МОТИВИ:

Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.Г.Г. с обвинение в това, че на ******* г. около 16.50 часа в гр.Ямбол, по ул."Н.П.", в посока от ж.к-с "З." към кръстовище "Б.М.", при управление на собствения си лек автомобил "Р.Л.на" с рег.№******* е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДП - управлявал е лек автомобил "Р.Л.на" с рег.№******* със скорост около 110 км.ч., като е причинил по непредпазливост смъртта на С.И. Д. от гр.Ямбол на 70 години ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.1 б.В вр. с чл.342 ал.1 от НК.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението, така както е възведено в обвинителния акт. Излага съображения, че фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието следва да се приемат от решаващия съд като напълно идентични с посочените такива в обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид протичането на производството по реда на глава ХХVII от НПК, при признаване на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че безспорно установено от доказателствата по делото е нарушаването от подсъдимия на визираната разпоредба на ЗДП - чл.21 ал.1, явяваща се основна причина за настъпване на пътно транспортното произшествие. Излага съображения и, че с оглед изложеното в автотехническата експертиза следва да се отчете и обстоятелството, че мерки с оглед недопускане на ПТП освен от подсъдимия е следвало да се предприемат и от пострадалия пешеходец, който е пресичал на нерегламентирана пешеходна пътека. Иска признаването на подсъдимия за виновен в осъществяване на престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК. По отношение на наказанието пледира за определянето му при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, предвид наличните данни за подсъдимия и осъщественото деяние и съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК задължаваща определяне на наказание при условията на чл.58 а от НК и редуциране на размера му на размера му. При определяне на наказанието представителя на обвинението сочи, че същото следва да се определи при смекчаващи отговорността обстоятелства, както и, че са налице условията на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание, като се вземе предвид обстоятелството, че подсъдимия е с чисто съдебно минало и и признаването на вината от същия. Прави искане за определяне на лишаване от право на управление на МПС на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл.343 Г от НК за съответния срок, не по - малък от срока на наказанието лишаване от свобода.

Частните обвинители С.М.Д., И.С.Д. и А.С.Д., чрез пълномощника си изразяват становище за доказаност на авторството и деянието по внесеното обвинение и излагат съображения за това , като искат признаване на подсъдимия Г. за виновен в осъществено престъпно деяние съставомерно по чл. 343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК. По отношение на наказанието излагат съображения за определяне от съда на такова по вид лишаване от свобода в размер на три години, с ефективно изтърпяване на наложеното по размер наказание.

Подсъдимия Г. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си излага съображения за правилно установяване на фактическите обстоятелства, предвид признаването изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт съобразно разпоредбата на чл.371 ал.2 от НПК и даденото съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Излага съображения за определяне на наказанието при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и определяне на такова след редуцирането му в съответствие с разпоредбата на чл.58а от НК, с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, като сочи, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства- процесуалното му поведение с оказване на съдействие за установяване на обективната истина, чистото съдебно минало и липсата на осъществени каквито и да било противообществени прояви, трудовата му ангажираност, ниската му възраст, изразеното съжаление за осъщественото, а и поведението на пострадало лице, което е осъществило преминаване през пътното платно на нерегламентирано за това място.

Подсъдимия лично изразява съжаление за случилото се.

От анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Подс.Г. е водач на МПС категории В и М и притежава свидетелство за управление на МПС №******* от ******* година.

В условията на дневна светлина и суха асфалтова настилка на ******* година около 16.50 часа в гр.Ямбол, по ул."Н.П.", посока ж.к-с "З." - към кръстовище "Б.М." подсъдимия А.Г. управлявал собствения си лек автомобил "Р.Л.на" с рег.№ ******* със скорост около 110 км/ч, в дясната лента на дясното пътно платно, конфигурацията на което представлява плавен десен завой. На предна дясна седална на управлявания от подс.Г. автомобил се намирала свид.Т.И.. По същото време пострадалия С. Д. предприел пресичане на платното за движение на автомобила в посока от магазин "К." към бл.** на ул."К.М." - от ляво на дясно за водача на автомобила. При стъпването си на платното за движение пострадалия Д. се намирал на 134 метра преди мястото на удара, като в този момент постр.Д. и водача на МПС - подс.Г. не са имали практическа възможност да се възприемат взаимно поради наличната ограничена видимост. Такава възможност - да се възприемат взаимно пострадалия Д. и подс.Г. са имали, когато постр.Д. навлязъл на 0,65 м. навътре в платното за движение на автомобила, а управлявания от подс.Г. автомобил се е намирал на 120 метра. Подсъдимия Г. със закъснение възприел пресичащия постр.Д., реагирал е за аварийно спиране, но не е успял да избегне удара между автомобила и пострадалия Д.. Непосредствено преди удара постр.Д. се е обърнал надясно към идващия управляван от подс.Г. автомобил, при което удара за него е бил предно страничен, в лявата част на тялото му, а за автомобила челен, в позицията на десния фар. Последвало е повдигане на тялото на пострадалия, удар в областта на предния капак на автомобила и предното панорамно стъкло, с последващо изпадане на тялото на пострадалия от автомобила и удар по повърхността на пътното платно, като в резултат на ПТП е настъпила и смъртта на пострадалия Д..

Назначената съдебно медицинска експертиза дава заключение, че в резултат на ПТП на пострадалия С. Д. е причинена тежка, несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, врата, гърдите, корема и крайниците, като непосредствена причина за настъпване на смъртта е изпадане на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок вследствие на обилните външни и вътрешни кръвоизливи и множествените счупвания на ребрата и костите на крайниците. Настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена последица на травматичните увреждания и настъпилите усложнения при възникналото ПТП, като настъпването и е било неизбежно и неминуемо.

Назначената тройна автотехническа експертиза дава заключение, че подс.Г. е имал възможност да възприеме пострадалия - пресичащ пешеходец на разстояние по-голямо от опасната му зона за спиране - 98,62 м., което му е позволявало при своевременна реакция да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара. Експертизата дава заключение и, че за недопускане на ПТП подс.Г. е следвало в границите на населеното място да управлява автомобила със скорост до 50 км/ч, както и при възникване на опасност за движението своевременно да предприеме мерки за намаляване на скоростта и спиране, а пострадалият Д. да пресича платното за движение на определените за това места, както и да се съобрази с отстоянието и скоростта на движение на приближаващите се към него ППС.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съда в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направеното от подсъдимия Г. самопризнание в съответствие с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства - гласни и писмени, както и заключения на назначени експертизи-съдебно автотехническа , съдебно медицинска на труп, при изразено съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и такова по т.1 на чл.371 от НПК от страна на всички страни в процеса и при обявено определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.

Така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства - гласни – показанията на разпитаните свид.С.У., Н.Н., Т.И., Х. Ж. и Ж.Ч. и писмени такива - справка за съдимост рег.№******** г. на РС Ямбол, справка от регионална база КАТ относно лек автомобил "Р.Л.на 1,8" с рег.№*******,протокол за преглед за техническа изправност на МПС относно същия автомобил, , препис извлечение от акт за смърт №******** г. издадено на ******** г. от Община Ямбол, удостоверение за наследници изх.№******** на Община Ямбол, протокол за оглед на местопроизшествие от ******* г. ведно с фотоалбум, както и от заключенията на назначените експертизи - тройна автотехническа , съдебно медицинска на труп №******* г. и физикохимическа за алкохол на проба кръв –Протокол №********** г.

Съда кредитира в пълнота показанията на свид.Ст.У., Н.Н., Хр.Ж. и Т.И. - преки очевидци на осъщественото. Показанията на тези свидетел за възприетите непосредствено от тях обстоятелства, а именно времето, мястото и механизма на осъществяване на ПТП и причиняване на уврежданията на постр.Д. са вътрешно непротиворечиви, съответни едни спрямо други, а и съответни на установеното от назначените съдебно медицинска на труп и тройна автотехническа експертиза. Св.Ст.У. сочи на времето и мястото на осъществяване на деянието, посоката на движение и позиционирането на управлявания от подс.Г. автомобил, времето на навлизане на постр.Д. на пътното платно и посоката му на движение, обстоятелството, че с предна дясна част на автомобила е осъществен удар в тялото на пострадалия, обстоятелството на последващ удар на тялото на пострадалия в стъклото на автомобила, както и изпадането на тялото му на асфалта. Този свидетел сочи и на обстоятелството на възприемане на звук от спирачки, както и спиране на автомобила управляван от подсъдимия непосредствено след това. Свидетеля сочи и на обстоятелството, че от мястото на шофьора на автомобила е слязло младо момче, а от другата страна младо момиче. Съответни на показанията на този свидетел касателно съставомерните обстоятелства са и тези на свид.Н.Н., а именно по отношение на времето и мястото на настъпването на ПТП, възприетите от него звук от спирачки и последващ тъп удар, наблюдаваното от него в последователност падане на тялото на пострадалия на асфалта, обстоятелството, че след излизането си от магазина в който се е намирал на мястото е забелязал момче и момиче. Съответни на показанията на тези свидетели са и тези на свид.Т.И. пътувала на предна дясна седалка в процесния автомобил относно посоката на движение на автомобила, управлението му от подс.Г., обстоятелствата на времето и мястото на ПТП, обстоятелството на удара на тялото на пострадалия в предно стъкло на автомобила пред мястото на което е стояла /предно дясно/ и непосредствено след това спирането на автомобила от подс.Г.. На лице е съответствие между показанията на тези свидетели с тези на свид.Хр.Ж. сочещ на обстоятелството на възприет шум от спирачки от лек автомобил "Р.Л.на", в последователност удара на автомобила в тялото на пострадалия, изхвърчане на тялото на пострадалия нагоре и напред и падане на няколко метра пред вече спрелия автомобил, като сочи и позиционирането на същия на пътното платно. Този свидетел сочи и на обстоятелството, че процесния автомобил е бил управляван от момче, до което е стояло момиче, като удара на тялото на пострадалия в автомобила е било от страна на момичето. На лице е съответствие в показанията на този свидетел и по отношение на посоката на движение на автомобила и тази на пострадалото лице. Показанията на свидетелите са съответни и на установеното от заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза по отношение на механизма на осъществяване на ПТП и това на съдебно медицинската такава за механизма на причиняване на телесните увреждания, а и на установеното от протокола за оглед на местопроизшествие.

Съда кредитира в пълнота и показанията на свид. Ж.Ч. *** касателно установеното от същия при пристигането му на местопроизшествието. Показанията на този свидетел са съответни на установеното от протокола за оглед на местопроизшествие, а и на заключенията на автотехническата и съдебно медицинските експертизи по делото. Съда кредитира показанията на този свидетел и по отношение на обстоятелството на извършеното изпробване на подсъдимия с техническо средство "Дрегер" 7510 АRDN 0095 и дадените показания от същото - три нули. При кредитиране на показанията на този свидетел съда взе предвид и обстоятелството, че същият е бил на местопроизшествието по силата на служебните си задължения и е лице, което не е заинтересовано от изхода на делото, предвид липсата на каквито и да било взаимоотношения с подсъдимия, а и пострадалото лице.

Съда кредитира в пълнота и показанията на свид.И.Д. и С.Д. по отношение на обстоятелството на причиняване на смъртта на бащата и съпруга на същите при ПТП и времето в което същото обстоятелство им е станало известно.

Съда кредитира в пълнота и заключенията на назначените и изготвени по делото тройна автотехническа , физикохимическа за алкохол на проба кръв /Протокол №********** г./ и съдебно медицинска на труп № ******* г. експертизи, като точни, ясни , пълни и изготвени в съответствие с изискванията за това.

На лице е пълно съответствие и на установеното от показанията на визираните свидетели, обясненията на подс.Г., заключението на съдебно автотехническата експертиза касателно механизма на ПТП със заключението на назначената съдебно медицинска експертиза на труп касателно причината за настъпване на смъртта на пострадалия С. Д..

Установения от експертите по назначената автотехническа експертиза механизъм на ПТП, базиран и на установеното от протокола за оглед на местопроизшествие, е на управление на автомобила от подсъдимия непосредствено преди произшествието със скорост около 110 км/ч, подсъдимия е реагирал на опасността когато пострадалия е бил вече навлязъл по пътното платно от ляво на дясно по посока на движение на автомобила и е бил изминал разстояние от левия край на дясното пътно платно 2,67 м..Експертизата дава заключение и, че ако подсъдимия е забелязал своевременно навлизането на пешеходеца по дясното пътно платно и е реагирал в този момент за намаляване и спиране, то лекия автомобил ще е бил в състояние да спре преди мястото на ПТП и удар между тях не би се получил при скоростта на движение на автомобила от 110 км/ч. Експертите сочат, че на местопроизшествието платното за движение описва плавен десен завой по посока на движение на автомобила, както и,че при проведен експеримент се е установило, че има наличие на елементи на ограничена видимост, причинени от конфигурацията на пътя и от наличните крайпътни насаждения, както и, че когато пострадалия е стъпил на платното за движение на автомобила, автомобила е отстоял на 134 м. преди мястото на удара и към този момент двамата участници в ПТП не са имали практическа възможност да се възприемат взаимно, поради наличната ограничена видимост. Експертизата дава заключение, че когато автомобила се е намирал на 120 м. преди мястото на удара пострадалия е бил навлязъл навътре в платното за движение на 0,65 м. и към този момент двамата участници в движението са имали техническа възможност да се възприемат взаимно, както и във всеки следващ момент. Опасната зона за спиране на автомобила е 98.62 м. и тъй като разстоянието за видимост на водача на автомобила е 120 м./ по-голямо от безопасното разстояние за спиране/ то появата на пешеходеца на платното за движение за водача на лекия автомобил няма внезапен характер. ПТП е осъществено в населено място, където максимално разрешената скорост е 50км/ч и опасна зона за спиране на автомобила при тази скорост 29,53 м. Експертизата сочи и, че при фактическата обстановка водача на лек автомобил Р. е реагирал за аварийно спиране когато предните състави на автомобила са се намирали на разстояние 76,9 м. преди мястото на удара, т.е. ако подсъдимия е управлявал автомобила с максимално разрешената скорост за населено място, той би могъл да предотврати настъпването на ПТП.

Факта на механизма на причиняване на травмите и настъпването на смъртта на пострадалия С.И. Д. в резултат от тези травми се установява от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза на труп. И в тази насока е налице съответствие на показанията на всички свидетели помежду им, а и със заключението на съдебно медицинска на труп и автотехническа експертизи.

От анализа на установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност съда намира , че както от обективна , така и от субективна страна подс.Г. е осъществил състава на чл.343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК , тъй като на ******* г. около 16.50 часа в гр.Ямбол, по ул."Н.П.", в посока от ж.к-с "З." към кръстовище "Б.М.", при управление на собствения си лек автомобил "Р.Л.на" с рег.№******* е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДП - управлявал е лек автомобил "Р.Л.на" с рег.№******* със скорост около 110 км.ч., като е причинил по непредпазливост смъртта на С.И. Д. от гр.Ямбол на 70 години ЕГН **********.

Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството , че подс.Г. е осъществявал движение с управляваното от него МПС - лек автомобил "Р.Л.на" с рег.№******* в рамките на гр.Ямбол - от ж.к-с "З." посока кръстовище "Б.М." със скорост от около 110 км/час. Безспорно установено е и обстоятелството на настъпване на ПТП - удряне на пострадалия С. Д. при преминаването му през пътното платно от магазин "К." по посока бл.** на ул."К.М.". Безспорно е и обстоятелството, че скоростта с която подсъдимия Г. е управлявал автомобила е такава над максимално допустимата определена в текста на чл.21 ал.1 от ЗДП скорост от 50 км/ч. в населени места, в каквото подсъдимия е осъществявал и управлението на автомобила. Опасна зона за спиране на автомобила при тази скорост е 29,53 м., при фактическата обстановка подсъдимия като водач на лекия автомобил е реагирал за аварийно спиране, когато предните състави на автомобила са се намирали на разстояние 76,9 м. преди мястото на удара, т.е. ако подсъдимия е управлявал автомобила с максимално разрешената скорост за населено място, той би могъл да предотврати настъпването на ПТП, респективно настъпването на същото е в резултат на неспазването на визираната разпоредба на чл.21 ал.1 ЗДП, определяща максимална разрешена скорост от 50 км/ч.

Смъртта на пострадалия С. Д. е пряка и непосредствена последица от причинените му в резултат на удара с автомобила увреждания. Установените от съдебномедицинската експертиза на труп №******* г. увреждания по трупа на С. Д. са такива от автомобилна травма-травма вследствие блъскане от движещ се автомобил с голяма скорост с последващо повдигане и удряне на тялото на пострадалия по предния капак и предното стъкло на автомобила, с последващо изпадане на тялото на пострадалия и удряне на повърхността на терена със значителна сила и плъзгане на тялото му по повърхността на пътното платно, при което пострадалия е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Травмата на главата се изразява в наличието на масивно кръвонасядане, охлузване на кожата и зацапвания с кръв на околността в лявата челнотеменна област на главата с обилен кръвоизлив в областта на меките тъкани, умерено изразени субарахноидални кръвоизливи в челнотеменните области на двете големи мозъчни хемисфери, повърхностни контузионни огнища в тези области на двете големи мозъчни хемисфери, в областта на мозъчните ядра и вътрешната капсула, изразен оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и ствола в големия тилен отвор. Травмата на врата се изразява в счупване на шийния сегмент на гръбначния стълб в областта на петия и шестия шиен прешлен, с кръвоизливи пред телата на прешлените и контузионни изменения на гръбначния мозък. Гръдната травма се изразява в наличието на ездинични счупвания на левите и десните ребра по страничните части на ребрата с кръвоизливи около местата на счупванията и контузионни изменения на белите дробове. Коремната травма се изразява в наличието на разкъсване на слезката в областта на хилуса й и повърхностни разкъсвания на мерния дроб по предногорната му повърхност под формата на повърхностни пропуквания на капсулата и паренхима му и наличието на около един литър кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина, както и на наличието на контузионни кръвоизливи в обсатта на тънкочревния и дебелочревния държач, контузионни кръвоизливи в областта на бъбреците, предимно в областта на левия бъбрек. Травмата на крайниците се изразява в наличието на масивни разкъсни рани в областта на лакътните стави на симетрични места разположени по предностраничните и задностраничните повърхности на лакътните стави, с разкъсвания на меките тъкани и множествени счупвания на костите под местата на нараняванията, симетрични счупвания на двете подбедрици с масивни кръвонасядания и наличие на множество кръвонасядания и контузионни рани с неправилна форма с деформация на долните крайници с извънмерна подвижност в областта на счупванията, а и контузия на средностението. Причина за настъпване на смъртта е тежката несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, врата, гърдите, корема и крайниците, като непосредствената прицина за настъпване на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок, вследствие обилните външни и вътрешсни кръвоизливи и множествените счупвания на ребрата и костите на крайниците. Травматичните увреждания са получени в следствие действието на механичен фактор, по механизма на удряне с такива предмети и падане, удряне и притискане - уврежданията в областта на долните крайници са получени в следствие блъскане на пострадалия с предната част на автомобила в областта на долните крайници, като удара е бил от лявата предностранична повърхност на тялото на пострадалия, като тогава са получени симетричните счупвания на долните крайници в областта на двете подбедрици; при повдигане тялото на пострадалия и удрянето му с предната си повърхност в областта на предния капак на автомобила и предното панорамно стъкло са получени уврежданията в областта на главата, лицето и в областта на горните крайници в областта на лакътните стави, при което по предното стъкло на автомобила и останалите деформирани части на автомобила отпред са останали зацапвания с кръв; уврежданията в областта на врата, главата, гръдния кош и корема са получени при изпадане на тялото от автомобила и удрянето му със значителна сила по повърхността на пътното платно с последващо плъзгане на тялото по повърхността на пътното платно вследствие получените от него значителни инерционни сили. Този механизъм на причиняване на травматичните увреждания на С. Д., довели и до смъртта му, е установен и от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, а и протокол за оглед на местопроизшествие и заключението на автотехническата експертиза. Настъпването на смъртта на пострадалия Д. е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания и настъпилите усложнения при ПТП, като е била неизбежна и неминуема.

От субективна страна деянието е осъществено от подс.Г. по непредпазливост. Безспорно Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици при нарушаването на визираната разпоредба на ЗДП но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание,както и на начина му на изтърпяване съда взе предвид следното:

Касае се за деяние,което е със сравнително висока степен на обществена опасност предвид начина му на осъществяване с оглед на степента на нарушената специална разпоредба на ЗДП, предвид управлението на автомобила със скорост значително надвишаваща максимално разрешената такава. При преценката на личността на подсъдимия съда счита,че се касае за такава със сравнително невисока степен на обществена опасност. По отношение на подс.Г. са налице данни характеризиращи го положително в отношенията в обществото- в активна трудоспособна възраст и с трайно изградени трудови навици. Като характеризиращо личността му съда взе предвид и отношението на подсъдимия към вече осъщественото, а именно искреното му съжаление и оказаното съдействие при разследването на органите на ДП, младата му възраст, чистото съдебно минало и обстоятелството, че се касае за инцидентен случай в живота му, при липсата на данни за извършване на каквито и да било неправомерни деяния, включително и такива по нарушаване на ЗДП. Преценявайки от една страна степента на обществена опасност на осъщественото и от друга сравнително невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия съда намира, че следва да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства към минимума предвиден в закона, а именно в размер на три години лишаване от свобода.При задължението си да редуцира определеното наказание в рамките на чл.58 а ал.1 от НК с една трета предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК следва да редуцира същото и определи по вид наказание лишаване от свобода, в размер на две години. Предвид характеризиращите личността на подсъдимия данни - чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеризиращи го данни и млада възраст съда намира и, че целите на наказанието и преди всичко за поправянето му може да се постигне по отношение на този подсъдим като за това не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. На лице са и формалните предпоставки на чл.66 НК, предвид обстоятелството, че подсъдимия Г. не е осъждан и наложеното му наказание лишаване от свобода е такова в размер на две години - под предвидените в закона. За това и съда отложи изтърпяването на наложеното по размер от две години лишаване от свобода наказание за изпитателен срок от три години, който се явява необходим и достатъчен, на осн. чл.66 от НК. В този си вид, размер и начин на изтърпяване наложеното на подс.Г. наказание ще осъществи в пълнота визираните в чл.36 от НК както възпитателна, така и възпираща роля по отношение на подсъдимия и обществото.

Съда намира , че не могат да се споделят доводите на защитата на частните обвинители за неприлагане на разпоредбата на чл.66 от НК. На лице са формалните предпоставки за приложението и, както вече бе посочено, а и характеризиращите личността на подсъдимия данни сочещи на изключително млад човек, трудово ангажиран, без осъществени до момента противообществени прояви, с критично отношение към вече осъщественото и искрено съжаление сочат на възможността за осъществяване на целите визирани в чл.36 от закона и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание, най вече възможностите за превъзпитанието му.

В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК съда лиши подсъдимия от право на управление на МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, който срок счита за достатъчен и необходим за реализиране на целите на наказанието.

Съда осъди подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски,така както са извършени, а именно сума в размер на 1614,68 лева в полза на Републикански бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол и такива от по 2000 лева на всеки един от частните обвинители - С.Д., А.Д. и И.Д..

Като причина за осъществяване на деянието съда отчете неспазването на установените правила за движение по пътищата в страната от подсъдимия.

По изложените съображения съда постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: