Р Е Ш Е Н И Е

№ 18.08.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 17.08.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 255 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Д.Д.К. ***, срещу решение № 392 от 10.07.2017г. на ЯРС по гр.д.№1965/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът ЗАДЪЛЖАВА Д.Д.К. ***, ЕГН ********** на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.П.К. ***, ЕГН **********; ЗАБРАНЯВА на Д.Д.К. ***, ЕГН ********** на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да приближава Д.П.К. ***, всяко нейно местопребиваване, жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца. Въззивникът счита решението за "несправедливо и прекомерно, а и неизпълнимо" като излага съображения. Счита решението необосновано, смята за недоказани твърденията за физическо и психическо насилие над молителката, че не били взети предвид показанията на сина им. По тези и останалите развити в жалбата възражения се иска отмяна на обжалваното решение или наложените мерки да бъдат редуцирани до минималните предвидени.

В срока за възражение по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпил отговор от Д.П.К., с който оспорва жалбата, счита решението на ЯРС за правилно и обосновано и моли да бъде оставено в сила.

В с.з. въззивникът, ред.призован не се явява.

Въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява адв.Б., който оспорва жалбата и иска решението на ЯРС да бъде оставено в сила.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Решение № 98/03.02.2017 г. по гр.д.№ 4091/2016 г. на РС-Сливен бракът между страните е прекратен по вина на ответника, който е упражнявал насилие над съпругата си.

В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 14.06.2017 г. от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти: На 08.06.2017 г. бившите съпрузи са били в к-с „Златни пясъци”, където е работил синът им. Заради проведен телефонен разговор с мъж ответникът е започнал да нанася удари на молителката по главата и лявото рамо с острото на ключа за автомобила. Докато са вървели, няколко пъти я е стиснал за врата, от което е изпитала остра болка и се е задушавала. На 09.06.2017 г.г. ответникът е срещнал молителката в гр.Ямбол и е започнал да крещи, да я заплашва и обижда. Хванал я е и я е блъскал към автомобила си. Нанесъл й е удари по главата, врата и тялото, блъскайки я в самия автомобил. Насила я е вкарал вътре в него и я е завел в с.Кабиле, за да я покаже на родителите на неин познат, с който е имала връзка. Насилствено поведение ответникът е имал и по време на брака и след прекратяването му. Преследва молителката, заплашва я, обижда я, посещава дома ù, в който тя живее с майка си, където упражнява отново насилие.

Представено е Съдебномедицинско удостоверение №254/10.06.2017 г. от д-р Т.Чаушев, в което е посочено, че на 08.06.2017 г. и 09.06.2017 г. по данни на молителката бившият ù съпруг е извършил насилие над нея, като ù е нанесъл удари по главата и лявото рамото. Обективно е установено: в теменните области на главата на две места има повърхностни рани с ограничена площ (около 5-6 мм), покрити с кафеникава коричка, на разстояние около 2-3 см една от друга, с болезненост на тъканите около тях. В областта на дясната буза се установяват охлузвания на кожата със забелване на епидермиса, върху площ с размери около 2-3 см, като тъканите са болезнени. Установени са болки в областта на врата, засилващи се при опипване с ръка и при раздвижване на главата. В областта на горната повърхност на лявото рамо, на три места са налице три на брой повърхностни наранявания на кожата, с площ около 5-6 мм. Налице е и болезнена подутина в областта на дясната половина на челото, около 2-3 см, с бледосинкаво кръвонасядане. В заключението е посочено, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната.

От показанията на свидетелите Д. и Б. – съответно майка и сестра на молителката, се установява, че въззивникът е упражнявал системен физически и психически тормоз над молителката, вкл. след прекратяване на брака им. Свид. Д. е присъствала на нежелани негови посещения в дома ù, където го е заварвала да дърпа дъщеря ù, да я стиска за врата, да я обижда. След завръщането от „Златни пясъци” миналия месец молителката е била с подутина на главата от удари и синини по врата от стискане, както и по рамото. Молителката се е прибирала понякога разплакана и е разказвала на майка си, че ответникът я пресрещнал на улицата, дърпал я, дори я душил. Свидетелката е виждала в тези случаи, че дъщеря ù е надрана и насинена. Втората свидетелка установява, че след развода К. е заплашвал сестра ù, че ще ù съсипе живота. Присъствала е на нежелана среща на улицата, когато ответникът е тръгнал и вървял след двете сестри. Събраните свидетелски показания от свидетелите Д. и Б., макар и роднини на молителката, се ценят като непосредствени и подкрепени от писмените доказателства.

Свидетелят на ответника К. (син на страните) установява, че в началото на м.юни родителите му са отишли при него да му донесат трудовата книжка, майка му не се е оплакала. Свидетелят С. - приятел на въззивника и кмет на с.Крушаре сочи, че в кметството на с.Крушаре не е подаван сигнал, установява, че той занесъл заповедта за незабавна защита на К..

От преп.№591/2017г. на ЯРП, образувана по жалба от 20.03.2017г. на Д.П.К. за отправени закани и извършена саморазправа от страна на бившия ù съпруг, се установява, че на Д.Д.К. е бил съставен протокол по реда на чл.65 от ЗМВР.

При така установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от Д.П.К. *** срещу Д.Д.К. ***. Молбата е подадена от легитимирано лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, а ответникът е лице по чл.3, т.1 от ЗЗДН, срещу което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, тъй като съгласно чл.3, т.1, от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от бивш съпруг. Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. По същество молбата за защита е основателна.

Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В случая е налице физическо и психическо насилие, упражнено от въззивника спрямо бившата му съпруга. Видно от декларация на молителката Тодорова за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в същата са описани подробно и последователно извършените актове на домашно насилие: на 08.06.2017 г. заради проведен телефонен разговор с мъж К. започнал да нанася удари на молителката по главата и лявото рамо с острото на ключа за автомобила; няколко пъти я е стиснал за врата, от което е изпитала остра болка и се е задушавала; на 09.06.2017 г. въззивникът е срещнал молителката в гр.Ямбол и започнал да крещи, да я заплашва и обижда; хванал я и я блъскал към автомобила си; нанесъл ù е удари по главата, врата и тялото, блъскайки я в самия автомобил. В случая упражняването на насилие се установява по делото освен от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и от съдебномедицинско удостоверение №254/10.06.2017г. и събраните гласни доказателства от свидетелските показания на свидетелите Д. и Б., които макар и роднини на молителката (майка и сестра), се ценят като непосредствени, последователни и подкрепени от писмените доказателства. В съдебномедицинското удостоверение обективно е установено: в теменните области на главата на две места има повърхностни рани с ограничена площ (около 5-6 мм), покрити с кафеникава коричка, на разстояние около 2-3 см една от друга, с болезненост на тъканите около тях. В областта на дясната буза се установяват охлузвания на кожата със забелване на епидермиса, върху площ с размери около 2-3 см, като тъканите са болезнени. Установени са болки в областта на врата, засилващи се при опипване с ръка и при раздвижване на главата. В областта на горната повърхност на лявото рамо, на три места са налице три на брой повърхностни наранявания на кожата, с площ около 5-6 мм. Налице е и болезнена подутина в областта на дясната половина на челото, около 2-3 см, с бледосинкаво кръвонасядане. В заключението е посочено, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната. По тези съображения ЯОС намира молбата от молителката за защита по ЗЗДН за основателна. Въззивният съд смята, че са налице условията за налагане на мерките за защита срещу домашното насилие, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, в срока, определен от ЯРС. Упражнените актове на физическо насилие, характеризиращо се с жестокост, както и упражнените актове на психическо насилие, обстоятелството, че К. е бил предупреден с протокол по реда на чл.65 от ЗМВР, но е упражнил многократно насилие спрямо бившата си съпруга, налага определяне на мерки за защита в максималния срок, съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗДН - до осемнадесет месеца.

Предвид изложеното, ЯОС следва да остави в сила обжалваното решение.

При този изход на делото и на основание  чл.17, ал.2 във връзка с чл.11, ал.2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1, във връзка с чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС държавна такса в размер на 12.50 лв. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззиваемата, поради което не следва такива да бъдат присъждани.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 392 от 10.07.2017г. на ЯРС по гр.д.№1965/2017г. по описа на ЯРС.

Осъжда въззивника Д.Д.К. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на ЯОС държавна такса в размер 12.50лв.

Решението е окончателно, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.