О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25.07.2017 г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, първи въззивен граждански състав

На двадесет и пети…юли…две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

секретар

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

възз.ч.гр.д. № 248 по описа на 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на члл.274 от ГПК във връзка с чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от М.С.М. – ищец по гр.д.№ 841/2017 г. по описа на ЯРС против определение № 1194/15.06.2017 г., с което съдът е оставил без уважение молбата му за обезпечаване на предявения иск за установяване на недължимост на вземания в размер 7551,26 лв. чрез спиране на принудителното изпълнение по и.д.№ 20162330400707 на ДСИ при ЯРС. М. е завел този иск с твърденията, че не дължи сумите на ответницата С.М., които са от присъдена по гр.д.№ 1428/2001 г. на ЯРС издръжка, а изпълнителният лист за събирането им е издаден на 21.09.2016 г., тъй като в периода между присъждане на издръжката и снабдяването с изпълнителен лист той е плащал различни суми на дъщеря си доброволно под формата на издръжка. Отделно от това вземането се счита погасено по давност по силата на чл.117 ал.2 от ЗЗД за периода 15.02.2002 г. – 10.11.2011 г. Оспорва се като погрешно извършеното от съдебния изпълнител изчисляване на задължението, лихвите и таксите, което е отразено в получената от М. покана за доброволно изчисление. По тези съображения се желае отмяна на атакуваното определение и уважаване на искането за обезпечение като бъде определен размера на гаранцията, която ищецът следва да внесе в определен от съда срок.

Съдът след като се запозна с частната жалба, намира същата за допустима, депозирана в срока по чл.396 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, ЯОС намира жалбата за основателна, поради което следва да бъде уважена по следните съображения:

Пред ЯРС М.С.М. *** е предявил иск с правно основание чл.439 от ГПК срещу С.М. *** за недължимост на вземания в общ размер на 7551,26 лв., за принудителното изпълнение на които е образувано и.д. № 20162330400708 г. на ДСИ при ЯРС. Твърди се, че ищецът е получил покана за доброволно изпълнение, а изпълнителното основание е съдебно решение по бракоразводно дело между него и майката на ответницата, с което ищецът е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 10 лв., считано от 15.02.2002 г. Вземането по издадения изпълнителен лист е за главница и законна лихва, които ДСИ е изчислил: първата на 2480 лв., втората съответно на 4349,62 лв. В поканата за доброволно изпълнение е посочена и сума за разноски по изп.дело в размер на 679.64 лв. В исковата молба се твърди, че тези вземания са погасени чрез плащане. Ищецът е изпълнявал задължението си за издръжка ежемесечно в размер, надвишаващ присъдения. Предоставял е парични суми. закупувал е дрехи, обувки, учебни пособия, лекарства и други. В условията на евентуалност навежда и друго основание на иска-погасителна давност. Решението на ЯРС е влязло в сила на 15.02.2002 г., изпълнителният лист е издаден на 21.09.2016 г., изпълнителното дело е образувано на 10.11.2016 г. и 5-годишната давност е изтекла за вземанията от 15.02.2002 г. до 10.11.2011 г. Освен това се сочи, че ДСИ неправилно е изчислил общия размер на вземането за издръжка, което следва да е 1170 лв., а също така и мораторната лихва и разноските по изпълнението. Поради това се иска съдът да приеме за установено, че сумите са недължими. В исковата молба е поискано допускане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението. Към исковата молба няма представени доказателства относно извършени, както се твърди плащания на издръжка към С.М..

В отговора по чл.131 от ГПК пред районния съд ответницата М. е заявила категорично, че не е получавала каквито и да било суми от баща си след присъждане на издръжката по решението.

ЯРС е оставил без уважение искането за спиране на изпълнителното производство като обезпечителна мярка с мотива, че към момента не може да се направи извод за настъпила погасителна давност, тепърва ще се събират доказателства предвид липсата на специални знания у съда за изчисляване на точния размер на задължението и не е налице внесена гаранция от ищеца или изразена готовност за плащане на такава.

С депозиране на частната си жалба, жалбоподателят е направил искане съдът да определи размер на гаранцията и срока, в който следва да внесе същата.

ЯОС споделя извода на районния съд, че към момента не са налице достатъчно доказателства, установяващи основателността на иска, както по основание, така и по размер – доказателства за плащане не са представени, спорен е въпросът за настъпила давност и тепърва ще се установява задължението по размер. Съгласно чл.391 от ГПК обезпечение на иск се допуска когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението на съда и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. В конкретния казус се прилага презумпция за наличие на обезпечителна нужда, тъй като липсват данни, които да я опровергават. Както се посочи поради непредставянето на доказателства на този етап от производството за вероятна основателност на иска и поисканото в същото време обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство, съдът, както е и поискал жалбоподателят следва да допусне исканото обезпечение като определи за внасяне гаранция от негова страна. Съгласно чл.391 ал.3 от ГПК размерът на гаранцията следва да бъде съобразен с размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако обезпеченият иск би бил неоснователен. Според съдебната практика критериите за определяне на размера на гаранцията са обемът на претендираните от молителя права или евентуалните вреди на ответника като процент от цената на иска – около 10-15 %. Съдът счита, че в настоящия случай размерът на гаранцията следва да се определи като процент от цената на иска – 15 %, което се равнява на гаранция в размер 1132,69 лв. при заведен иск с цена 7 551,26 лв.

Поради изложеното ЯОС счита, че атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено такова за допускане на исканото обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство след внасяне на определената от съда гаранция в размер 1132,69 лв.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1194/15.06.2017 г., постановено по гр.д. № 871/2017 г. по описа на ЯРС и вместо него постанови:

ДОПУСКА обезпечение на иска с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от М.С.М., ЕГН ********** *** ЯАК против С.М.М., ЕГН ********** ***-А за установяване на недължимост на вземания в размер 7551,26 лв. като СПИРА принудителното изпълнение по и.д.№ 20162330400707 на ДСИ при ЯРС.

ОПРЕДЕЛЯ гаранция в размер 1132,69 лв. след внасяне, на която съдът ще издаде обезпечителна заповед.

Определението подлежи на обжалване на основание чл.396 ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.