В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 04 октомври 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 326 по описа на 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на М.Н.Л., действаща лично и със съгласието на баща си Н.Ж.Л. против Решение №341/22.06.2016 г., постановено по гр.д.№2585/2015 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение ЯРС е постановил следното:

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.134, ал.1 от ЗЗД вр. чл.30, ал.1 от ЗН по иск на Г.В.М., ЕГН - ********** ***, действащ на основание чл.26, ал.2 от ГПК като процесуален субституент от името на Ж.Н.Л., ЕГН - ********** *** запазената част на Ж.Н.Л. от наследството на И. Б. Л., б.ж. на гр.Ямбол, починала на 03.03.2013 г. и НАМАЛЯВА до размера на 1/2 част завещателното разпореждане, извършено със завещание от 14.03.2012 г., вписано на 08.10.2013 г., вх.рег.№8966, т.12, стр.162 на Служба по вписванията - Ямбол, от страна на И. Б. Л. в полза на М.Н.Л., ЕГН - **********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.Ж.Л., ЕГН - **********, и двамата от гр.София, с което е било завещано цялото й движимо и недвижимо имущество, в това число и следния недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул."Искър" № 1, във вх."В", ет.1, жилище - апартамент №49, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.541.20.1.49 със застроена площ от 68.50 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна и сервизни помещения, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ №87374.541.20, при граници: 87374.541.20.1.28; 87374.541.20.1.50; 87374.541.20.1.87; 87374.541.20.1.94; 87374.541.20.1.89; 87374.541.20.1.92; 87374.541.20.1.88; 87374.541.20.1.53, ведно с прилежащото му избено помещение №9 с площ от 5.34 кв.м., както и 1.71% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терен, ведно с цялото обзавеждане /имущество/, находящо се в апартамента.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Н.Л., ЕГН -**********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.Ж.Л., ЕГН - **********, и двамата от гр.С.. да заплати на Г.В.М., ЕГН - ********** *** сумата от 893.77 лв. /осемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки /- съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно. Заявените оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон. Въззивника счита за неправилни изводите на ЯРС, касаещи приемане за неоснователно възражението му, че обезпечителното право по чл.134 ЗЗД се отнася само до запазване наличното имущество на длъжника, но не и до действия за увеличаване на патримониума му. За неправилен се сочи и извода на решаващия съд, че Ж.Л. е изразил воля за приемане на наследството на своята майка чрез конклудентни действия. Сочи още, че решаващия съд не е отчел, че изискване за упражняване на правото по чл.30, ал.2 ЗН е да се приеме наследството по опис. Въз основа на тези и другите съображения във въззивната жалба, се иска отмяна на решението на ЯРС и отхвърляне на предявения иск. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемия Г.В.М., чрез пълномощника си адв.Е. от ЯАК, е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил основателността й. Сочи за неправилни съображенията на въззивника, че изискване за упражняване на правото по чл.30, ал.2 ЗН е да се приеме наследството по опис, като се позовава на ТР №3/19.12.2013 г. по т.д.№3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно и въз основа на изложените в отговора съображения иска потвърждаването му. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника, редовно и своевременно призован, не се явява, но чрез пълномощника си адв.М.Х. от ЯАК поддържа жалбата по изложените в нея и моли за уважаването й. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски.

В о.с.з. въззиваемия, редовно и своевременно призован, не се явява, но чрез пълномощника си адв.С.Е. от ЯАК поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора, като моли за потвърждаване на атакуваното решение. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа страна:

Приетите за установени от ЯРС факти не са спорни между страните по делото.

От приложеното копие на изп.д.№20128780401148 на ЧСИ И. Х.,*** действие ЯОС се установява, че делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, по силата на който Ж.Н.Л. е длъжник на Г.В.М. за следните суми: 14000 щатски долара, с левова равностойност от 21700 лв. - главница, законната лихва върху нея, считано от 05.09.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, 434 лв. – разноски. В хода на изпълнителното производство е било предприето принудително изпълнение срещу недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул."Искър'" №1, във вх."В”, ет.1, жилище-апартамент №49, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №87374.541.20.1.49 със застроена площ от 68.50 кв.м.. състоящ се от кухня, спалня, дневна и сервизни помещения, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ № 87374.541.20, ведно с прилежащото му избено помещение №9 с площ от 5.34 кв.м., както и 1.71% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, като на 10.04.2013 г. е била вписана възбрана върху имота, на 28.08.2013 г. е бил извършен опис на същия, а в последствие имотът е бил изнесен на публична продан, която е била обявена за нестанала, а втората публична продан е била отменена след спиране на изпълнението по делото, като обезпечителна мярка. В следствие от принудителното изпълнение не е била събрана никаква част от вземането, а от извършена справка е било установено, че Ж.Н.Л. не притежава недвижими имоти.

Не се спори между страните, а и от удостоверение за наследници изх.№2801-16160/08.03.2013 г. на Община „Ямбол" се установява, че Ж.Н.Л. е син на И. Б. Л., б.ж. на гр.Ямбол, починала на 03.03.2013 г. и единствен неин наследник по закон.

Не е спорно и че И. Б. Л. е била собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул."Искър" № 1, във вх."'В", ет.1, жилище - апартамент №49, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.541.20.1.49 със застроена площ от 68.50 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна и сервизни помещения, който самостоятелен обект се намира в сграда №. 1, разположена в ПИ № 87374.541.20, ведно с прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 5.34 кв.м., както и 1.71 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена.

Видно от завещание, вписано на 08.10.2013 г. вх.рег.№8966, т.12, стр.162 на СВп - Ямбол, на 14.03.2012 г. И. Б.Л. е завещала на правнучката си М.Н.Л. цялото свое движимо и недвижимо имущество, в това число и собствения си апартамент №49, вх.”В", на първия етаж, находящ се в гр.Ямбол, ул."Искър" №1, със застроена площ от 68,50 кв.м., състоящ се от кухня, спалня, дневна и сервизно помещение, при граници: апартамент 50, апартамент 28 и коридор, заедно с прилежащата му изба №9 с площ от 5,34 кв.м., при граници: коридор, мазета №7 и №8 и двор на блока, както и 1.71% идеални части от общите части на цялата сграда и от отстъпеното право на строеж върху целия парцел, ведно с цялото обзавеждане /имущество/, находящо се в апартамента.

От удостоверение, изх.№ 1050-28-1#1/13.01.2016 г. на ТП на НОИ – Ямбол се установява, че последната пенсия на И. Б. Л. е била изплатена на наследника Ж.Н.Л. с пенсионен запис по ведомост №050028/07.05.2013 г.

По искане на ищеца Г.М. съдът е определил срок на М.Н.Л. да приеме наследството на И.Б. Л., като ответницата е приела наследството на наследодател ката си, включващо недвижимия имот и находящите се в него движими вещи, под опис и приемането е било вписано в особената книга на ЯРС, видно от представените материали от ч.гр.д.№146/2016 г. по описа на ЯРС и изп.д.№118/2016 г. на СИС при ЯРС. Апартаментът е оценен на стойност от 55 000 лв., а движимото, имущество не е било оценено.

От показанията на свидетеля К. Г. А. се установява, че е съсед на Ж.Н.Л. и живее в непосредствена близост до жилището му. както и че апартамента на ул."Искър" №1 се намира също в непосредствена близост до жилищата на двамата. След смъртта на И. Л. свидетелят бил виждал 3-4 пъти Ж.Л. на терасата на апартамента, както и го бил виждал десетина пъти да влиза или излиза от там. Не бил чувал или виждал други негови роднини да са ходили в апартамента. Познавал двамата сина на Ж.Л., но не ги бил виждал от деца. В процесния апартамент бил влизал като ученик, а в последните три години не бил влизал. За извършването на описа на апартамента бил извикан за свидетел, но не можал да присъства, т.к. закъснял.

От приложеното гр.д.№389/2013 г. по описа на ЯОС се установява, че действията на съдебния изпълнител по принудително изпълнение, насочено срещу процесния апартамент в производството по изп.д.№20128780401148 на ЧСИ И. Х.,*** действие при ЯОС са били обжалвани от М.Н.Л., действаща към него момент чрез законния си представител Н.Ж.Л., а жалбата като недопустима е била оставена без разглеждане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество, атакуваното решение е правилно.

Предявеният в производството иск е с правно основание в чл.134, ал.1 ЗЗД, вр. чл.30, ал.1 ЗН, същият е допустим, а разгледан по същество – основателен. Така правилно е преценил и първостепенния съд, като за да уважи иска е изложил подробни мотиви, които настоящия съд изцяло споделя и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

Съгласно нормата на чл.134, ал.1 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Успешното провеждане на предявения по реда на чл.134 ЗЗД иск изисква не само кредиторът да установи вземането си спрямо своя длъжник и бездействието на последния да реализира свое вземане спрямо трето лице. В качеството си на процесуален субституент, такъв кредитор следва да установи съдържанието на правоотношението между това трето лице и длъжника, чиито права предявява по аналогичен начин на този, при който, ако сам би бил кредитор на третото лице - ответник по иска по чл.134 ЗЗД, би реализирал своя претенция по исков път.

В процесния случай за ищеца М. е налице правен интерес от защита по чл.134 ЗЗД да упражни имущественото право на своя длъжник - наследник по закон на завещателя, като предяви иск по чл.30 ЗН за намаляване на завещанието, направено в полза на трето лице, с което се накърнява запазената част от наследството. Интерес да се упражни това имуществено потестативно право на длъжника е налице, когато бездействието на длъжника заплашва удовлетворението на кредитора. В случая, бездействието на наследник с право на запазена част да поиска намаляване на завещателното разпореждане, облагодетелстващо трето лице, застрашава кредитора, тъй като би довело до невъзможност да се удовлетвори с тази част от имуществото на длъжника. Ако такъв наследник не упражни правото си да иска намаление на завещанието, последиците от това негово бездействие се приравняват на тези от отказа от наследство, при който кредиторите му могат да искат унищожението в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Евентуалното уважаване на предявения при условията на чл.134 ЗЗД конститутивен иск по чл.30 ЗН би довело до запазване на съответната част от наследственото имущество в патримониума на наследника - длъжник, като се обезпечи последващо принудително изпълнение, насочено именно върху това имущество.

Както правилно е посочено в мотивите на първостепенния съд в задължителната за съдилищата практика (т.3б на ППВС №7/1973 г.) е прието, че възстановяването на запазена част е имуществено право на наследника с право на запазена част, което може да бъде упражнено от неговите кредитори, ако той бездейства да го упражни и с това заплашва тяхното удовлетворяване. При това разяснение правилно е прието за неоснователно възражението на ответника (сега въззивник), че обезпечителното право по чл.134 ЗЗД се отнасяло само до запазване на наличното имущество на длъжника, но не и до действия за увеличаване на патримониума му. Посоченото възражение е заявено и във въззивната жалба и поддържано в хода на въззивното производство, но въззивния съд също го прие за неоснователно по съображенията, изложени от ЯРС.

Както вече се посочи, между страните по делото не съществува спор по фактите. Основните спорни въпроси в настоящия случай са дали са налице посочените предпоставки, за да бъде уважен предявения иск.

При извършената преценка по същество на правния спор ЯРС правилно е преценил, че в настоящия случай са налице всички предпоставки на правната норма и искът следва да бъде уважен. Ищецът М. има качеството на кредитор по отношение на Ж.Л. (конституиран в производството като съищец). Установен по делото е и следващия правнорелевантен факт – бездействието на Ж.Л. - наследник с право на запазена част да поиска намаляване на завещателното разпореждане, облагодетелстващо трето лице, което застрашава кредитора, тъй като би довело до невъзможност да се удовлетвори с тази част от имуществото на длъжника.

На следващо място - по делото липсват доказателства, опровергаващи твърдението на ищеца М., че длъжника му Ж.Л. притежава друго имущество, от което кредитора да се удовлетвори и което от своя страна би изключило приложението на хипотезата на чл.134 ЗЗД.

В тази връзка въззивника М.Л. във въззивната жалба е направила оплакване за неправилно разпределение от страна ЯРС на доказателствената тежест относно доказване на факта, че длъжника Ж.Л. разполага с друго имущество, от което кредитора му да се удовлетвори. Това оплакване се прие от въззивния съд за неоснователно. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Анализа на правната норма сочи, че всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно затова претендира като настъпили. Няма значение процесуалната роля на страната и каква страна е (главна, подпомагаща и т.н.) - важно е само каква правна последица претендира. Правната теория приема, че практически невъзможно е пълно доказване на отрицателен факт, затова другата страна трябва да заяви при оспорването си положителен факт (основание) и трябва да го докаже с пълно доказване. Страните са длъжни да докажат положителните факти, от които извличат благоприятни правни последици. Подлежат на доказване положителните факти, тъй като са оставили с осъществяването си следи.

При изложените разяснения, оплакването на въззивника за неправилно разпределяне на доказателствената тежест относно доказване на факта, че длъжника Ж.Л. разполага с друго имущество, от което кредитора му да се удовлетвори, се прецени за неоснователно. Правилно първостепенния съд е приел приложимост на иска по чл.134 ЗЗД, тъй като в производството ответницата или съищецът Л. не са установили по никакъв начин, че последният притежава някакво имущество, което да обезпечава вземането на Г.М..

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че за да бъде предявен иска по чл.30, ал.2 ЗН от името на Ж.Л., то последния следва да е приел наследството по опис.

В т.4 от ТР №3/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално (в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството), както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл.55 ЗН.

В случая от съдържанието на процесното завещание, извършено от И. Б. Л. в полза на М.Л. се установява, че се касае за универсално завещателно разпореждане, с което тя се е разпоредила за след смъртта си с цялото си имущество, а не с конкретна вещ или имот. В тази връзка и с оглед на цитираната задължителна съдебна практика, универсалното завещателно разпореждане е придало на М.Л. качеството на наследник по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН, а не на заветник, поради което и приемането на наследството по опис не е материална предпоставка за реализиране правото на Ж.Л. да иска възстановяване на запазената си част от наследството спрямо нея.

Правилен е и се споделя от въззивния съд и извода на ЯРС, че Ж.Л., в качеството на единствен наследник по закон на И. Б. Л., който е бил призован към наследяване, е изявил воля за приемане на наследството на своята майка, като е сторил това чрез конклудентни действия, получавайки след смъртта й последната й пенсия.

При изложените до тук съображения предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН запазената част на Ж.Л. от наследството на И. Б. Л. е 1/2 идеална част и т.к. със завещателното разпореждане в полза на М.Л. е било завещано цялото имущество на наследодателката, то завещателното разпореждане следва да бъде намалено до размера на 1/2 идеална част.

Районния съд, като е достигнал до същия извод за основателност на предявения иск и съответно го е уважил, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при условията на чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд присъжда на Г.В.М. разноски в размер на 300 лв. за адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №341/22.06.2016 г., постановено по гр.д.№2585/2015 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА М.Н.Л., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Н.Ж.Л., ЕГН **********, двамата от гр.С. да заплати на Г.В.М., ЕГН ********** *** направените за въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.