Р Е Ш Е Н И Е

№ 01.08.2017 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 04.07.2017 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 145/2017г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Н.Х. ***, срещу решение № 4 от 14.03.2017г. на ТРС, постановено по гр.д.№279/2016г. по описа на РС-Тополовград, с което съдът: УВАЖАВА предявения иск от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК 833066300, седалище и адрес на управление – гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” 62, представлявано от Р.Т.Р, чрез процесуалния представител адв.А.С. ***, ПРОТИВ Н.Х. ***, ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумата 500,01 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.05.2015 г. – 01.08.2016 г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Тополовград, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и 33,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2015 г. – 27.09.2016 г.; ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 450лв. Решението се обжалва като неправилно и се излагат аргументи за отхвърляне на иска. Моли да бъде отменено обжалваното решение.

Не се представят доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от другата страна - "Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр.Стара Загора, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение като въззивният съд потвърди обжалваното решение.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си. Признава, че е спрял да плаща от м.април 2013г. Иска отмяна на обжалваното решение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв.С. ***, която поддържа отговора на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема следното за установено от фактическа страна:

Няма спор, че ответникът е собственик на водоснабден имот, находящ се в гр.Т., ул.„*****” №*, вх.*, ет.* ап.**, за който е открита партида 739 и като такъв е потребител на ВиК услуги. Безспорно е, че въззивникът-ответник е спрял да плаща от м.април 2013г.

По делото е представена декларация от Н. М. от 19.01.2012г. в която същият е заявил пред „В и К”ЕООД, че желае разходваната от домакинството му питейна вода, считано от м. февруари 2012г. да бъде отчитана, като разлика, която се получава от показанията на неговия общ водомер и показанията на индивидуалните водомери на апартаментите намиращи се под и над неговия. Във връзка с тази декларация, е бил съставен Констативен протокол от 19.01.2012г., подписан от М. и представител на ищцовото дружество, видно от който водомера, по който ще се отчита месечната консумация на вода на Н. ***, явяващ се общ водомер за апартаментите, намиращи се в ляво от входа: ап.**, ап.**, ап.**, ап.**, ап.** и ап.** е с показание 1627 куб.м.

Видно от приетите фактури за потребена питейна вода и отведена вода (канал) за периода 01.05.2015г. - 01.08.2016г. ответникът е ползвал В и К - услуги общо за 500.01лв., които са били надлежно фактурирани всеки месец.

От заключението на в.л. се установява, че по откритата му партида във ”В и К”ЕООД под № 739 ответникът е ползвал доставена питейна и отведена отпадъчна вода до имота му за процесният период от 01.05.2015г. до 01.05.2016г. и се установява размера на начислените задължения на въззивника в счетоводството на „В и К” Стара Загора, както и фактът, че тези задължения не са изплатени. Ответникът има неплатени задължения към дружеството за използвана питейна и отведена вода за период от 01.05.2015г. до 01.05.2016г. в размер на 500,01 лв., съгласно изготвените и начислени помесечни квитанции, които са подробно описани в заключението на вещото лице. В.л. е изчислило дължимата лихва за забавено плащане по всяка фактура за процесния период, считано от съответната дата на просрочие на всяка фактура, която е общо 33.01лв.

Представеният от въззивника опис на партида № 000739, установява отчетените показания по партидата за всеки от периодите от 13.03.2015г. до 07.03.2016г., за които са издадени съответните фактури №№5000948383,5000952078, 5000955959, 5000960207, 5000963965, 5000968591, 5000971227, 5000978438, 5000981123, 5000985689, 5000990128, 5000992204.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК - установителен иск за съществуване на вземането.

Видно от ч.гр.д.№225/2016г. по описа на ТРС, образувано по повод на заявление по чл.410 от ГПК от „В и К”ЕООД - Стара Загора с разпореждане №319/11.10.2016г. е разпоредено да се издаде срещу Н.Х. М. заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 500,01 лв. представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 01.05.2015г. – 01.08.2016г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Т. и 33,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2015г. до 27.09.2016г. Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Издадена е заповед със същия номер и дата. В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК от ответника е постъпило писмено възражение, като ТРС на основание чл.415, ал.1 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в заповедното производство по ч.гр.д.№225/2016г. по описа на ТРС и е допустим. Предвид събраните по делото доказателства, искът е основателен.

По делото няма спор и е установено, че между въззивника и „В и К”ЕООД гр.Стара Загора е съществувало правоотношение по доставката на питейна вода и отвеждане на отпадъчните води през процесния период. В случая е приложима Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.40, вр. с чл.31 и чл.32 от посочената Наредба, услугите на „В и К” се заплащат по нормативно определените цени и въз основа на измереното количество изразходвана вода, в сроковете, определени в Общите условия и договорите на абонатите. Няма спор, че срокът за плащане на дължимите от потребителя суми за ползваните „В и К” услуги е определен в общите условия и е 30-дневен и тече от датата на фактурирането. Въззивникът не оспорва, а признава, че е спрял да плаща от м.април 2013г. Задължението му към "В и К"ЕООД за предоставени услуги по доставката на питейна вода и отвеждане на отпадъчните води през процесния период се установява както от неоспорените по надлежен ред помесечни фактури, представени от ищеца, така и от представения от въззивника опис на партида № 000739, която установява отчетените показания по партидата му за всеки от периодите от 13.03.2015г. до 07.03.2016г., за които са издадени съответните фактури №№5000948383,5000952078, 5000955959, 5000960207, 5000963965, 5000968591, 5000971227, 5000978438, 5000981123, 5000985689, 5000990128, 5000992204. Установи се по делото, че въз основа на декларирано съгласие от въззивника, отчитането на месечната консумация на вода разходвана от домакинството му е било отчитано, като разлика между показанията на общия за щранга водомер и показанията на водомерите на останалите апартаменти от колоната под и над него от лявата страна на входа на жилищния блок (Декларация от Н. М. от 19.01.2012г.) Според чл.40, ал.2 от Наредбата, възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане. По делото няма доказателства потребителят да е направил писмени възражения срещу определените му с процесните фактури суми за плащане на изразходваното количество вода. Няма данни въззивникът да е платил задълженията си по процесните фактури, а и както по-горе се отбеляза пред въззивния съд същият признава, че е спрял да плаща от м.април 2013г.. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД. Следователно, въззивникът дължи и законна лихва за забавено плащане по всяка фактура за процесния период, считано от съответната дата на просрочие на всяка фактура, която съгласно заключението на в.л. е общо 33.01лв.

На основание изложеното, въззивният съд смята, че предявеният установителен иск за съществуване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№225/2016г. по описа на ТРС, е основателен и доказан.

Въз основа на горното, ЯОС намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По направеното искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, ЯОС намира следното: при този изход от делото, въззиваемата страна има право на разноските, които са действително направени. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Тъй като в представения договор за правна защита и съдействие между въззиваемата страна и адв.С. е договорено възнаграждение 300лв., което да се плати по сметка, а няма доказателства за плащането му по сметка на пълномощника, то настоящият състав намира, че следва да отхвърли искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 4 от 14.03.2017г. на ТРС, постановено по гр.д.№279/2016г. по описа на РС-Тополовград.

Отхвърля искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.