О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3.08.2017 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, първи въззивен граждански състав

на…трети…август……..…две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 265 по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.Г.П. *** против определение № 697/14.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 332/2017 г. по описа на ЕРС, с което е прекратено производството по делото и е лишило жалбоподателя като ищец от възможността да придобие собствеността върху наследствените от баща му земеделски земи в землището на с.Камен връх. Заявява се, че исковата молба, депозирана от него е с правно основание чл.124 от ГПК за установяване на право, от което П. има интерес, а именно възстановяване правото на собственост върху земеделски земи. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване разглеждане на делото от друг състав на Елховски РС.

Съдът след като се запозна доводите по частната жалба и материалите по гр.д.№ 332/2017 г. по описа на ЕРС, намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В.Г.П. *** за постановяване на решение, с което на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ във двръзка с чл.124 от ГПК бъде признато за установено, че земеделски имоти /подробно описани/, находящи се в землището на с.Камен връх в общ размер 45.100 дка са били собственост на Г. П.Г. /наследодател на ищеца/ и да бъде възстановено правото на собственост върху тях на наследниците му. В исковата молба се твърди, че наследодателят е придобил собствеността на основание придобивна давност в периода 1925 г. – 1956 г., но в срока за възстановяване на собствеността ищецът не е притежавал необходимите документи.

С определение № 697/14.06.2017 г. ЕРС е върнал исковата молба и прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, тъй като е изтекъл крайния срок за предявяване на исковете по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

ЯОС напълно споделя изводите на районния съд за недопустимост на иска поради настъпила преклузия за предявяването му. Съгласно § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, ДВ бр. 13/9.02.2007 г. е определен краен срок за предявяване на исковете по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и той е тримесечен от влизане в сила на тази разпоредба, т.е. до 13.05.2007 г. Настоящата претенция безспорно е с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, имайки предвид изложените от ищеца твърдения и обстоятелства, касаещи искане за установяване право на собственост върху земеделска земя, притежавана от наследодател към 1956 г. /към момента на одържавяването или кооперирането й/. Посочената правна квалификация в частната жалба – чл.124 ал.1 от ГПК не прави иска допустим, тъй като наведените обстоятелства са същите, а и определянето на правната квалификация е изцяло в правомощията на съда и тя е чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. При така заявения иск липсва съмнение, че предявяването му е станало повече от 10 години след изтичане на срока за това, което го прави недопустим и производството като такова правилно е прекратено от районния съд по реда на чл.130 от ГПК, поради което атакуваното определение следва да се потвърди.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 697/14.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 332/2017 г. по описа на ЕРС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.