РЕШЕНИЕ

 

 

гр.Ямбол 12.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

Председател: Р. Стоева

 

Членове: Д.Кючуков

                Н.Иванов

 

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 42/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.София срещу решение № 620/01.12.2016 г. по гр.д.№ 112/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен изцяло предявения от БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.София срещу ответника А.Ю.М. *** установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД,чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Неправилно районният съд за да отхвърли иска. е приел, че липсва уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост е настъпъла автоматично - при неплащане на две поредни погасителни вноски . Тази изискуемост е уговорена предварително между страните и не изисква отправянето на нарочно изявление от страна на кредитора за нейното обявяване. За кредитора не е съществувало задължение по договора за кредит за уведомяване на длъжника, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът не е банкова институция, поради което разпоредбата на чл.60 ЗКИ в отношенията между ищеца - заемодател и ответника-заемополучател е неприложима. Тъй като не се касае за банков кредит не намира приложение и т.18 отт.р. 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.София срещу ответника по предявените искове.

В отговор на жалбата А.Ю.М. счита първоинстанционното решение за законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Правилно районният съд е приел, че задължението на ответника е недължимо, тъй като кредита не е станал предсрочно изискуем, поради липса на уведомление за това. Освен това липсва пълно съответствие между посоченото в заявлението по чл.410 ГПК основание и основанието по исковата молба, което прави предявения иск недопустим.

За да се произнесе съдът установи следното:

По допустимостта на въззивната жалба

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. По основателността на въззивната жалба

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в жалбата.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр. с чл.240 ЗЗД , чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

С договор за потребителски заем PLUS-10785532 от 13.06.2014г., ищецът е предоставил на ответника кредит за потребителски цели в размер на 5 000,00 лв. със застрахователна премия в размер на 1 200.00лв.. Страните са договорили кредитът да бъде издължен на 60 броя месечни погасителни вноски в размер на 162,44лв. всяка една, съгласно приетия от страните погасителен план. Страните са предвидили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредотополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, ведно с направените разходи по събиране на вземането. В чл.5 от Договора е предвидено е също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочна изискуемост.

Според твърдението на ишеца на 20.03.2015 г. ответникът преустановил плащанията, като към тази дата погасил 8 месечни вноски. Поради просрочие на повече от две месечни вноски, на осн. чл.5 от договора, вземането на на кредитора е станало изискуемо в пълен размер, считано от подежа на втората пропусната месечна вноска. Според ищеца ответникът дължи заплащането на остатъка по заема в размер на 7 506,91 лв., представляващ останалите 52 погасителни вноски към 20.04.2015 ., към която дата кредитът е станала изискуем в целия му размер. Ищецът изпратил "покана" до ответника, с която го уведомява, че заради преустановяване на плащанията по кредита след 20.04.2015г. вземането по договора за кредит става изискуемо, поради неплащането на повече от две месечни вноски. По делото е представено удостоверение, издадено от Куриерска фирма "МиМБ Експрес"ООД в уверение на това, че на 07.08.2015 . от ищеца са изпратени 719 броя писма, представляващи последна покана за изпълнение по договори за кредит, като имената на получателите, адреса за доставка, съдържанието на пратките и информация по доставянето им са описани в приложена таблица, в която фигурира номера на процесния договор, името на ответника и адреса на доставяне с. Тенево, ул. "Стоян Заимов/Ленин/" № 20

По заявление на ищеца БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.София срещу ответника А.Ю.М., на осн.чл.410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 471/2016 г. на ЯРС за

вземане в полза на ищеца, представляващо 4729,94 лв. - главница, 2776,97 лв. възнаградителна лихва за периода 20.03.2015 г. - 20.06.2019 г., 391,78 лв.- мораторна лихва за периода 20.04.2015 г. - 11.02.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.02.2016 г. и съдебни разноски в размер на 157,97 лв. - държавна такса и 300 лв. - юристконсултско възнаграждение. Поради направеното от страна на ответника възражение срещу заповедта за изпълнение, ищецът е предявил иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането, предмет на исковото производство по гр.д. № 1112/2016 г. на ЯРС .

С подаването на възражението де факто длъжника оспорва дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл 410 ГПК. Затова и в тежест на ищеца/заявител в заповедното производство/ е да докаже, че вземането за което е била издадена заповедта за изпълнение съществува, както и че е ликвидно и изискуемо.

Действително., в чл.5 от договора за кредит е посочено, че предсрочна изискуемост на задължението в целия му размер настъпва при просрочване на две или повече седмични вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. Ако в договора е предвидено, че кредитът става предсрочно изискуем с неплащане на съответните погасителни вноски, без кредитополучателя да бъде уведомяван, то фактът на това неплащане трябва да се удостовери от кредитора чрез посочване на непогасените вноски по размер, падеж и основание /виж определение № 37 от 19.01.2009 г. на ВКС на РБ, ТК, II ТО по ч.т,д.№ 286/2008 г. и определение № 427 от 01.06.2011 г. по ч.т.д.№ 280/2011 г. на ВКС на РБ, ТК/, което в случая не е установено. От изложеното в т.14 от заявлението дори не става ясно колко вноски е изплатил дължина, респ. колка са непогасените. Дори не е представено извлечение от сметки, за да приемем, че по някакъв начин вземанията са установени.

От друга страна, настъпването на тази предсрочна изискуемост, обаче, следва да бъде удостоверено от страна на кредитора. По делото спорен е въпросът дали вземането по договора е изискуемо, и по-точно - настъпила ли е предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. дължи ли се претендираната сума. Съдът е счел, че за разрешаването на този спорен въпрос следва да бъде съобразено приетото в т. 18 от TP №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следа да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. На базата на това тълкувателно разрешение и като е взел предвид оспорването от страна на длъжника на твърдението на ищеца за получаване на т.нар. "последна покана", първоинстанционният съд е приел, че волеизявлението на ищеца за предсрочната изискуемост на кредита не е досигнало до ответника. Видно от представената по делото справка и списък, изготвен от куриерска фирма "МиБМ Експрес"ООД, поканата е изпратена на адрес -с. Тенево обл. Ямбол, ул. "Ст. Заимов /Ленин/" № 20 и е отразена като "недоставена". Съгласно т.Ю от договора за кредит страните са се съгласили всички изявление на кредитора отправни км кредитополучателя да се считата узнати от него, ако бъдат доставени на адрес с. Т., ул. "Н. В./ Д. Т./ № ** . С неизпълнение на задължението си за уведомяване на кредитополучателя , районният съд правилно е приел, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.60 ал.2 ЗКИ , поради което и предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила към момента на заявлението по чл.410 ГПК.

Приемайки, че вземането на ищеца не е изискуемо районният съд е отхвърлил исковата претенция по чл. 422 ГПП. Правилно съдът е приел, че уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост следва да се обяви по реда на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции, като кредиторът трябва да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда. Позовал се е на т. 18 от т.р. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, както е отбелязал и районният съд, липсва уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Както заявлението по чл.410 ГПК, така и връчването на препис от исковата молба по чл.422 ГПК не представляват уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Поради изложените съображения правилно районения съд е отхвърлил иска по чл.422 ГПК, като неоснователен.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

По доводите наведени с жалбата

Неоснователни са твърдения в жалбата на БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, на основание клаузите за предсрочна изискуемост, залегнали в договора за кредит, които не предвиждат уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Според жалбоподателя, за кредитора не е съществувало задължение по договора за кредит за уведомяване на длъжника, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същият не е банкова институция, поради което разпоредбата на чл.60 ЗКИ в отношенията между ищеца- заемодател и ответника-заемополучател е неприложима. И тъй като не се касае за банков кредит не намира приложение и т. 18 от т.р. 4/2014 г.на ОСГТК на ВКС.

Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че в случая са неприложими постановките на т.18 от TP №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предвиждащи съобщаване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост в хипотезата на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не въз основа на договор за банков кредит.

Според въззивният съд постановката на т.18 от TP №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е важима и за договорите за кредит, предоставяни от небанкови финансови институции. Без правно значение е на какво основание е издадена заповедта за изпълнение, тъй като различието в случаите по чл.410 и чл.417 от ГПК се изчерпва с това, че във втората хипотеза кредиторът може да поиска от заповедния съд да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

Действително договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили съгласно чл.20а от ЗЗД, както твърди въззивникът, но не може да бъде споделен довода му, че постановката на т.18 от тълкувателното решение демонстрира подчертана взискателност само към банките при пристъпването към принудително изпълнение в случаите на настъпила предсрочна изискуемост, каквато не следва да бъде проявявана към небанковите финансови институции. Възприемането на разбирането, че този рестриктивен режим е важим единствено за банките неминуемо би довело до неравноправно третиране на институциите /кредитни и финансови/ по чл.1 и чл.З от ЗКИ, което не може да бъде оправдано само с начина, по който са набрани средствата. По арг. от по -силното основание, приетото по отношение на банките е приложимо и относно договорите за заем, сключени с финансови институции каквато е ищеца. В този смисъл виж и приетото в решение № 12 от 02.10.2012 г. по конституционно дело № 4 по описа за 2012 г. на КС на РБ относно разликата между банките и финансовите институции

Наред с това въззивната инстанция приема, че предсрочното погасяване на задължението е визирано като право на потребителя, поради което предвидената предсрочна изискуемост противоречи на закона и не се взема предвид от съда. Само при договор за банков кредит са предвидени в нормата на чл.432, ал.2 ТЗ специални условия за настъпване на предсрочна изискуемост, а в нормата на ал.1 е предвидена възможност да бъде уговаряна по този вид договор предсрочна изискуемост и в други случаи. В случая обаче задълженията на ответника не произтичат от договор за банков кредит, поради което хипотезите на чл.432, ал.1 и ал.2 ТЗ не намират приложение. По въпроса за предсрочната изискуемост следва да се посочи, че без съмнение ищцовото дружество не е банка и, че процесният договор не е договор за банков кредит, като вземането на длъжника не произтича от договор за банков кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. страните имат право свободно да уговарят клаузи, стига те да не противоречат на императивни законови разпоредби. Настоящата инстанция счита, че законът /ЗЗД/ не позволява да се договаря свободно настъпване на предсрочна изискуемост, защото изрично е предвидено в хипотезата на чл.71 ЗЗД при какви условия може да настъпи предсрочна изискуемост, а нормите на чл.432 ал.1 и ал.2 ТЗ са изключение, което може да се прилага само при договор за банков кредит. Нормата на чл.71 ЗЗД е императивна и защитава интересите на длъжника, който би се поставил в крайно неблагоприятна позиция при предсрочна изискуемост на задължението в пълен размер. Предсрочната изискумост е изключение от общия принцип, че при срочни задължения изпълнение се дължи на падежа. Ето защо предсрочна изискумост се допуска само в специални случаи, когато интересите на кредитора са сериозно застрашени - чл.71 ЗЗД. Страните, извън хипотезата на чл 431, ал.2 ТЗ, не могат да заобикалят правилото на чл.71 ЗЗД и да уговарят предсрочна изискуемост да настъпва при условия, различни от изброените в чл.71 ЗЗД. След като законът изрично е позволил при договор за банков кредит да се уговаря предсрочна изискуемост, се налага извода, че при всички останали договори това не е допустимо, защото се нарушава правилото на чл.71 ЗЗД. което е императивно и въведено в интерес на длъжника

Поради гореизложените съображения въззивният съд намира жалбата срещу решението на първоинстанционния съд за неоснователна. Последното, като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните норми, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

 

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №620/01.12.2016 г. по гр.д.№ 1112/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Осъжда БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.София, ЕИК 130697606 да заплати на А.Ю.М. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.


 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: