ОПРЕДЕЛЕНИЕ

.......

гр.Ямбол........... /24.08.2017 год.

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и четвърти август две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове Добрин Кючуков

Калина Пейчева

като разгледа докладваното от съдия Д.Кючуков в.ч.гр.д. № 269 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 4624 от 07.07.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 2323/2017 год. Ямболският районен съд е отвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК подадено от ОББ АД против В.Ж.В., Ж.В.Ж., М.В.А. и С.А.У. за парично вземане в размер на 11 619,15 лв. -главница, договорна лихва в размер на 2 060,47 лв. за периода от 25.06.2015 г. до 18.10.2016 г., наказателна лихва в размер на 1 747,41 лв за периода 25.06.2015 г до 04.07.2017 г., законна лихва, считано от 05.07.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 308,54 лв.и адвокатски хонорар в размер на 948,82 лв.. За да отхвърли искането съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с несъответствие в заявлението в т.13 и 14 от същото, като е приел, че е налице противоречие между обстоятелствената част на заявлението и петитума на същото, тъй като в т.13 от заявлението е посочено, че се иска солидарно осъждане на длъжниците, а в т.14 от заявлението- общите суми за главница и лихви се претендират при условията на разделна отговорност между длъжниците Ж.В.Ж., М.В.А., а по отношение на длъжниците В.Ж.В. и С.А.У. - при условията на солидарна отговорност за целия дълг. Според съда петитумът е в противоречие с обсотоятелствената част на заявлението и не кореспондира с искането за солидарно осъждане на всички длъжници, посочено в т.13 от заявлението.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от ООБ АД. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че заявлението по чл.417 ГПК е попълнено коректно. Не се касае за противоречие в обстоятелствената част на заявлението между т.13 и 14. Няма пречка в едно заявление да се кумулират двата вида отговорност- солидарна за длъжника за целия дълг и разделна - за наследниците. Изтъкнатото от съда противоречие при сравнение в заявлението е чисто формално и се извежда от бланковия характер на заявлението. В случая се налага едно по разширително тълкуване на разпоредбата на чл.410 ГПК, доколкото в бланката не е предвидена комбинация от двете отговорности.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, касаещи правилността на разпореждането, съобрази следното:

За да се издаде заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки: заявлението да отговаря на изискванията на чл.410 ГПК, заявлението да не противоречи на закона и на добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес/седалище в РБългария и вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение да се основава на документ, подлежащ на принудително изпълнение по реда на чл. 418 ГПК. Тези документи са изчерпателно посочени в чл. 417 ГПК. За да се издаде изпълнителен лист, съгласно чл 418 ал.2 ГПК, съдът извършва проверка дали представения документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.410 ал 1 и ал.2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1 и ал.З и чл.128, т. 1 и т 2 ГПК. Тук следва да се посочи, че въззивният съд счита за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя. че изискването за редовност на заявлението по чл.417 ГПК допуска възможността за разширително тълкуване на разпоредбата на чл.410 ГПК , доколкото в бланката не е предвидена възможността за комбинация на двете отговорности, С оглед съдържащото се в чл. 410 ал.2 ГПК изрично препращане към чл. 127 ал.1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва както изложение на обстоятелствата на които се основава вземането,така и в какво се състои искането т, е разпоредбата на чл.127, ал.1 т,4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на В КС. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда, разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това - дали по чл 410 ал 1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал.2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението. Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.

За да направи извод, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, районният съд правилно е приел, че подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал, 1 ГПК, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената част на заявлението и петитума на същото, доколкото в т.13 от заявлението е посочено, че се иска солидарно осъждане на длъжниците, а в т. 14 от същото - общите суми за главница и лихви се претендират при условията на разделна отговорност между някои от длъжниците, а по отношение на други - при условията на солидарна отговорност за целия дълг. Констатираната нередовност на заявлението не може да бъде преодоляна по пътя на отстраняване на нередовност на исковата молба по чл 129 ГПК. нито чрез разширителното тълкуване на разпоредбата на чл.410 ГПК. В различни съдебни актове В КС е изразявал становище, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. В този смисъл съдът намира за законосъобразни изводите на районния съд. че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417 ГПК не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и постановил законосъобразен съдебен акт

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: