РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 27.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

Председател: Д.Кючуков

Членове:   Ж. Бозукова

    Н. Иванов

 

при секретаря. Л. Р., след като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 134 за 2016 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 49 /25.01.2016 г. по гр.д.№ 1142 /2015 г. на ЯРС, с което са уважени предявените от Р.М.А. срещу Сдружение „Съюз на глухите в България" искове по чл.222 ал.З КТ за сумата 5107,20 лв. и по чл.224 ал.1 КТ за сумата 1057,61лв..

Жалбоподателят Сдружение „Съюз на глухите в България" моли решението да бъде отменено поради неговата неправилност и незаконосъобразност, тъй като не е надлежна страна по предявените искове.

Ответникът по жалбата Р.М.А. оспорва основателността на жалбата и моли решението на Ямболския районен съд да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че правилно съдът е приел, че Сдружение „Съюз на глухите в България" е надлежния ответник по исковете и го е осъдил да заплати дължимото обещетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

За да се произнесе Окръжният съд взе предвид следното:

С допълнително споразумение към трудов договор от 24.09.2008 г., сключен със Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ", ищцата Р.М.А. е назначена на работа на длъжността „Управител" на търговско дружество „Тих труд" ЕООД гр. Ямбол .

Със заповед от № 221 / 13.11.2014 г. на Председателя на Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ", на осн. чл.328 ал.1 т.10 КТ, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 01.12.2014 г., и са и определени за изплащане обещетения по чл.224 ал.1 КТ в размер 51 дни неползван платен отпуск за 2008 и 2009г. и по чл.222 ал. 3 от КТ в размер на на 6 брутни работни заплати.

Поради неплащане на дължимите по заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение обещетения по чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал. 3 от КТ ищцата е предявила искове за заплащането им, предмет на разглеждане по настоящото дело.

Исковете са предявени срещу Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ „гр. София , с което ищцата е случила трудовия договор .

Съгласно разпоредбата на & 1 т.1 от ДР на КТ „работодател" е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко

друго организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. По тази дифиниция работодател за ищеца се явава Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ" - организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително и като собственик на търговското предприятие Тих труд" ЕООД, и с което ищецата е сключила последното споразумение по трудовия договор. Следователно пасивно легитимиран, като ответник по предявените от ищцата искове за изплащане на обещетения по по чл.224 ал.1 КТ и по чл.222 ал. 3 КТ, се явява Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ", с което ищецата е в договорни отношения, а не „Тих труд" ЕООД, за чийто управител е назначена. Това обстоятелство определя качеството на надлежен ответник по делото на лицето, чието неоснователно оспорване е предизвикало правния спор - Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ", като правилно исковете са били предявени срещу него и приети за разглеждане от районния съд.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви. Приемайки,че Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ" притежава процесуалната легитимиция на страна в процеса , районният съд правилно е приел и разгледал предявените срещу този ответник искове, като допустими.

Макар и да се иска отмяна на решението на районния съд, като неправилно, в жалбата се излагат само основания, касаещи допустимостта на решението на районния съд, свързани с пасивната процусуална легитимация на ответника Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ", но не и с правилността на решението. Поради тази причина, тъй като съобразно правомощията си, наложени с разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът е ограничен до основанията посочени в жалбата, въззивният съдът не взема отношение по въпросите касаещи правната природа на сключения между страните договор - дали се в случая се касае за договор за поръчка или трудов договор, както и правните последици за страните от неизпълнението му.

Породи изложените съображения, като намира решението на районния съд за допустимо и правилно, съдът, съобразно правомощията си по чл. 271 ГПК,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №49/25.01.2016 г. по гр.д.№ 1142/2015 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА Сдружение „СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ „ гр. София да заплати на Р.М.А. *** ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1276 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



 

 

£