МОТИВИ към Решение № 72 от 10.08.2017 г., постановено по ВЧНД № 257/2017 г. по описа на ОС-Ямбол:

Производството е по реда на чл.163 ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/.

Образувано е по жалба на М.С.А. ***, подадена чрез служебно назначеният му защитник - адв. С.Е. ***, против Решение №*** от 21.07.2017 г., постановено по ЧНД № ***г. по описа на РС - Ямбол.

С решението, съдът на основание чл.162, ал.1 от ЗЗ е постановил задължително настаняване на стационарно лечение на М.А. от наличното му психично заболяване за срок от 3 месеца в ДПБ-Раднево.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че не са налице законовите изисквания за настаняване на задължително лечение на М.А., т.к. от една страна липсват доказателства за това, че той страда от психично заболяване, а от друга липсват такива, че представлява поради заболяването си опасност за себе си или за околните. Отправя се искане за отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново такова, с което да бъде отхвърлено като неоснователно искането на РП-Ямбол за настаняване на задължително лечение на А..

В проведеното публично заседание жалбата се поддържа на основанията, посочени в нея.

Становището на участващия по делото прокурор е за неоснователност на жалбата с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Защитникът на лицето, чието настаняване се иска, намира постановеното решение за неправилно по изложените в жалбата съображения и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Лицето, чието настаняване се иска, заявява, че няма нужда от лечение. Твърди, че вече не употребява алкохол и че не страда от психично заболяване.

Въззивният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата, изразените становища на страните, събраните пред първата и настоящата съдебна инстанция доказателства и атакувания съдебен акт от фактическа и правна страна приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 7 – дневен срок от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна по следните съображения:

Безспорно е установено, че освидетелстваното лице страда от психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на алкохол, синдром на алкохолна зависимост, тежка промяна на личността - алкохолна и травматична, семейна и социална дезадаптация. Заболяването попада в хипотезата на чл.146, ал.1 от ЗЗ. Видно от заключението на назначената по делото психиатрична експертиза налице е медицинско основание по смисъла на посочената правна норма, за настаняване на лицето за стационарно лечение за срок от три месеца в ДПБ - Раднево.

По отношение на визирания в закона социален критерий, а именно възможността поради заболяването си освидетелстваното лице да извърши престъпление, което представлява опасност или застрашава сериозно здравето на близките му, околните и на обществото като цяло, настоящият състав сподели извода на районния съд относно наличието и на този критерий. Видно от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, М.А. е в тежки конфликтни отношения с някои от съседите си по местоживеене-местността Курткая, както и със своите близки. Този извод не се разколеба в никаква степен от събраните пред контролната инстанция гласни доказателства - показанията на свидетелите С.Б. и Д.С.. Установи се, че последните нямат непосредствени и постоянни впечатления от поведението на А., т.к. свидетелите живеят в жилищата си в гр.Ямбол и посещават рядко и за кратко местността Курткая, където А. живее.

Мотивиран от горното, съдът намира, че решението на Районен съд - Ямбол следва да бъде изцяло потвърдено, поради което и на основание чл.163, ал.1 от Закона за здравето, постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.