В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 юли 2017 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №206 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Е.А.С. ***, чрез пълномощник адв. Д.Н. *** против Решение №6/16.02.2017г., постановено по гр. дело №455/2016г. по описа на ЕРС. Първоначално жалбата е била образувана във възз.гр.д. №133/2017г. на ЯОС, но паради констатирани нередовности по същата, делото е било прекратено и върнато на ЕРС за изпълнение на задълженията му по чл.262 ал.1 ГПК. С разпореждане от 09.05.2017г., ЕРС е оставил без движение въззивната жалба и е съобщил на жалбоподателката в срок да отстрани нередовностите по жалбата. С молба вх.№1186818.05.2017г., Е.А.С. ***, чрез пълномощник адв. Д.Н.Д. е изпълнила указанията на съда. С писмо изх.№574/19.06.2017г. въззивната жалба и изпратена на ЯРС.

Съгл. въззивната жалба и доп. молба вх.№1186/18.05.2017г. предмет на обжалване е Решение №6/16.02.2017г., постановено по гр. дело №455/2016г. по описа на ЕРС, в частта му, в която е съдът е признал на основание чл.124 ал.1 ГПК, по отношение на Е.А.С., че ищците: М. Н. А., А. Г. К., Н. И. Н., М. И. К., С. Х. А., М.К.А., Х.Н.А., и Ю. Н. А., са собственици на основание наследяване по закон от общия на страните наследодател Е. А. и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на правото на собственост в лицето на наследниците на общия наследодател Е.Н.А.,***, починала 21.12.1938г., на 5/7 ид.ч. от процесните земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на с.С. ***, а именно: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 69208.22.10 /шестдесет и девет хиляди двеста и осем, точка, двадесет и две, точка, десет/ по кадастралната карта на селото, номер по предходен план: 022010 /двадесет и две хиляди и десет/,с площ от 39 329.00 /тридесет и девет хиляди триста двадесет и девет/ кв.м.,в местността "Брестненски връх", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: 69208.21.783, 69208.22.11, 69208.22.27, 69208.22.26, 69208.22.9, 69208.20.748; и 2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 69208.24.13 /шестдесет и девет хиляди двеста и осем, точка, двадесет и четири, точка, тринадесет/ по кадастралната карта на селото, номер по предходен план: 024013 /двадесет и четири хиляди и тринадесет/, с площ от 9804.00 /девет хиляди осемстотин и четири/ кв.м., в местността "Султанска кория", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: 69208.24.14, 69208.23.782, 69208.24.12, 69208.24.5, 69208.24.6, 69208.24.7; както и в частта му, в която е съдът на осн. чл.537 ал.2 от ГПК е отменил Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №195, том I, peг. № 916, нот.дело № 127/2015г. по описа на Нотариус Ж. Р. с № 452 на НК с район на действие – съдебния район на PC-Елхово, вх.рег.№ 962/06.04.2015 г., акт №25, том ІV, дело №480/2015г. на Служба по вписванията-Елхово, в частта му, с която ответницата Е.А.С., е призната за собственик по наследство и давностно владение на 5/7 ид.ч. от горепосочените два имота. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, издадено е при непълнота на доказателствата, допуснати нарушения на процесуалните правила и не е съобразено със събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Твърди се, че първоинстационния съд с определение неправилно е отказал да приеме представените от въззивницата доказателства, чрез редовно упълномощено лице /сина й П. Г. П./, който представил писмени доказателства относно придобиването на процесиите имоти от бащата на въззивницата А.Н.А., а именно, че той е глава на домакинството, че той е внесъл процесиите имоти в образуваното в с.С. К. ТКЗС. Сочи се, че от представеното от ищците удостоверение за наследници на общия за страните наследодател Е. Н.А., се установява, че същата е починала на 21.12.1938г. в гр.Я., а не в с.С. К., където е живял, обработвал, а впоследствие и внесъл в новообразуваното ТКЗС процесиите имоти бащата на въззивницата- А.Н.А.. Сочи се, че относно твърдялото от ищците, че общия им наследодател Е. Н.А. е била оземлена, първоинстанционния съд не е изследвал времето и начина, по който е станало озмеляването на Е. Н.А., както и как и от кого са били заплатени процесиите имоти, съгласно чл.50 от Закона за селско - стопанско настаняване на бежанците /публ. Д.В. Бр.213 от 18.12.1926 г./. Твърди се, че от неприетите от ЕРС, писмени доказателства е видно, че на 24.06.1931г.. е било открито производство по оземляване на Е. Н.А. и са определени земеделските имоти, както и цената, която следвало да се заплати в размер на 41740 лева. По този начин останал открит въпроса, дали Е. Н.А. е сключила задължителната договорна ипотека, съгл. чл. 50 от цитирания закон и кога тя е изплатила имотите, след като е починала на 21.12.1938г. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на изцяло на претенциите на ищците. Претендират се и направените разноски.

В писмен отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Посочено е, че решението на ПК /сега ОСЗ/ е стабилен административен акт, който легитимира правото на собственост, в лицето на онези лица, в чийто патримониум е възстановено това право на конкретните обекти на земеделска собственост. Сочи се, че между страните не е водено производство по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, с оглед установяване, че друго лице е правоимащо да му бъде възстановена собствеността върху нивите. Твърди се, че фактът, че въззивницата се е снабдила с констативен нот. акт по отношение на нивите, сам по себе си доказва чия собственост са били нивите, а именно на общия на страните наследодател Е. Н.А.. По съображения в отговора се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемите, ред уведомени,чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендират нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от Удостоверение за наследници изх.№ГС/02-007755/06.07.2015г. на Община Ямбол, страните по делото, са наследници по закон на Е.Н.А.,***, поч. на 21.12.1938г. Е. А. е имала 4 деца /трима синове и една дъщеря/, които са я наследили след смъртта й: 1.А.Н.А.- син, поч.на 10.08.1966г., оставил за свои наследници – преживялата го съпруга В. К. А., поч.на 15.12.1989г. и дъщеря – ответницата Е.А.С.; 2.М.Н. К.- дъщеря, поч.на 22.03.1993г., която е наследена по право на заместване от внуците си - ищцата М.Н.А. като дъщеря на сина й Н. А. К., поч.на 09.11.1992г. и ищеца А.Г.К., като син на сина й Г. А.К. поч.на 05.05.1976г.; 3.И. Н.А.- син, поч.на 17.11.1981г., който е оставил за свои наследници - преживялата го съпруга И. П. А., поч.на 31.12.2005г., сина – ищецът Н.И.Н. и дъщеря – ищцата М.И.К.; 4.Х.Н.А. - син, поч.на 01.01.1962г., който е оставил за свои наследници - преживялата го съпруга Й. Н.А., поч.на 21.12.1992г., и синове – ищецът С.Х.А. и Н.Х.А., поч.на 24.05.1990г., който е наследен от преживялата го съпруга – ищцата М.К.А., сина си – ищеца Х.Н.А. и дъщеря си – ищцата Ю.Н.А..

От представеното пред ЕРС Решение №52/23.06.1999г. на ПК- Болярово по преписка №Н2356 от 07.04.1992г., образувана по молба – заявление на ответницата Е. А.С., се установява, че на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, е било възстановено правото на собственост на наследниците на Е.Н.А. по отношение на следните земеделски имоти, находящи се в землището на с.С. ***: 1. Нива с площ от 39.329 дка, от които 37.363 дка четвърта категория и 1,966 дка шеста категория, в м. "БРЕСТНЕНСКИ ВРЪХ", съставляваща имот №022010 по плана за земеразделяне, при граници: имот №000748, имот №022009, имот №022026, имот №022027, имот №022011 и имот №000783. Ограничения при позването на имота, основания: Санитарно-охранителна зона на водоснабдителен обект - пояс"Б". Забраняват се и се ограничават дейностите от селско стопански характер, като се разрешава ограничено ползване на орни земи, хидромелиоративна дейност и пасища; и 2. Нива с площ от 9,804 дка, четвърта категория, в м. "СУЛТАНСКА КОРИЯ", съставляваща имот №024013 по плана за земеразделяне, при граници: имот №024007, имот №024006, имот №024005, имот №024012, имот №000782 и имот №024014. Ограничения при позването на имота, основания: Санитарно-охранителна зона на водоснабдителен обект -пояс"Б". Забраняват се и се ограничават дейностите от селско стопански характер, като се разрешава ограничено ползване на орни земи, хидромелиоративна дейност и пасища.

Не е спорно между страните, а и от представените пред ЕРС писмени доказателства се установява, че Е.А.С. се е снабдила с Констативен нотариален акт за право на собственост върху недв. имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка № 95, том I, рег.№916, нот.дело №127/03.04.2015г. /копие е приложено по делото/ по описа на Нотариус с peг. №452 с РД - ЕРС, с който е била призната за собственик по наследство и давностно владение по отношение на процесните два недвижими имоти, представляващи към датата на съставяне на акта: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 69208.22.10 по кадастралната карта на селото, номер по предходен план: 022010, с площ от 39 329.00 /тридесет и девет хиляди триста двадесет и девет/ кв.м., в местността "Брестненски връх", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: 69208.21.783, 69208.22.11, 69208.22.27, 69208.22.26, 69208.22.9, 69208.20.748; и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 69208.24.13 по кадастралната карта на селото, номер по предходен план: 024013, с площ от 9 804.00 /девет хиляди осемстотин и четири/ кв.м., в местността "Султанска кория", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: 69208.24.14, 69208.23.782, 69208.24.12, 69208.24.5, 69208.24.6, 69208.24.7.

С оглед установяване на твърденията си, за липса на осъществено от ответницата давностно владение върху процесните два имота, ищците са представили пред ЕРС Договор за аренда на земеделски земи с нот. заверка на подписите с рег.№2454/09.11.2004г. на С. С. - съдия по вписванията при РС-Елхово, сключен на 09.11.2004г. между страните по делото и други трети за спора лица от една страна, в качеството им на арендодатели и “АГРОЛЕС ДИМОВ“ЕООД като арендатор, с предмет – право на ползване на замеделски имоти, между които и процесните два, находящи се в землището на с.С. ***. Договорът е бил сключен със срок на действие от 10 години, считано от датата на подписването му – 09.11.2004г. до 09.11.2014г., като видно от съдържанието му страните са договорили арендно плащане – парично или в натура, изчислено върху стойността на получените средни добиви от декар на внесената обработваема земя, платимо в посочените в чл.5 срокове. От представените Списъци на лицата, получавали записи за рентата през периода от 2010г. до 2014г. включително, съставени от арендатора „АГРОЛЕС ДИМОВ“ЕООД, е видно, че в същите фигурират като лица получили суми, чрез пощ.запис за посочения период и ищците - А.К., М.А., Н.Н., М.К., М.А. и С.А..

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията като такава с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК и искане по чл.537 ал.2 от ГПК – за частична отмяна на издадения по обстоятелствена проверка Нотариален акт №195, том 1, рег.№916, н.д. №127/03.04.2015г. Претендира се признаване за установено по отношение на за установено по отношение на ответницата Е.А.С., че ищците са собственици на основание наследяване по закон от общия на страните наследодател Е. Н.А. и по силата на земеделска реституция на ид.ч. от процесните два земед.имота, по отношение на които ответницата се е снабдила с констативния нот. акт за собственост.

От представеното пред ЕРС Решение №52/23.06.1999г. на ПК- Болярово постановено по преписка №Н2356 от 07.04.1992г., се установява, че на наследниците на общия на страните наследодател Е. Н.А.,***, поч. на 21.12.1938г. е било възстановено правото на собственост върху процесните две ниви в землището на с.С. ***. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, по своята правна същност Решението на ПК-гр.Болярово представлява стабилен индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган в кръга на материалната му компетентност, по установения ред и не страда от формални пороци. Това решение е влязло в сила, като няма данни същото да е било оспорено в срока му за обжалване, както и да е било иницииран спор за материално право по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ между наследниците на Е.Н.А., относно кръга на правоимащите лица, на които е следвало да се възстановят земите. Тъй като въззивницата не е повдигала спор по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, то тя не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ на посочените в жалбата основания и да възразява, че лицата, на които е възстановено правото на собственост, респ. техният наследодател, не е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС. По тази причина съдът не е приел, като неотносими към спора, представените от Е.С. писмени доказателства, целящи да установяват собственост към минал момент- този на коопериране и колективизация на селското стопанство. Решението ПК-гр.Болярово е с конститутивно действие и определя имотите, който се възстановяват, и кръга от лица, в чиято полза настъпва реституционният ефект. То легитимира като правоимащи всички наследници на общия наследодател Е. Н.А., като между тях е възникнала съсобственост върху възстановените с решението земи.

Както правилно е посочил ЕРС, съгласно чл.21 ал.3 от ЗН/отм. /, действал към момента на смъртта на Е. Н.А., поч. на 21.12.1938г., наследниците от мъжки пол получават два дяла в сравнение с наследниците от женски пол от непокрити имоти- земеделски земи. С оглед на това законните квоти за всяко от четирите деца на общия наследодател Е. А. съобразно пола им са били в размер на по 2/7 ид.ч. за всеки един от синовете – А.Н.А., поч.на 10.08.1966г., И. Н.А., поч.на 17.11.1981г. и Х.Н.А., поч.на 01.01.1962г., и в размер на 1/7 ид.ч. за дъщерята М.Н. К., поч.на 22.03.1993г. При това положение ищците като наследници на дъщерята М.Н. К. и на двама от синовете: И. Н.А. и Х.Н.А. се легитимират като собственици общо на 5/7 ид.ч. от двата имота, а ответницата като наследник на сина на наследодателката Е. А.- А.Н.А. е придобила 2/7 ид.ч. от тях.

Съгласно приетото в ТР № 1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, какъвто е настоящия случай /предвид факта, че ответницата се легитимира като собственик на имотите с НА издаден по обстоятелствена проверка, за придобиването им по наследство и давностно владение/, следва да се даде отговор на въпроса дали тя владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Е.А.С. се е снабдила с Констативен нотариален акт за право на собственост върху недв. имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка № 95, том I, рег.№916, нот.дело №127/03.04.2015г. по описа на Нотариус с peг. №452 с РД - ЕРС, с който е била призната за собственик по наследство и давностно владение по отношение на процесните два недвижими имоти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик / ТР № 11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК/. Правилно и обосновано, въз основа на представените по делото писмени доказателства /по делото не са искани и не са събирани гласни доказателства/, първоинстанционният съд е приел за установено, че ответницата С. не е владяла в периода след 23.06.1999г., когато e издадено Решение на ПК-гр.Болярово, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на общия наследодател Е. Н.А. по отношение на процесните два земеделски имота, до 03.04.2015г. - датата на издаване на Констативния нотариален акт №195/2015г. по описа на Нотариус Р., явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години процесните имоти. От представения от ищците Договор за аренда на земеделски земи, сключен на 09.11.2004г. и Списъци на лицата, получавали записи за рентата през периода от 2010г. до 2014г. включително, издадени от арендатора по договора по договора- „АГРОЛЕС ДИМОВ“ЕООД, е се устантовява, че както по-голяма част от ищците /с изключение на двама от тях – ищецът С.А. и М. К.А./, така и ответницата, в качеството им на арендодатели, са предоставили за ползване под аренда за периода от 09.11.2004г. до 09.11.2014г. процесните два имота и са получавали рентно плащане. ЯОС споделя изводът на първоинстанционния съд, че този факт е достатъчен да се приеме, че придобивна давност за посочения период от време по отношение на двата имота в тяхната цялост, не е текла в полза на Е. С..

Липсват доказателства С., като един от наследниците на общия наследодател Е. А., в периода от м.06.1999г. до 03.04.2015г., респ. 10 години преди последната дата, да е владяла сама двата имота, респ. да е отблъснала владението на ищците върху собствените им, придобити по наследство, 5/7 ид.части от имотите. Доказателства за действия на въззивницата, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, за да е налице преобръщане на владението, по делото също не са представени.

Ето защо изводът на ЕРС, че ответницата С. не е придобила към 2015г. по давност собствените на ищците 5/7 ид.части от процесните имоти е правилен. Поради което и решението, в частта му, с която е уважен предявения по делото установителен иск за собственост до посочения размер /от 5/7 ид.части от процесните имоти/, следва да бъде потвърдено.

Като правилно се преценя решението и в частта му, в която е съдът на осн. чл.537 ал.2 от ГПК е отменил Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №195, том I, peг. № 916, нот.дело № 127/2015г. по описа на Нотариус Ж.Р. с № 452 на НК с район на действие – съдебния район на PC-Елхово, вх.рег.№ 962/06.04.2015 г., акт №25, том ІV, дело №480/2015г. на Служба по вписванията-Елхово, в частта му, с която ответницата Е.А.С., е призната за собственик по наследство и давностно владение на 5/7 ид.ч. от горепосочените два имота. При установяване правото на собственост на ищец по иск за собственост, то констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, който легитимира ответника като такъв, дори и да не е направено изрично искане по чл.537 ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен. Предвид установеното по делото, че въззивницата С. не е придобила по давност процесните 5/7 ид.ч. от двата имоти предмет на ИМ, правилно първоинстанционния съд, е уважил искането по чл.537 ал.2 от ГПК, за отмяна на НА за посочените ид. части от двата имота.

Ето защо решението на ЕРС, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.

При този изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски съобразно с представените доказателства за сторените по делото такива. Ето защо Е.А.С. следва да бъде осъдена да заплати на М. Н. А. и А. Г. К. сумата 250лв.- разноски пред въззивната инстанция; да заплати на Н. И. Н. и М. И. К. сумата 250лв.- разноски пред въззивната инстанция, както и да заплати на М.К.А. сумата 250лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №6/16.02.2017г., постановено по гр. дело №455/2016г. по описа на ЕРС, в частта му, в която е съдът е признал на основание чл.124 ал.1 ГПК, по отношение на Е.А.С., че ищците: М. Н. А., А. Г. К., Н. И. Н., М. И. К., С. Х. А., М.К.А., Х.Н.А., и Ю. Н. А., са собственици на основание наследяване по закон от общия на страните наследодател Е. А. и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на правото на собственост в лицето на наследниците на общия наследодател Е.Н.А.,***, починала 21.12.1938г., на 5/7 ид.ч. от процесните земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на с.С. ***, а именно: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 69208.22.10 /шестдесет и девет хиляди двеста и осем, точка, двадесет и две, точка, десет/ по кадастралната карта на селото, номер по предходен план: 022010 /двадесет и две хиляди и десет/,с площ от 39 329.00 /тридесет и девет хиляди триста двадесет и девет/ кв.м.,в местността "Брестненски връх", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: 69208.21.783, 69208.22.11, 69208.22.27, 69208.22.26, 69208.22.9, 69208.20.748; и 2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 69208.24.13 /шестдесет и девет хиляди двеста и осем, точка, двадесет и четири, точка, тринадесет/ по кадастралната карта на селото, номер по предходен план: 024013 /двадесет и четири хиляди и тринадесет/, с площ от 9804.00 /девет хиляди осемстотин и четири/ кв.м., в местността "Султанска кория", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници: 69208.24.14, 69208.23.782, 69208.24.12, 69208.24.5, 69208.24.6, 69208.24.7; както и в частта му, в която е съдът на осн. чл.537 ал.2 от ГПК е отменил Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №195, том I, peг. № 916, нот.дело № 127/2015г. по описа на Нотариус Ж.Р. с № 452 на НК с район на действие – съдебния район на PC-Елхово, вх.рег.№ 962/06.04.2015 г., акт №25, том ІV, дело №480/2015г. на Служба по вписванията-Елхово, в частта му, с която ответницата Е.А.С., е призната за собственик по наследство и давностно владение на 5/7 ид.ч. от горепосочените два имота.

В останалата необжалвана част, решението на ЕРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА Е.А.С. да заплати на М. Н. А. и А. Г. К. сумата 250лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Е.А.С. да заплати на Н. И. Н. и М. И. К. сумата 250лв.- разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Е.А.С. да заплати на М.К.А. сумата 250лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.