд“
ООД гр.Ямбол против решение № 230/18.04.2017 г., постановено по гр.д.№
3121/2015 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е отхвърлил иска на
жалбоподателя против „Ди Ен Си Груп“ ООД да бъде осъден да заплати сумата
8 327,09 лв. – неприспадната търговска отстъпка по договор за строителство
от 14.09.2010 г. Иска се отмяната на акта в тази част и постановяване на решение по
същество като бъде уважен предявения иск заедно с направените по делото
разноски. Постановеното решение се счита за необосновано, постановено при
нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Съдът не е изследвал всички доказателства, не се
е съобразил с материално-правните разпоредби, касаещи регламентирането на
търговските предложения, начина на тяхното приемане и задълженията на страните,
породени от приемането на същите. Решението се счита неправилно, тъй като съдът
не е допуснал производство по чл.193 от ГПК, не е допуснал свидетели и
съдебно-техническа експертиза, както и необосновано поради неправилно
разпределена доказателствена тежест с оглед несъбирането на поисканите
доказателства. Иска се съдът да допусне до разпит двама свидетели за
установяване на обстоятелството дали ответникът по насрещния иск е извършил по
обем, количество и стойност договорените СМР на обекта, уведомяван ли е относно
неначислената търговска отстъпка и искането за корекция на издадените
счетоводни документи, кой е изготвил и представил офертата, имало ли е
начислена търговска отстъпка и в какъв размер, извършени ли са СМР по
допълнителната ИМ. Във въззивното производство се желае назначаване на
допълнителна съдебно-техническа експертиза относно това какво действителното
количество на СМР, което ответникът е следвало да извърши и заложеното в
офертата количество отговаря ли на това, което е следвало да се извърши.
По въззивната жалба на „Лида Трейд“ ООД гр.Ямбол е постъпил отговор от „Ди Ен Си Груп“ ООД, с който се счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното решение в атакуваната част - правилно и законосъобразно, поради което се желае да бъде потвърдено. В случай, че бъдат уважени доказателствените искания на жалбоподателя, също е направено искане за събиране на гласни доказателства относно установяване на преддоговорните отношения и изготвянето на офертите.
От страна на „Ди Ен Си Груп“ ООД гр.Стара Загора също е депозирана въззивна жалба против решение № 230/18.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 3121/2015 г. по описа на РС Ямбол в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството да бъде прието за установено по отношение на „Лида Трейд“ ООД гр.Ямбол, че дължи сумата 1117,38 лв. – незаплатен остатък от фактура № 252/31.01.2011 г. за извършени СМР по договор от 14.09.2010 г. с лихва за забава 341,27 лв. за посочен период, законна лихва, както и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Лида Трейд“ ООД гр.Ямбол сумата 14 948,56 лв. – недължимо платена сума по фактури за неизвършени СМР по договор от 14.09.2010 г. Решението се счита за необосновано, постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и тяхното релевантно отношение към решаването на спора, а при постановяване на решението в атакуванат част е налице явно противоречие с нормата на чл.264 ал.3 от ЗЗД. В противоречие със съдопроизводствените правила съдът не е допуснал поисканото пояснение на исковата молба и направените в тази връзка доказателствени искания – приемане на писмено доказателство, чието допускане и приемане се желае във въззивното производство и в тази връзка поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза.
В законоустановения срок въззиваемата страна „Лида
Трейд“ ООД гр.Ямбол е депозирала отговор на въззивната жалба, с който счита
решението в атакуваната част за правилно, законосъобразно и обосновано, като
желае потвърждаването му.
Въззивният съд е уважил частично
исканията на страните за допускане на доказателства като пред тази инстанция е
назначена поисканата съдебно-техническа експертиза и е прието като
доказателство представеното от „Ди Ен Си Груп“ ООД – заменителна таблица от 27.01.2011 г.
В съдебно заседание страните чрез
своите пълномощници поддържат становищата си заявени по въззивните жалби и
отговорите по тях.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С решение №
230/18.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 3121/2015 г. ЯРС:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ди Ен Си Груп” ООД с ЕИК 123743108, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя Е. Е., против „Лида Трейд” ООД с ЕИК 202849431, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Будак Стоян Войвода“ 1, представлявано от управителите В. Ж. И. и З.Л. Т., иск по чл. 422 от ГКП да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1 117,38 лв. – незаплатен остатък по фактура № 252/31.01.2011 г. за извършени СМР по договор от 14.09.2010 г., ведно с лихва за забава в размер на 341,27 лв. за периода от 08.10.2012 г. до 08.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1563/14.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2542/2015 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА „Ди Ен Си Груп” ООД с ЕИК 123743108, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя Е. Е., да заплати на „Лида Трейд” ООД с ЕИК 202849431, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Будак Стоян Войвода“ 1, представлявано от управителите В. Ж. И. и З.Л. Т., сумата от 14 948.56 лв. – недължимо платена сума по фактури за неизвършени СМР по договор за строителство от 14.09.2010 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Лида Трейд” ООД с ЕИК 202849431, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Будак Стоян Войвода“ 1,
представлявано от управителите В.Ж. И. и З.Л.Т., против „Ди Ен Си Груп” ООД с
ЕИК 123743108, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
представлявано от управителя Е. Е., за осъждането на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 8 327.09
лв. – неприспадната търговска отстъпка по договор за строителство от
14.09.2010 г.
Производството пред ЯРС е образувано по исковата молба на „Ди Ен Си Груп” ООД гр. Стара Загора против „Лида Трейд” ООД да се приеме за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1 117,38 лв. – незаплатен остатък по фактура № 252/31.01.2011 г. за извършени СМР по договор от 14.09.2010 г., ведно с лихва за забава в размер на 341,27 лв. за периода от 08.10.2012 г. до 08.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1563/14.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2542/2015 г. на ЯРС. Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор от 14.09.2010 г., по силата на който ответникът, в качеството си на възложител е възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител да извърши следното: „Комплексно изпълнение на покрив на обект „Жилищна сграда с магазини и офиси в УПИ I, квартал 71 А от ЦГЧ на гр.Я., ул.********“. Според чл.2.1 от договора цената за цялостното изпълнение на покрива на жилищната сграда била в размер на 115 000 лв. без ДДС и същата била твърдо договорена и не подлежала на корекция. На основание чл.2.3 от договора, възложителят се задължил да преведе на ищеца аванс в размер на 57 500 лв. без ДДС в срок до 7 дни след подписване на договора и представена данъчна фактура. В изпълнение на договореното, ищецът издал фактура № 234/28.09.2010 г. за авансовото плащане, като възложителят заплатил аванса и ищецът пристъпил към фактическото изпълнение на обекта. В уговорения срок ищецът изпълнил точно поетите задължения по договора, като между страните бил подписан и констативен протокол от 31.01.2011 г. за установяване завършването и заплащането на извършените СМР на обща стойност от 111 117.12 лв. без ДДС. В констативния протокол било отразено, че извършените от ищеца дейности били без забележки и подлежали на заплащане. След съставянето на Акт обр. 19 и приемането на възложената работа без забележки от страна на възложителя, изпълнителят издал фактура № 252/31.01.2011 г. за стойността на дължимото възнаграждение, след приспадане на заплатения аванс. Сочи се, че след подписване на Акт обр. 19 длъжникът е извършил към ищеца две плащания – на 11.02.2011 г. и на 16.03.2011 г., като към момента продължавал да дължи на ищеца сумата от 1 117.38 лв. – неплатен остатък по фактура № 252/31.01.2011 г. Въпросната фактура била надлежно подписана от страните и осчетоводена в дневника за продажби на ответника, като същият подал и справка–декларация по ДДС за нея. Сочи се, че ищецът напълно е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът не е изпълнил задължението за заплащането на договореното възнаграждение в пълен размер и е изпаднал в забава още през 2011 г., но с оглед разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД относно погасителната давност за вземането, ищецът претендира, наред с главницата в размер на 1 117,38 лв. и законна лихва за забава върху сумата от 1117.38 лв. за периода от 08.10.2012 г. до 08.10.2015 г. За дължимите суми ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 2542/2015 г. по описа на ЯРС, по което съдът издал заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника за търсената главница и лихви. В законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГКП длъжникът възразил, че не дължи сумите по заповедта, поради което се предявява настоящият иск.
В срока по чл. 131 от ГКП ответникът е депозирал
отговор, в който е оспорил иска, като е заявил, че не дължи сумата от
1 117,38 лв., а напротив – ищецът му дължи суми, тъй като ответникът му е
заплатил вповече от дължимото, вкл. за СМР, които не са извършени. В тази
връзка, ответното дружество е депозирало
насрещна искова молба, с която предявява
иск за надплатени суми за неизвършени СМР в размер на 14 948,56 лв. без ДДС,
конкретизирани в молба-уточнение вх.№ 13157/19.09.2016 г. и иск за заплащане на
сума, представляваща търговска отстъпка в размер на 8 327,09 лв., която твърди, че е била договорена, но не е била
приспадната от крайната цена при фактурирането на СМР от ищеца. Претенциите на
ответника са уточнени с молба вх.№ 13157/19.09.2016 г., с която се оспорват констатациите в подписания
между страните Акт обр. 19 за това, че изпълнителят не е изпълнил следните видове СМР на обща стойност
от 14 948.56 лв. без ДДС: надкеремидна обшивка от медна ламарина 0.55 мм
-24.20 кв.м; подкеремидна обшивка от медна ламарина 0.55 мм -29.75 кв.м; 4 броя
покривен прозорец комбиниран 78/118 – М06; 2 броя покривен прозорец комбиниран
114/118 – S06; 2 броя покривен прозорец комбиниран 114/60-S31 и начислен труд
за монтаж на немонтираните 8 броя прозорци. Сочи също, че при съставянето на
Акт обр.19 не са били намалени единичните цени от офертното предложение с
размера на договорената търговска отстъпка, който бил 8,65885 %, за да се
достигне договорената крайна цена от 115 000 лв. Действително извършените
от изпълнителя СМР възлизали на сумата от 96 168.56 лв., като за тях
търговската отстъпка била в размер на 8 327.09 лв. Поради това ответникът
предявява насрещни искове срещу ищеца да му заплати сумата от 8 327.09 лв.
– неприспадната търговска отстъпка, както и сумата от 14 948.56 лв. –
недължимо платени суми по фактури за неизвършени СМР.
Ищецът по първоначалния иск е оспорил насрещните
искове на ответника с твърденията, че изцяло са изпълнени в количествено и
качествено отношение договорените СМР и възнаграждението за тях се дължи, а по
отношение на търговската отстъпка се твърди, че такава не е била договорена, а
само е била част от работен вариант на офертно предложение към договора, което
впоследствие не е било прието. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.110 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.265 ал.3 ат ЗЗД за вземането за неизпълнени СМР в
размер на 14 948.56 лв.
Не се спори, а и видно от
представените от двете страни преписи от договор от 14.09.2010 г. „Лида Трейд” ООД в качеството на възложител е възложил на ищеца „Ди Ен Си
Груп” ООД, в качеството на изпълнител, извършването на СМР /“комплексно
изпълнение на покрив на обект „Жилищна сграда с магазини и офиси в УПИ І,
кв.71А от ЦГЧ – Я., ул. „*********“/ по вид и обем, посочени в договора /“по
проект и съгласно приложена количествено-стойностна сметка, изготвена и
представена в офертно предложение от 14.09.2010 г., подписано от изпълнителя,
представляващо неразделна част от договора“/, при крайно договорена цена в
размер на 115 000 лв. без ДДС. Страните са постигнали съгласие и относно
изпълнението на видове СМР, непосочени в договора и в количествено-стойностната
сметка, изготвена и представена в офертното предложение, като в случай, че
такива се наложат, са за сметка на изпълнителя – чл.Х.
Към отговора и насрещен иск, „Лида Трейд” ООД е представило офертно
предложение от 14.09.2010 г., подписано от изпълнителя за обща стойност
115 000 лв. без ДДС и търговска отстъпка 10 901,63 лв., т.е. общо за
125 901,63 лв. За това офертно предложение дружеството твърди, че е
меродавно и следва да се преценя относно наличието на търговска отстъпка. В
отговора по насрещния иск изпълнителят „Ди Ен Си Груп”
ООД е представил друго офертно
предложение от същата дата, за което твърди, че е действителното, тъй като това
на възложителя е било работен вариант. Съгласно това офертно предложение е
посочена една сума и тя е общо 115 000 лв. без ДДС. Между двете оферти има
разлика в описанието на СМР, които ще се извършат, като отпадналите по
офертата, представена от „Ди Ен Си Груп” ООД са по позиция 13 заготовка и монтаж на обшивка с
борд от медна лам. 0,55 мм и 14 заготовка и монтаж на обшивка с арка от медна
лам. 0,55 мм на обща стойност 3882,63 лв., като е намалено и първоначално
предвиденото количество по позиция 13 от 84 кв.м на стойност 12 159,84 лв.
на 8,69 кв.м. Именно тази разлика в количеството на предвидената за извършване
медна ламаринена обшивка „Лида Трейд” ООД твърди, че води до неистински по съдържание документ
на представената от другото дружество оферта.
Представен е Акт обр.19 за
установяване завършването и изплащане на основните видове СМР от 31.01.2011 г.,
подписан от представителите на страните – за възложителя/инвеститор „Лида Трейд” ООД - Д. К. и за изпълнителя „Ди Ен Си Груп” ООД - Е. Е. за това, че към тази
дата след проверка е установено, че са завършени и подлежат на изплащане,
посочените СМР. Общата сума без ДДС по акта е 111 117,12 лв. и в него са
включени СМР, за които възложителя възразява, че са извършени, а именно:
надкеремидна обшивка от медна ламарина 0.55 мм -24.20 кв.м;
подкеремидна обшивка от медна ламарина 0.55 мм -29.75 кв.м; 24 броя покривен прозорец
комбиниран 78/118 – М06, за които се
твърди, че не са монтирани 4 броя; 2 броя покривен
прозорец комбиниран 114/118 – S06; 2 броя покривен прозорец комбиниран
114/60-S31 и начислен труд за монтаж на 54 броя прозорци, за които се възразява, че не са монтирани
8 броя прозорци.
Преди подписването на Акт обр.19 от
31.01.2011 г., двете страни са подписали заменителна таблица № 1 /приета като
доказателство от окръжния съд/, съставена на 27.01.2011 г. за това, че не са извършени предвидените за
извършване СМР: заготовка и монтаж надкеремидна обшивка от медна ламарина -24.20 кв.м; заготовка и монтаж подкеремидна
обшивка от медна ламарина - 29.75 кв.м; 14 броя покривен прозорец комбиниран 78/118 – М06; 2 броя покривен
прозорец комбиниран 114/118 – S06; 2 броя покривен прозорец комбиниран
114/60-S31 на обща
стойност 20 303,69 лв. и са заменени с действително извършени
СМР: заготовка, доставка и монтаж на чучури 26 бр.; доставка и монтаж на челни
дъски 100 мл; доставка и направа на бордове за окрайчване на терасни отвори от
дървен материал 60 мл; VFA M36 3173G – вертикален прозорец 5 бр.; VFB M36 3173G– вертикален
прозорец 5 бр. и допълнителна медна обшивка за прозорци – VELUX /комплект от 46 бр./
на обща стойност 27 937,95 лв.
Пред районния съд е назначена
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че надкеремидната обшивка от медна ламарина 0.55 мм -24.20 кв.м, не е
изпълнена, но е актувана и е на стойност 3 503,19
лв.; подкеремидната обшивка от медна ламарина 0.55 мм -29.75 кв.м, не е изпълнена, но е актувана и е на стойност
4 306,61 лв.; 4 броя покривен
прозорец комбиниран 78/118 – М06, не са изпълнени, но са актувани и са на
стойност 2 357,56 лв.; 2 броя
покривен прозорец комбиниран 114/118 – S06, не са изпълнени, но са актувани и
са на стойност 1 582,20 лв.; 2
броя покривен прозорец комбиниран 114/60-S31, не са изпълнени, но са актувани,
на стойност 2 319 лв.; начислен е труд за монтаж на немонтираните 8
броя прозорци, по 110 лв. за прозорец, или общо 880 лв. Общата стойност на описаните от вещото лице като
неизвършени СМР е в размер на
14 948,56 лв.
В настоящото производство във
връзка с приетата като доказателство заменителна таблица отново е назначена
допълнителна експертиза, по която същото вещо лице дава заключение, че
заменените по таблицата за изпълнение СМР: заготовка, доставка и монтаж на чучури
26 бр.; доставка и монтаж на челни дъски 100 мл; доставка и направа на бордове
за окрайчване на терасни отвори от дървен материал 60 мл; VFA M36 3173G – вертикален
прозорец 5 бр.; VFB M36 3173G– вертикален прозорец 5 бр. и допълнителна медна
обшивка за прозорци – VELUX /комплект от 46 бр./ на място са изпълнени. В съдебно заседание при разпита вещото лице
допълва, че въпреки направеното заменяне на изпълнени СМР вместо неизпълнени
такива остават непоставени 8 бр. прозорци така, както е установено при
предходното заключение. Актувани и платени са 54 бр. прозорци, а са монтирани
46 бр. По заменителната таблица 18 бр. прозореца са заменени с 10 бр., т.е. 8
бр. прозорци отпадат за поставяне и тяхното непоставяне е установено на място.
От изготвената пред районния съд
съдебно-икономическа експертиза е установено, че по
сключения договор възложителят е заплатил на изпълнителя общо сумата от
120 723,47 лв. на три части: на 28.09.2010 г. – 57 500 лв. с
основание „авансов превод по договор“, на 11.02.2011 г. – 52 500 лв. с
основание „фактура № 252/31.01.2011 г.“ и на 16.03.2011 г. – 10 723,47 лв.
с основание „фактура № 252/31.01.2011 г.“.
Съгласно подписания Акт обр.19 от 31.01.2011 г., отчетени като извършени
са СМР на обща стойност от 111 117,12 лв. Т.е. разликата между извършените от възложителя плащания и отчетените като
извършени СМР е 9 606,35 лв.
Относно въпроса за наличието или
липсата на търговска отстъпка по сделката вещото лице се е запознало със
счетоводствата на двете дружества и е установило, че търговска отстъпка в
размер 10 901,63 лв. по единия вариант на офертата не е осчетоводявана в
счетоводствата и на двете дружества. Вещото лице е направило съпоставка между
двете офертни предложения и е установило, че в едното от тях търговската
отстъпка е договорена като твърда сума 10 901,63 лв. По другото офертно
предложение е променена позиция 13, където е намалено количеството от 84 кв.м
на 8,69 кв.м като стойностната разлика в тази промяна е в размер 10 901,88
лв. Вещото лице посочва още, че за да бъде осчетоводена търговската отстъпка би
следвало при съставяне на Акт 19 всички единични цени от офертното предложение
да бъдат намалени с нея и съответно получените стойности да бъдат фактурирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивните
жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен
срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество, съдът
намира въззивната жалба на „Ди Ен Си Груп” ООД за НЕОСНОВАТЕЛНА,
а въззивната жалба на „Лида Трейд” ООД за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
В
съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и
допустимо. При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно
в едната част и неправилно в друга по следните съображения:
Настоящият съдът счита, че районния
съд правилно е определил правното основание на предявения
иск от „Ди Ен
Си Груп” ООД,
което е чл.422 от ГКП във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД и правното основание на предявените от „Лида Трейд” ООД осъдителни
насрещни искове е чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД /за неизпълнените СМР/ и чл.59
от ЗЗД /за неприспаднатата търговска отстъпка/.
От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че между страните е бил сключен договор
от 14.09.2010 г., по силата на който „Лида Трейд” ООД в качеството
на възложител е възложил на „Ди Ен Си Груп” ООД, в качеството на изпълнител,
извършването на СМР /“комплексно изпълнение на покрив на обект „Жилищна сграда
с магазини и офиси в УПИ І, кв.71А от ЦГЧ – Я., ул. „*******“/ по вид и обем,
посочени в договора /“по проект и съгласно приложена количествено-стойностна
сметка, изготвена и представена в офертно предложение от 14.09.2010 г.,
подписано от изпълнителя, представляващо неразделна част от договора“/, при
крайно договорена цена в размер на 115 000 лв. без ДДС.
Ищецът „Ди
Ен Си Груп” ООД още пред първата
инстанция е направил оспорване за погасяване по давност на възраженията на „Лида Трейд” ООД в
качеството на възложител за неизвършени СМР, което не е уважено от районния съд
и този извод се споделя от въззивния съд.
Действително съгласно чл.265 ал.3 от ЗЗД правото на поръчващия да иска
поправяне на работата или заплащане на разходите, необходими за поправката или
да развали договора, се погасява с петгодишен срок при строителни работи.
Възложителят в случая не желае да осъществи никое от посочените права по чл.265
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за да бъдат същите погасени по давност. Няма спор също и
относно това, че подписвайки Акт 19 възложителят е приел работата, съгласил се
е да я заплати и са налице доказателства за извършени плащания. Възражението,
което е направено касае неоснователно обогатяване на изпълнителя за сметка на
възложителя, който твърди, че е заплатил вповече за неизвършени СМР и именно
тази претенция е предмет на насрещния иск.
Във връзка с оспорването от страна
на възложителя на представеното от изпълнителя офертно предложение, съдът
намира същото за неоснователно и приема, че меродавен е именно този вариант,
както и че страните по договора не са договорили търговска отстъпка.
Възложителят счита офертното предложение на изпълнителя за неистински документ
по съдържание, но това обстоятелство не се установи и съдът приема, че
оспорения документ е действителен. От назначените експертизи се установява, че
разликата между двете оферти е, че в представената от „Лида
Трейд” ООД търговската отстъпка е
договорена като твърда сума 10 901,63 лв., по другото офертно предложение
е променена позиция 13, където е намалено количеството от 84 кв.м на 8,69 кв.м
като стойностната разлика в тази промяна е в размер 10 901,88 лв. Не е
налице неистинско отразяване в офертите, тъй като стойностите на търговската
отстъпка и намаленото количество съвпадат, окончателната стойност на СМР
договорена в договора и в двата варианта на офертно предложение е една и съща –
115 000 лв. Съдът счита, че търговска отстъпка не съществува, тъй като
вещото лице по икономическата експертиза е установило, че такава не е
осчетоводявана в счетоводствата и на двете дружества.
След приключване на договорените
строителни дейности на стойност 115 000 лв., страните са съставили и подписали
Акт обр.19 за установяване завършването и изплащане на основните видове СМР от
31.01.2011 г., по който общата сума за плащане без ДДС е 111 117,12 лв. Преди
изготвянето на Акт обр.19 от 31.01.2011 г., двете страни са подписали
заменителна таблица № 1 /приета като доказателство от окръжния съд/, съставена
на 27.01.2011 г. за това, че не са извършени предвидените за извършване СМР на
обща стойност 20 303,69 лв. и са заменени с действително извършени СМР на
обща стойност 27 937,95 лв. Въпреки изготвянето на заменителна таблица
преди окончателния Акт 19 в него за плащане са включени неизвършените СМР и не
са заменени с извършените. В заключението по съдебно-техническата експертиза
пред районен съд, вещото лице установява, че на място не са извършени оспорените
СМР, които се сочат като неизвършени в заменителната таблица на стойност 20 303,69
лв. В заключението изготвено пред въззивния съд същото вещо лице установява, че
дейностите по заменителната таблица, посочени като извършени са налице с
изключение на 8 броя прозорци, които не са поставени, но са включени за плащане
и заплатени. Тъй като е изминал голям период от време, вещото лице не посочва
стойността и вида на непоставените прозорци и това не може да се установи
поради това, че номенклатурата при производителя е променена. Може да се приеме
само, че е заплатен труд за поставяне на непоставените 8 броя прозорци в размер
на 880 лв. /по 110 лв. на прозорец съгласно Акт 19/.
При тези данни, установени по
надлежния ред, съдът приема, че страните са договорили извършване на СМР на
покрив в размер 115 000 лв. без ДДС. Извършените и подлежащи на плащане
СМР съгласно Акт 19 и заменителната таблица са в размер 117 871,38 лв. без
ДДС – от стойността на Акт 19 в размер 111 117,12 лв. следва да се извади
сумата на неизвършените по заменителна таблица, но включени в акта СМР на
стойност 20 303,69 лв. Към получената стойност 90 813,43 лв. следва
да се прибави сумата на извършените по заменителна таблица, но неотразени в
акта СМР на стойност 27 937,95 лв., което е 118 751,38 лв. От тази
сума следва да се извади 880 лв. - стойността на труда за поставяне на
непоставените 8 броя прозорци и крайната сума за плащане по Акт 19 и
заменителна таблица е в размер 117 871,38 лв. без ДДС. Сумата на
непоставените 8 броя прозорци не се приспада, тъй като не се представиха
доказателства за тяхната стойност.
От съдебно икономическата
експертиза се установява, че възложителят „Лида Трейд”
ООД е платил на изпълнителя общо
сумата 120 723,47 лв. и тези плащания са отразени в счетоводствата на
двете дружества. В такъв случай надплатената от възложителя сума е в размер
2 852,09 лв. /120 723,47 лв. платени минус 117 871,38 лв.
дължими/ и до този размер е основателна претенцията за неоснователно
обогатяване, а над него до претендирания и уважен от районния съд размер, искът
следва да се отхвърли. При достигнатите по-горе изводи относно липсата на
договорена търговска отстъпка, съдът приема, че тази претенция е правилно
отхвърлена.
При установеното надплащане от „Лида Трейд” ООД
неоснователна е главната претенция на изпълнителя „Ди
Ен Си Груп” ООД да бъде прието, че
дружеството му дължи сумата 1 117,38 лв. и лихва за забава 341,28 лв., за
които суми се е снабдил със заповед по чл.410 от ГПК, поради което районният
съд правилно е отхвърлил този иск.
При този изход на делото, тъй като
и двете страни претендират разноски, същите следва да бъдат присъдени съразмерно
уважената и отхвърлена част на исковете като общо направени пред двете
инстанции. „Лида Трейд” ООД следва да заплати разноски в размер 4774,28 лв. на
„Ди Ен Си Груп” ООД, което е направило разноски пред двете инстанции общо в размер 5781,97 лв.,
а „Ди Ен Си Груп” ООД следва да заплати разноски в размер 191,99 лв. на „Лида
Трейд” ООД, което е направило
разноски пред двете инстанции общо в размер 1665 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 230/18.04.2017 г., постановено
по гр.д.№ 3121/2015 г. ЯРС, в частта, в която съдът
ОСЪЖДА „Ди Ен Си Груп” ООД с ЕИК
123743108, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано
от управителя Е. Е., да заплати на „Лида Трейд” ООД с ЕИК 202849431, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Будак Стоян Войвода“ 1,
представлявано от управителите В.Ж. И. и З. Л. Т., сумата от 14 948.56 лв. – недължимо платена
сума по фактури за неизвършени СМР по договор за строителство от 14.09.2010 г., както и в
частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Ди Ен Си Груп” ООД с ЕИК 123743108, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя Е.Е., да заплати на
„Лида Трейд” ООД с ЕИК 202849431, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ул. „Будак Стоян Войвода“ 1, представлявано от управителите В.Ж. И. и З. Л.Т.,
сумата от 2 852,09 лв. –
недължимо платена сума по фактури за неизвършени СМР по договор за строителство
от 14.09.2010 г. като искът в
разликата над 2 852,09 лв. до размера на 14 948,56 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Лида Трейд” ООД с ЕИК 202849431, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Будак Стоян Войвода“ 1,
представлявано от управителите В. Ж. И. и З.Л. Т.да заплати на „Ди Ен Си Груп” ООД с ЕИК 123743108, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя Е.Е. направените пред двете инстанции разноски в
размер 4774,28 лв.
ОСЪЖДА „Ди Ен Си Груп” ООД с ЕИК 123743108, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя Е.Е.да заплати на „Лида Трейд”
ООД с ЕИК 202849431, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Будак
Стоян Войвода“ 1, представлявано от управителите В.Ж. И. и З.Л. Т. направените пред двете инстанции разноски в размер 191,99 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2
т.1 предл.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.