Р Е Ш Е Н И Е

№ 18.08.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 18.07.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 226 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от СНЦ"МУЗИКАУТОР", ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Будапеща"№17, чрез адв.М.П.Г. ***, срещу решение № 279 от 17.05.2017г. на ЯРС постановено по гр.д.№ 353/2017г. по описа на ЯРС, с което ОТХВЪРЛЯ предявения от СНЦ „Музикаутор“ с ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Будапеща“ № 17, ет.4, представлявано от председателя Я. Д. К., със съдебен адрес ***, А., офис * – адв. М.Г., против "Клуб Валентин" ЕООД – гр. Ямбол с ЕИК 200529105, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Стара планина“ бл.12, вх.Б, ет.3, ап.36, представлявано от управителя И.Д.К., иск да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищeца сумите, за които е издадена Заповед № 1844 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.11.2016 г. по ч.гр.д. № 3176/2016 г. по описа на ЯРС, а именно – сумата от 1 364,98лв. главница, сумата от 1 364,98 лв. – неустойка, дължими за неизпълнено задължение по договор за разрешаване на публично изпълнение на музика в заведение за хранене и развлечения и други обекти от 18.11.2010 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 17.11.2016 г. до изплащане на вземането.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и твърди, че е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Възразява, че доводите на първоинстанционния съд са необосновани и в противоречие с правилата, установени от страните в процесния договор между тях. Възразява, че неправилно ЯРС е отхвърлил иска като позовавайки се на чл.1.1 от процесния договор е приел, че ищецът не е доказал обектът да е съществувал и да функционирал в периода, за който се претендира възнаграждение. Според въззивника искът е най-малкото частично основателен за възнаграждение за 2015 г. Възразява, че ЯРС неправилно е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да доказва от кога до кога е функционирал обекта, предвид клаузи в договора - чл.10, според който данните за обекта, включително и периодът на работа през годината се декларира от ползвателя при подписване на договора; чл.9.2, в които е установено право за ползвателя да уведоми организацията за всяко изменение на обстоятелствата по чл.10, включително и временното затваряне на съответния обект. Възразява, че съдът е игнорирал изцяло клаузата на чл.11.2., ал.2 от процесния договор, в която страните са се съгласили, че при липса на уведомление по чл.11.2., ал.1 , б. "а" за закриване на съответния обект, то възнаграждение се дължи. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира разноски и за въззивна инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от другата страна - "Клуб Валентин"ЕООД с ЕИК 200529105, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Стара планина“ бл.12, вх.Б, ет.3, ап.36, представлявано от управителя И.Д.К., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения по възраженията на въззивника и се моли жалбата да бъде оставена без уважение като въззивният съд потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира направените по делото разноски.

Въззивникът СНЦ"МУЗИКАУТОР" не изпраща представител в с.з.. От пълномощника му адв.И.Б. от Адвокатска колегия - Бургас е постъпила молба вх.№ 4338/17.07.2017г., с която е заявено, че поради служебна ангажираност същият е възпрепятстван да се яви в с.з., но желае да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Направено е искане да се приключи събирането на доказателствата, да се даде ход по същество, като е изразено становище по същество. В молбата е направено искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, като към нея са приложени договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане, преводно нареждане и справка за движение по сметка.

Въззиваемата страна „Клуб Валентин“ЕООД, редовно призовано, се представлява в с.з. от адв.Е., редовно упълномощена, която моли съдът да постановите решение, с което да отхвърли изцяло жалбата на въззивника и потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д.№3176/2016г. по описа на ЯРС е видно, че по заявление на възивника-ищец е образувано посоченото дело по описа на ЯРС, по което заповедният съд е издал заповед № 1844 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.11.2016г.

По делото няма спор и е видно от приложените писмени доказателства, че на 18.11.2010г. между „Музикаутор“ – сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права, регистрирано по фирмено дело № 18208/1992 г. на СГС с БУЛСТАТ 831005050, от една страна, и ответника-въззиваем, в качеството му на ползвател, от друга, е подписан процесният договор с посочения в него предмет и съдържание, касаещ разпространението на музикални произведения в обект Бар „Валентин“ - гр.Ямбол. В чл.1 от процесния договор от 18.11.2010г. е посочен неговият предмет – „…отстъпване на ползвателя неизключителното право да използва публично „на живо“ или чрез записи, чрез озвучителни устройства, включително радиоапарати, високоговорители и др., или по друг начин в обекта/обектите, посочени в чл.16 от настоящия договор, всякакви разгласени преди това музикални произведения от своя репертоар, правата за публично изпълнение върху които принадлежат на членове на сдружение или на членовете на чуждестранни организации, с които МУЗИКАУТОР е сключил договор за взаимно представителство и са му поверени за управление“. В чл.1.1 е уточнено, че правата се отстъпват единствено и само за посочения в договора период от време, в който обектът или част от него функционира, както и само за посочените в договора брой места, легла, търговска площ и др. Според чл. 3, срещу така отстъпените права, ползвателят се задължава да заплаща на МУЗИКАУТОР годишно възнаграждение, определено съгласно Тарифата на МУЗИКАУТОР, неразделна част от договора, като конкретният размер на възнаграждението, дължимо за всеки отделен обект, е посочено в чл.16 от договора, без ДДС съгласно чл.3.1. Страните са договорили в чл.3.2, възнаграждението да се изплаща на тримесечия, в 15-дневен срок след началото на тримесечието. Дължимите суми за разпространението на произведенията са определени в тарифа, приложена към договора, като ищецът си е запазил правото да я актуализира. Ищецът претендира общо 1364.98лв., от които 160.38лв. за четвъртото тримесечие на 2013г., 699.84лв. за 2014г., по 210.60лв. за първите две тримесечия на 2015г. и 83.56лв. за юли и август 2015г. От ищеца е изпратено ел. съобщение на посочения в договора ел.адрес на ответника на 14.08.2015г. за прекратяване на договора.

Съгласно чл.4 от договора, при забава на плащането ползвателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки ден на просрочие, но не повече от размера на дължимата сума.

Съгласно чл.11 от договора, същият е сключен до края на същата календарна година, а в ал.2 на същия чл.11 е предвидено, че действието на договора продължава автоматично за нови периоди от по една година при условие, че нито една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му най-късно един месец преди изтичане на съответната година. Няма спор, че действието на договора е било продължено съгласно чл.11, ал.2 за нови периоди от по една година, тъй като никоя от страните не е отправила писмено предизвестие за прекратяването му.

Видно от договора, в чл.11.2, ал.2 във вр. чл.11.2, ал.1, т.1 е уговорено задължение на ползвателя да уведоми писмено другата страна в случай, че преустанови ползването на музика във всичките си обекти, или същите бъдат закрити.

В чл. 16 от договора е уточнен обектът – бар „Валентин“ в гр.Ямбол, с адрес ул.„Боровец“№100.

За да докаже възраженията си, е обектът е погинал след опожаряване на 03.09.2013г. ответникът е представил по делото писмено доказателство - удостоверение от 01.10.2013 г., издадено по ДП № 95/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, видно от което на 03.09.2013г. при пожар е изгорял обектът Бар „Валентин“, ведно с намиращите се в него имущество и инвентар. Това писмено доказателство не е оспорено от ищеца.

По делото са разпитани свидетелите Г. Г. и Н. Г. – работници при ответника, от показанията на които се установява, че след пожара заведението е било напълно изгоряло, до основи, били унищожени документи, алкохол и др. Обектът бил възстановен от собствениците през 2015 г., като свид.Г. говори, че е станало след две години. Показанията на свидетелите се възприемат от въззивния съд като последователни, преки, същите се подкрепят от официалния документ, издаден от ОД на МВР – Ямбол, и не се опровергават от други доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е правилно квалифициран от първоинстанционния съд: установителен иск по чл.422 от ГПК вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД. Установителният иск за съществуване на вземането е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в заповедното производство и е допустим. Въззивникът-ищец иска да бъде установено съществуването на вземането му, за което е издадена Заповед № 1844 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.11.2016г. по ч.гр.д. № 3176/2016г. по описа на ЯРС, а именно – сумата от 1364.98лв. главница, сумата от 1364.98 лв. – неустойка, дължими за неизпълнено задължение по договор за разрешаване на публично изпълнение на музика в заведение за хранене и развлечения и други обекти от 18.11.2010г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 17.11.2016 г. до изплащане на вземането.

Въззивният съд намира, че предмет на договора между „Музикаутор“ като организация за колективно управление на авторски права по смисъла на чл.40 от ЗАПСП, от една страна, и ответника-въззиваем, в качеството му на ползвател, от друга, е: отстъпване от „Музикаутор“ на ползвателя неизключителното право да използва публично „на живо“ или чрез записи, чрез озвучителни устройства, включително радиоапарати, високоговорители и др., или по друг начин в посочения обект - бар „Валентин“ в гр.Ямбол, всякакви разгласени преди това музикални произведения от своя репертоар, правата за публично изпълнение върху които принадлежат на членове на сдружение или на членовете на чуждестранни организации, с които „Музикаутор“ е сключил договор за взаимно представителство и са му поверени за управление. Предмет на договора е отстъпването на ползвателя на правото да възпроизвежда репертоара от музикални произведения, чийто авторски права управлява „Музикаутор“, в конкретно определен обект – Бар „Валентин“ в гр.Ямбол. В чл.1.1 от договора страните са уговорили изрично, че правата се отстъпват единствено и само за посочения в договора период от време, в който обектът или част от него функционира. Така от страните е дадено правно значение на факта на фукционирането на обекта, за който е отстъпено правото на възпроизвеждане. По делото е доказано, че обектът, за който е сключен договорът, е изгорял през септември 2013г. и е възстановен след две години, през 2015г. Няма доказателства по делото обектът да е съществувал и функционирал през процесния период от 01.09.2013г. до 31.08.2015г., когато се твърди договорът да е прекратен. Функционирането на обекта е предпоставка за възникване на задължение за плащане за ползвателя, съответно за възникване право на парично вземане на въззивника. Ето защо, неоснователно е възражението на въззивника, че претенцията му е основателна с оглед обстоятелството, че ползвателят не го е уведомил за погиването на обекта. Вярно е, че в чл.11.2., ал.2 от процесния договор страните са договорили, че при липса на уведомление по чл.11.2., ал.1, б. "а" за закриване на съответния обект възнаграждение се дължи, но в случая с оглед погиването на обекта задължение на ползвателя за плащане на възнаграждение не е възниквало. Това е така, тъй като в чл.1.1 от договора е посочено, че правата се отстъпват единствено и само за посочения в договора период от време, в който обектът или част от него функционира. Ето защо, искът за установяване съществуването на вземането по чл.79 от ЗЗД за 1364.98лв. главница, дължима за неизпълнено задължение по договор за разрешаване на публично изпълнение на музика в заведение за хранене и развлечения и други обекти от 18.11.2010г. е неоснователен и недоказан. Предвид неоснователността на иска за главницата, неоснователен е и искът за неустойка за забавено плащане на главница.

Въззивният съд намира, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски в размер на 400лв. платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.07.2017г.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 279 от 17.05.2017г. на ЯРС постановено по гр.д.№ 353/2017г. по описа на ЯРС.

Осъжда СНЦ „Музикаутор“ с ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Будапеща“ № 17, ет.4, представлявано от председателя Я. Д. К., със съдебен адрес ***, А., офис * – адв. М.Г., да заплати на "Клуб Валентин"ЕООД – гр. Ямбол с ЕИК 200529105, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.„Стара планина“ бл.12, вх.Б, ет.3, ап.36, представлявано от управителя И.Д.К., направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.2, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.