Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.08.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 22.08.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: И.З.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 281 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Д.В.Д. ***, чрез пълномощника му адв.Р.Д. ***, съдебен адрес ***, кант.***, срещу решение № 419 от 18.07.2017г. на ЯРС по гр.д.№2051/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът НАЛАГА мерки за защита на Ж.Я.Д., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо него домашно насилие от страна на Д.В.Д., ЕГН ********** като: ЗАДЪЛЖАВА Д.В.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ж.Я.Д., ЕГН **********; ОТСТРАНЯВА Д.В.Д. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Я., ж.к. „З. р.“ **, за срок от девет месеца; ЗАБРАНЯВА на Д.В.Д. да приближава Ж.Я.Д., ЕГН **********, жилището, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 м, за срок от девет месеца, и в тази връзка издава заповед за защита №42/18.07.2017г. по делото. Решението се обжалва като се твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, че е необосновано и се излагат съображения. Смята, че направилно ЯРС е приел за основателна молбата за защита, позовавайки се преимуществено на свидетелските показания на св.Д., син на двамата и на изложеното в декларацията на молителката по чл.9, ал.З от ЗЗДН. Счита, че ЯРС неправилно не е ценил показанията на свидетеля Запрев, само заради обстоятелството, че не е посещавал семейното жилище през последните години. Mоли ЯОС да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд изцяло и издадената заповед за защита, вместо което да постанови друго решение, с което да отхвърли молбата или намали срока на наложените мерки по чл.5, ал.1, т.2 и 3, вместо девет месеца, на три месеца. Претендира направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба няма заявени доказателствени искания.

В срока за възражение по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпил отговор от Ж.Я.Д., чрез адв.С.С. ***, съдебен адрес:***, кант.**, адв.С., с който оспорва жалбата като неоснователна, изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и се излагат съображения. Моли въззивният съд да остави без уважение жалбата и претендира разноските, които е сторила за въззивното производство.

В с.з. въззивникът, ред.призован се явява лично и с адв.Д., поддържа жалбата.

Въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с адв.С., който оспорва жалбата и иска решението на ЯРС да бъде оставено в сила.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак, страните са съпрузи, сключили граждански брак на 16.11.1975г..

В Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, декларирайки, че ù е известна наказателната отговорност по чл.313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти, че на 18.06.2017г., около 06:30 сутринта, спрямо молителката било извършено домашно насилие от нейния съпруг Д.В.Д.,***, изразяващо се в многократно блъскане и удари с ръце по тялото и силно стискане с ръце на врата ù, опит да я задуши; отправил ù обидни думи: "боклук", "мръсница", и заплахи, че ще я пребие и че ще я убие. В декларацията е посочено, че поведението на съпруга било, както и в други предходни случаи, неадекватно и особено агресивно, което създавало в нея основателен страх за здравето и живота ù. Представени са медицински документи - амбулаторен лист по повод посещения на молителката при лекар-психиатър и изписани медикаменти.

По делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Д. - син на страните, се установява, че е бил свидетел на осъществения от баща му на 18.06.2017г. акт на домашно насилие спрямо майка му. Свидетелят сочи, че се събудил от викове, отворил вратата и видял баща си хванал майка му за врата като я стискал. Свидетелят отишъл и я спасил, баща му бил употребил алкохол, личало, че е пиян. После с майка му отишли при една съседка, където останали и през вечерта. Свидетелят описва какви са били отношенията между родителите му като посочва, че настоящият случай не е единствен. Събраните свидетелски показания от свидетеля Д. - син на страните, се ценят от въззивния съд като преки, непосредствени и подкрепени от писмените доказателства.

Свидетелят З. - колега на Д., семеен приятел, посочва, че познава страните още преди да сключат граждански брак. Познавал ищеца като спокоен човек, който никога не е бил агресивен нито към жена си, нито към околните. Не злоупотребявал с алкохол. Били колеги и естеството на работата им не позволявало да употребяват алкохол. Свидетелят бил изненадан когато ответникът му споделил за случката. Сочи, че от години не е посещавал дома на страните. Показанията на свид. Запрев не опровергават заявеното от молителката в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

При така установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от Ж.Я.Д. *** срещу съпруга ù Д.В.Д. ***. Молбата е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по чл.3, т.1 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, тъй като съгласно чл.3, т.1, от ЗЗДН, защита по този закон може да търси лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг. Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. По същество ЯОС намира молбата за защита за основателна.

Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В случая е налице физическо и психическо насилие, упражнено от въззивника спрямо съпругата му. Видно от декларация на молителката за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в същата са описани подробно извършените актове на домашно насилие: на 18.06.2017г., около 06:30 сутринта, спрямо молителката било извършено домашно насилие от нейния съпруг Д.В.Д.,***, изразяващо се в многократно блъскане и удари с ръце по тялото и силно стискане с ръце на врата ù, опит да я задуши; отправяне към нея на обидни думи: "боклук", "мръсница", и заплахи, че ще я пребие и че ще я убие. В декларацията е посочено, че поведението на съпруга било, както и в други предходни случаи, неадекватно и особено агресивно, което създавало в нея основателен страх за здравето и живота ù. ЯОС намира, че представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката съдържа описание на извършени актове на домашно насилие спрямо нея на 18.06.2017г. от съпруга ù в дома им. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗДНН. В случая упражненото насилие се установява по делото освен от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и от събраните гласни доказателства от свидетелските показания на свидетеля Д. - син на страните. Показанията на този свидетел се възприемат от въззивния съд като преки, непосредствени, последователни и подкрепени от писмените доказателства. Те се преценяват съгласно чл.172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото и с оглед обстоятелството, че като син на двете страни свидетелят не е заинтересован в полза или вреда на някоя от страните. Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неоснователно се е позовал на свидетелските показания на сина на страните, а не на показанията на свидетеля Запрев, предвид обстоятелството, че първият е очевидец на насилието, живее заедно със страните, а вторият от години не е посещавал дома им.

По тези съображения ЯОС намира молбата от молителката за защита по ЗЗДН за основателна. Въззивният съд смята, че са налице условията за налагане на мерките за защита срещу домашното насилие, предвидени в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, в срока, определен от ЯРС. Упражнените актове на физическо насилие, характеризиращо се с агресивност и жестокост, както и упражнените актове на психическо насилие, обстоятелството, че Д. е извършвал и преди това насилия спрямо съпругата си, налага определяне на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДН в срок от девет месеца, съобразно пределите, посочени в чл.5, ал.2 от ЗЗДН. ЯОС намира, че срокът на взетите мерки за защита и размерът на глобата следва да имат поправително, предупредително и възпиращо въздействие спрямо въззивника, който да се въздържа от друг акт на домашно насилие.

Настоящият състав намира с оглед предмета на делото за защита на пострадалото лице от домашно насилие, че обстоятелствата относно състоянието на жилището, където би живяло лицето, извършило насилието, са неотносими. Давайки защита на пострадалата по реда на ЗЗДН ЯРС правилно е определил мерките за защита на молителката по ЗЗДН и срокът, за който се налагат. В този смисъл неоснователно е възражението за намаляване на срока на наложените мерки за защита по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДН.

Предвид изложеното, ЯОС следва да остави в сила обжалваното решение. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на въззивника не следва да се присъждат разноски. Разноски за тази инстанция се претендират от въззиваемата, представен е списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 28.07.2017г., от който се установява, че за защита пред въззивния съд въззиваемата е платила в брой 400лв. адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да ù бъдат присъдени.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 419 от 18.07.2017г. на ЯРС, постановено по гр.д.№2051/2017г. по описа на ЯРС.

Осъжда Д.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Я.Д. с ЕГН ********** *** сумата 400лв. направени разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.